Проза

41,8 резултата

Мечтите - спасение или фарс на човешкото съществувание

Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...
1.3K 1

Морни хора

Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.
1.3K 1

Спомен за него

Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...
1.3K 5

Приказка за теб

Краката ти едва докосват земята. Понякога се чудя дали креслото е твърде високо или все още си само на три. Когато вечер присядам до краката ти, а клепачите ми се спускат над очите, а аз опитвам да ги спра само за да чуя поредната ти приказка, имам чувството, че си ей толкова голям, и знаеш всичко, ...
1.3K

Напред

Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
1.1K 2

Един прекрасен ден

Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото вр ...
1.2K 5

Забранена любов

Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...
2.9K

Отрязани криле...

По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...
1.2K 4

Падението на сутеньора - глава трета и четвърта

Глава трета
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...
964 3

Малката детска мечта :)

Слънцето нежно огряваше малкото и личице... Рая отвори плахо и несигурно очи... надяваше се онова нейно така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласа на майка си:
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна ...
1.4K 3

Пътуване при пълнолуние

Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...
2K 12

Бесило...

Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие п ...
956 2

За слънчевите лъчи

Казвал ли съм ти за слънчевите лъчи? За пътя, който изминават, щом се отделят от онази горяща топка, наречена Слънце? Забелязвала ли си колко са нежни и слаби, а как имат смелостта да преминат през необятния мрак на Космоса?
Звучи страшно, нали? Почти колкото пътя от вратата на хола до лампата в кор ...
1.4K 5

Съмнения

Стоя пред огледалото, гледам се и се чудя дали, ако ме видиш сега,
когато лакът ми е олющен и очите ми са подпухнали, защото спах с грим снощи;
когато по лицето ми са се появили пъпки и се е зачервило от горещината;
когато не съм облякла хубавите си дрехи, а стари и раздърпани;
когато тялото ми се е ...
1.4K 1 10

Коледата на Котарака в чизми

Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от люб ...
2K 1 2

Флирт с метресата на сатаната

(В памет на Фриц Цорн)
Още съм жив...
Последните изследвания даваха едни и същи резултати. Прогнозата е достатъчно неблагоприятна. Имаше предложения за хирургическа интервенция, химиотерапия и други стандартни практики, но знаех, че шансовете са несъществуващи, поради което ги отхвърлих. Разбира се, ...
1.7K 8

Бели маргарити

Цикъл „Разкази от улицата"
Беше ранна пролет, улиците бяха мокри и мръсни. Валеше като из ведро. Спирката на Плиска винаги е била неприветлива, но в момента ми се виждаше още по-отблъскваща. Тъпчех на едно място и почуквах с токчетата си в опит да се стопля и да убия още малко време до идването на а ...
2.7K 41

"Студено е"

Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Един студен поглед, който промени живота ми.
Усмихваше се, а аз се подлъгах. Доверието е лъжа.
Но, ето че студа идва при този, който го обича, а именно аз. ...
2.6K 5

Ревност

Ревнувам...
Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
Просто усещам заплаха, някак ...
1K 4

Приключенията на Катя в гробището

(Ето и последната (засега) част от трилогията (засега) за Катя)
Една сутрин Катя се събуди. Това се случваше почти всеки ден през последните 16 години. Но тази сутрин беше по-особена, защото Катя отново имаше план. Предишната вечер беше мислила до късно как да победи брат си Мишо. “Не може да е толк ...
1.5K 9

Изповед

Това, което ще прочетете, не е една измислица на момиче, което няма какво да прави, това е моя живот от две години насам!!!
Надявам се човека, за когото става дума в моята изповед, да ме разбере...
Ще разкажа всичко колкото се може по-кратко, няма да навлизам в подробности!
Всичко започна преди две ...
1.7K 8

Пак за моя късмет

За концерта по случай 5 години „Откровения" няма да пиша, защото очаквам видеоматериал от него. За купона след това - също. Снимките са красноречиви. На една от тях ми се вижда липсващ седми горе ляво зъб, два-три кариеса и сливиците. Поне те са ми здрави, както се видя. Но... приказката ми е за дру ...
1.8K 16

Улично куче!

Улично куче. Мършаво, проскубано, мръсно… носи кокал в устата си. Захапало здраво единствената си собственост, която дори не е негова, а я открадна от помияра в съседната улица, върви напред. Единият му крак е счупен, предполагам. Куца. Пак някой го е сритал, задето си търси храна и върви след минув ...
1.3K 3

Любка

Любка
Часовникът иззвъня, не жалеше спящото момче. Стефан стана от леглото бавно, протегна сънено ръце, разтърка очите си и съблече нощницата си.
Когато влезе в класната стая имаше само няколко момичета.
- Какво имаме първия час? - попита сънено той.
- Математика - отговори една от тях ...
1.1K 4

Тортата

Най-после успях да си уредя следобедна среща с Тони. От радост ми идеше да прегърна мъжа й, когoто сутринта засякох на площадката между етажите да прави сутрешна гимнастика - нещо средно между кунг-фу и аеробика. Бивш военен, страдащ от мания за перфектна стойка, не пропускаше разкършването на перки ...
2.1K 24

Докога?!

Беше як и жилав старец, от поколението на трийсетте. Славеше се като работохолик и честен човек. Често казваше, че най-важно за него е да си ляга с чиста съвест. След пенсионирането се отдаде на земеделие в ранчото си. Обичаше земята и тя щедро му се отблагодаряваше. Имаше двама внука - студенти, с ...
1.4K 17

Времената сигурно са полудели - 22 глава

22.
- Не там. – натъртих аз, а Наум ме погледна плахо, отлепяйки поглед от монитора. Вече бях добила завиден имунитет към погледа му и присъствието му до мен като цяло. Сигурно защото много ме ядосваше на тези уроци. Току-що го бях спряла преди поредния „Game over” поради надничане в компютърната си ...
945 1

ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

ТОВА НЕЩО Е НАПИСАНО ОТ МЕН И ЕДНА КОЛЕЖКА ПО... ФОРУМ /един друг форум/. ТЯ ЗАДАДЕ ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО РЕДА И ЗАПОЧНАХМЕ ДА СЕ РЕДУВАМЕ, ТЯ -АЗ-ТЯ -АЗ..... ДОКАТО НЕ СЕ СТИГНА ДО ТОВА.
НЕЗНАЯ КАКВА СТОЙНОСТ ИМА И ИМА ЛИ ВЪОБЩЕ, НО ПОНЕ СЕ ПОЛУЧИ НЕЩО И СПОРЕД МЕН НЕ ЛОШО....
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ :
( Дует: Ва ...
2K 1 5

Да нарисуваш... живот

Викове, хиляди гласове, безметежие... хаос... един художник, една болка. Погледът му потъмняваше все повече. Минутите се превръщаха в часове.
Обикаляше стаята като обезумял. Нарязваше всяка картина и хвърляше четките. Нещо в него се раждаше и растеше. Все по-голямо, все по-обсебващо, все по-осезаемо ...
1.1K 1

Записките на утрешния ден

След бурята остават само онези клони, дали първите искри
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита ...
876 3

Пост-махмурлучена приказка

Слънцето настойчиво чукаше по клепачите ми, нагло облещено в прозореца на спалнята ми. Реших да не му обръщам внимание, а гръб, и наврях глава под възглавницата, която най-безцеремонно ме одра! Хванах малката черна гадина за врата и я зафучих през прозореца, право в злорадстващото лице на ухиленото ...
1.4K 4

Падението на сутеньора

Глава първа
Симеон Колев никога не беше си представял, че ще стане сутеньор. Когато беше малък, в училище често им даваха за домашно да пишат съчинения на тема "Какъв искам да стана, когато порасна?". Другите искаха да стават учители, шофьори или артисти. Той винаги пишеше, че иска да стане полицай. ...
1.2K 4

Актриса по неволя

Гори отвътре, чувства, че всичко в нея се изпепелява, но насилва се и изгрява на лицето й прекрасната усмивка. Лицето й излъчва топлота и радост от всичко, случващо се наоколо. Всички, които тя познава, поздравява с онази привидната радост, която умело е извела на фона на чувствата, бушуващи отвътре ...
792

Топлина

Топлина
Времето, прекарано с теб минава бързо, но когато държиш ръката ми и ме докосваш сякаш съм заключена във вечността. Събуждам се сутрин с усмивка, защото знам, че има някой, който ме обича. Знам, че вярваш в мен и въпреки всичко винаги ще намеря утеха в прегръдките ти. Животът ми се струва по- ...
906 1

Отражения 66

Отражения 66
На младини гледаме на тялото си с любопитно възхищение, на зряла възраст с мъдро пренебрежение, на старини с примирено отвращение.
Георги Гълъбов
1.2K 4

Зодиак или какво да очакваме от мъжете

Мно`о ме бива по зодиите. Преди време попаднах на едно книжле и го изчетох от кора до кора. На третата седмица заприлича на парцал, толкова го прехвърлях. Ще ме питате защо? Ма как защо? Ми то в него - чистата истина. Ама без разлика, ви казвам. Не че тогава го знаех. Ама след после се ошлайфах. Кат ...
2.6K 5

Потомката на Сюлейман Великолепни

Денят обещаваше да е ведър и приветлив. Слънцето любопитно надничаше в прозореца и закачливо гъделичкаше с лъчите си спящото момиче. Старанието му да събуди младата жена се увенча с успех и тя сънливо отвори очи. Михримах - така се казваше тя - стана от леглото и погледна през прозореца на вън. Беше ...
24.4K 5

Литературен герой: част втора - 8. Изпитанието на Стоян

Дарина беше страшно раздвоена, докато прочиташе написаното. Част от нея страшно мразеше Александър, но друга не можеше да възприеме жестокостта, на която бе подложен. А трета все още се затрудняваше да приеме факта, че всичко това се случва.
- Това... наистина ли става с него? - попита тя, безизразн ...
1.1K

Сълза

Сълзата бавно се спусна по зачервената от плач буза, красива чиста и
солена... сълза на мъка... Блясъкът на неоновата лампа я превърна в
екран на поредния филм от ежедневието й... Първите слънчеви лъчи,
проникнали в стаята, така срамежливо и страхливо галейки двете голи
тела на леглото... Топлата кр ...
951

Поредица репортажи - За ползата от газовата криза

За ползата от газовата криза
Какво по-хубаво предизвикателство от газова криза - да можем да се докажем колко жилави сме и как можем да оцеляваме без какъвто и да е предварителен сценарий.
Парното… И без това радиаторите не са били кой знае колко топли… Да дзънзъркате срещу някоя духалка… Я забравет ...
938 6