Проза и разкази от съвременни български писатели
из "Приказки от никъде" - 2
- Естествено - отвърна му Сянка, - заповядай.
- Ммнмппфф - направи гримаса премъдрият, след като отпи, - но това е вода! Как може да ми даваш да пия вода?!
- Водата може да е безвкусна - каза сянката, - но всички други вкусове разпознаваме най-добре благ ...
Чудото
- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца! - отвърнах без колебание.
С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години, като че ли сега трябваше да се срещнем. Искаше да сподели голямата ...
Компетентност
Малка лондонска история - Лондонски дъжд
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...
Не повярва...
Не ми вярваш. Дори сега, когато всичко свърши, ти не вярваш. Не повярва и тогава. Довери се на чужди лъжи и слухов ...
Баща ми гъбарят, баща ми малинарят
Сърцето на дракона
* * *
Присъда
(Старо)
Беше напълно импотентен. Знаеше това, но имаше нужда от жена. Харесваше, даже обичаше жените и много му се искаше да се люби с нежна, може и не толкова хубава жена. Искаше да дава и да получава нежност. Не знаеше как ще стане с неговия проблем, а ужасно много би желал. Сега, когато б ...
Малки убийства
Беше тъп ден. Убийствен в своето еднообразие и безметежност на чувствата.
Нямах какво да правя. За пръв път от доста време насам. Чувствах се като войник през първия ден на уволнението. Объркан и дезориентиран. Гледащ с почуда забързания свят около него. Взех дистанционното на телевиз ...
Сънят
Среща
- Светльо, здравей!
Гласът ми пресъхва, не знам къде да дяна ръцете си.
- О, Петя, ти ли си? Не те познах, знаеш...
Мъжът е висок, плеще ...
"От висока гледна точка"
Малкото човече
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...
Изповед
Изповед
Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си, Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съсе ...
Алкохоликът (първа глава)
Безвъзвратно
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...
Сиво
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...
Изгубени души
Стела, момичето със сините очи.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...
Но Щен Вълк на зъболекар
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар. ...
До Тасос и назад...
Рецепта за любов
Сватбата
Късмет до поискване, Глава 9, Църковната служба в неделя
Топлината на детството
Черганово, това за нас е път ...
Малка лондонска история - Лондонска среща
Ти
Правиш ме щастлива. Не си ...
Изходът
- Честно казано, не знам. А ти?
- И аз не знам. Стоя си и тъпча на едно място. А често се въртя и в кръг. Тъй че ми прикачиха прякора, "Въртящ се пумпал."
- Ти да не се шегуваш, а?
- Аз ли, като ме гледаш? ...
Тази толкова стара история
Преди няколко години случайно прочетох това стихотворение от Андрей Германов.
Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години ...
Нощем в гората
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спир ...
Предание за Нехория - Глава първа и Глава втора
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...
Снайперист
Автостопът на 70-те. Втора част.
Късмет до поискване, Глава 8, Фани
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...
Миг от вечността (трета - последна част)
- Благодаря, скъпа. Ще се прибера до 5 ч.
- Ще ходя на пазар днес, възнамерявам да сготвя пармезан, какво ще кажеш?
- Къде е проклетата папка!?... О, да, разбира се, чудесно!... Мамка му, закъснявам!!!
- То ...