Проза

41,8 резултата

Синьо небе

Синьо небе, изпъстрено с множество малки прозрачни облаци между, които уморено от зимните студове си пробиваше път с бледа светлина младото пролетно слънце, то се опитваше да се усмихне. Поставих ръка на челото да засенча очите си, опитвайки се да проследя онова, което се стрелна покрай слънцето. Пр ...
1.8K 4

Начало

Нека за минутка помечтаем...
Да си представим свят от хора, непознаващи морала...
Свят от хора, непознаващи съвестта...
Свят от хора, непознаващи вината...
Свят от хора, непознаващи греха... ...
1K 2

Отражения 18

Отражения 18
Кучето не се срамува от произхода си, за разлика от някои хора.
Георги Гълъбов
882 3

Сълзите на кървавата луна (2)

₪ ₪ ₪ Глава втора ₪ ₪ ₪
Кралското семейство
- Ще видиш! Ще си прекараме страхотно! - радостно се усмихваше Том, докато се извърташе ту към нея, ту отново напред, вперил поглед в далечните очертания на огромния замък, към който яздеха. - Братята ми много ще те харесат! Сигурен съм, че ще харесаш и се ...
1.4K 3

Изяжда ме

ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...
1.7K 25

Вдъхновение за есен

Тя идваше бавно и незабелязано.
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...
1.2K 1

* * *

Нощем е най-самотно и тихо. Тогава най-лесно се плаче. Тогава най-много ми липсваш. Тогава спомените са най-болезнени. Тогава най-трудно се диша. Тогава най-често се моля. Тогава най-малко се спи. Тогава времето минава най-бавно. Тогава отговорите са най-неясни. Тогава най-силно те обичам. Тогава са ...
1.1K 3

"Яйце или кокошка" и други

- Откъде идват яйцата? - пита Дра Кон Чо.
- От кокошките - отговаря Но Щен Вълк.
- А от къде идват кокошките? - пита Плъх Чо.
- От яйцата - отговаря Вълк.
- Ахам - замисля се Дра Кон Чо - А от къде идват тогава яйцата? ...
992

Зимна мечта

Държа сняг във шепи. Тъй искрено бял
и мечтая, мечтая да се гмурна във него,
разпилявайки преспите самота.
Снежинки се стапят по мойте уста
и ме пълнят със вкусове нежни. ...
1.7K

Човешка зима

Хайде да си облечем луксозните парцали и да си обуем излъсканите галоши. Толкова сме красиви и разядени. Нека да си завиждаме и да се мразим, та това е толкова благородно. И то е облечено с толкова лукс и мизерия. Не е ли хубаво всичко това?! Толкова сме подли и мили един към друг. Живеем като в при ...
841 2

Раздяла

Р А З Д Я Л А
Нервно отключи входната врата на апартамента. Бързаше да пораздигне дрехите си, които тази сутрин захвърли тук-там, отвори прозореца да проветри стаята.
След час той ще е тук. Сърцето й се изпълни с нежност, която прерасна в тревога. В последно време той бе много променен. Унило се опр ...
950 3

Търговецът на илюзии

Кариерата ми на психолог се срути тотално и отворих магазин за илюзии. Наложи се, тъй като при нас никой не се нуждае от услугите на психолог; няма как да го убедиш, че не е в ред, но всеки се нуждае от илюзии. Те са най-различни и в най-различни опаковки. Опаковката е важна предпоставка; повечето п ...
1.1K 7

Черна Сватба

Следобедът бе тежък. Небето приличаше на размазан графит върху бял лист. Графит на счупен молив и разнесен с нажежени и влажни пръсти. Вятърът носеше топъл въздух, времето напомняше на началото на един безкраен дъжд. Сякаш никога не е имало слънце и сякаш никога няма да озари това сиво-бяло небе. Дъ ...
1.3K

Нещо тъжно

Ние, хората, обичаме болката. Обичаме да ни боли. И точна поради тази причина се нараняваме. И после страдаме и ни е някак хубаво. Живеем в 21 век, където всички сме се превърнали в жалки мазохисти. Предпочитаме драмата пред спокойствието. И я внасяме в живота си, без да мислим за последиците. Привл ...
2.2K 4

Разминаване - втора част

РАЗМИНАВАНЕ
втора част
Повикът бе неочакван и рязък и я свари неподготвена за такова изпитание, стоварвайки върху нея силно и радостно вълнение.
- Здравей!
Това бе единствената дума, която успя да улови с изопнатите си от напрежение сетива, които глъхнеха от силния шум на дискотеката. Но тя бе доста ...
1.1K

Лунната соната

ЛУННАТА СОНАТА
"В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна... "
Д. Дамянов ...
2K 4

Пътят

Дъжд вали. И чука по покрива. Стъклата се замрежват. От дъха ми. От хлада отвън. Осиротели, стъклата се премрежват. Преди миг бяхме двама. Дъждът валеше и чукаше по покрива. Слушахме "Канзас" тихо, докато той редеше причини да си отиде.
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...
718 1

Генийчета: Посланието

Генийчета: Посланието
- Да слушате баба си и дядо си! - Каза строго Петър Чакъров към двамата му синове - Радослав и Камен. - Да не стане като миналата година. - Да, миналата година двамата заедно с братовчедите им Любослав и Пламен си бяха направили електро-лаборатория в плевнята, която избухна и з ...
1.3K 3

Има ли въпрос, или няма?

Опитах се да направя няколко неща едновременно и естествено нищо не свърших достатъчно добре.
- Добре де - възкликнах на глас. - Как се е справял Наполеон?!
Като цяло не очаквах отговор, защото все пак бях сам, но такъв получих:
- Първо - започна Шира - За да разбереш, трябва да имаш нещо, с което д ...
891 6

Обичам те...

Толкова те обичам!
В съня си те обичам повече!
Шумът на морето е шумът на дъха ти!
Песента на птиците е твоята песен!
Красотата на Слънцето е твоят изгарящ поглед! ...
1.5K 8

В миг тя се поспря. Потърси го с поглед, но него вече го нямаше...

Тя продължаваше да плаче, а есенният дъжд се опитваше да заличи следите от мъката й. Сълза подир сълза се стичаха по красивото й младо лице. Така хубава беше тя и в същото време, толкова тъжна. Какво й се бе случило и защо страдаше така неутешимо, никой от забързаните минувачи не знаеше. Те бързаха ...
1.3K 3

Да се събудим...

Сънят... Една илюзия... Едно докосване... Една мечта... Един кошмар... Време. Без граници, без условия, без мисъл, просто усещане... Усещане за нереалност, вечност, неизмеримост. Свобода, чувства, магия... Има ли думи, които да опишат състоянието ни, когато сънуваме? Има ли място, на което да попадн ...
1.6K 1

Диаболично кресчендо

В малката тъмна стая малкото момиченце бе коленичило до старото разкривено легло.
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...
2.4K 21

Qualis pater, talis filius (Какъвто бащата, такъв и синът)

QUALIS PATER, TALIS FILIUS*
Майка му едва що не припадна. Добре, че беше седнала на дивана и нямаше опасност да се нарани при падането. Баща му, който стоеше до прозореца, запази присъствие на духа и се опита да смекчи ефекта от бомбата:
- Предполагам, че се шегуваш?
- Не, не се шегувам. Ще се оженя ...
1.5K 2

Въпроси без отговор

Вървя си по претъпканите улици и се мъча да се добера до хотела. А хората кротичко си ме подмятат като надуваема топка. А ако случайно аз побутна някоя от тези ВИП-персони, си отнасям злобния поглед и някоя и друга обида или псувня на чужд език. Чудя се кога ли станахме такива егоисти? Кога намразих ...
1.2K 2

Изстрадана раздяла

Пожелавам ти всичко хубаво! Тръгвай си! Не се притеснявай да затръшнеш силно вратата - тук отдавна всичко е разбито на хиляди парченца. Хайде, тръгвай по- бързо! Чакам да си заминеш, за да заключа завинаги вратите към сърцето си. Заминавай! И без това много дълго се застоя. Защо стоиш още тук? Не ти ...
1.2K 2

Омагьосана

На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неу ...
968 3

Понякога се случва и така

В една дълбока, дълбока пропаст, постлана с влажен чернозем, сред тресавища и гори, над които ниско се стелят мъгли, сред оглушаваща тишина лежи изтощен, запратен от вятъра, морският дух.
Дрехите му са изпокъсани и не пазят от постоянния студ, тялото му е ожулено и кракът му е счупен, очите му стран ...
1K 3

Фокус

Фо Кус Ник бе в стихията си, а и публиката много ентусиазирано откликваше, което допълнително го мотивираше да покаже най-доброто от себе си.
- Бравос - изръкопляска Гар Ван.
- Супер - включи се и Ко Та Рак.
- Ъхъм - Но Щен Вълк обаче не споделяше ентусиазма им.
Фо Кус Ник изпълни особено сложен ном ...
748

Моите деди

Сигурно много от вас знаят, че по време на Руско-турската освободителна война освен руски и румънски, са участвали и финландски войни. Един от тези финландци бил редник на име Яри Кокко (впоследствие разбрах, че на финландски се изписва с двойно "к"). Как точно Яри се е озовал в армията, при условие ...
1K 2

Ще вали

Ниви, ширещи се в пустото пространство напред и толкова, толкова безкрайни... сякаш прегорели от вечното слънце на лятото, изтощени от посеви и оран. Есенно е. Мрачно е, до тъмно, без лъч светлина и надежда. Лозя, почти изсъхнали, угаснали, с пъстроцветни жълти и лилави листа, с отдавна обрани плодо ...
1.6K 5

Бе или Му?

Сега... може и да не сте в течение, обаче аз съм най-красивата!... в Истанбул. Абе, аз и тука не съм съвсем крокодил, ама в Истанбул съм... ху-бост-кап-ка!!... Инак да кажеш... съм една такава - с коса, и нос имам, намира ми се отзад и отпред каквото си трябва... ей толчава на бой - нищо особено... ...
1.6K 18

Имам нужда от звук

Очите чернеят, с нощта сливат се и блясъкът е вече спомен...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...
1.5K 3

Тц... тц... тц...

След като приключих с поредната идиотска ситуация (и най-прилежно си я записах*), в която поредният клиент не се слуша какво говори, а още по-малко пък ме слуша аз какво го питам, но за сметка на това си иска настоятелно това, което си иска, се замислих защо всъщност се получават такива ситуации. Ед ...
1K

Пътят на едно младо момиче.

Глава първа: Новото начало
Всичко започна един слънчев септемврийски ден. Лятото си бе отишло почти, но емоциите все още не бяха стихнали. Все още ведрото настроение съпътстваше ежедневието ни. Работната седмица бе започнала, но това в никакъв случай не означаваше нещо трудно и тягосно за нашата скъ ...
1.1K 1

Сватби и годежи

В ресторант "Империал" на провинциалното северно финландско градче Йоргсен - току на полярния кръг свиреше естрадна музика, въпреки че гостите не бяха особено многобройни и танцуващи двойки почти не се мяркаха. Независимо от гръмкото си название фирмата - собственик на комплекса хотел ресторант едва ...
2.9K 2

Войната

Започна войната
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир. ...
1.5K 5