Проза

41,8 резултата

Моята радост

Скоро ще се навърши една година, откакто сме заедно. Преминахме през толкова перипетии. Лятото бяхме в различни градове. Направихме всичко, за да се виждаме доколкото е възможно повече. Изживяхме и изчувствахме по веднъж всеки сезон-в студената зима сгрявахме сърцата и телата си, цветната пролет беш ...
840 1

И ето, че мога да не мисля за теб...

Днес няма да мисля за теб! Ето, почвам!
Събуждам се и изобщо не усещам аромата ти, който (как, по дяволите) сякаш се е напластил във всяко кътче на спалнята.
И ето, ставам и си приготвям закуска и даже и не мисля за това как приготвях и за теб всяка сутрин.
Обличам се и не ми липсва начинът, по койт ...
1.8K 3

Моят град

Вървя по улиците на града. На моя град, тъй близък и далечен. Срещам погледите на хора, които може би съм познавала някога. Пресичам двора на гимназията. Татко, татко, къде си? Кога отлетяха годините, когато всички тичахме при теб за щяло и нещяло? И ти ни бе опора и пристан. Няма те вече и нищо не ...
1.6K 1

Изгревът

Изгрев
"Пия Туборг. Понякога кафе.
После заспивам и се будя в съня си..."
Цитат от e-mail, получен през август...
Понякога спя. Друг път дори сънувам. После се будя и съм част от странно съновидение. Някой мечтаят за романтичния залез. Други очакват изгрева с нетърпелив гъдел. Аз ли? Аз чакам нощта. ...
1.2K 2

De-Precious Love/Смотан

Есен. Мъгла. Борова гора като нарисувана с детски пастели от другата страна на прозореца...
Навремето бях смотан. Много смотан. Или поне се смятах за много смотан. Сега определено не съм. Може би порастнах, може би някой дойде в живота ми и неусетно извърши промяната, може би няма причина... не знам ...
1.3K 1

* * *

Михаела
В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше тол ...
756

Отражения 25

Отражения 25
От препятствията в живота често малките са най-трудни за преодоляване.
Георги Гълъбов
959 2

За "Стълба към рая"

Дълга пътека... Вървя, а съзнанието ми изкривява картината.
Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно.
А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си.
Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на ...
1.5K 1

Ах, това вълшебно детство

Нали има такава приказка: Да се събуждаш като петгодишно дете.
Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките". Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до ...
3.3K 24

Морски вълци

МОРСКИ ВЪЛЦИ
- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше, та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не см ...
1.2K

Без заглавие... (Просто един ежедневен проблем.)

Това не е просто поредното сърцераздирателно любовно рзказче на една наранена душа. Това не е мит или легенда носена през вековете. Товa не е един красив любовен разказ. Това не е поредното изразяване на чувства към някой друг. Това е нещо, което не вярвах, че ще се случи на някой за втори път...
То ...
1.7K 3

Някога

Някога ще разбереш, че си значел нещо в живота ми! Някога ще осъзнаеш, че си бил най-важният човек в живота ми! Някога ще изпиташ болка, каквато аз изпитах! Някога ще разбереш колко много ти липсвам, както ти на мен! Някога ще разбереш, че те обичам много, но ще бъде твърде късно!!!
1.5K 1 1

Кристалните земи - II част

2. Срещата
Беше един съвсем обикновен летен ден, само лекият ветрец успяваше да пребори тягостната жега, а студената речна вода беше едно от малките спасения за живите твари през този горещ период на годината. На една от поляните, непосредствено до малко поточе лежаха две огромни котки. Златистата и ...
1.3K 2

Парче олово

Някъде в Ирак. Омиротворителна база на НАТО. Два часа и тридесет минути сутринта.
Млад войник обхожда за пореден път външните стени на крепостта. Висок, здрав, изправен, смело крачещ, стиснал силно своето оръжие „АК – 47”, като държи палеца на дясната си ръка върху предпазителя, а с лявата стиска ко ...
1.7K 2

Цветна шизофрения

... Истината е, че не знам откъде да започна, понеже ясно знам, че не съм сигурна кой ще свърши...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк см ...
1.6K 4

спи

свалям тембъра на светлината с няколко октави,
разпилени по върховете на боровете,
самотно прегърнали гледките на слепите си очи
и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,
а отраженията в огледалата ...
882 5

За овцете и хубавата тревa

За овцете и хубавата тревa
За да достигнеш до хубавата тревичка, трябва да сложиш маска на овца, или ти самият да си такава. Защото хубавата тревa може да бъде изконсумирана само от овце. Кои по-тъпи, кои малко по-умни...
Но за жалост аз не съм овца. Аз съм пастир, неспособен да контролира стадото. ...
780 1 1

Обичам те... жива

Дейзи стоеше в колата си в покрайнините на града и се взираше в тежката мътна стена, образувана от слелите се в едно тъмни планини и оловносиво небе. Двигателят на "Форд"-а работеше тихичко, чистачките ритмично избутваха напористия дъжд встрани, а радиото някак плашливо лееше тиха музика, сякаш го б ...
2K

"Онзи Живот, който вечно обичам"

(На един Печатар)
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...
969 2

Преобразуване

Нека си представим целта.
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...
1.1K 14

Теория за обратния ефект

... Значи хич си нямам представа кой ме запозна с нея. Стара история, но още ми държи влага и като си спомня, започвам да се дърпам без причина и да се озъртам неспокойно в някакъв параноичен стрес, сякаш непрекъснато очаквайки да ме сполети нещо непредвидено. Е да, няма да си кривя душата - хубавиц ...
1K 8

Костените

*Костен-кестен-диал.
Есента прегръщаше планината със златни криле. Стоях на пост в малката гранична застава, а исках да съм в София, да се разхождам в Борисовата градина с Нели и да я целувам под падащите листа на дърветата. Вместо това пазех върха на планината в най-затънтеното място на света, къде ...
1.6K 18

Спомените

Представи си... идеален свят. Не! Невъзможно е! Знам, че това ще ми отвърнеш. Няма да го оспоря, защото е самата истина. Реалността стана ужасна!Постоянно ни се натрапва колко тежък е животът. Всеки е забързан в делничния ден да свърши своята работа. Така настървени и бранещи своя хляб като рицари к ...
1.3K 1

Равно безвремие

Що за човек съм? В друга ли съм се превърнала? И има ли смисъл да се радваш на сутринта, на деня, на ежедневието?
Не мога да бъда човек. Уморих се да бъда човек. Трудно е да бъда човек. Ужасно е да чувствам като човек. Кошмарно е да страдам като човек. Непосилно ми е да живея човешките дни.
Трудно п ...
1.2K 4

Как реших да стана гадно тъпо копеле

Вися на мекия космат хуй на времето. Безумно прозрение, което ме осени на другия ден след като Лора ме разкара. Още един по-рано аз бях зарязал Лара заради нея. Лежах си, пиех бутилка розе, препрочитах някакъв Пратчет и се сдухвах същевременно. Опитах се да вмъкна маргиналните си проблеми в гениални ...
3.2K 3

Кристалните земи - I част

Ето един опит от мен да пиша нещо подобно. Нямам конкретен сюжет, затова ще пускам кратки части и накрая ще видим какво се е получило.
1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гор ...
1.4K 4

... (Без заглавие)

Внимателно ме изряза от картон.
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.
И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао. ...
2.5K 1 13

Разминаване

РАЗМИНАВАНЕ
трета част
- Все някой трябваше да се сети за другия - продължи с игрива лукавост невъзмутимият тембър на гласа му. - Няколко пъти звънях у вас, но те нямаше - каза той, за да изкупи вината си.
После се облегна с въздишка на стола и започна да я гледа внимателно, като се стараеше усърдно ...
1.1K

Поща

Почука се гръмко на вратата. Мария остави цигарата в пепелника. Беше се събудила преди минути и пиеше сутришното си кафе. Затова и беше още по пижама (розова като мечтите й). Наметна набързо халата си и се запъти към вратата. Чудеше се кой нарушаваше съботното й сутрешно спокойствие.
Пред входната в ...
1.7K 11

Луд

Аз съм на четиридесет години. Спомням си ясно времената на двадесет. Странно обаче, защо нямах почти никакви спомени на двадесет години за двадесет години по-рано. А откакто се помня, не вярвам в актуалната си възраст. Преследва ме нещо. Мисъл ли е, или чувство - не знам, но знам,просто знам, или мо ...
1.4K 2

Междуселски вражди

Преди достатъчно много
години в една всеизвестна Галактика,
в най-популярната Слънчева система, на една
Зелена планета, в една китна държава, между два баира:
ЕПИЛОГ ...
2.4K 4

Отражения 23

Отражения 23
Потвърждение, че природата е създала първо тялото, а след това разума, срещаме на всяка крачка, наблюдавайки поведението на някои от околните, които все още не са получили ценната доставка.
Георги Гълъбов
1K 3

Студ...

Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
1.4K 2

* * *

Дъждът тихичко шепти, капките игриво падат по моето лице. Очите ми с буден поглед търсят звездите. Чувам твоя глас до мен, очите ти - виждам в тях отражението на Луната. Прегръщаш ме - замижавам. Усещам те със сърцето си, търся те с ръцете си. Знам, че утре ще се събудя до теб. Усмивката ти като утр ...
1.1K 1

Ако искаш да потънеш някъде...

Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...
1.1K 3

Нежна есен

От много време не бях сядала пред белия лист и бях забравила лекия път на писалката по тънкия ред.
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...
1.2K

Всеки петък

Всеки петък се събираме с колегите и колежките в любимия ни ресторант. Аз доста време отсъствах, защото или съм на работа, или съм на среща с двете ми приятелки, или на среща с откровенци. Или любимите ми петъчни вечери, когато взимам малката Симонка и до неделя вечерта живея в приказка.
Една петъчн ...
2K 24

Последна среща на гарата

Последна среща на гарата
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...
1.4K 1

Рецепта за щастие

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ
"Да бъдеш жена - това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли. ...
2.3K 1