Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Едно слънчево зайче

През големите прозорци на класната стая, тъй без позволение, се промъкна един слънчев лъч. Настанил се удобно на черната дъска, той се зае с шпионаж. На учителския стол, както той предположи, седеше госпожата. За да разбере какво прави тя (такава му беше мисията), той с усилие се извъртя и някак си ...

kozleto

Проза » Разкази

1.6K 1

Старост

Беше слънчев, но студен, късен февруарски ден, когато Лора отиде за пръв път там. Заведоха я съвсем случайно. Не знаеше много за нея, освен че е възрастна жена, която гледа на кафе и всички я обичаха като собствена баба. Когато отидоха, не знаеха дали ще им отвори. Позвъниха по някакъв специален нач ...

delight

Проза » Разкази

1.4K

По постъпили сведения

След като наблюдавал десетина минути как едно малко кутре се върти в кръг, опитвайки се да захапе собствената си опашка, има сведения, че Мър Мър изказал следния коан:
- Колкото и да се въртиш, опашката ти винаги остава отзад.
Няма сведения кутрето да е спряло да се върти.
Има сведения, че един дъжд ...

Bersek

Проза » Разкази

928

Усещане за любов - V част

Усещане за любов
V част
- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя! ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

994 1

Яйце от черна кокошка

по мотиви от народния фолклор
- Ей, момиче, яла да си купиш яйца, а? - извика Ганчо Мангалчето.
Той беше родом от едно малко село и от скоро гледаше кокошки. Нямаше какво да прави с толкова яйца и започна да ходи на женския пазар в близкия град всеки петък. Усмихнат и разговорлив, той бързо намери р ...

rarebird

Проза

3.7K 6

Младият хижар

Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разче ...

lubara

Проза » Разкази

1.2K 4

Шах и бутилка със спомени

Посветено.
Цигарата догаря бавно в препълнения пепелник... бутилката със спомени не пресъхва колкото и да пия от нея... кристалният шах е разпилян както самия ми живот. Грешни и необмислени ходове, непоправими следствия, довели до загубата на кралицата.
Стинг ми прави компания - сякаш разбирайки по ...

TheAlchemist

Проза » Други

1.5K 8

Подаръкът

Подаръкът
Ето ме и мен. Седя във фотьойла и се взирам невиждащо в часовника на масичката. Телефонът до него не е звънял от много време. Точно в този момент, в този ден, заслушан в ритъма на стрелките, мисля, че чувам смеха му. Подигравателния му смях, насочен към мен. Не, не съм луд, просто много са ...

summon

Проза » Разкази

1.1K 1

"Щастлив" Край

NB!! Това представлява Епилога на едно мое произведение (някои герои от което не са мои, а на Роулинг, както ще се забележи, но просто тази част стана много чувствена и реших да я споделя с вас)
...
Джесика се изправи бавно от леглото и вдигна халата от близкия стол, навличайки го върху отпуснатите ...

^Never^Good^Enough^

Проза » Повести и романи

1.3K 1

Наивност

Наивност
Аз бях наивна в твоите очи, не беше трудно ти да ме излъжеш!
Затуй си плащам с тези черни дни, в тях живея и те чакам да се върнеш!
На лъжите твои аз повярвах, в една дори не се и усъмних!
Дано за мене някой ден да кажеш "Защо така я нараних?"! ...

Mimenceto_sexy

Проза » Други

1.9K

Какво е обичта? - част от книгата

Една лилава светлинка проблясва сред мъглицата и каца на рамото ми. Проговаря с човешки глас:
- Аз идвам от безкрайното, звездно небе. Изпраща ме голямата, Божествена Светлина да ти кажа, че Любовта е искра. Тя е стремеж към възвишеното. Обичта е основната и частица.
- Искам да те попитам, моя мила ...

mari45

Проза

1.4K 2

Невъзможната любов

Невъзможната любов
Алено червената луна бе изгряла на небосвода и покриваше всичко с нежна, пурпурна светлина. Той стоеше на любимото им място, откъдето се виждаше целият град и я чакаше. Гледаше хилядите светлини пред него и бе потънал в мислите си, сякаш нищо не би могло да го откъсне от тях. Изве ...

Leprous

Проза » Разкази

1.5K 4

Как можа?

Как можа да захвърлиш
любовта ми така?
Как можа гръб да ми обърнеш
и сега да тъна в тъга?
Караше ме насила да ти вярвам, ...

v@nui

Проза » Писма

1.6K 1

Нищожна случка

Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жалост, тя се твори ...

milanov1

Проза » Разкази

859 2

Ти!!!

Ти!!!
Лъчезарен, мил, добър, ти за мен си тъй различен, всичко в тебе е
идеал... но ето, нещо не умееш, себе си и нас да нараниш.
Две в едно избираш, а с коя ли ще останеш?
- От мене болката дали ще изтриеш, че приятели да си останем, ...

pisatelkata_vt

Проза » Писма

1.3K

Слънчоглед

Tой имаше зелено тяло – красиво като тръстиките в тихото езеро. Всичко бе толкоз равномерно изваяно, сякаш един скулптор бе сънувал най-прекрасния си сън в нощта преди да го създаде. Осанката му се издигаше над другите растения грациозно и дори малко горделиво, но никой не обръщаше внимание на това, ...

agapeiya_polis

Проза » Разкази

1.2K 4

Безопасна игла

БЕЗОПАСНА ИГЛА
Бе отдавна, тъй отдавна, че си спомням само това...
С К. се запознахме на един езиков курс. Тя пишеше прилежно в тетрадката си, безупречно изправила гръб, облечена в бяло поло и пола шотландско каре. През междучасието успях да забележа, че полата е закопчана с голяма безопасна игла. К ...

remer

Проза » Разкази

1.4K 3

Душа

Откъснах я, докато още беше малка и нямаше как да ми противоречи. Обещах ú да и покажа светове, които никога не е виждала, хора, които никога няма да срещне и места, на които ще мечта е да отиде. Обещах ú и тръгнахме. Тя още не можеше да говори. Не познаваше думите, не познаваше звуците, не познаваш ...

snowdrop

Проза

1.4K 1

Късмет до поискване, Глава 7, На панагон

Понякога при дядо идваше някой познат и му казваше, че берат втора ръка и тютюнът е вече „на панагон”. Не разбирах израза, докато не отидох да помагам на един от съседите през деня.
Дворът бе затрупан с бали тютюн. На плетена рогозина под лозата насядали жени, мъже и деца, въоръжени с метални игли, ...

inakrein

Проза » Повести и романи

2K 13

"Съмненията" на Рима

Това е моят коментар и понеже стана дългичък... И как не като вече съм пълнолетна и са ми се случвали какви ли не неща.
На маса сме и... Един от групата, бая си е пийнал и затова споделя може би:
- Свалям аз в бара една мацка - убиец. Толкова съм пиян, че не помня къде сме ходили и какво сме правили ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2.4K 29

Една следобедна разтъпка

Един слънчев следобед Дърт Пън седеше на брега на Не Чак Толкова Големия Вир, клатеше си краката над водата и цамбурваше камъчета вътре. Така го завари На Хал Че, който се разхождаше в гората, за да му слегне обядът.
- Какво правиш, учителю Пън? - полюбопитства хлапето, след като го наблюдава няколк ...

Bersek

Проза » Разкази

923 5

Дом за взаимопомощ

Скъпи мои братя. Всички вие по-големи и по-малки животни. Аз, Лъвът, вашият господар и баща, нареждам: "От днес, в нашият "Див лес," ще настъпят промени. Тъй като напоследък зачестиха безобразията. Някои животни започнаха редовно да закъсняват за работа. Други заспиват, а трети излизат с кошници да ...

mari45

Проза » Хумористична

930

Баба Яга

по мотиви от народния фолклор
Баба Яга лениво отвори очи. Всъщност, само така изглеждаше, защото тя отдавна не ги беше затваряла. Не бързайте да ме обвинявате в празнодумие. Ето какво ми разказа една възрастна жена:
* * *
Живяла някога мома Ягодина. Сърцата на много момци тя била пленила. Имала хубо ...

rarebird

Проза » Други

1.2K 5

Голата лъжа

Да се опрости живота (да се лъжем за живота) е най-великата манипулация, която си позволяваме. И, разбира се, най-непосредствената ни нужда. Резултатът от тия усилия е винаги един – откриване на истините (истината) ни.
----
Да бъдеш откровен със себе си изисква (тоест невъзможно е без) една онтологи ...

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K

Чакай ти разправям II

Хората, за които работих през последните десет месеца:
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат за ...

virginblack

Проза » Разкази

1.8K 2

Вярност

В ранната септемврийска утрин автобусът разклати едрата си снага и тромаво потегли към далечния Мармарис.
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.
Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и п ...

milanov1

Проза » Разкази

1.1K

Чаша зелено кафе

В парка беше росно, охлювено и просторно. Денят все още не бе облизал челата на пристрастените към неделно кафе сънливци. Два гълъба важно се разхождаха покрай следите от снощни обувки и с аристократична небрежност клъвваха по някоя случайна троха.
Седях на обичайния стол - с тънко гравирани женски ...

izvorche

Проза » Разкази

1.7K

Снежно и нежно

Неделя...
Денят беше тих и мълчалив, хората почиваха по домовете си. Лек ветрец се разхождаше бавно из въздуха и му придаваше приятна свежест. Небето бе побеляло, решено да подари на Земята красив подарък. То започна да сипе големи, крехки снежинки, които устремени към Земята я прегръщаха. Малко по ...

Prokletia

Проза » Разкази

1.1K

Северно сияние

Ех, нерадостен е животът на домакините. Пътят, общо взето, е заключен между печката, мивката и пералнята, с кратки прибежки до дъската за гладене (за разнообразие). И става още по-нерадостен, щом цъфне кокичето и фантазията ми се разлисти, като прасковено дърво с розови цветчета. През главата ми мин ...

Апостолиция

Проза » Разкази

1.2K 2

Айде стига, бе хора!

Животът е гаден... няма смисъл да ви убеждавам в това, знам дори, че няма смисъл и да го казвам. Всеки е наясно с това и не е нужно още някой да "открива топлата вода". Но това, което много хора забравят е, че колкото е ужасен и несправедлив, точно толкова и хубав може да бъде той. Всъщност, той е т ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Други

1.9K 10

Ч - като моята Чайка.

Върви и да се свършва. Като преди сякаш сто години. Скачай. Викай. Умирай. От щастие или от болка. Утре пак си сама. На 14-ти. И тогава, преди един месец - пак.
Върви и да си тръгва. Последни минути. Една въздишка. Не искай да се връщам.
Върви и да се свършва.
Тогава ще скачам. За шестнадесет. За жи ...

sunnyrainbow

Проза » Други

1.2K 1

Разходката в гората на Уа Шо Ро

Въпреки че беше дребен, Уа Шо Ро не се страхуваше да се разхожда по тъмно в гората. Тази нощ времето бе приятно топло (в сравнение с доскорошните студове), макар и облачно и грингърът с удоволствие бродеше из тъмните горски пътеки.
След час-два се поизмори и седна под едно дърво, за да отпочине и с ...

Bersek

Проза » Разкази

967

Миньорът

В тъмната стая хлад нахлуваше от зеещата врата и печката отдавна беше угаснала. Чуваше се само насеченото дишане на Стоян, който лежеше на земята. Беше се обърнал на една страна и се беше свил на кълбо. Не можеше да се помръдне. Тежък ритник се стовати в бъбреците му и дебел глас изкомандва:
- Дядка ...

nofi

Проза » Разкази

1.2K 1

Терасата

Съществува жена, която седи в голям плетен стол на една тераса и наблюдава живота извън нея. Тя не е млада. Не е и стара. Може да се каже, че възрастта е доста странен феномен и понякога е трудно да определиш на колко години е всъщност човекът, който е пресякъл по някаква причина полезрението ти и с ...

dara33

Проза » Разкази

1.6K 3

Диалози с Писателката V

Бяха минали няколко месеца от онова злополучно посещение в дома на Писателката. Чувствах се толкова празен вътрешно, след онова, на което бях станал неволен свидетел. Сякаш някой беше изсмукал емоциите от мен. Не смеех да я потърся – не знаех как ще реагирам, когато я видя. Не знаех дали тя ме беше ...

Рима

Проза » Разкази

1.4K 7

Пак за Любовта - част от книгата

Спомням си думите на учителя Дънов: "От Любов към Светлина. От Светлина към Свобода. От Свобода към Любов. Иди и си вземи вода! Ако чакаш друг да ти донесе, това е неразбиране."
- Трябва да се стараете към разбиране на нещата! - прекъсва ме Той. А това ще стане, като вниквате в тях! Търсете причинат ...

mari45

Проза

795

Чакай ти разправям I

Идвам аз в Кипър преди около 10 месеца. Понеже всеки ме пита какво по дяволите правя тук, ще кажа с няколко изречения - влюбих се като кокошка в един сополанко, та той някак си ме остави с впечатление за взаимност на чувствата.
Оказа се, че лайното може да засмърди много след като удари вентилатора. ...

virginblack

Проза » Разкази

1.6K

Всяка вечер

Всяка вечер е нов сън. Старите елементи в нова формация. Отново има смърт, отново има любов, отново има край. Понякога сънувам как всичко се взривява, как ме изпепелява без да кажа и дума. Понякога сънувам, че аз изпепелявам всичко. А понякога сънувам теб. Сънувам, че отново те обичам. Сънувам, че в ...

Rx-Ende

Проза » Други

2K

Времената сигурно са полудели - 27 глава

27.
Не, нямаше някакъв вълшебен ефект, тип да ме понесат радостно на ръце с викове “Ура!” и да ме пратят на безплатна почивка на Хаваите. Но аз и не разчитах на нещо такова. “Много внимавай, какво и кога казваш!”, пак ме окуражи Смърделин, докато се борех с различни разсейващи фактори като световърт ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K

Сънища

Събуди се леко и неочаквано, още не знаеше, че сънят го е напуснал. По лицето му кротко се стичаха сълзи, усети топлината по бузите си. Не знаеше реалност ли е това, или неспокойната мрежа на сънищата го държи още в плетката си. Очите му се насочиха напред в отсрещната стена и тогава разбра, че е ня ...

lubara

Проза » Разкази

995 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Едно слънчево зайче

Старост

По постъпили сведения

Усещане за любов - V част

Яйце от черна кокошка

Младият хижар

Шах и бутилка със спомени

Подаръкът

"Щастлив" Край

Наивност

Какво е обичта? - част от книгата

Невъзможната любов

Как можа?

Нищожна случка

Ти!!!

Слънчоглед

Безопасна игла

Душа

Късмет до поискване, Глава 7, На панагон

"Съмненията" на Рима

Една следобедна разтъпка

Дом за взаимопомощ

Баба Яга

Голата лъжа

Чакай ти разправям II

Вярност

Чаша зелено кафе

Снежно и нежно

Северно сияние

Айде стига, бе хора!

Ч - като моята Чайка.

Разходката в гората на Уа Шо Ро

Миньорът

Терасата

Диалози с Писателката V

Пак за Любовта - част от книгата

Чакай ти разправям I

Всяка вечер

Времената сигурно са полудели - 27 глава

Сънища

Опашка