Проза

41,8 резултата

Тримата братя и Златният албум на "Металика"

2008 почти изтече. Много от метълите по света вече са на години. Как ли разказват приказки за лека нощ на внуците си? Може би така...
- Аргх! Чада на хеви-метъла! Дошъл съм да ви разкажа приказка за лека нощ! Народната хеви-метъл легенда за “Тримата братя и Златният албум на “Металика”!
Значи, живее ...
3.4K 17

Юнска Разходка

Юнска Разходка
Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Ф ...
1K

Помогни ми

Не мога да спра да мисля за едно и също… за теб! Помощ, не мога да продължавам така… искам да продължавам да мисля за теб, но не с тъга! Но за да стане тази мечта реалност, ти трябва да ми помогнеш, моля те! Без теб не мога да се справя, разбери! Полудявам при мисълта, че това няма да се случи никог ...
1.4K 5

Полетът на Дра Кон Чо

Един слънчев есенен следобед малкият дракон Дра Кон Чо си лети безгрижно и си пее:
Жжж... жжж... жжж
Аз съм дракон велик,
ще ставам политик.
Жжж... жжж... жжж ...
907 1

Светлина и сянка

СВЕТЛИНА И СЯНКА
(ПРОЗА)
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ, В ПАРКА СА ТЕ. СРЕЩА ГИ СЪДБАТА СЛУЧАЙНО... САМОТНИ ДВЕ ДУШИ, ПЛАЧАТ СУТРИН, А ВЕЧЕР ТАНЦУВАТ ВАЛСА НА САМОТАТА, ПОД ЛУННАТА СВЕТЛИНА. А ТЯХНАТА СЯНКА СЕ СЛИВА СЪС СЕНКИТЕ НА ПЛАЧЕЩИТЕ ДЪРВЕТА.
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ СА ТЕ...
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ – МЕЖДУ СВЕТЛИНАТА И ...
1.6K 1

Тя носи покой

ТЯ НОСИ ПОКОЙ
Откакто поех първия си дъх, баща ми ме учи, както неговия баща и така от незапомнени времена. Той ми казваше: "Сине, човек винаги има избор. Истинският мъж сам прави избора, а не чака някой да избере вместо него. Истинският мъж избира да бъде този, който трябва да бъде и прави това, ко ...
1.1K 1

Айде на бас

АЙДЕ НА БАС...
Щеше да ми е първия рейс на този кораб, не че не съм плавал и с други, ама си бях новобранец .
Общият ми плавателен стаж бе скромен, малко повече от година.
Корабът се казваше - мк "МУРГАШ", бе сравнително нов кораб, модерен - 13500 тона дедвейт, за насипни товари.
Тръгвахме за Аржент ...
2.2K

carpe diem

Иван затвори конвулсивно мътнозелените си очи и потъна в топлите прегръдки на привидно красивия и илюзорен свят на мечтите си.
Той Е обикновен човек. Обикновен като името му. Не че всички с това име са обикновени... но просто той беше човек, който с нищо не се отличаваше от другите. По света имаше м ...
1.3K 1

Некропол

В некропола на свойте сънища - пиян, отчаян и безличен - разгръщам стара, окъсана и прашна книга. Книга, на която страниците пазят остатъците от мойте мечти.
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букв ...
998

Отражения 28

Отражения 28
Ако поставим приятелите си на изпитание, най-вероятно е да ги загубим.
Георги Гълъбов
985 5

С "Бейлиз" и с тенис...

С много усмивки за svetlanal (Светлана Лажова)!!!
Ало, Латинче, да знайш, мама, к'во научих!... Не, бе, не за баща ти... То за него освен диагнози, няма вече какво да науча... За мъжа ти... Кой мъж ли? Че как кой, Рангел... Другите и да ги вида, няма да ги позная... то и те нема да ме познаят. Не, ч ...
2.1K 13

За какво съм им, та аз съм само една стотинка...

Стоя тук, захвърлена на мръсната и прашна улица, и чакам някой да намери своя късмет. Покрай мен минават хора, подритват ме - за какво съм им, та аз съм само една стотинка. Била съм къде ли не, в хиляди джобове и портмонета, при богати и бедни...
Ето, на съседната пейка мъж отговаря на хилядите си S ...
1.6K 2

Щастието е в малките неща

Щастието е в малките неща
Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това - толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се ...
1.7K 1

Тъжна поредица

Случвало ли ти се е да откриваш себе си в онези малки неща, заобикалящи ни...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...
857 1

Вик към Съдбата

Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...
897 1 3

Пикник

ОПИТ ЗА ПИКНИК
Понякога правим неща, за които не ставаме. Понякога правим неща, за които после съжаляваме, а често правим и двете едновременно т.е. правим неща, за които не ставаме, за което после съжаляваме. Абе, просто казано, от всяко дърво свирка не става, както го е казал народът. Сложно го зап ...
2.3K 1 5

Една вечер

Една вечер
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, отно ...
926 1

азбука на отчаянието

… и тогава… тогава паднах…
... говори само, когато има
нужда да говори,
а когато го прави,
го прави с малко думи... ...
1.3K 1 9

Есенният листопад на надеждите

Докато малкото животинче ближе ръката ми, си мисля за есенния листопад на надеждите. Докато нашите клони остават самотни и голи, листата се сипят по мокрия от сълзи асфалт.И вятърът гаси така трудно запалените огньове и оставя опустошени жарави. Скоро ще дойде зимата и ще посипе с чист сняг мъртвото ...
1.2K 1

Времената сигурно са полудели - 19 глава

19.
Погледнах за пореден път часовника, закачен на стената над бара и помахах на сервитьора за сметката. Време беше. 11:35 ч. Ако изчисленията ми бяха верни, при Наум 2 в момента беше около 16:50 ч. Всъщност, сигурно трябва да го нарека Наум 3- Все пак Наум 2 е бащата на детето ми, пък този, при ког ...
997 1

Отражения 27

Отражения 27
Дребният човек може да има грандиозни идеи за разлика от дребнавия.
Георги Гълъбов
931 4

щастие

с весел поздрав, за Ани!
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни ду ...
1.6K 2

Невидими очи

Невидими очи ...
Невидими очи,
въвят след мен и ме преследват,
сякаш пазейки ме от деня...
Невидими очи така безмълвно ме обсебват ...
2.1K 4

Хитър Петър и Черния боб

ХИТЪР ПЕТЪР и ЧЕРНИЯ БОБ
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена.
Глава I
Суматохата
През 3-тата година кога стана голямуту мурабе (войната) възпята от киминчиджията Каню щърбия мечкадар, Гатю Марийкин, левент и напет момък, получи от военния отдел на околийското пови ...
4.5K 3

Съдба

Съдба
Дъждът се сипеше с такава сила, все едно Господ го бе заплашил с уволнение при най-малката издънка и сега определено даваше всичко от себе си, за да запази работата си. Едрите капки сякаш се изстрелваха нейде от черното небе и стремглаво се разбиваха в мократа земя със звучното "Цоп!". Беше то ...
1.8K 2

Ало, скъпи...

- Ало, скъпи, след работа веднага ли се прибираш? Да напазаруваш, ей, да не забравиш, че ще имаме... Как нощно дежурство, не, не си ми казал?! Спешно... и къде? В НДК-а?! Абе казаха ми, че напоследък много често те виждат около НДК с една блондинка, да не е... А заподозряна, така ли? Ей, ти да не ме ...
3.5K 1 49

Той

Love is when you look in someone's eyes and see everything you need.
Не е ли достатъчно банално просто да кажеш на някого, че го обичаш и да не си мислиш какво ще стане по-нататък, а просто да замълчиш, да го целунеш и да застинеш в сладкия момент?
С всеки изминал ден се убеждавам колко са сложни чу ...
1.9K 6

С аромат на восък

Слизам. Долу. Възможно най-долу, там където огънят е най-голям.
Дяволът ме чака. Днес вече ще е мой. Не ме вика, но знам, че ме желае.
По-надолу... по-надолу. Но къде са червеите?!
Те са горе, не обичат цинизма, не обичат пошлостта. Те са просто червеи... затова ги няма. Тук тунели няма. Няма светли ...
1.3K 1

Усмивка =)

Събудих се от тежките слънчеви лъчи падащи върху ми. Влизаха право в едва отворените ми очи. А те - очите – бяха кърваво червени и пареха. Възглавницата, още мокра от попилите в нея среднощни сълзи, ме гледаше недоумявайки. Сънят е бил реалността, затова съм плакала. Възглавницата мълчеше, не искаше ...
847 3

Харесваше ми, искам пак

Харесвам, когато случайно ме погледнеш, щом погледите ни се срещнат, нещо в мен потрепва, иска ми се да не спираш. Обичам да ме гледаш с тези големи сини очи, така красиви, че ме пленяват всеки път. Но винаги идва моментът, в който трябва да си тръгна, но мислите ми не те напускат, остават там при т ...
1.2K 1

Един пореден ден...

Един пореден ден...
Един пореден ден, а може би последен... Странно, нали? Веждаш истината и... пак, не можеш да я приемеш. Трудно е... То, реално, на теория е по-лесно. Но на практика...
Петър стоеше на терасата, засмуквайки последния фас. Дробовете вече го боляха, но той палеше един след друг. Не ...
816

Кръпки

- Истинската ми любов ще се обади по телефона, нали?
- Доколкото те познавам твоята истинска любов няма да има телефон.
***
Книгите са безсмислени по принцип. Но най-безсмислената е тълковният речник. Вече с 100 000 думи. Обяснени. Имам страхопочитание към тази книга. Обяснява смисъла на нещо, което ...
1.3K 3

И всред смеха сърцето си има болката... II част

Няколко години по-късно Варшава бе частично възстановена след германската окупация. По сградите още личаха дупките от куршумите, за да напомнят за събитията, случили се неотдавна. Шатърът на нечестивите бе рухнал, но прахът му още душеше полското население.
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по ...
1.7K 29

Страх

Страхa... мразиш ли го? Пречи ли ти да правиш вълнуващи неща? Да зарежеш нещо и да не ти пука. И да си признаеш, и да не го направиш, е така, но в същото време той те държи жив. Пази те от собствените ти налудничави идеи. Пречи ти да умреш. Пазите от скок без парашут, от допрян до главата пистолет, ...
1.6K

Призив!

ПРИЗИВ!
Хей, ти!
Да, да, точни ти!
Ти, с доброто сърце и вярващата душа. Ти, с малката, но сплотена компания, с която ти е кеф да си прекарваш времето. Ти, с вечната усмивка на лице, макар не винаги да ти е весело. Ти, която вярваш в любовта, но не си го признаваш на никого. Ти, която ходиш на църкв ...
1.2K 4

Болезнен спомен... Или илюзия

"... да можеш да летиш, като цял живот си лазил..."
Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврийски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празни ...
1.2K 7

Така и не можа да му го каже

Валеше. И сякаш не беше 9 сутринта в понеделник, 20 април, а късно през нощта.
Беше мрачно. Локвите бяха навсякъде. Малкото провинциално градче не бе виждало толкова дъжд от близо 20 години. Улиците, на свой ред, бяха задръстени от автомобили, карани от шофьори, надуващи клаксоните, изнервени от без ...
1.6K 3

Гневът е сляп и не различава добро и зло

Стоиш на масата и музиката тихо свири, светлината е приглушена и всички около теб са, като че ли, изпаднали в някакво странно състояние. Те спят, те сънуват. Само ти си буден и виждаш какво става.
Стоиш на масата и срещу теб е Тя, а до нея е Той.
Лигавят се, казват си мили думички и Тя чува него, а ...
1.4K

Любов

Бях глупачка! Позволих ти да влезеш в живота ми така неусетно и ти се превърна в нещо толкова ценно за мен. За съвсем кратко време ние разбрахме, че става нещо между нас... дори и другите го виждаха. Политахме във въздуха, забравяйки, че ще трябва все някога да спрем. Ти... ти ми показа какво е любо ...
1.3K