39 923 резултата
Аз съм емоция. Огромна емоция.
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите. ...
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите. ...
1104
4
Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
1587
14
С копнеж поглеждам към лампата... как искам да я прегърна, да я целуна. Но защо всеки път, когато се приближа, тя ме ранява все по-силно и по-силно?! Страх ме е да се доближа. Предишните пъти се повтаряше все едно и също нещо. Аз се приближавам, готова да й дам всичко от себе си, а само след миг се ...
1387
5
I част
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да ...
Пътуването
Таксито се носеше по разбитите улици и профучаваше с грохот покрай безмълвните, голи дървета... странно извисяващи се само от едната страна на тъмния път. Приведените им клони приличаха на кокалестите ръце на някоя вещица… протегнати към летящата кола, сякаш искаха да я хванат и да ...
1114
1
Никой вече не идваше да посети този старец. Беше забравен от всички. Никой не можеше да стои при него. Мислеха го за луд. И в най-студената зима, и в най-горещото лято на него му беше студено. Пускаше парното, печката. Но продължаваше да му е студено. Завиваше се с дебели юргани. Но още му беше студ ...
1034
4
... Беше толкова красиво с теб, летях в небесата. Ти беше моят принц, а аз твоята принцеса. Обичахме се така силно и повтаряхме пред всички, че никоя сила на този свят не би могла да ни раздели. Спомни ли си? За тези думи? За клетвите? За сълзите? Аз си спомних... Но какво да си спомням? След като а ...
2150
АКО УМРА, ПРЕДИ ДА СЕ СЪБУДЯ
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...
2478
5
Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...
10405
6
ЛАТЕРНАТА
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...
1214
3
- Здравейте, госпожице... Разбрах, че можете да пишете Приказки - започна Той. Дамата с Камилите седеше на камъка си и наблюдаваше новопристигналия господин - облечен в черно, с черна коса и очи... И всичко изглеждаше толкова спокойно... Сякаш стоеше в малка тъмна стаичка, със запалени свещи, прегър ...
1195
1
Ще си ушия бяла рокля. Носталгия. По пролетта. И дъжд ще има. И утрини. Топя се в утринна сълза. Ще те измисля. И бенки под очите ще ти дам.
Искаш ли да бъдем пустиня?
Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.
Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, ...
Искаш ли да бъдем пустиня?
Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.
Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, ...
963
4
Преди време работех в задгранични паспорти. По този повод познавам много известни личности. Все едно, че работиш в плод и зеленчук или в хлебарница, все ще мине някой известен. Повечето от тях са готини хора. Излизали сме на кафе. Аз работех с моята приятелка Надя. Двете работехме много бързо и вина ...
1181
22
Аз си колекционирам комплименти. Един от най-скъпите ми е на малкия ми син; „Какъв късмет, че точно ти ми се падна майка!"
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговар ...
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговар ...
1346
36
Тъмна стая
и много не изказани думи!
Болка, пронизваща сърцето...
Мисля, че мълчанието наранява най-много,
когато човека, който обичаш, седи срещу теб ...
и много не изказани думи!
Болка, пронизваща сърцето...
Мисля, че мълчанието наранява най-много,
когато човека, който обичаш, седи срещу теб ...
1143
2
Малкият фотомодел
Всяка седмица в старческия дом идваха група деца. Те идваха, за да слушат историите на старците. Истории, чути от тях на времето, легенди или техните собствени истории. Днес беше ред на една стара и много преживяла старица. Малката й дъщеря бе починала от рак, синът й се отказал от ...
Всяка седмица в старческия дом идваха група деца. Те идваха, за да слушат историите на старците. Истории, чути от тях на времето, легенди или техните собствени истории. Днес беше ред на една стара и много преживяла старица. Малката й дъщеря бе починала от рак, синът й се отказал от ...
1429
- Каква приятна изненада - възкликна Госпожица By-The-Way с интонация, която подсказваше, че изненадата не е никак приятна - та ти закъсня само с петдесет и пет минути за срещата ни!
Другата Дама с Камилите я погледна изплашено… Изглеждаше задъхана, бузите й се бяха зачервили и ако човек се загледаш ...
Другата Дама с Камилите я погледна изплашено… Изглеждаше задъхана, бузите й се бяха зачервили и ако човек се загледаш ...
898
Срещаме се. Но това не е от тези срещи, в които си разменяме любов и се чувстваме щастливи. Срещаме се, за да си кажем една единствена дума: "Сбогом!!!". Няма смисъл от излишни и закъснели оправдания защо е станало така. Минута мълчание, в която даже и очите не казват нищо. Погребваме любовта, но не ...
2037
4
Заедно
Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник заедно. Ходеха едва от три месеца, но знаеха всичко един за д ...
Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник заедно. Ходеха едва от три месеца, но знаеха всичко един за д ...
895
Когато се завръщам, посрещни ме. Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата.
Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом, който някога наричахме наш...
Не се опитвай да ме спираш, защото дори и да искаш, няма да можеш!
Живеехме си прекрасно, докато ти не реши да сложиш край.
Помисли си, че с думи ...
Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом, който някога наричахме наш...
Не се опитвай да ме спираш, защото дори и да искаш, няма да можеш!
Живеехме си прекрасно, докато ти не реши да сложиш край.
Помисли си, че с думи ...
1180
1
Тълпата отминаваше малкото момиче, без да му обръща никакво внимание. Температурите бяха рекордно ниски и всеки се загръщаше колкото се може по-плътно в палтото, якето или мъхестия си кожух - лъжлива имитация на топла дреха, в която студът се пропиваше като ледена вода. Бързайки към жилищата, където ...
1432
3
Зелено. Жълто. И малко синьо. Светло-синьо. С разпръснати облаци.
Светлина. Хиляди слънца. Градина. Огромна градина. Безкрайност от слънчогледи.
Капки дъжд. Море. В листенцата на слънчогледите. Танцуващи листенца. Умоляващи. Чакащи.
Усмивка. Музика. Музиката на вятъра. Лъчи. Лъчите на щастието. Като ...
Светлина. Хиляди слънца. Градина. Огромна градина. Безкрайност от слънчогледи.
Капки дъжд. Море. В листенцата на слънчогледите. Танцуващи листенца. Умоляващи. Чакащи.
Усмивка. Музика. Музиката на вятъра. Лъчи. Лъчите на щастието. Като ...
1426
6
Вървя си аз сама. Срещу мене хора. Един ме бута, друг ме гледа. Викат си: "Мръдни се, бързам", "Защо бе хора? Защо сте пълни със омраза, каква е моята вина?"
Вървя си аз сама. И какво да гледам - гладни кучета се бият за парченце хляб, пиян мъж пада от трамвая, побеснял дядо се развихря, опсс, кучет ...
Вървя си аз сама. И какво да гледам - гладни кучета се бият за парченце хляб, пиян мъж пада от трамвая, побеснял дядо се развихря, опсс, кучет ...
1117
16
Червено! Болка, ужасна болка! Червени са капките кръв стичащи се по ръката ми, цапащи с цялата си чистота ангорския килим. Стъкла, хиляди стъкла пръснати по пода. Разлято червено вино. Главата ми е замаяна, пак съм прекалила с алкохола. Влиза брат ми. "Мария! Какво си направила? Счупила си чашата! Н ...
861
1
ЗА ЛЮБОВТА
Тя няма нужда от много думи, освен ако не е любов към думите.
КЪСМЕТ
Късмет е да се загубиш по средата на пътя, когато той не води до никъде.
ГРОЗНО ...
Тя няма нужда от много думи, освен ако не е любов към думите.
КЪСМЕТ
Късмет е да се загубиш по средата на пътя, когато той не води до никъде.
ГРОЗНО ...
1183
7
Когато се родило, то не знаело. Когато проговорило, то не разбирало. Когато се влюбило, то започнало да живее.
Защо да дишаш, ако няма за кого? Защо да плачеш, ако няма кой да избърше сълзите ти? Защо да се смееш, ако няма кой да се удави в смеха ти? Защо те има, ако не знаеш какво е да обичаш?
Кой ...
Защо да дишаш, ако няма за кого? Защо да плачеш, ако няма кой да избърше сълзите ти? Защо да се смееш, ако няма кой да се удави в смеха ти? Защо те има, ако не знаеш какво е да обичаш?
Кой ...
855
1
- Хей, спри подяволите! Нима не ме искаш?! - каза тя.
- Напротив! Исках те, но нима не бе ти, която избра него вместо мен? - казах аз.
- Кажи ми, кое те накара сега да промениш мнението си? Това, че той вече не те желае ? - казах аз.
- Исках да ме разбереш... - каза тя.
- Не е ли достатъчно това, че ...
- Напротив! Исках те, но нима не бе ти, която избра него вместо мен? - казах аз.
- Кажи ми, кое те накара сега да промениш мнението си? Това, че той вече не те желае ? - казах аз.
- Исках да ме разбереш... - каза тя.
- Не е ли достатъчно това, че ...
838
1
Дамата с Камилите спря да тича... Нещо й подсказваше (Женска интуиция?), че вече е безопасно да спре и да си почине. Тя се разрови из дълбините на своята чанта и извади кутия черно Виктори. Запали някак замислено... Отдръпна... Помагаше й да избистри ума си... (А може би си самовнушаваше?) Огледа се ...
865
2
С какви ли струни е устроена тъгата ми? Мога ли да изразя чрез думи?... Пея и танцувам. И тичам. Вечно тичам. А жадувам притихналост и блян. Жадувам срастване, порастване и страсти във въртеж. Боли. Боля. А искам да се преродя. Вярваш ли във повика на устните ми? А в аромата на косите?...
Ароматите ...
Ароматите ...
964
3
Извади огледалцето си в асансьора. Погледна се. Кожата и блестеше, а очите сияеха. Усмихна се... Усмихна се на Него.
Беше вече пред вратата. Ключовете пареха в ръцете и. Пое дълбоко въздух...
Мина вече година от онзи паметен пети юни. Ден като ден, но... Не! Този беше различен. Той преобърна и живот ...
Беше вече пред вратата. Ключовете пареха в ръцете и. Пое дълбоко въздух...
Мина вече година от онзи паметен пети юни. Ден като ден, но... Не! Този беше различен. Той преобърна и живот ...
861
3
Глава пета - Неочаквана среща
Рано сутринта тримата влязоха в селото, което току-що се пробуждаше. Химбър беше голямо село, през което минаваше пътят за града Стром. В селото живееха много търговци, пазачите бяха добре платени и добре въоръжени. Химбър беше спокойно, безопасно и процъфтяващо село. Г ...
Рано сутринта тримата влязоха в селото, което току-що се пробуждаше. Химбър беше голямо село, през което минаваше пътят за града Стром. В селото живееха много търговци, пазачите бяха добре платени и добре въоръжени. Химбър беше спокойно, безопасно и процъфтяващо село. Г ...
1261
4
Опиянението от любовта е толкова кратко, колкото и опиянението от виното.
1269
10
Когато затворих вратата, мисли превзеха моя ум… Тормозеше ме една мисъл… Мисълта, че не знаеш чувствата ми… Мина 1 час, а аз не можех да спра да мисля, как да ти кажа, че те обичам… Хванах химикалката и написах какво чувствам на белият лист, сякаш рисувах теб и любовта… Беше… толкова… прекрасно! Няк ...
3211
2
- Откога тичаме?
- Не знам - отвърнах - но мисля, че все Някога ще спрем. Дамата с Камилите се обърна леко назад, за да види една от Камилите си…
- Нещо ми подсказва, че трябва да продължаваме да тичаме…
- Да, това Нещо се нарича страх - отбелязах.
- И все пак… Как… Стигнахме… До… Тук? - извика тя н ...
- Не знам - отвърнах - но мисля, че все Някога ще спрем. Дамата с Камилите се обърна леко назад, за да види една от Камилите си…
- Нещо ми подсказва, че трябва да продължаваме да тичаме…
- Да, това Нещо се нарича страх - отбелязах.
- И все пак… Как… Стигнахме… До… Тук? - извика тя н ...
891
1
Нали във всичко искам да съм "като Светлана", и аз сега ще ви разкажа как българо-съветската дружба за малко да се скъса.
Всяка година нашият полк прелиташе до някое съветско летище, а съветски полк прелиташе на нашето.
Веднъж кацнахме на едно летище в Украйна. Летището и техниката бяха най-модернит ...
Всяка година нашият полк прелиташе до някое съветско летище, а съветски полк прелиташе на нашето.
Веднъж кацнахме на едно летище в Украйна. Летището и техниката бяха най-модернит ...
908
4
Владо, който беше проспал цялата Бъдни вечер, сега се разхождаше безцелно из боровата горичка и плашеше птичките. Беше все още тъмно и останалите от групата спяха. Владислав негодуваше, че е изпуснал най-обичния си празник в цялата година. Той ужасно се разстрои и за да си изкара гнева - съсече едно ...
1188
1
Когато се напиеш, не мислиш какво правиш и не отговаряш за постъпките си. Така е и при любовта. След изтрезняването чувстваш силната болка и унижението от това, което си направил.
1164
14
Пия горчиво кафе.
Пуша горчиви цигари.
Така синхронизирам вътрешно и външно състояние.
А как искам да ми бъде извикано - Горчиво!
Пуша горчиви цигари.
Така синхронизирам вътрешно и външно състояние.
А как искам да ми бъде извикано - Горчиво!
941
2
Изпадам в полусъние. Мигове на съностранстване. Натежават въздишките. Натежават клепачите. Ще ме познаеш ли, ако ме срещнеш?...
Душата ми - пиано. Тялото - клавиши... нека свирят само твоите ръце. Мога да видя красотата в есенното. Есен... снимам я и запечатвам.
Красиви лица. Срещам ги. Срещат ме... ...
Душата ми - пиано. Тялото - клавиши... нека свирят само твоите ръце. Мога да видя красотата в есенното. Есен... снимам я и запечатвам.
Красиви лица. Срещам ги. Срещат ме... ...
1126
3
Малко за панаира на книгата
Пристигнах точно навреме за представянето на любимия ми сайт otkrovenia.com в НДК. Качвам се на нужния етаж. Викам си, ще ги намеря. Гледам в президиума г-н Георги Колев - президент и собственик, г-н Петър Пехливанов - художник, Краси - мениджмънт и реклама, главен редакт ...
Пристигнах точно навреме за представянето на любимия ми сайт otkrovenia.com в НДК. Качвам се на нужния етаж. Викам си, ще ги намеря. Гледам в президиума г-н Георги Колев - президент и собственик, г-н Петър Пехливанов - художник, Краси - мениджмънт и реклама, главен редакт ...
3715
59
ДВА СЛЕДОБЕД. ТАНГО
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...
(На светлата памет на братовчед ми Кольо)
В сравнение с другите ми разкази, този е направо фантастичен. Хората, които четоха черновата, вдигаха недоумяващо рамене. Един дори ми пипна челото: “Абе, ти добре ли си?” Виждаше им се невероятна тази любов между двама обречени. Още по-н ...
1325
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
