Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.1K резултата

Падението на сутеньора - глава пета и шеста

Глава пета
Събираха се обикновено около осем вечерта в Лоби бара. Сядаха, запалваха цигари, поръчваха питиета и чакаха да им се обадят за работа. Момичетата никога не ходеха да се предлагат сами, това беше под достойнството им. Обикновено още при регистрирането си в хотела, гостът питаше пиколото ил ...
Nelsan (Нели Вангелова)
Nelsan
Проза » Повести и романи
1.8K 4

Не-споделено

Днес слънцето се роди отново. Денят някак се усмихва, сякаш се смее на падащите по улиците хора, моите ботуши не се хлъзгат. Заради една безумна мисъл тази сутрин си взех чадър. Представих си как скачам в розовото полукълбо и се пързалям по снега като с шейна – лудост сред облаци. Понякога си мечтая ...
via (Тя)
via
Проза » Разкази
1.5K 4

Параклис

ПАРАКЛИС
Цура живееше в най-горния край на селото и къщата й беше на пътя, всеки като мине, да види красивите й бедра.
Цура беше единствената жена в село, която носеше къса пола и с удоволствие си показваше краката. Пейката, на която седеше с часове, и на която в крайна сметка напълня, беше култовот ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Разкази
1.2K 1

Успореден свят

Загуби се писателската химикалка, затова се наложи да пиша с молив. Но това не е най-големият проблем.
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза
1K 3

Тя и безкрайността

Беше вечер... отново. Тя се прибра в стаята си и заключи вратата. Може би, не очакваше никого или просто не искаше да вижда, когото и да е било. През прозорците не влизаше светлина, а беше пълнолуние. Мракът в стаята беше отражение на мрака в душата й. А новият ден беше толкова близо. Зората, утрото ...
konchita_pz (Десислава Гагарова)
konchita_pz
Проза
2.5K 2

Порцелановото Ангелче

Аз и съпругът ми живеехме в съседство на сестра ми в малка къща до голямото й имение. Нямахме много пари, сестра ми ми помагаше за всичко. За мен тя беше като слънце, беше човека, когото най-много обичам и, на когото най-много разчитам. Въпреки че нямахме достатъчно средства и живеехме главно с това ...
no_fear (Радина)
no_fear
Проза » Разкази
1.8K 2

Обичам те!

И отново съм тук с теб. За малко. После ти ще си тръгнеш и всичко ще започне отначало. Не искам това да свършва никога. Колкото и да съм с теб, никога няма да искам дори за малко да си тръгна. Казах ти, че винаги ще бъдеш в сърцето ми, в ума ми и не лъжа. Обещах ти, че винаги ще съм до теб каквото и ...
YourLittleSunshine (Гери)
YourLittleSunshine
Проза » Писма
2.2K 1 2

Приказка за Дявола, Принцесата и Черния рицар

Принцесата тичаше из дългите бели коридори на замъка. Спъвайки се в дългата си рокля, едва не падна на твърдия каменен под. Пое си дъх, и продължи отново. Кого търсеше тя? Рицарят в бели доспехи. Ето го, неговата светла фигура, размахваща меча. Принцесата спря. Извика неговото име. Ала той не се объ ...
bib4eto656 (Биляна)
bib4eto656
Проза » Разкази
3K 5

Споделено

Споделено
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина! ...
pipo_ty (Петър Рашков)
pipo_ty
Проза » Други
1.7K 2

Милосърдие

МИЛОСЪРДИЕ
Само Захаринчо знае какво е да си беден.
Да живееш на село.
Да нямаш майка, защото те е изоставила.
Баща ти да е пияница, да е сакат и да няма пари. ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Разкази
1.3K 1

Кучката

Страшен студ бе сковал София. Всичко беше побеляло и вледенено. Мъглата натискаше с пронизваща костите влага. Хората, настръхнали като врабчета, бяха по-тъжни, уморени и изнервени от обичайното. Кучетата лаеха и се зъбеха по-често. Транспортът беше по-натъпкан и нередовен. С две думи обичайна софийс ...
моменти (Антонела Огнянова)
моменти
Проза » Разкази
2.5K 14

Тук и сега

Уморих се да бъда най-съвършеното животно на тази Земя. Вече нямам сили да бъда човек. Понякога се питам: "Защо, Господи, ни прокле така като ни дари с тази душа? Защо само на нас я даде, за да ни носи само страдание?" Всички тези чувства, които именно ни отличават от животните. Любов, омраза, вина. ...
delight (Цветелина Димитрова)
delight
Проза » Други
1.5K 1

След тебе

"Никога не позволявай да откраднат мечтите ти" е казал Декстър Ягър. А аз какво направих, позволих да откраднеш мечтите ми.
Защо го направи? За да ме нараниш? Да, успя, нарани ме. Даже успя да съсипеш моя "идеален" свят.
След тебе сълзи се стичаха по лицето ми, след тебе дълбока рана имах аз в душат ...
Гери95 (Гергана Желязкова)
Гери95
Проза » Други
1.7K 4

Размисли по време на масаж

Отново същата картина, аз и тя върху леглата на втория етаж на онова прекрасно място, наречено дом, обитание на поетични и натуралистични личности, творци по свой собствен начин и подобие, заслушани в ритъма на музиката, хранещи се от старите си спомени. Какво ново - нищо, всичко винаги се въртеше п ...
afro3 (Андриана)
afro3
Проза
795

Наше село - Пришълците

наше село
В наше село е много спокойно, имаме си всичко... Имаме си къщите, дворовете, поляните... Хората, като хора гледат си добитъка и никой нищо на никой не прави... Имаме си една кръчмичка на центъра на селото, там хората се събират и обсъждат нащо село, ама да кажа, няма кой да ги чуе, щото те ...
red_ant (ДдП)
red_ant
Проза
1.5K 2

Искам

Искам да ми направиш море. Кобалтовосиньо, бурно. Не като по рекламите на карибски плажове - прозрачно и блудкаво. Не можеш ли? - Добре.
Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добр ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза
1.6K 11

Зима

Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...
Незнам_коя_съм (Златина Иванова)
Незнам_коя_съм
Проза » Разкази
1.4K 1

Защо животът ми е толкова скапан?

Защо животът ми е толкова скапан?
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... ...
disnilent (Коколлляк)
disnilent
Проза » Други
2.3K 2

Бягство

Колко пъти исках да избягам, да загърбя всичко и да бягам докато следите от сълзите не ги изсуши вятърът на забравата?! Колко още мога да понеса без да загубя представа коя съм?! Колко мечти още е нужно да пожертвам в името на своите илюзии, заблудили ме с празни обещания за любов?! Колко нощи ще тр ...
gabu64o (Габриела)
gabu64o
Проза » Разкази
1.6K 3

Земен рай

Ясно небе, топли дюни. Пъстри очи, широка усмивка, златни коси. Прекрасно море, прекрасно тяло. Сладък писък, бързи пръски, радостен вик. Детска усмивка, женска радост, морски вълни. Усмихнато слънце.
Земен рай.
newking (Нов Герой)
newking
Проза
1.3K 1

Мечтите - спасение или фарс на човешкото съществувание

Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...
nicoleivanova (Николина Иванова)
nicoleivanova
Проза » Литературни очерци
1.4K 1

Морни хора

Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.
newking (Нов Герой)
newking
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 1

Спомен за него

Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза » Разкази
1.4K 5

Приказка за теб

Краката ти едва докосват земята. Понякога се чудя дали креслото е твърде високо или все още си само на три. Когато вечер присядам до краката ти, а клепачите ми се спускат над очите, а аз опитвам да ги спра само за да чуя поредната ти приказка, имам чувството, че си ей толкова голям, и знаеш всичко, ...
jenny_insider (Лин)
jenny_insider
Проза » Други
1.5K

Напред

Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
Вангел (Серафим)
Вангел
Проза » Други
1.3K 2

Един прекрасен ден

Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото вр ...
малка_любознателка (Маги Петкова)
малка_любознателка
Проза » Други
1.4K 5

Забранена любов

Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...
imortallove (Павел Миланов)
imortallove
Проза » Разкази
3.1K

Отрязани криле...

По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...
Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
Raindrops_on_my_skin
Проза » Други
1.4K 4

Падението на сутеньора - глава трета и четвърта

Глава трета
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...
Nelsan (Нели Вангелова)
Nelsan
Проза » Повести и романи
1.1K 3

Малката детска мечта :)

Слънцето нежно огряваше малкото и личице... Рая отвори плахо и несигурно очи... надяваше се онова нейно така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласа на майка си:
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна ...
sladkata_ss (Моника Друмева)
sladkata_ss
Проза
1.6K 3

Пътуване при пълнолуние

Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...
tatqna (Татяна Янева)
tatqna
Проза » Разкази
2.2K 12

Бесило...

Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие п ...
stefitopz (Стефка Георгиева )
stefitopz
Проза
1.2K 2

За слънчевите лъчи

Казвал ли съм ти за слънчевите лъчи? За пътя, който изминават, щом се отделят от онази горяща топка, наречена Слънце? Забелязвала ли си колко са нежни и слаби, а как имат смелостта да преминат през необятния мрак на Космоса?
Звучи страшно, нали? Почти колкото пътя от вратата на хола до лампата в кор ...
reason_of_life (Алекс)
reason_of_life
Проза
1.6K 5

Съмнения

Стоя пред огледалото, гледам се и се чудя дали, ако ме видиш сега,
когато лакът ми е олющен и очите ми са подпухнали, защото спах с грим снощи;
когато по лицето ми са се появили пъпки и се е зачервило от горещината;
когато не съм облякла хубавите си дрехи, а стари и раздърпани;
когато тялото ми се е ...
Рима (Ани)
Рима
Проза » Писма
1.5K 1 10

Коледата на Котарака в чизми

Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от люб ...
danisab (Ниела Вон)
danisab
Проза » Разкази
2.2K 1 2