Проза и разкази от съвременни български писатели
Да забравиш Сияна
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
Купих си любов в кашон
Сега ...
Времената сигурно са полудели - 13 и 14 глава
Прибрах се без гръм и трясък. Тихо и кротко. Първо отидох да видя Хесусита, после всички останали. Чувствах се до голяма степен виновна, че съм си направила непредвидена отпуска, докато всички тук се занимаваха с нещо. От друга страна осъзнавах, че имам право на повече почивка от останалите след ...
Репортажен
РЕПОРТАЖЕН
(Основите бяха вече наляти/Вече бяхме наляли основите)
В едно от най-изолираните от векове места, в една от провинциите на ...
Лудост?!?
До какво може да доведе пълнолунието
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - ...
Смисълът
Приказка за огледалото
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно м ...
Изповед на една марсианка
Заблудата на живота
Заблудата е закрила с воал истинската любов, зад която
са били думите ми пр ...
Дребна история
Хараламби Карагеоргиев беше дребен човек. За четиридесет години не можа да порасне повече от 1 и 60. На всичкото отгоре бе започнал да оплешивява. Колегите в завода му извадиха прякор "Летището" и вечер, в кварталната кръчма, вдигаха наздравици за "новата авиокомпания". Хараламби не и ...
Обичта на птицата
втора част
Мъжът осъзна своята грешка, но не искаше да мисли и с вяла въздишка се отпусна на дивана. В този момент една залутана гургулица едва не връхлетя, в заблуждението си, през отворения прозорец, но сетне внезапно, прозряла опасността, объркано приплеска с криле и уморено кац ...
Но ман'с ланд
- Не "трябва", а "желателно е" - поправя ме той, отпива глътка и побутва съда пред следващия в кръгчето ни.
- Но ние не можем да се учим от всяка ситуация! - не без ос ...
Легенда за Коледа
А вятърът?! Пронизващ! Той сякаш минава през гърдите ти и се вселява в душата ти. Тя го гони, но той си се спотайва там вътре - в теб.
Изведнъж... спомените се изпаряват, мечтите се превръщат в ледени висулки. Сърцето замръзва, а животът сякаш спира.
Това бе способен да направи сту ...
Родоотстъпник
Последните дни бяха повече от успешни. Купуваха обеци за първокласнички, колиета за гимназистки ...
Обичта на птицата
Тя отвори рязко и спря колебливо, вцепенена на прага, с внезапно връхлетяло я чувство на виновност. Мъжът едва повдигна с ленива свенливост клепачи и я погледна втренчено, озадачено. Бялата призрачност на застиналия в движение силует се вряза като видение в очите му и в него се про ...
Канарчето
Тя отстъпи настрани, давайк ...
Песента на Ган (Свещена книга на 19)
Глава 1
Раждане на Първоначалието
1. Преди всичко бе Ган и Ган създаде световете.
2. Песента Му прозвуча надалече сред Полето на вечната пустош. ...
Променена съдба
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безот ...
Пусни ме
(посветено)
За кой ли път...
Минават дни, месеци - не те търся, не ме търсиш... сякаш не се помним. Ср ...
Глупави въпроси
Барабанист
Съседката
Камелия Мирчева
Всеки ден, точно в 6 часа сутринта се събуждаше от стържещият в главата му шум на повреден кран. После чуваше течащата вода и фалшивото пеене.
В 6 часа и 30 минути пеенето спираше и женски глас, с кадифен оттенък казваше: „Джони, скъпи, закуската ти...” След това се чуваха ...
Самотникът
Камелия Мирчева
Последната седмица живееше на ръба на мислите си...
По принцип мислите му не бяха кой знае колко смислени и чести и се появяваха само в миговете на незадоволените му потребности.И тъй като те му създаваха дискомфорт той се беше научил успешно да ги прогонва.
Но не и сега. ...
Отново нещо малко, за един човек, който заслужава много
В търсене на знамето
Тик - так, тик - так, тик - так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш ба ...
Здравей! Добре дошла у дома!
Те се завръщат
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога дос ...
Eзоксипроменон *
Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...
Шумът на морето
Оставям с въздишка учебника, с който се занимавам в момента и хвърлям поглед на какво се е спряло този път вниманието на натрапника. Трябва да направя нещо по въпроса с изненадващите появявания на някои индивиди - ами ако ме заварят да правя нещо, което не е за пред ...
Сянката на сребърната Луна
Кадифени поли се въртят насам-натам,
огън гори в погледа ú.
А в горите е тихо, никой не се интересува от нея...
Влязла през мрачните поля на нейната душа, музиката кара разбитото й сърце да танцув ...
Есенна любов
Изповед
Много ми е тежко, не мога да реша колко мъка ще донесе това. Не мога просто така да кажа:
- Прости ми, но не мога така да продължавам, аз те накарах да повярваш в мен, дори когато звучеше абсурдно от моите уста, но ...