Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Халюцинации

Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните ...

Ralina13

Проза » Други

2008-06-29T14:12:23+03:00 1.4K 4

Ego sum

Глупостта е качество на хора, които не могат да познаят себе си и се гледат с очите на собствения си идиотизъм, с възхищение и същевремено с това на отвращение и омраза!
Криеш се зад "чуждо" име и лице, за да може да се почувстваш силен и желан, а всъщност си слаб и безнадежно сам и неразбран! Ти си ...

Mart

Проза

2008-06-29T14:11:40+03:00 886 1

първата любов

Беше горещ летен ден. Слънцето пареше кожата ми, но аз вървях. Бях се запътила към мястото, което никога няма да забравя. Там щяхме да се срещнем за първи път.
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори ...

DIdEnCeTo`{}

Проза

2008-06-29T14:05:22+03:00 1.7K 7

Разходка из ефира

Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...

Johney

Проза » Други

2008-06-29T13:55:03+03:00 1.1K 1

Провокирано...

Провокирано...
Ако сянката ти расте, това не винаги означава, че растеш и ти... Просто Слънцето те огрява под друг ъгъл...
Опълчваш се срещу съдбата си, но тя може би точно това иска.
Когато имаш предимство, имаш и предимството да отстъпваш...
Докато си здрав, не разбираш колко си щастлив. ...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-06-29T08:36:55+03:00 1.6K 12

Просто няколко истински реда... в които един човек се намира...

Странно как понякога в хората се преплитат толкова много емоции, че изведнъж се чувстваме изгубени във вихъра на собствените си усещания. Как можем да се чувстваме властелини на света и едновременно с това нищожни и незначителни, неспособни да си отговорим на най-обикновени въпроси като "как си" или ...

~iSkRiCa~

Проза

2008-06-29T01:00:38+03:00 923

Невестин грях

Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...

Довереница

Проза » Разкази

2008-06-29T00:47:37+03:00 1.5K 19

Откровение

Откровение
Дарена бях с живот!
Получих ли това,
което изпълва живота с радост?
Бях силна, ...

na4eava

Проза » Други

2008-06-29T00:11:57+03:00 1.1K 1

По Божия милост Анна (VIII)

- Харесва ли ти Бургас? - попита Юлия докато влизаха в поредния магазин.
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...

andrina_mark

Проза » Повести и романи

2008-06-28T22:19:00+03:00 1.4K 1

Просто така?

Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, им ...

Linda

Проза » Други

2008-06-28T22:05:55+03:00 1.3K 2

Натали (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите")

И още един много стар разказ... И той ме връща ей-таааам... :)
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...

меланхолик

Проза » Разкази

2008-06-28T19:40:47+03:00 1.8K 28

Докосване ( Из "Откровено за лудостта")

Вклинявам се в теб - като речно бленуване на каменно причастие, като блудство, изстрадало съновиденията на поколения слепци. Вливам се в желанието ти за близост. Парещо, като изстрадано очакване за притежание...
Върху плътта си изписвам твоите жадни за похот ръце, проектирам ги върху всяка гънка на ...

beti

Проза

2008-06-28T18:31:28+03:00 1.1K 5

Любовта отново си отиде

Запознахме се през една зимна и студена вечер. Намерихме се сякаш винаги сме се търсили и не сме се откривали. Бяхме толкова различни. Толкова, сякаш не се понасяхме. Началото беше странно и различно. Празни думи, без никакви чувства... С всеки изминал ден тези безчувствени думи се превръщаха в най- ...

Лораиванова

Проза » Разкази

2008-06-28T16:40:05+03:00 1.4K 4

Имало един човек с две лица...

Имало един човек с две лица, с две различни, противоположни лица.
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...

gall

Проза » Други

2008-06-28T13:36:45+03:00 2.1K 4

Любов под аромата на череши VII

Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...

PLAMEN4ETYy

Проза » Повести и романи

2008-06-28T13:23:33+03:00 1.5K 4

Любовна история на екзистенцията

По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележи ...

gerrda

Проза » Разкази

2008-06-28T13:02:17+03:00 1.2K 5

Как си купих... татко

Беше късната пролет на 1964 година.
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...

izli4ko

Проза » Разкази

2008-06-28T11:38:50+03:00 2.1K 10

Каменна роза

Прекрасен летен ден. Живот. Сияние. Топлота. И в същия този ден миловидно малко създание се разхождаше сам-само близо до тихия парк, където почти винаги нямаше никого. Това прекрасно място е дарено с красиви цветя - всяко от всяко по-нежно, по-живо. Заедно те танцуваха с вятъра, вплетени и омаяни. М ...

MoNs0oN

Проза » Разкази

2008-06-28T11:35:56+03:00 2.2K 4

Алцхаймер

Отначало не обръщах внимание на симптомите. Казаха ми, че с напредването на възрастта това е нормално явление и не бива да се притеснявам, защото имало и по-тежки случаи. Винаги съм бил достатъчно разсеян и малко са ме впечатлявали събитията около мен, както и хората, с които съм контактувал някога ...

radi.

Проза

2008-06-28T10:43:21+03:00 1.1K 4

Мост

Беше пладне. Слънцето пробиваше очите й. И кожата. Гореше.
Мостът беше изгнил, висок, олюляваше се под нозете й. Реши да тръгне бавно и да се държи за въжетата, но ръцете й бяха прежулени. Обърна се назад. Нямаше никой, нямаше нищо. Няколко драки прегорели от лятната суша. Погледна напред. Той стоеш ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-06-28T10:03:43+03:00 1.8K 1

Онова дете...

Oнази тишина събудила те сутринта, изтръгва душата ти от тялото и тя полита... Обръщаш се назад и сякаш виждаш спомен отлетял... Поглеждаш напред и в мъглата виждаш празнота... Получаваш раните святи от живота, а след това сълзите ти някой попива с нежното си лице. Лицето ти се усмихва, превръщайки ...

beytula_bubu

Проза » Други

2008-06-28T07:40:17+03:00 1.4K 3

Гробът на жена ми...

Три през нощта. Леки стъпки в пръстта пречупваха лигавата тишина. От време на време, несъгласувано със стъпките се чуваше сякаш мотика. Хлопането беше така приглушено от бурята, че едвам - едвам се изнизваше и стигаше на два-три метра от гробището. Мъж в черно, чакаше своя приятел и му правеше знаци ...

crazymonster

Проза » Разкази

2008-06-27T23:21:55+03:00 1.6K 3

Коя съм?

Безочлива, подла, ограбваща, пронизваща и груба.
Потънала в сенки, криеща се зад мамещата си красота.
Тя е там, зад всеки ъгъл, преследва те и те зове. Нощем, докато спиш, изпраща безмилостни кошмари. Денем се спотайва някъде дълбоко в теб. Тя е мислите ти, разума ти, спомените и мечтите. Тя е всичк ...

MaripoSa

Проза » Други

2008-06-27T23:13:29+03:00 1.5K 1

Невъзможната любов!

Всичко започна, когато те срещнах на онзи етаж в нашето училище. Да, помня го, принцесо, сякаш беше вчера. Тогава ти караше час на третия етаж, където и аз имам. Тогава общата ни приятелка ни бе запознала. И при нашето запознанство ти ми подаде своето нежно пръстче.
С времето ти и аз станахме много ...

Art_devil

Проза » Разкази

2008-06-27T23:01:43+03:00 946

Понякога

ПОНЯКОГА
... най-хубавото не е най-доброто!
***
... хората приличат на свинете не само по вътрешните си органи.
*** ...

Sorbus

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-06-27T22:50:39+03:00 1.7K 5

Убиец в синьо

Красиво и трогателно. Като края на красотата. Такъв беше и краят на моя демон - онова малко, ехидно гласче, което никога не пропуска да ти нашепне грешното решение в точния момент или да те наведе на покварени мисли, когато най-малко имаш нужда. И ти често го чуваш, нали?
Демонът ми умря тъжно. С пи ...

niko_niko

Проза » Други

2008-06-27T20:03:02+03:00 917

По Божия милост Анна (VII)

Събуди я шум на плискаща се вода и силна светлина, която блестеше в очите ú.
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...

andrina_mark

Проза » Повести и романи

2008-06-27T19:27:03+03:00 945 1

Разстоянието ме убива

Аз съм тук, а ти си там, толкова много километри ни делят. Разстоянието между нас ме убива, но знам, че и за теб не е лесно и че правиш всичко възможно да идваш при мен, колкото се може по-често, въпреки работата, изпитите, стажа. Ти знаеш, че е почти невъзможно аз да идвам при теб, но сега правя вс ...

KrIsSiTo

Проза

2008-06-27T18:55:18+03:00 3.6K 4

Минало несвършило

продължение на "Следва продължение..."
Отварям очите си.
Белите перденца на прозореца надничат любопитно навън. Чуват се чамове, ухае на току-що окосена трева, на кафе и на... любов. Протягам се доволно. Сама съм в широкото легло. Ръката ми неволно се плъзга по мястото, където допреди малко е било м ...

Нел

Проза » Разкази

2008-06-27T15:17:15+03:00 1.1K 3

15 грама повече от необходимото

Знаеш ли колко тежи душата?
Не се опитвай да налучкаш. Пише го на следващия ред.
15 грама.
Красивите са слаби.
Те знаят цената на всеки грам от своето тегло. ...

Vyrtina

Проза

2008-06-27T14:50:14+03:00 965 5

Омерзение

Пиенето ми се отразява добре на махмурлука. То е защото съм ядосан. Пия три ракии и тръгвам. Не мога да си обясня къде отивам, но не е и нужно. Зная, че няма кой да ме чака и не бързам за никъде. Това е една среднощна разходка, разбира се, самотна, защото през деня предпочитам да спя и да събирам си ...

radi.

Проза

2008-06-27T14:05:52+03:00 918 2

Аз и ти (В мечтите ми)

Близо бяхме. Аз се приближих към нея, за да я гушна за довиждане, но вместо това я хванах през кръста, а с другата ръка хванах нейната и я завъртях. Тя започна да се смее: "Не знаех, че можеш да танцуваш!"Гледах я право в очите.
Засвири музика. Изключително лирична. Проникваше право в сърцето и сяка ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

2008-06-27T11:51:44+03:00 1.8K 3

Един интернет ден!!! :D

Иии, ето слънцето изгря. Време е за ставане, разходки, нови запознанства. Да! Той стана, натисна сивото копченце и зачака... Отвори се прозорецът... не навън, а към интернет пространството. Днес денят изглеждаше обещаващ – нямаше нови вируси, антивирусната си беше свършила добре работата. Connection ...

JustSmile

Проза » Хумористична

2008-06-27T10:20:53+03:00 1.6K 7

Сън

Никога преди очите ми не са били така плътно затворени, а сънят наяве толкова истински. Спускам се над ароматна тревна постеля и лягам на жизнено устремилите се към небето зелени стръкове. Спокойна лятна вечер, носеща магията на съновиденията; струпали се на малки групички; говорещи оживено помежду ...

Воркосиган

Проза

2008-06-27T10:17:05+03:00 1.1K 2

Целият ми свят

И целият ми свят е в очите. Малък, красив свят, на пръв поглед нищожен, плитък, тесен за съществото ми. Но докато сме под дъжда двама с тебе стоя и те гледам с онзи поглед на малката наивница, която обича толкова безусловно и толкова силно, че нищо не е способно да я спре. Гледам те и все повече и п ...

Golden_Girl

Проза » Други

2008-06-27T09:59:01+03:00 2K 3

Едно рицарче - Педро фон Лузъришев

Наскоро завърших обучението си и съм това, за което цял живот съм мечтал - рицар. Гордея се с благозвучното си име, показващо моето мъжество и непобедимост - Педро фон Лузъришев. Но стига толкова за това. Пет часа сутринта е, отивам на първото си рицарско състезание - ще участвам в боя с мечове, с к ...

nossferatu

Проза

2008-06-27T09:47:56+03:00 1.7K 4

Вековен дъжд

Нощта обгръща света в черното си було, светлините на къщите една по една угасват - само уличните фенери разпръскват светлината на бледи кръгове. Луната се е скрила зад облаците, вещаещи дъжд. Плътна тишина наляга градчето - не трополят карети, не се вайкат ограбени търговци, не подтичват весело деца ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-06-27T09:19:09+03:00 1.5K 4

"Психоактивни вещества" - към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите"

Един много стар мой разказ, който ми хрумна да публикувам. Връща ме някъде много отдавна, връща ме ей-таааам... :(
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Лили и Мими правят купон в общежитието. Те са студентки първокурснички.
Извикали са на купона Петранчо, Драганчо, Маринчо, Ники, Петранка, Драганка и Маринка. Те с ...

меланхолик

Проза » Разкази

2008-06-27T08:59:12+03:00 2.2K 23

Светлина

Бързайки отново към автобусната спирка, по обичайното време тогава, се случи нещо неочаквано и дълго желано. Непознато лице, но не толкова непознато, познато от снимка, две... със слушалки в уши и бистри очи, поглед, два и чудо. Едно ново начало след известно време, прекарано в тъга по неосъществима ...

Angelia

Проза

2008-06-27T00:07:33+03:00 1.3K 1

Натрапникът

Мъжът спря предпазливо и внимателно се ослуша, за да разбере дали собствениците на къщата действително спят - да не би някой да го дебнеше в мрака. Остана така дълго, дълго време.
Абсолютен мрак цареше в малкото помещение. Между гредите на покрива се процеждаше слаба лунна светлина. Нищо не помръдва ...

michael

Проза » Разкази

2008-06-26T23:34:32+03:00 1.1K 1