Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Обичам да препълвам пепелника си

Обичам старите часовници. Чуваш как секундите се пръскат в тъмното и падат като мъртви в тишината и усещаш вемето. Сега никой не учи децата, че часовниците правят „тик-так", защото те не правят.
Обичам старите телефони. От онези с шайбите. Обичам звука, когато набираш номера и начина по който звънят ...

virginblack

Проза

2008-08-07T13:07:16+03:00 1.7K 8

Куфар, пълен със спомени

Куфар, пълен със спомени
"... И ако куфарът не стигне, в сърцето мога да ги побера!"
Избра големият куфар, стори й се по-подходящ, защото смяташе да вземе доста неща. Няколко пъти го пренарежда, сгъваше внимателно дрехите, поставяше ги в свободното пространство, добавяше останалите лични вещи, после ...

akfets

Проза

2008-08-07T12:23:46+03:00 2.2K 1 4

Сънищата на един човек с вълча кожа

Нощ... свят четири... Ръмжача...
Във всяко живо същество живее по един звяр. Той е това, което бихме били, ако съществувахме съвсем сами, без норми на поведение, без писани и неписани правила, с които трябва да се съобразяваме. Звяр първичен и див, силен и бърз, безкомпромисен в оцеляването си.
Ние, ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-07T11:04:55+03:00 940 1

Омъжена в чужбина - цивилизовано (V-та част)

Както хлипаше и бършеше зачервените си очи, Ели се съживи, хвана в шепите си ръката на отеца и я целуна. Всичко стана така изненадващо, че ние като че се дръпнахме назад, неочаквали такава реакция от твърде младото и ексцентрично момиче. Тя заговори бавно със заекване на английски, отеца й отговори ...

ПРИМАВЕРА

Проза

2008-08-07T07:59:56+03:00 944 6

Разшифроването на израза "Обичам те"

Какъв е смисълът на израза "Обичам те"? Залъгваш себе си и този, на когото го казваш. 8 звучни букви без смисъл. Странно, но за всеки един от нас е хубаво да чува Обичам те. С годините думите губят своята стойност. Нормално. Да обичаш, значи да забравиш себе си. В това забързано време, хората крият ...

sugar_kukli4ka

Проза » Други

2008-08-07T06:40:27+03:00 1.6K 4

Събуди се! (Част Първа)

Събуди се. Кошмарът продължаваше да го преследва. Отново се беше озовал в тъмната стая, където черни сенки му крещяха: „Не ставаш! Изчезвай!". Стана, опитвайки да се отърси от преживяното... беше само лош сън. Взе си бира и запали цигара. Не, този път беше различно, този път нямаше да се провали. Но ...

S^N^E^I^P

Проза » Разкази

2008-08-07T06:26:02+03:00 1.4K 2

Очаквам те

Чакала съм всеки миг,
попивала съм всеки поглед,
усещала съм всеки блян.
Понякога ми беше трудно да те сбъдна - единствен път към мен си ти
и исках да избягаме далече до безкрай да бъдем ний сами. ...

Мими199181

Проза » Други

2008-08-06T21:21:19+03:00 1.2K 1

Късмет е, когато възможността почука на вратата и ти й отвориш

Живялo в малко селце едно бедно семейство. От сутрин до вечер бащата работел в близката мина, а майката шиела дрехите на богатите дами. Синът им бил още малък, но осъзнавал колко много родителите му се трудят за него. Вечер, когато семейството се събирало на трапезата, отправяло благодарности към бо ...

Ростислава

Проза » Приказки и произведения за деца

2008-08-06T21:16:56+03:00 2.3K 1

В момент на откровение

Докога ще се залъгвам ли? Докато има за какво. Никога не признах пред себе си каква съм, така и не се осмелих, така и не реших... да съм себе си. Убеждавах хората каква съм, без самата аз да се познавам. Детинско... не просто постъпка на страхливец... Наистина, само един страхливец би постъпил като ...

black_fate

Проза » Разкази

2008-08-06T21:12:12+03:00 1.2K 1 1

Клинично здрав,душевно мъртъв (писмо до умрелия)

Защо ли пак те виждам там?... Почти издихнал, но на инат живеещ, защо ли? Има ли вече за какво? За кого? За себе си може би? Но какво остана от теб? Само парчета глина от изящна ваза... Всяка вечер си там и аз те виждам, но сякаш само аз, всеки подминава и дори не забелязват, че си там. Единствено н ...

gerena

Проза » Писма

2008-08-06T19:05:44+03:00 1.8K

Крадец на мечти

Крадец на мечти
Време! То просто отминава. Дори не усещаме как. Не го виждаме, не го чуваме, не ни притеснява, не ни е страх от него. Просто отминава. Тихо, неусетно, безмилостно, ловко. Смело крачи към безкрая, понякога тича, понякога се влачи, но никога не спира да върви напред. Потопени изцяло въ ...

akfets

Проза

2008-08-06T17:29:47+03:00 2K 2

...и звездите губят пламъка си

Когато звездите губят пламъка си и се понасят в съня на вечния мрак, когато цветята губят аромата си и когато вятърът престане да дарява тревата с нежните си ласки, заспивайки някъде из клоните на плачещата върба... тогава поетът не губи вълшебните си думи, художникът продължава да рисува картини, и ...

sirenia

Проза

2008-08-06T17:22:01+03:00 948

Стоножката, която нехае

Сега след като разсъждавам от позицията на зрял и мъдър човек, ми се струва, че копринените чорапи не са чак толкова важни. Не, че съм се отказал напълно от тях, не нищо подобно, но просто вече не са най-важното нещо в живота ми (поне засега). Та, като заговорих за копринени чорапи, се подсетих са е ...

flang

Проза

2008-08-06T16:44:28+03:00 1.1K

Фишът на щастието

- Този фиш печели петица - каза Пешеходеца и за доказателство остави хартийката на масата.
Останалите скупчиха глави над цифрите. В ъгъла на кръчмата, високо до тавана на специална стойка бе поставен телевизор. Екранът му меко проблясваше в полумрака на помещението. В долната му част се виждаха изте ...

krashkov

Проза » Разкази

2008-08-06T16:44:16+03:00 1.3K 3

По пътя на нежната лавина или как мис Фърли спечели първия си милиард...

Ах, мис Фърли беше впечатлително очарователна личност... Защо мис? Може би защото отказваше да признае четиримата съпрузи, макар и не хронологично... Защо Фърли? Защото успя да оплете в лепкавата си паяжина истински граф на Фърли.
Мис Фърли беше неизбежната кокетка, неподправеното лошо настроение за ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2008-08-06T16:19:39+03:00 1.3K 3

Омъжена в чужбина - цивилизовано ( ІV-та част)

- Ох, Кате, престани! Виж настръхнах цялата, ще припадна от тези страшни неща. Слушала съм за такива истории, но все си мислех, че са пресилени. Украсени от разказвачите им. Сега от твоята уста звучат като сбъднати кошмари. Действително ли е възможно да има чак такива изверги? Ако не ми го разказваш ...

ПРИМАВЕРА

Проза » Повести и романи

2008-08-06T14:58:50+03:00 965 9

Когато няма смисъл да се бориш....

... Тя бягаше през храстите с луда скорост... бягаше, бягаше... и макар да се препъваше дотолкова, че да се залюлее... за миг не помисли да спре. Гонеха я... Ако забави дори за малко, рискуваше живота си...
Минаваше паркове, тихи улички, множество тротоари... мина през какво ли не... тъмнината не я ...

crazymonster

Проза » Повести и романи

2008-08-06T13:56:57+03:00 2.8K 3

Любов?

Една мисъл ме прободе и започна да пулсира в главата ми, да ме държи будна, докато най-накрая аз вече не издържах и не реших да напиша нещо по въпроса.
Станах посред нощите, сложих кривите очила и в стаята озарена само от светлината на компютъра започнах да мисля за... любовта. Какво всъщност предст ...

fall_into_sleep

Проза » Други

2008-08-06T13:25:07+03:00 1.3K

Бягството на хан Телериг

Тъмни и страховити облаци криеха слънцето и не позволяваха да надникне към българските земи вече трети ден.
- Това е твърде лош знак – промърмори мрачно хан Телериг, докато гледаше втренчено черно-сивата завеса на небето, като че ли очакваше нещо да се появи оттам.
Но природата, като истинска майка, ...

radislav

Проза » Разкази

2008-08-06T13:08:56+03:00 2.9K

Шугър

I
Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Знаеше, че не бива да се разхожда сама по тези места, особено по тъмно, но чувствата, извиращи от поканата, я накараха да затвори очите си и поне веднъж в живота си да прекрачи ...

Морещица

Проза » Еротична

2008-08-06T12:52:46+03:00 2.9K 1 1

Сънни пътища

Нощ... насън бях в четвъртия свят на гости на Ръмжачът, имах нужда от урок.
Техниката ми започна да се подобрява чувствително, но още ми липсва нещо - все пак нямам инстинктите на роден див звяр. Трябва да стигна до тях откъм цивилизованото ми потекло.
Ръмжачът казва, че прекалено много се замислям ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-06T10:31:10+03:00 903 1

Идолопоклонници

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази история, макар и леко преувеличена, е създадена по действителен случай, но всички лица, задници и жестоки безсърдечни диктатори са измислени и приликите са случайни.
В неделя отидох да видя приятелите си във Влага Бест. Имах рожден ден, бях купил бонбони, кола, сладки и голяма торта. ...

The_Crimson_King

Проза » Приказки и произведения за деца

2008-08-06T09:41:06+03:00 1.7K

Кръст-о-път

Живял едно време един добър и свестен човек, но му дошло времето, починал и както знаем, отишъл при Свети Петър на кръстопътя между Ада и Рая.
- Здравей човече и добре дошъл! - посрещнал го Свети Петър.- Ами сега накъде?
- Каквото решиш, Свети Петре, накъдето съм заслужил - натам - отвърнал смирено ...

vesben

Проза » Разкази

2008-08-05T15:14:47+03:00 1.4K 2

Love in Santorini

Ревът на мощния мотор раздираше нощното мълчание на улиците. Огромните улични лампи следяха с безразличие сузукито, което профучаваше със сърдит рев през поредното кръстовище. Никос сякаш се надбягваше с дявола. Сърцето му биеше до побъркване. Ревността го задушаваше с безжалостни пръсти. Караше към ...

desi.mandradjieva

Проза » Разкази

2008-08-05T14:47:06+03:00 1.2K 3

Неприятна история 3

- Никой не се е подигравал така с мен - каза Петър и се изчерви. Целият трепереше от гняв.
Мими бавно се обърна към него и го погледна право в очите. Изглеждаше притеснена.
- Знам, че се чувстваш гадно. Сигурно доста си се изплашил. Глупаво е обаче да ти се извинявам, при условие, че всичко беше ста ...

Heel

Проза » Разкази

2008-08-05T11:39:48+03:00 1K

Омъжена в чужбина - цивилизовано (ІІІ-та част)

Влязохме във входа на блока, който беше с електронно заключване, както повечето наши жилищни блокове, в гъстонаселените градове в България. Стените - чисти, на лявата страна огромно огледало, 3 м високо и толкова широко. Големи саксии с живи, свежи цветя, чисто, както бихте поддържали чист коридора ...

ПРИМАВЕРА

Проза » Повести и романи

2008-08-05T10:48:14+03:00 1.1K 10

Баба ти Трънкина

Познавам съдбата. Понякога се разминаваме в коридора. Едва ли ме е забелязала, но аз винаги се обръщам след нея замечтан. Тогава бях искренно влюбен в нея. И отвратен до покруса в същото време. Никога нямаше да бъде моя, дори и нямаше да ме забеляжи, освен, ако не се блъснех в нея... Но тя не беше о ...

Shax

Проза » Разкази

2008-08-05T09:35:38+03:00 2K 4

Седмото небе

Държа те за ръка и си мисля, че няма по-щастливо момиче от мен. Въздухът наоколо е кристално чист и край нас от време на време прелитат пухкави, розовобузести русокоси амурчета със златен лък в едната си ръка, а в другата държат списък с имената на хората, които трябва да посетят. Двамата с теб сме ...

lud_kupon

Проза » Разкази

2008-08-05T07:53:58+03:00 1.3K 2

Остатъци...

Тъмно е... самотно... Времето минава някак – неохотно...
На пода стои от вчера, изстинала вече вечеря. Във въздуха витае странна атмосфера - разпръснати са по леглото отворени писма... и снимки...
Накъсани розови листенца...
И тя... жената, момичето, детето... свита в един от ъглите на стаята, стиск ...

elfiana

Проза

2008-08-05T07:22:20+03:00 1.3K 1

ПРО-Клетото

ПРО-Клетото
Имали ли сте дни, в които да сте толкова уморени, че едвам се мъкнете насред мътния си хоризонт, а клепачите ви парят от преумора в болезнена и пулсираща алена острота? Зениците горят пясъчното безразличие, разстлало се над изтерзаното ти съществуване, изпарявайки и последната капчица жи ...

kikot86

Проза

2008-08-04T06:01:17+03:00 1.7K 3

Реалности...

Яд ме е! Ще гръмна! Не мога да приема мъжката духовна импотентност и това е! В крайна сметка жената не е, онова с животинското име в леглото, което трябва да стане да ти приготви закуска, да ти донесе тоалетна хартия, щотo си я забравил и от неволя ще вземеш да се избършеш с пръст... Жената е... е, ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

2008-08-03T20:03:21+03:00 1.6K 16

Черна вода

Този ден Кейт се събуди с ужасяващо главоболие, което я разкъсваше с ноктите си като орел в нощта. Тя нямаше представа от къде се бе появило така внезапно, но бе факт. През своя кратък живот, тя бе само на двадесет и три години,до този момент не бе изпитвала нищо подобно на това, което и се случваше ...

dora_7

Проза

2008-08-03T19:48:38+03:00 1K 2

кърваво сърце

Заслепен от болка, той продължи да бяга по шосето, като не виждаше нищо около себе си. Нито колите, които отминаваше, нито се радваше на настъпването на утринната зора.
Момчето беше по анцуг и потник, но на потника ясно се отличаваше червена следа от кръв, точно там, където беше наранен, но болката ...

siriusblek

Проза » Разкази

2008-08-03T19:21:07+03:00 1.8K

Бягството на куклата

Бягството на куклата
Защо просто хората нямаха порцеланово сърце, така поне щеше да е по-лесно, нямаше да те боли, когато някой те нарани. Направо щеше да го счупи на парченца и всичко щеше да свърши... Навън започваше зимна буря. Вятърът почна силно да духа по воалените пердета на детската стая. Ми ...

night-wish

Проза » Разкази

2008-08-03T18:21:40+03:00 1.6K

Петък вечер в “Свирката”

- Искаш ли да чукаш?
Въпросът изненада Пешеходеца и той не успя дори да се изчерви. Вдигна поглед от лимонадата си.
Предимството да си безработен е, че можеш да отидеш първи в "Свирката" и да седнеш на най-доброто място - срещу вратата. И да си постоиш сам. Недостатъкът се изразява в същото.
Въпросъ ...

krashkov

Проза » Разкази

2008-08-03T18:09:09+03:00 1.3K 6

Плачът на ангелите - надеждата

Плачът на ангелите - надеждата
Часът беше около 1 през нощта. Момичето се събуди, облече джинси и вълнен пуловер, обу си кецовете и излезе. Духаше силен вятър и бе студено. Уличните лампи не светеха, единствената светлина идваше от пълната луна, която се извисяваше високо в небето. Заобикалящите я з ...

stefitopz

Проза

2008-08-03T08:22:08+03:00 863 4

Всяка болка изчезва, всяка мисъл утихва...

Дните минаваха като рицар през буря... в болезнено мълчание. А от последното ти съобщение изминаха точно 13 дни и няколко часа, последната мисъл към теб се прокрадна в съзнанието ми преди малко - всъщност не съм спирал да го правя... как звучи само - като от устата на наивен младеж... в какъвто поме ...

Fontaine

Проза » Други

2008-08-03T07:29:08+03:00 1.4K 5

Искам само да...

Искам като дъх вълшебен да докосвам мечтите ти! Искам, ухаеща на канела и мускус, да обгръщам с ръце крехката същност на Сърцето ти жадно за мен! Искам да изпия тревогата ти с ласката на дланта си! Искам да те виждам гол и стенещ за милостта на погледа ми! Искам да се притисна към теб и да обкрача т ...

Леа-Естер

Проза » Други

2008-08-03T07:06:24+03:00 1.5K 1

***

Небето бавно започна да просветлява. Скоро слънцето щеше да изгрее и да започне поредният ден. Единствените звуци, които нарушаваха тишината, бяха от прибоя на вълните. Те внасяха спокойствие и мир в душата му. Той се намираше в една малка пещера, която беше издълбана от силата на морските вълни. До ...

stihopletec

Проза » Други

2008-08-02T21:53:25+03:00 1K 2

Човекът отсреща

Човекът отсреща
По действителен случай
Телефонът звънна и го събуди.
Коста живееше сам, защото жена му беше починала преди години, а децата му отдавна не се интересуваха от него. Той рядко говореше с някого и това още повече го натъжаваше. Понякога излизаше с познати, но сега беше студено и болните ...

mj2006

Проза » Разкази

2008-08-02T18:51:46+03:00 1.1K