Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Тя искаше да спи с баща си (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите)

И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И мно ...
меланхолик (Йордан Серафимов)
меланхолик
Проза » Разкази
5.6K 15

Къщата на полето

Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K

Пак тази болка...

О, пак тази болка… Как само изгаря мъничкото и сърчице… Сълзите отново парят бузите, тя лежи на пода и се гърчи в ужасяващ плач… Иска да крещи с цяло гърло, за да премахне поне част от болката си… Но не може... Тя едва отваря очи, но успява да зърне само размазаните стени… Очите и се давят в сълзи… ...
holly_kiss (ТаФи)
holly_kiss
Проза
1.2K 2

Обикновено чудо

Всичко започна през едно обикновено, горещо и поредно лято. Нищо не предвещаваше развитията, които следваха. Обичайността на нещата през периода преди лятото не позволяваха дори за съмнения.
Градът беше жив, шумен и с много туристи (такъв той е винаги в летните месеци). Морето му беше едната стена, ...
prob (Боб)
prob
Проза » Разкази
918 1

Огледала - 13

Ако човек сам ковеше съдбата си, нима би имало недоволни от нея?
* * *
Ако вървиш сам срещу много, ще загубиш битка, но ако вървиш сам срещу себе си, ще загубиш война.
* * *
Когато мълчат нужните думи, започват да крещят излишните. ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K 11

Здравей, моя любов...

Здравей,
Помниш ли ме? Навярно не... Това съм аз... Е, може би не същата като преди. Може би малко по-тъжна и уморена, с малко (повече) изгубена вяра, но все пак... Може би съм смазана. Ще имаш ли наглостта да попиташ защо? Ще искаш ли да ти разкажа моята история, моя любов? Искаш ли да отворя очите ...
abandoned_girl (Петя Терзийска)
abandoned_girl
Проза » Писма
3.1K 3

Нищо

Нищо
Трудно е да изтриеш лицето си.
Лошо е да замаскираш душата си.
Непоносимо е да унищожиш надеждата.
Странно е да съживиш живота.
DecemberElegy (Ивелина)
DecemberElegy
Проза
1.1K

Спомени

Свита в ъгъла едва си поемаше дъх, докато сълзите се стичаха по очите й, а спомените нахлуваха болезнено в главата й. Толкова много време беше минало откакто се бяха разделили, но тя все още го обичаше.
Беше наистина невероятен. Беше влюбена в него от 3 години. Той най-накрая я забеляза, заобича я, ...
mj2006 (Мимс)
mj2006
Проза » Разкази
1.4K 2

Пеперуда

Пеперуда пропърха в мечтите ми... Мисълта неуловимо трепна с обновени очи - тя толкова дълго беше самотна, безмълвна, вглъбена в проблемите, че забрави да ражда мечти. Пеперудата я пробуди с нежния трепет на призрачните си криле. От неуловимото фино движение се създаде заряд, тишината затрептя от въ ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Проза » Други
1.3K

По Божия милост Анна (XI)

Събуди се, но този път не ú трябваше време за да осъзнае къде се намира. Топлата ръка на Андрей лежеше върху талията ú и тя чувстваше приятната ú тежест. Колко ли часа беше спала? Не можеше да разбере - в стаята бе сравнително тъмно - Андрей се беше погрижил за това. Нямаше и значение - не бързаше з ...
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
andrina_mark
Проза » Повести и романи
1.8K 1

Момичето зад завесите

Всяка прилика с реални лица е СЛУЧАЙНА
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на л ...
mj2006 (Мимс)
mj2006
Проза » Повести и романи
1.5K 5

Какво заслужаваш ти...

Какво заслужаваш ти, просяко, дошъл в този час да проси обич.
Обич, която и аз просех преди и която не получих.
На този просяк аз дадох всичко, което имах -
сърцето си, любовта си, душата си...
Какво заслужаваш ти, просяко, останал сам сега, търсещ подслон в нечия душа. ...
sunshine_93 (Мила)
sunshine_93
Проза » Писма
2.5K 11

Полетът на дракона

Винаги, когато погледнеш през прозореца на класната стая или през този на автобуса, докато пътуваш към вкъщи и се вгледаш в искрящо синьото небе, те погълва невероятното желание да полетиш. Да избягаш от всичко и всички, да почувстваш волността и свободата, да полетиш с вятъра...
Юни е, а небето е ч ...
Dragon^Child (Диди Станчева)
Dragon^Child
Проза » Фантастика и фентъзи
1.7K 7

Два различни свята - една любов

Кери вървеше по пустите улици в един от крайните квартали на града, в който живееше – Ню Йорк. Минаваше до бездушните, сиви и мрачни сгради, надвесени над малките тесни улички. Вървеше с бавна крачка и наведена надолу глава. Ръцете й, както обикновено бяха в джобовете на широките й дънки. Със старит ...
JustSmile (ПростоАз)
JustSmile
Проза » Разкази
1.9K

Самотен скитник

Вървеше той - сам, отчаян, нещастен, преклонил глава от безсилие.
Вървеше той - заедно със шепота на стъпките и свистенето на вятъра.
Вървеше той из улицата пуста, покрита с тъмен плащ.
Вървеше той и неочаквано до него се примъкна сянка,
топла бе, вдъхваща надежда, но все пак сянка... ...
Plinsi (Саши)
Plinsi
Проза
953

Свенливият

Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Споре ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза » Разкази
1.7K 3

Писмо до Истанбул ( из "Писма от един пътешественик")

Там, където две слънца се срещат, едното винаги умира.
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не ж ...
Amadea (Бианка)
Amadea
Проза » Разкази
2.5K 1

Чукчи в България или Автобиографично

Чукчи в България или Автобиографично
Днес ми се налага да пиша от първо лице. Имам нужда от юридическа и психотерапевтична консултация. Хората имат проблем с идентификация на личността ми. Аз самата имам нужда от такава.
Бекграундът на този проблем се оформи преди няколко години от една жена с много ...
lucil (Людмила Игнатова)
lucil
Проза » Хумористична
1.1K 1

Писмото

Писмото
Петър стоеше в центъра на малката стая, държеше ръце в джобовете си и се опитваше да изглежда спокоен. Очите му излъчваха огромна тъга и решителност - и двете неприсъщи за него. Последните няколко дни бяха ужасни. Това, в което вярваше, това, което търсеше, и за което мечтаеше, се стопяваше ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Проза
896 3

По Божия милост Анна (X)

Андрей стоеше от няколко минути долу на стълбите и тихо я наблюдаваше. Нямаше намерение да го прави, но когато я видя как съсредоточено работи, реши да я погледа малко отдалеч. Вършеше всичко бързо и умело, и явно много добре знаеше какво прави... Тъкмо беше решил да отиде при нея, когато я забеляза ...
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
andrina_mark
Проза » Повести и романи
1.2K 1

Надеждата, че ще се върне

Беше задушно. Слънцето грееше силно и беше нажежило асфалта. Усещаше се тежест във въздуха. Очевидно беше, че скоро ще завали. Вече се стъмни и облаците сякаш се затичаха в небето и закриваха звездите. Лампите осветяващи многобройните блокчета в града загасваха постепенно. Накрая остана едно единств ...
DIdEnCeTo`{} (Диана)
DIdEnCeTo`{}
Проза
1.3K 1

Поклонник на Донна "Любов"

ПОКЛОННИК НА ДОННА "ЛЮБОВ"
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно. ...
pureblack (Георги Колев)
pureblack
Проза » Разкази
952 3

Любов и омраза

ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Разказ
Помните ли приказката за Пепеляшка? Мнозина си мислят, че това е история за това как и най-обикновените, най-бедните и най-ощетените от съдбата могат да се доберат до щастието, но не е така... Лъвът не мрази антилопата, когато я изяжда, но баба Иванка Каличката, която в нашето ...
еделвайс (Михаил Еделвайсов)
еделвайс
Проза » Разкази
3.1K 1

Сънят на някой за призрак и уродливо същество

Ето един сън, който аз не съм сънувал. Обаче вярвам, че някой, някога, някъде е сънувал.
Този някой, в съня си, ходи по тясна пътечка. Под краката му има напукани плочки. От двете страни на пътя има ограда от заострени колове, подредени един до друг. А зад оградите има пустиня, която сякаш няма край ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза
1.2K 2

При ангелите

Сара - слънцето в очите на хората, красивата принцеса от приказките, добродушката, която винаги подаваше ръка. Всеки се чувстваше погален от съдбата около нея. Но тук идва въпросът - как се чувстваше самата Сара? Да, беше заобиколена от толкова много хора, но и се чувстваше толкова самотна. Но никой ...
MoNs0oN (Шепот)
MoNs0oN
Проза » Разкази
1.3K 2

Марио

Първите дни от лятната ваканция вече минаваха. Еми подреждаше старите си учебници в един шкаф. Преглеждаше тетрадките си от цялата година и с облекчение въздишаше, че вече е ваканция. Вдигна и последния куп с тетрадки, слагайки ги на един от рафтовете. Една от тетрадките изпадна на земята. След като ...
JustSmile (ПростоАз)
JustSmile
Проза » Разкази
1.3K

Oчи на кошута

- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...
anubhis (Ивелина Димитрова)
anubhis
Проза » Разкази
1.6K 3

Блуждаеща светлина

Привечер вятърът стихна и стана топло, но някак съвсем пусто. С падането на мрака градът сякаш бавно онемяваше. Високо в нощното небе, спрели своя бяг, черни и неподвижни се диплеха дрипавите силуети на облаците. Съвсем нарядко между тях се откриваха тъмни прозорчета и там като от бездънни кладенци ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Проза » Разкази
1.2K 2

Двайсет и пети час

Когато Слънцето експлодира...
Когато Луната прегрее...
Когато Земята изстине...
нищо няма да е същото.
Когато дърветата се пречупят. ...
crazymonster (Лефтерчо)
crazymonster
Проза » Писма
2K 2

По Божия милост Анна (IX)

- До тук сме - погледна я, очакващ реакцията ú.
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
andrina_mark
Проза » Повести и романи
1.1K 2

Изоставен шепот

До сълзи различно е. Търся нещо, може би приятел, който да запълни прашната пустош оставена след теб. Усещам я, жестоко впила нокти във всяка гънка на пречупената ми душа. Толкова горчилка, лош късмет, милиони неволи, криворазбрана самота...не знаеш как ме режат. Не знаеш, не искаш да знаеш и няма д ...
Cursed (Димитрина Иванова)
Cursed
Проза » Писма
1.9K

Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...

- Госпожице, моля отговорете на въпроса!
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...
JustSmile (ПростоАз)
JustSmile
Проза » Разкази
1.5K 4

Халюцинации

Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.4K 4

Ego sum

Глупостта е качество на хора, които не могат да познаят себе си и се гледат с очите на собствения си идиотизъм, с възхищение и същевремено с това на отвращение и омраза!
Криеш се зад "чуждо" име и лице, за да може да се почувстваш силен и желан, а всъщност си слаб и безнадежно сам и неразбран! Ти си ...
Mart (Мартин)
Mart
Проза
885 1

първата любов

Беше горещ летен ден. Слънцето пареше кожата ми, но аз вървях. Бях се запътила към мястото, което никога няма да забравя. Там щяхме да се срещнем за първи път.
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори ...
DIdEnCeTo`{} (Диана)
DIdEnCeTo`{}
Проза
1.7K 7

Разходка из ефира

Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...
Johney (Иван Петров)
Johney
Проза » Други
1.1K 1

Провокирано...

Провокирано...
Ако сянката ти расте, това не винаги означава, че растеш и ти... Просто Слънцето те огрява под друг ъгъл...
Опълчваш се срещу съдбата си, но тя може би точно това иска.
Когато имаш предимство, имаш и предимството да отстъпваш...
Докато си здрав, не разбираш колко си щастлив. ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 12

Просто няколко истински реда... в които един човек се намира...

Странно как понякога в хората се преплитат толкова много емоции, че изведнъж се чувстваме изгубени във вихъра на собствените си усещания. Как можем да се чувстваме властелини на света и едновременно с това нищожни и незначителни, неспособни да си отговорим на най-обикновени въпроси като "как си" или ...
~iSkRiCa~ (Свобода)
~iSkRiCa~
Проза
922

Невестин грях

Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Проза » Разкази
1.5K 19