6 659 резултата
Някога някой казвал ли ти е колко прекрасен си като спиш? Дори и да не те виждам, си те представям. Винаги, когато ми кажеш „лека нощ”, си представям как си лягаш, затваряш очи и се потапяш в някой хубав сън, където животът ти е точно такъв, какъвто го искаш и надявам се – аз съм някъде там сред кра ...
640
1
Отново се събудих от съня си. Тия дни, неизвестно защо, някак не успявам да прекарам цяла нощ в омайността на затворените очи. Все се будя от едно и също – виждам езерото, после луната, нейния отблясък във водите и…
… И не зная какво става после – никога не успявам да видя. Стряскам се, отварям очи ...
… И не зная какво става после – никога не успявам да видя. Стряскам се, отварям очи ...
682
Ето, че отново е нощ. Пълнолуние. Спомням си за онзи ден отново и отново. Знaех, че тръгнa ли си веднъж от теб, кaжa ли "довиждaне", нямa дa имa друго "здрaвей". И товa всъщност ще се окaже неосъзнaтото "сбогом". A кaк не искaх дa го кaзвaм, не исках да си тръгна. Aко можех дa остaнa с теб, да държа ...
505
ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
1452
1
22
(Пиеса по едноименния разказ „Гостенката“)
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Румен Петров – мъж на средна възраст. Занятие рекламно издателска дейност.
Таня – негова сестра ...
© автор: Николай Пеняшки - Плашков
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Румен Петров – мъж на средна възраст. Занятие рекламно издателска дейност.
Таня – негова сестра ...
986
1
Бащата да води дъщеря си за ръка в парка, да се разхождат. Да й казва, че е истинска принцеса. Да й повтаря колко я обича. Заедно да се смеят на неуспешните опити за готвене на майка й. Да се цапотят заедно. Да редят заедно конструктор. Вечер, когато тя сънува кошмари, да търси прегръдките му. Той д ...
978
8
Дневникът - Надявам се да дойдеш
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...
1242
2
9
За онази любов говоря. За онази, нали знаеш… която кара сърцето ти да бие учестено… или да спира. Да спира и да не знаеш колко време точно си бил мъртъв. За онази любов - от най-старите приказки. И онази, за която няма да прочетеш в нито една легенда. Лудата, необяснимата, понякога баналната… караща ...
953
1
Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи. ...
Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи. ...
516
На кръстопът
Когато луташ се из мрака
и не знаеш накъде да тръгнеш ти ,
тогава погледни там горе - към луната,
там ще видиш моите очи. ...
Когато луташ се из мрака
и не знаеш накъде да тръгнеш ти ,
тогава погледни там горе - към луната,
там ще видиш моите очи. ...
415
Ех, Живот!
Животе, от теб аз зная, че на този свят случайно няма.
И случайност не е, че има Ден и Нощ, Добро и Лошо, Красиво и Грозно...
че монетата както всичко друго на света, има своите две лица.
От теб аз зная, ...
Животе, от теб аз зная, че на този свят случайно няма.
И случайност не е, че има Ден и Нощ, Добро и Лошо, Красиво и Грозно...
че монетата както всичко друго на света, има своите две лица.
От теб аз зная, ...
499
Модерна приказка
(синопсис на телевизионна новела)
Рано сутрин е и вали дъжд. На спирката чакат майка и дъщеричка. Майката нервно поглежда мобилния си телефон. Тя е притеснена, че закъсняват. Момичето наблюдава кучетата, които гонят колите и лаят след тях. Едно мъниче куцука подир другите. Малката Й ...
(синопсис на телевизионна новела)
Рано сутрин е и вали дъжд. На спирката чакат майка и дъщеричка. Майката нервно поглежда мобилния си телефон. Тя е притеснена, че закъсняват. Момичето наблюдава кучетата, които гонят колите и лаят след тях. Едно мъниче куцука подир другите. Малката Й ...
1240
3
Аз съм човек. Човек като всички останали. Имам нос, уши, уста, кожа, съзнание, психика, чувства. Ям, спя, живея, чувствам, плача, смея се, ревнувам.
А какво са чувствата?
Дали е възможно те просто да изчезнат?
Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?
Чудите се защо задавам толкова много въпроси? ...
А какво са чувствата?
Дали е възможно те просто да изчезнат?
Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?
Чудите се защо задавам толкова много въпроси? ...
802
1
- Откъде се взе, бе, смешник?
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...
1037
15
Купа сено, зелени стебла, облаци разплитат фини нишки. В поле от тишина проблясва синият пламък на свещ. В ръцете си усещам топлата перушина на сгушено врабче.
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...
Дим от огън, изпарение на кипяща вода, полетът на птица остава невидима следа. Реката леко се полюшва, залюлява лодка и тя се клатушка бавно ...
702
Колко лесно щеше да бъде, ако всички бяхме еднакви.
Ако искахме едно и също, ако мечтаехме за едно и също....
Нямаше да съществува несподелена любов и може би несбъднати мечти.
Нямаше да се налага да нараняваме хора, които не го заслужават, нямаше да нараняваме и себе си.
Защото е възможно да нарани ...
Ако искахме едно и също, ако мечтаехме за едно и също....
Нямаше да съществува несподелена любов и може би несбъднати мечти.
Нямаше да се налага да нараняваме хора, които не го заслужават, нямаше да нараняваме и себе си.
Защото е възможно да нарани ...
583
2
Празникът на Велико Търново- прослава на българската чест и величие
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...
703
В наши дни можем да се похвалим с изключително високо ниво на комуникативност. Можем да общуваме от всяка точка на света с всекиго и по всяко време. Фейсбук не е боклук, прекарваме голяма част от времето си в едно виртуално пространство, търсейки информация за близки, познати и хора, които са ни гра ...
1417
4
Споменът не те беше спохождал от не помниш кога. Когато ти влезе в ума, се появи някак бегло. Мисълта те развесели - беше забравен вече - преодолян! Щом толкова време не се беше появявал, значи вече няма шанс. В резултат брадичката е веднага гордо вдигната, самочувствието лети по небесата.
Но след н ...
Но след н ...
981
1
Аз съм човек със странна природа - живея ден подир ден и понякога не ми остава време да се замисля защо, а може би и желание също нямам. Тръпна в очакване за най-доброто и когато то е пред мен - изсмивам му се в лицето и му обръщам гръб. Разчитам на търпението му, на добротата му да ме изтърпява так ...
1066
3
Усещаш ли как пролетта събужда всяка твоя клетка, пристъпя топла и обятията си разтваря? Килим от божури ти постила и те приканва да тръгнеш по нейния път. Изплита ти венец от уханна фрезия и те води, омайва те с любовта си и хиляди камбани в душата ти отекват. Отдай се на пътя на пролетта, зарей се ...
1133
5
Липсва ми. Нещо ми липсва. Зеленото в очите ти в онзи светъл ден? Не, отдавна превъзмогнах това. Ала нещо ми пречи сега и що е, не знам. Винаги нещо липсва. Винаги нещо няма да е както трябва, няма да е перфектно. Само първите неща са истински - първото докосване, първата целувка, първото приятелств ...
786
3
Дали зрелият поглед над нещата ги трансформира в simple състояние? Или наивното и по детски мило , и непредубедено съзнание ги „приема“ ? И се мъчи да ги разгадае? Оцветява ги в розово - цветът на Барби , цветът на красивите и с щастлив завършек приказки, розово небе... Илюстрации...
Дали опитът уби ...
Дали опитът уби ...
567
Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...
511
1
Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...
495
Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...
1176
Сърцето ù му принадлежеше, дори след годините, които бяха минали. С всяка изминала секунда, в която тялото ù се тресеше от тъгата, маските ù падаха една по една. Накрая останаха само сдържаните сълзи. Исках да я прегърна и да накарам всичко, да изчезне, но не можех да сваля гарда. Минутите минаваха, ...
640
Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...
2478
5
74
Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...
672
5
Забелязали ли сте какво се случва, когато отворите чисто нова книга? Започвате да я разлиствате и всяка страница се намачква, след като веднъж сте я отгърнали. Цялата книга придобива друга форма от движението на ръката ви по листите и това е завинаги. Съдържанието не се променя, но след всеки читате ...
628
3
И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...
867
2
И идва момент, в който разбираш, че каквото и да си направил за някого, то остава недооценено до момента, в който този човек не те изгуби и не разбере, че е имал единствено теб през цялото време. Тогава му става ясно, че никой друг не се е интересувал за него освен теб, че никой не се е старал да го ...
454
Изворът на живота
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...
468
1
"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...
891
2
Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...
1288
4
Какви ли коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? Може би такива...
Кашчей Безсмъртни със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф... с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!
Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли ...
Кашчей Безсмъртни със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф... с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!
Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли ...
726
1
7
Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...
676
Чрез думите на своята героиня Амели Петрович в пиесата "В полите на Витоша", П. К. Яворов обрисува по следния начин народа ни: "... с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата..." А в седмицата, в която за пореден път ще отпразнуваме 14-ти февруари, съвсем преднамерено си припомням за ...
621
3
Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...
1079
1
6
Следващите думи са писани в студен зимен ден. Записки са от едно от поредните лутания с метра из негостоприемна европейска столица. Резултат са от най-съкрушителната раздяла. С нея сега ни делят един Атлантически океан, а един друг ни събира.
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...
520
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
