По-черна заради скръбта, по-студена заради болката. Нощта е огледалото, в което се оглеждам. Само тя познава мрака по-добре от мен. И само тя крие повече неизказани думи.
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...
Историята на човечеството е дълга, но моята е кратка: влюбих се и ето ме тук, пред теб, с разтреперени колене и прескачащо сърце. Идвам да кажа „ела при мен”, „докосни ме”, „целуни ме”, „прегърни ме” – „твоя съм”! Но уви, ни дума не излиза от устата ми, ни вопъл, ни стон проронен. Може би мога да го ...
Често се питам как е възможно мъжете да са толкова подвластни на секса? Чак до будалалък, както се казва... Всичко са готови да пожертват само заради едното... А после сърцераздирателно се кълнат, че това нищо не значи за тях. Де да можеха жените спокойно да приемат тази реалност! А онези, които про ...
Тялото и потръпна рязко и тя се събуди, като едва потисна силния писък, проправящ си път от устата и навън. Отново странен сън. И не просто странен. Изчерви се, нещата, които бе правила, не би и помислила да ги извърши наяве. Тялото и все още пулсираше от възбуда, а топлината между краката някак си ...
Добре дошли в моя малък магазин за мечти. Има всякакви мечти. Разглеждайте, избирайте, грабете - нищо да не остане. На тази полица са мечтите за света и живота, на втората за бъдещето, а на третата за любовта. Хайде, взимайте, грабете! Колко струва една мечта ли?! Колкото една душа - 163 грама - нищ ...
Откакто оставих всичко зад гърба си и реших да продължа напред, сякаш нещо в мен загина... Вече не е същото, вече съм друга... някак непозната. Усмихната, а стаила такава болка в себе си... С гордо вдигната глава, а сърцето ми не бие вече лудо. Устремена, ала не и замечтана. Сякаш когато си заминах, ...
ДО ЕДИН "РАЗКРЕПОСТЕН" ВИРТУАЛЕН НЕПОЗНАТ
Случи, че продължително време нямах достъп до Мрежата (има и такива места по света, където хората не са оплетени в нея). Когато после отворих пощата си, имах писмо от администратора на сайт за пълнолетни мъже и жени, които се регистрират там, защото желаят н ...
Ден 3
Предишната нощ осъзнах, че имам нужда от сън, макар и да нямам тяло, което да зареждам с енергия, и мозък, който се нуждае от почивка. Въпреки това се върнах в парка и легнах на Прокълнатата пейка. Свих се сама в себе си и за миг се почувствах уютно. Така спях, когато бях жива. Беше ми хубаво ...
Резюме: Една вечер, както си стоях, реших да се пробвам да напиша любовно писмо. Досега не съм го правила и не съм била влюбена. Беше само експеримент. Ето го и резултатът.
Виж, знам, че е глупаво, но просто наистина не знам как да започна. Затова е по-добре да си го кажа направо: Обичам те!
Срам ме ...
Помощ!!!
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...
Разбъркване по пълнолуние
(като риторични въпроси...)
Има ли край път без изход?
В тъмното нужни ли са огледалата, когато за да отразяват им трябва светлина?
Привилегия ли има фиданката, че може да се огъва? ...
Исках да съм птичка...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, д ...
Тишина. Спокойствие. Безвремие.
Мислите й бяха съсредоточени само в това да задържи въздуха си по-дълго.
Тишина.
В съзнанието й не присъстваха въпроси относно бъдещето й.
Спокойствие. ...
Един ден се забавлявах с "Танграм" (седим дървени плочки с различна форма, с които се редят фигурки по предварително зададен модел). Упражнението изисква известна доза концентрация и сигурно за това така и не усетих присъствието на натрапника, докато не заговори.
- Това какво е? Какъв е смисълът му? ...
Хотел „Черен Прилеп”. Кой акъл ме накара да отида на почивка и да отседна там? Ами не знам, може би Господ си бе направил майтап с мен? Знам, че обича майтапите. Не ме питайте откъде, просто знам. Намира ги за поучителни. Само не разбрах какво му е поучителното в моята история. Да не съм любопитен? ...
Небето започваше да се стъмва. Непрогледен мрак обгръщаше всичко наоколо. Единствената светлина, която имаше, беше от луната. Беше почти пълна. На следващия ден беше пълнолунието.
Хората в малкото градче спяха съвсем спокойно. Цареше тишина. Човек би си помислил, че там няма живи хора. Но не при вси ...
Беше средата на февруари. Навън валеше и май нямаше скоро да спре. Но нека - той се чувстваше по-добре, когато валеше. И в душата му. И навън. Както минувачите оставяха кални отпечатъци по заскрежената улица, така и спомените в съзнанието му оставяха белези. Не болеше. А дали? Просто валеше...
Пиано ...
КНИГА С БЕЛИ ЛИСТА
Празен бял лист! Това е, което виждам пред себе си, това е животът ми, мечтите ми, бъдещето... Толкова ослепително бял и болезнено празен, че ме обзема безпомощност, безнадеждност, отчаяние. Иска ми се да викам , но така само ще наруша мъртвешката тишина, която ме заобикаля - лист ...
Го Дзи Ла бавно пристъпяше през селския мегдан. Подире си влачеше една мотика, но не сечивото правеше толкова впечатление, зер и на други се случваше да се прибират към къщурките си кой с лопата, кой с мотика, кой с каластирка, а огромната бала бурени, оплетени около дръжката му. Имаше троскут, балу ...
Ден 2
Събуждам се. Спах ли изобщо? А, не. Ходих на дискотека. Приживе така и не ми се отдаде възможност да се позабавлявам на подобно място. Изобщо не беше като по музикалните клипове. Такава пушилка никога не бях виждала! Дори и да знаех, че не я усещам... я усещах! Освен това по канапетата седяха ...
- Практикуването на Бойното изкуство е доброволно, всеки сам за себе си избира дали, кога, как и колко да се занимава с тази дисциплина.
Днес е един прекрасен априлски ден. В ранния следобед съм Доджо и се занимавам с поддържане и подобряване на гъвкавостта си, а Ръмжачът се е изтегнал на края на та ...
Точно, когато нервните ми изблици дращят с нокти по измършавялата кожа и с последни сили се опитват да ме предупредят за предстоящия рев на ранено, който се събужда в душата ми... се опитвам да задуша „крехките", според ума ми, контракции... и тълкувам болката в ушите като простуда, а не като крясъц ...
(съвети към мен)
Когато усещаш някой раздразнен, не се опитвай да оправиш положението. Ефектът винаги е неблагоприятен... за теб. (Изпитано!)
Когато някой ти крещи насреща и ти започвай да крещиш, но наум. (Не ми се удава винаги!)
Когато някой се опитва да те дразни с дума, умишлено действие или нес ...
Сама не мога да повярвам колко наивна бях до скоро. Вбесявам се сама на себе си, когато си спомня за това, колко много исках това и колко много те харесвах. Мислих толкова наивно, толкова детски, толкова различно. Аз не съм такава. Преди нямаше да допусна това да се случи, но сега сякаш бях променен ...
Стоя! Не, дума противна. Облъхнат от мършавостта на наличността, продължавам да размазвам с вмирисания си дъх, наблюдаващата ме жално станалост. Огледалото се пропуква, въпросителността отпада, а моята абсурдност не желае да се разкара. Не питам защо. Отнеха ми въпроса. Вече няма как да се отговори, ...
Никой…
Момичето седна на ръба на скалата и краката й увиснаха над бездната. Дълго гледа надолу към реката. Изпитваше желание да скочи, но не за да се самоубие, а за да полети. Това беше най-красивото място на света. Тук щеше да стори това, което искаше толкова отдавна.
Тя погледна надясно. Нямаше ни ...
- Защо седиш тука, синко? - попита старата жена и седна до момчето на стария дънер, обрасъл с мъх!
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...
НИКОГА ВЕЧЕ!
ИЛИ КАК ХОДИХ ПО ЖИЦАТА
Януари – месец на много и хубави поводи да се събереш с приятели, да отпразнуваш именни дни, да се порадваш, да споделиш, да хапнеш, пийнеш, да се повеселиш. Така и този януари.
Неписано правило за нашата компания е на 06.01. да празнуваме Йорданов ден. Повода, р ...
Чоки и Коки в отгатване на любовта
- О-о-о, Чоки, как си? Пак на любимия ми клон си кацнал!
- Еми да, в центъра на градът е, има добър изглед и хората често хвърлят боклуци на земята, които са доста добри за ядене.
- Еми да, Бургас, какво очакваш! Я ся дай едно перо място да кацна и аз!
Чоки и Коки ...
>> Приготвих мерлуза със сметанов сос (рецептата е моя).
>> Чаша бяло вино ще предложиш ли...
>>
>> П.С. Не питай къде са ми обеците.
>> Едната се счупи. ...
На Хриси, която винаги е насреща...
Хей! Аз съм! Моля те, вдигни си телефона!... Знам, че си там... Няма да ме заблудиш с този проклет телефонен секретар!... Ок... когато ти се говори ми се обади. Аз ще съм тук... И между другото знам какво е станало. Чао!
Той каза, че си нищо. Не си.
Той каза, че т ...
23 декември 2024 г. - ден, чакан с голям страх от хората, обитаващи Земята. Ден, в който според предсказанията щял да настъпи краят на света. Цялото човечество беше изпаднало в паника. От години се говореше за това, но така и никой не вярваше на различните пророци. Всички смятаха, че това са поредни ...
На Алекс, която ми каза, че в момент на отчаяние и далеч от нея, ще напиша нещо красиво за нея. И когато това стане, тя ще го прочете и ще се обади.
Живял някога в едно далечно царство самотен цар, който имал само една дъщеря. Принцесата била толкова красива и с добро сърце, че баща й се страхувал д ...
Ще чакаш ли?
Цял живот... цял един живот прекаран в чакане. На какво, на кого? Чакаш всичко и всеки. Чакаш да си отидеш, чакаш да дойдеш. Чакаш нищо и никой. Вървиш сам като вълк единак, сам с глутницата вълци. Уж заедно, а по отделно.
Чакаш да създадеш. Да сътвориш вълшебството. Да промениш предста ...
Простете, че пак ще възмущавам граматиката ви с препинателни. Простете, че може пак да ви накарам да се скарате във форума. Простете, за жлъчта в която ще ме обвините, но трябва да си го излея. Искам да пусна гнева си да бяга, иначе ще се превърна в някое от онези безплътни животни, които кръстосват ...
Сбогом казах, талантът си отиде или една безсмислица
Слънцето залезе - не че имаше нещо различно, то просто залезе като всеки ден. И вчера залезе, само че беше различно. Вчера то просто залезе, както всеки ден - бавно, красиво, изпълнено с надежда и една, две мечти и малко любов. Нямаше го, но грееше в мен. И лятото беше тук - щастливо, закачливо, зас ...
НЕБЕСНИ СЪЩЕСТВА
(1-ва част)
Макс застава пред вратата и вдига обутия си в черна кожена ръкавица юмрук. Понечва да замахне, но се спира на милиметри от дървената порта. През порцелановото му лице преминава арогантна усмивка. Всъщност всичките му усмивки са арогантни, но искрени. Това може да му се п ...
Момичето стоеше на брега на морето. Тъжните очи се взираха във вълните. Сълзите рисуваха по бузите й нежните си скици. Колко ли време бе прекала тук, на тези скали, взираща се в морето и галена от вятъра? За нея вече нямаше никакво значение.
Там, настрани, на около 300 метра, беше лято. Ако се заслу ...