Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

мисли

Мисли
Прибирах се с влака от Пловдив. Навън ужасната зимна вечер търкаляше парчета сняг към огнената паст на преизподнята. Вятърът лакомо облизваше прозорците и се опитваше да ме докопа със замръзналите си зъби. Оплезих му се и се опънах блажено на седалката. Бях сам в купето. Песента на колелетата ...

пинда.св

Проза » Разкази

2008-03-28T08:04:02+02:00 1.9K 9

Повествователно ( Из "Откровено за лудостта")

Нищо неподозиращи мечти завихрят разпилените спомени в безгласен кръговрат от закономерности. Някой си прави шеги с причинните връзки в сложния ред на законите в битието и онанира със стремежите на смъртните. После примлясва доволно, бърше неизкласилите надежди от загрубелите гънки на ръцете си и тв ...

beti

Проза

2008-03-27T21:46:38+02:00 998 2

Огънят на Некрония (фентъзи) 4 Глава от Руините на Мъртвия град

"А там цареше непрогледен мрак и ужас
Там гдето прокълнатият брат царуваше"
Силен, смразяващ кръвта, рев разтресе Некрония. Ужас плъзна по мрачната планина, пропи се дълбоко в корите на вековните дървета, чиито клони, надвесени над тъмната празнота като грабливи птици, сякаш се съживиха и настъпи мъ ...

Dushevadia

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-03-27T17:06:12+02:00 1.5K 5

Диалог с Писателката

Седях излегнат на едно тапицирано канапе в дома на Писателката. Много удобно канапе, всеки път, когато й ходя на гости, се излягам на него. Подреждах зелени квадрати в кръг. Бях меланхоличен, тъжен дори. Изгубих една от любовите си. Вярно че имам шест други, но с тази си отиде едно късче от сърцето ...

Рима

Проза » Разкази

2008-03-27T17:02:24+02:00 1.4K 7

Извор на надежда

Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта м ...

Раймонд

Проза » Разкази

2008-03-27T12:22:42+02:00 1.4K

Рокля за двама

Рокля за двама
Аз бях на 40, а моите родители почти на 80. Все още бяха живи и здрави и двамата и живееха като младо семейство в голямата спалня на стария ни апартамент в центъра на София.
Аз обитавах северното крило с една малка стаичка и кухненски бокс до нея, съвсем достатъчно за един човек. И ма ...

Раш

Проза » Разкази

2008-03-27T11:42:35+02:00 1.5K 5

Секс и шоколад

СЕКС И ШОКОЛАД
Секс и шоколад, ето я рецептата за здрав дух в здраво тяло.
И така... Пак си чета вестник и хоп - две заглавия ме грабнаха, не знам защо. Обаче много ми харесаха.
„Секс сутрин спасява от инфаркт." А, сетих се, хареса ми, защото мисля за здравето на моя съпруг, разбира се. Той е в тая ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2008-03-27T00:36:39+02:00 3.8K 11

На отвъдния бряг 1: Пролог

Шон Стайнмън беше гробар от четиридесет години. Бе "наследил" работата си от своя баща, а той - от неговия и т.н. Имаше малка къщичка на върха на хълма, а гробището се падаше в задния му двор, оградено с нисък каменен зид, от който стърчаха остри метални пръти, чиято цел бе да предпазват покойниците ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-03-26T09:18:50+02:00 1.1K 1

Пътеки в "градината на сенките "

Пътеки с неизвестно начало.
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи. ...

Marbeq

Проза

2008-03-26T08:58:06+02:00 1.7K

Защо?!

>> Защо?!
>>
>> Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова ням ...

porochna_nevinnost

Проза » Други

2008-03-26T08:44:43+02:00 1.5K 4

Ти си отиде

Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един чов ...

maneto

Проза » Разкази

2008-03-26T08:44:38+02:00 1.4K

Снежна буря - 2 - продължение

Снежна буря-2
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъд ...

dr_abdul

Проза » Разкази

2008-03-26T08:12:30+02:00 1.4K 4

За едно обещание... (част трета - Кападокия)

Докато пазаруваше по магазините в Тел Авив, Алексия си постави за цел да не мисли толкова много за Нилс. Не знаеше какво точно чувства към него, нито той към нея. Взаимоотношенията им бяха изключително сложни и неясни. Докато бяха тримата - със Самира, изглеждаха като едно прекрасно семейство, обаче ...

Amadea

Проза

2008-03-25T22:32:50+02:00 1.6K

Ти и ти

Всеки има две лица. Едното е онова, което се смее на шегите на приятелите си, радва се, когато родителите му му подаряват подаръци. А другото е онова, което плаче в тъмния ъгъл с нарязани ръце, седящо на покрива на сградата и чудещо се какво ще стане ако скочи. Всеки се нуждае и от двете, за да запа ...

dark_queen

Проза

2008-03-25T16:25:50+02:00 1.2K 1

Как си издадох книжката

Когато през 1982 година написах поемата "Командир", усетих, че наистина съм поет. С нея надскочих личното; написал бях нещо, което касае цялото съсловие и реших, че трябва и да направя нещо за издаването й!
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я ...

Ангар

Проза » Други

2008-03-25T16:22:27+02:00 1.8K 4

Златната круша

Златната круша седяла отстрани на пътя, под табелата сочеща Блестящия Град и плачела. Всички останали плодове минавали покрай нея и състрадателно я поглеждали. По пътя се задал един банан. Той също погледнал крушата и си помислил: “Колко красива златна круша. Трябва да е щастлива. Аз бих бил щастлив ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-03-25T16:17:13+02:00 1.7K 2

Валя

Валя
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и др ...

Раш

Проза » Разкази

2008-03-25T15:50:55+02:00 2.1K 5

Нервна криза

НЕРВНА КРИЗА
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
* БОРЯНА - на около 40 години. Майка с две деца, типична домакиня.
* ВАЛЕРИ - съпругът й. На около 40 години. Стои завързан и със запушена уста, заключен в килера от жена си.
* АНА - дъщеря им. На 16 години. Ученичка. Хубаво момиче. ...

zaXar4Oo

Проза » Други

2008-03-25T15:47:16+02:00 3.2K 6

Аз съм по-щастлива от теб

- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...

f_soul

Проза » Разкази

2008-03-25T09:49:59+02:00 1.7K 2

Пророчествата за Белязания 3 : Окото на Кулата [фентъзи]

Пророчествата за Белязания
Окото на Кулата
3-то пророчество
1 глава
Съветът на Пьос Пан ...

LightOne

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-03-24T23:45:43+02:00 1.5K 3

Историйка за цветовете на моите безсмислено-безнадеждни чувства

Oчертава се още една самотна вечер. Още една вечер, в която никой няма да е с мен. Знам, че през цялото време ще вали, за да направи вечерта още по-банална. Ще се стъмни рано, за да се чувствам още по-НЕсама. По телевията ще има глупави предавания, за да ми е още по-скучно. Всичко ще е толкова поети ...

Vyrtina

Проза

2008-03-24T23:26:08+02:00 1.2K 5

Ад на земята

Какво се случва, за Бога? В ада ли се намирам? Покрай мен всичко гори, въздухът край мен е нажежен, пламъците приближават като адски орди от демони. Да, аз вече усещам парещия им дъх, почти докосват плътта ми. А бягството е невъзможно. Светлината ослепява очите ми, адските езици бичуват грешната ми ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

2008-03-24T22:56:03+02:00 1K 2

Болка

Когато ме докосваш, боли. Когато очите ми срещнат твоя завладяващ поглед, имам чувството, че изгарям. Когато устните ми се докоснат до твоите, тъй меки и парещи, аз умирам. Знам, че нищо не може да бъде така, както си го представям и това ме унищожава бавно, но сигурно. Всяко твое движение сякаш ме ...

ThE_vAmPiRe

Проза

2008-03-24T16:33:51+02:00 1.3K 2

Фея на Мрака

Беше пролет. Дърветата бяха разцъфнали. Слънцето срамежливо се бе подало над белите и пухкави облачета. Прибирах се от работа и отново я срещнах - девойката, която всеки ден срещах по моста. Облечена беше в черно, бе тъжна както винаги и сълзички пробясваха в красивите и топли очи. Беше толкова тъжн ...

QueenOfTheDeath

Проза » Разкази

2008-03-24T12:24:23+02:00 1.4K 4

Kвартири

Има всякакви видове квартири. Тези дни ми се наложи да си търся квартира и през цялото време имах усещането, че да търсиш идеалната квартира е като да търсиш идеалния мъж. Колкото и да си търпеливa и да изчакваш за нещо по-сносно, най-накрая просто затваряш очи и избираш нещо, каквото и да е. Все па ...

without_a_definition

Проза

2008-03-24T12:18:08+02:00 954 3

Детската любов

И ето, вървяха двамата влюбени, весели и доволни в този красив слънчев ден. Те толкова много се обичаха, че им беше достатъчно само да се гледат. Разбираха се единствено с поглед и не беше нужно да изричат нищо. Бяха толкова щастливи и толкова влюбени, че не можеха да спрат да се гледат и да се насл ...

earth^angel^

Проза » Разкази

2008-03-24T12:11:09+02:00 2K 2

За жабите... Развръзката

Стават и такива неща. Да се пениш като бясно море, да се хвърляш от черно до бяло в емоцията, но да се поддадеш накрая на страстта.
Ама хубавичко се подредих! Сред жабите в блатото... А като си представя, че някога бях принцеса... Моят принц - жабок флиртува нагло с останалите кикимори, а аз го глед ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2008-03-24T10:41:08+02:00 1.2K

любов

Любовта заслужава любовта.

asada20

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-03-24T10:38:03+02:00 1.1K

Безпаричие

Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех ваши ...

iasmina

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-03-24T09:50:49+02:00 1.2K 1

Старото дърво въздъхна тежко...

Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...

Natural_blue

Проза » Разкази

2008-03-24T08:42:15+02:00 1.4K 1

Мотелът

Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-03-24T08:34:01+02:00 1.8K 4

Гробарят - човек без мечти и малкото момченце

Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...

bubenceto199

Проза » Разкази

2008-03-23T21:19:57+02:00 1.3K 2

Децата на утрото

Посвещавам на всички,
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-03-23T21:09:33+02:00 2.6K 4

Дълг ( IIIчаст)

Дълг (III част)
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при таки ...

Nimloth

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-03-23T20:02:15+02:00 1.3K 4

За съновиденията

Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките ...

Ralina13

Проза » Други

2008-03-23T14:04:09+02:00 1.4K 3

Жестока красота

Всяка секунда угасва като свещица по един човешки живот от анорексия и булимия...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за чове ...

azura_luna

Проза

2008-03-23T12:26:11+02:00 1.5K 1 16

Клуб “Февруарска Дева”

Последните научни публикации се постараха да докажат, че най-силната, най-дълбока и безпричинна депресия обхваща хората към средата на януари. След еуфорията на коледните празници, след стотиците безсмислени покупки и подаръци, които най-често не изненадват никого, дори и децата, които вярват в дядо ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2008-03-23T11:07:10+02:00 1.8K 3

Пророчествата за Белязания 2 : Камъкът на Рууп [фентъзи]

Пророчествата за Белязания
Камъкът на Рууп
2-ро пророчество
1 глава
Нови приключения ...

LightOne

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-03-23T01:07:34+02:00 1.5K

Истинска творба?

Какво прави една творба истинска? Какво я прави истински въздействаща?
Спомням си един случей преди 6 години. В училище имахме домашна да напишем разказ по зададено начало. Аз по онова време бях голяма маниачка на тема фантастика. Та в класа ми имаше един, дето очевадно си падаше по мен. Често се на ...

*Dark_Girl*

Проза

2008-03-22T23:28:24+02:00 818 6

Как две човечета спасиха зората

Посветено на другото човече…
Имало някога едно човече, което вървяло в безкрайната нощ, по дългият и ветровит път към Пурпурния Град. Силните ветрове го изпращали ту в единия, ту в другия край на пътя и човечето много се страхувало да не се озове сред дърветата от двете страни, където се разхождали ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-03-22T23:22:18+02:00 2.1K 5