Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Лятна буря

Горещината наоколо беше почти непоносима, а лекият ветрец само дразнеше със заядливото си напомняне, че няма намерение да прогони задуха. Сякаш животът беше спрял - на улицата не се забелязваше движение. Никакви хора, никакви коли, никакви звуци, нищо. Дори в детската градина отсреща, децата се бяха ...
bela (Павлина Ненова)
bela
Проза » Разкази
3.9K 5

Тя

Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а той беше буден.
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва в ...
Ангел_без_крилА`` (Мими)
Ангел_без_крилА``
Проза » Разкази
1K 3

Човекът, който тежеше на мястото си

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТЕЖЕШЕ
НА МЯСТОТО СИ
Със събуждането си установи, че едната му ръка е изтръпнала, а това не беше добър знак и докато се бръснеше пред огледалото в банята, замириса му на изкипяло кафе и понеже се намръщи, сбръчквайки кожата на лицето си, клъцна се лошо с бръснача по бузата.
С кръстче ...
kokokamila (Константин Делов)
kokokamila
Проза » Разкази
896 3

Срещи

Да размием сляти устни, сластно впили се в живота и да сътворим мига от непотребните останки на съзнанието! Да отпуснем сетивата си, за да предвкусваме още и още от несбъдналите се тревоги на покварата... За да го оценим като бленуваното благоволение на настоящето. Като приказно стълкновение между н ...
beti
beti
Проза
947 1

Любовта към свободата е цвете израсло в килия (приказка)

"Любовта към свободата е цвете израсло в килия, защото само в затвор можем наистина да оценим същността й" Хайне
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сяка ...
ddarkness (Танцуващо Небе)
ddarkness
Проза » Разкази
2.6K

Полето на смъртта

Есента бавно, но сигурно наближаваше. Златна Добруджа бе по-красива от всякога. Накъдето и да погледнеш, небесата и се сливаха едно в друго като море. Малки бели облачета плуваха по синия фон. Златните жита покриваха нивите от единия край до другия. Селото се беше оживило и всички работиха. Историят ...
Мъничету (Грациела)
Мъничету
Проза » Разкази
1.3K

Опитомена

Канарче пърха... с ударите на сърцето... и сякаш ще изскочи през очите ми. Трескавост вали от миглите и плаха нервност пропълзява от усмивките...
Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, тър ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.6K 4

Най-лошата шега

Най-лошата шега
Ерик беше нормален 20 годишен мъж. Като всеки друг човек на тази възраст, той обичаше да се събира с приятелите си и да се забавлява. Той беше с добро чувство за хумор. Обичаше шегите и забавленията.
На 1 първи април той бавно се измъкна от леглото, след като чу алармата от телефона ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Разкази
1.3K 2

Куча история

Вече колко време стоеше залепена до стената?
Десет минути... петнадесет... повече?
Познатият мъжки глас отдавна беше се отдалечил, а тя не смееше да мръдне. Беше изтръпнала, сърцето и биеше учестено, зъбите я боляха от стискане, а усещаше и пулсираща болка в слепоочията си.
"Гадняр! Кучи син!"- злоб ...
Нел (Наталия Иванова)
Нел
Проза
993 1

Една прекрасна утрин

ЕДНА ПРЕКРАСНА УТРИН
Полетът беше невъобразимо красив!
Издигах се, падах, тялото ми чувстваше с всяка своя клетка освобождението от физическите закони. Небето не беше вече небе, а море от разтопени желания, сред които плувах, възхитен от собствената си възхита. Секундите се превръщаха в минути, мину ...
пинда.св (Стоян Владов)
пинда.св
Проза » Разкази
2.1K 12

Воин без кауза 3

Там някога бях в красивата страна. Сега усещам как преминавам бавно към тъмната. Всичко, което имам е отрицание, защото хората го забелязват и ме гледат странно. Но аз съм воин!!! Отново съм на моето бойно поле. Където бях нараняван хиляди пъти от думи, които са равностойни на отровни стрели, думи, ...
ihavenofear (МиТаКк Митев)
ihavenofear
Проза
1.4K 2

* * *

Славей беше кацнал на едно от дръвчетата, които така бяха преплели клончета едно в друг, че бяха създали естествен тунел над алеята. Беше пролет и мириса на новото и очакваното щастие се носеше във въздуха. Влюбени един след друг идваха и си заминаваха. Никой не се сещаше да погледне нагоре към дърв ...
bagunko (Ели)
bagunko
Проза
1K

Препятствие (фентъзи) 5 глава от Руините на Мъртвия град

От Воинските хълмове го деляха не по-малко от 2 дни, а времето бе все така на негова страна. Инстинктът го държеше през целия път нащрек, независимо спокойствието, което цареше в есенните гори. Знаеше, че това бе неестествено, имайки в предвид множеството пещери, които го заобикаляха...
Слънцето зап ...
Dushevadia (Ру Леприконова)
Dushevadia
Проза » Фантастика и фентъзи
1.5K 2

Подарявам ти живот...

Тъмното и душно пространство, чиято пленница бях от доста време, заличи представата за слъцето, за облаците и цветята... Протягах ръце към стоманените решетки, но ги свивах окървавени... Приютявах се в някой ъгъл, забравила за пронизващия, като острие, хлад... Мислех за крехкия лъч светлина, изникна ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза
1.2K 18

Усмихната, успешна, удивителна

Купих си списание... Отбелязвам го, защото по принцип винаги съм смятала, че това са грешни пари, които бих могла да вложа в хубава книга. А аз не изневерявам на принципите си. Както и да е, какво ли не прави скуката с хората. Та в това списание открих нещо забележително. Конкурс... При това с награ ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Хумористична
1.9K 1

Преди да изляза

ПРЕДИ ДА ИЗЛЯЗА
- Оставих го горе.
- Виж хубаво, Джордж.
- Да, да, няма го.
- Да те почакам тук, Джордж? ...
kokokamila (Константин Делов)
kokokamila
Проза » Разкази
1K

Апатия (Wake me up when September ends)

Пейзажът в парка, през който минава, е типичен за септември. Пъстри листа, ефирна мъгла, нежно обгърнала тялото й, по което от време на време преминават тръпки. Колко е красиво! И колко романтика има в есента! Сега той я чака на топло в сладкарницата и сигурно се тревожи защо закъснява. Тя си предст ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Проза
986 4

тактика за мило поведение

аз казах,
той се
държи
непоносимо
тя каза, ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Проза » Други
1.4K 5

Хора, животни и случки: Грозното пате със зелената каска

"Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш."
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време едно много грозно пате. То било толкова грозно, че при раждането му, майка му като го видяла, си глътнала езика и умряла. Бащата на патето - Дъртия Паток се оженил за една свиня. Но една ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза » Хумористична
2.3K 6

Воин без кауза 2

Всеки ден е като тест. И всеки ден ми изглежда все по-трудно да премина. Борбата, която водя е толкова голяма с толкова много противници. Всеки ден ги преминавам. След това се прибирам у нас изморен и изтощен от всичко, което съм преминал. Сядам на един стар дървен стол до прозореца и гледам как дъж ...
ihavenofear (МиТаКк Митев)
ihavenofear
Проза » Други
1.6K 2

Падащата звезда

Падащата звезда
Малка компания стоеше на двора на едно от момичетата от групата. Бандата не беше в пълния си състав, но ето кои бяха: Маргарита - домакинката; винаги приветлива и усмихната; Михаил, който беше добър и умен. Винаги знаеше какво да каже. Атанас беше най-голямата любов на Маргарита, но ...
Nikoleta94 (Николета)
Nikoleta94
Проза » Разкази
1.9K 2

Бедно сърце

Защо, когато кажа, че си минало за мен, сърцето пак тъй нежно започва да тупти?
И шепти ми, че е готово пак за теб в ада да гори. Защо душата ми е като куче, изритана и измръзнала от студ? Но щом свирнеш, тя лети и сама знае пътищата зли. Преминава ги пак и при теб идва за късче любов, но уви. Живот ...
Наталинчето (Нати)
Наталинчето
Проза » Разкази
1.5K 1

N-OIR (не го правете)

Беше студена ноемврийска вечер. Само уличните лампи (където ги имаше) осветяваха улиците и задните дворове. Градът изглеждаше като зловещо хтонично чудовище, хипнотизиращо и убиващо веселостта на всеки бродяга с немигащите си жълти, стъклени очи, които го гледаха от вси страни. Нищо не можеше да зад ...
nvision (Диян Каролев)
nvision
Проза » Разкази
1.7K 2

Когато всичко свърши

Когато всичко свърши
- Кажи ми, защо плачеш?... Кажи ми, моля те, не мълчи така зловещо!
Изведнъж тя се сепна, тръпки полазиха тялото й и механично сякаш се раздвижиха устните й :
- Аз не плача.
- Не, не ме лъжи! ...
Insatiable_for_you (Юлиана Кехайова)
Insatiable_for_you
Проза » Други
3K 1

Ако някога пак завали

Ако някога пак завали, няма да ми направи впечатление. Защото много пъти е валяло, когато съм искала да плача, затова ако някога пак завали, няма да ми прави впечатление, защото не смятам да плача повече.
Ако някога пак завали, аз ще гледам телевизия. За предпочитане е пред депресираното настойчиво ...
Hexagramm (Клавдия Китанова)
Hexagramm
Проза
2K 3

...

Казваш, че трябва да съхраня ножа. Онзи, който извадих от гърба си. Приятелският. Да го сложа на тоалетката си и да го виждам всеки път, когато се изправя пред огледалото, за да видя очите на жената, която със сълзите си отми собствената си кръв по този нож
Не мисля!
Защото ще го виждам постоянно и ...
Нел (Наталия Иванова)
Нел
Проза
867 3

Един том разкази

ЕДИН ТОМ РАЗКАЗИ
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, ...
kokokamila (Константин Делов)
kokokamila
Проза » Разкази
1.3K 1

Без име

Понякога един миг може да преобърне живота ни на 180 градуса, способен е да ни изиграе толкова лоша шега, че в момента да не можем да се осъзнаем. Направим ли го, ще разберем, че вече ни няма, ще сме просто сенки, сенки, след които ще остане само болка... Болка, която не ще напусне никога сърцата на ...
hidden_lady (Селфи )
hidden_lady
Проза
1.3K 2

Последна година заедно

Здрасти! Казвам се Исабел и съм пиано. Пиано, което знае много тайни и неведнъж е усещало чувствата на притежателите си. Името ми е дадено от малката пианистка Зорница. Тя толкова често свиреше на мен. Чрез нотите ми разказваше за чувствата и желанията си, преживяванията. Аз винаги се стараех да я у ...
Nikoleta94 (Николета)
Nikoleta94
Проза » Разкази
1.4K 2

Сватбата на Доменико

СВАТБАТА НА ДОМЕНИКО
Доменико се спря пред вратата и позвъни. Пъхна едната си ръка в джоба. Чу как някой се приближава откъм вестибюла и погледна шпица на панталона си чак до обувките.
- А, ти ли си, Доменико. Влизай, влизай. Лаура още се къпе. Влизай, Доменико.
- Благодаря - отвърна Доменико и прек ...
kokokamila (Константин Делов)
kokokamila
Проза » Разкази
994 2

Из дневника на една влюбена :)

1.09.2006
… Здравей, мило дневниче! Посрещаш ме с усмивка… Питаш ме как съм… Ами…как да ти кажа… Аз съм много добре! Познай… Днес се запознах със едно момче…Ах, мога да ти разказвам с часове за него… Красив е... има прекрасни пъстри очи…Може би ще кажеш, че не го познавам… Но аз чувствам, че го позн ...
Blue_Love (Ангелче)
Blue_Love
Проза » Други
1.3K 3

Цeцо от село Раш

Цeцо от село Раш
На село като ти потрябва майстор за къщата, освен че трябва да може всичко, трябва най-добре да може да маже. Къщите на село са бели отвън и отвътре, без вар нищо не става. Затова и тръгнах към кметицата Бориска да я питам за майстор, щото бях идвал на село от дъжд на вятър и не поз ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Разкази
1.2K 1

На пейката и след това...

НА ПЕЙКАТА и след това...
разказ
… Малката двеста грамова бутилка с уиски вече привършваше. Мъжът, който пиеше, беше млад, около 30 годишен. Седеше на една пейка в есенния парк. Мобилният му телефон звънна и той тихо заговори. Имаше някаква мъка в гласа му. От лицето му се излъчваше тъга, а очите му ...
Бинев (Калоян Бинев)
Бинев
Проза » Разкази
1.5K 4

Ангел

Стоя сама на пода. С парче огледало в ръка, но то не е, за да се оглеждам, а да видя живота си. Взирам се отново и отново, но не виждам нищо. До мен тече прясна и топла кръв, но не е от мен, а от ангела - моя пазител. Лежи неподвижен и без дихание. Дали е мъртъв? Не зная. Побутвам го с надежда и пла ...
Сарафина (Ивета)
Сарафина
Проза » Разкази
1.8K 2

Танцът на снежинките

> Беше студена зимна вечер. Вятърът подемаше реещите се в небето снежинки и ги понасяше в лудешки танц...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично ...
lenya (Елена)
lenya
Проза » Разкази
3.5K 5

Истината за бременната жена

Бременната жена била прекрасна... Така ли? Аз що не разбрах?
В първите месеци се отдаваш на неконтролируемо повръщане. (ако имаш късмет, ще си остане така до края) Хапваш и бягаш на тоалетната чиния и после пак, и пак, и пак... Докато накрая осъзнаеш, че е много по-лесно да пренесеш спалнята си в ба ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Хумористична
1.7K 13

Съдба или... (продължение на "За жените...)

Бях започнала да ви разказвам за моя французин.
Каква е тази женска орис - да се влюбваме отново и отново!? От най-ранна възраст - около 10-годишни, когато никой не ни вярва, до 5 - дори до 10 пъти по 10 години (откъде този късмет или проклятие?!), когато пак никой не ни взема на сериозно. Може би е ...
Galina_B (Галина Белинска)
Galina_B
Проза » Разкази
1.9K 2

Блага дума железни врати отваря

Не знам повече от това какво да направя. Не знам! Наистина, понятие си нямам. Нямам желание да изневерявам на мъжа си. Но непрекъснато се получава. Просто така. От само себе си. И аз нямам обяснение как и защо. Да съм първа красавица – не съм. Да ме привличат чуждите мъже – съвсем не. Просто… и аз н ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Проза » Хумористична
5.2K 10

Ти и той или той и ти

Шепотът на стрелките пронизва съзнанието ми... Колко е часът?!
Шепотът на времето блъска по гланцираната повърхност на снимките,
дращи, ала без успех, непокътнати са, засега...
Непокътнато е и усещането за теб, запечатано в спомена, засега...
С онази очерователна усмивка и с онзи поглед светъл, глас ...
Marbeq (Искра)
Marbeq
Проза
1.5K

Остави ме да си изблея мъката :)

- Стоилее! Не чуваш ли, че звъни телефонът, бе! Аз ще вдигна, ама кой знае какви поразии ще се случат и после пак ще ми мърмориш.
Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!
Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми пл ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Проза » Разкази
1.7K 15