Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Знаеш ли?

Лесно е да нарисуваш сърце, нали?
А знаеш ли колко е трудно да го притежаваш, а то да е пълно с любов, от която не можеш да се отървеш?
Да обичаш,а човекът, на когото подаряваш цялата си любов, да не го оценява?
Знаеш ли колко е гадно да ставаш с мисълта за него и да си щастлива, независимо дали нав ...

Miska_Kumaliska

Проза

2007-09-05T09:13:00+03:00 1.4K 1

НОЩНИ СРЕЩИ (Из "Срещи")

Беше хубава августовска нощ. Не ми се прибираше и седнах на една пейка. Последният трамвай отмина. По улицата вече се срещаха само развеселени компании. Неизвестно откъде започнаха да се появяват нощните пеперуди. Като молци, излизащи на нощна паша. На ъгъла се настани един тромпетист и засвири тихи ...

ВТ

Проза

2007-09-04T23:32:06+03:00 1.2K 4

Един обикновен ден

Будилникът звънна отново в шест сутринта. Отново дойде време за работа. Съпругът и вече беше заминал на работа един час по-рано. Детето пак беше останало да спи в приятелка след поредната вечер в дискотеката или да напише някое домашно,това ставаше често и тя като че ли вече го беше приела за нормал ...

EMYLI

Проза

2007-09-04T23:17:39+03:00 1.8K 4

Давам ти бонус, разкарай ме

Последните дни на лятото са, а навън е още толкова горещо, началото на септември е, а нощите са толкова ясни и задушни. Красива вечер е, луната грее ярко, на небето има много звезди, вятърът подухва нежно, а на пейката в парка стоят сгушени момиче и момче. Тя е тъжна, очите и са пълни със сълзи, но ...

vili_tr

Проза » Разкази

2007-09-04T22:56:23+03:00 2.5K

Избирателна секция № **

Когато се обадиха на Дана да я включат в избирателна секция, тя се съгласи. Свободна беше, нямаше с какво да запълва времето. Съботата и неделята се очертаваха скучни - времето беше дъждовно, не и се стоеше вкъщи и затова прие с радост. Тя и затова се беше записала в модерната тогава партия - ей так ...

Mili4ka

Проза

2007-09-04T14:27:11+03:00 1.4K 6

Един извънземен преобръща Земята 1) - Предисторията

veni, vidi, vici
Историята, която иде, е истинска. Землянинът, който я изписва, обеща да не споменава моето име.
Защото аз все още съм тук, на тая планета…
----
Първото, което направих, щом стъпих на Земята, е да си намеря жена. Въпреки че съм извънземен, то и аз съм мъж. Е, оказах се съвсем неподго ...

selsal

Проза

2007-09-04T12:23:08+03:00 1.7K

Един луд, луд свят или Лудият Маркс

Едно, две... - крещеше Лудият Маркс от вратата на спалното помещение. В ръката си държеше офицерски колан с тежка метална тока. До него стоеше ефрейтор с кофа, пълна с леденостудена вода. Кой знае защо?! Моржовете обичаха да се къпят в леденостудените води на Северно море, но те се намираха далеч, д ...

siromah

Проза

2007-09-04T11:50:55+03:00 1.3K

Когато боговете ходели по земята,1 част

Хумористична проза
"Преди много, много години, когато на Боговете им доскучавало на Олимп, те слизали на Земята, за да си убият времето в лов или любовни авантюри.
Един ден на краля на едно кралство се родила мъжка рожба. Радостта му била толкова голяма, че той обявил всенародни веселия. За простите ...

siromah

Проза

2007-09-04T11:33:44+03:00 1.4K 2

Да живее свободата- втора част, или Бай Ганю скита по Европата.

Нашите герои се бяха свили в единия край на перона и чакаха търпеливо влака. Те пропуснаха първата мотриса. Беше вечерно време и хората се прибираха вкъщи от работа.
- Да се качваме тук. Тази е по-празна - рече Югото.
- Двамата югославяни се вмъкнаха във вагона, проправяйки си път с лакти и застанах ...

siromah

Проза

2007-09-04T11:22:51+03:00 1.1K 1

Признат грях

Колко е странен светът? Животът трескаво мени вкусовете и разбиранията си за съществуване. Всичко се променя, всичко се преобръща с главата надолу за един миг... и треперим, молим се - дано да не се случи най-лошото, каквото и да е то за дадената ситуация...
Глория беше едно жизнено, усмихнато момич ...

lunna_sianka

Проза

2007-09-04T10:57:38+03:00 1.4K 20

Какво те уби, дете?

Искам да върна времето назад, назад преди да се погуби едно дете, преди да се заличи един ангел от лицето на земята.
Къде си, дете? Къде скри вярата, която те водеше през безгрижните дни, къде загуби надеждата, която те държеше за ръката и милваше бледото ти лице?
Уби истината и я замени с лъжата, с ...

maca

Проза

2007-09-04T10:39:07+03:00 1.8K 1

Очите в душата ми...

Седя уморено пред огледалото, зареяла поглед в очите на образа пред мен. Не мисля за нищо. Гладката огледална повърхност се набразди като от стичащ се дъжд. В очите отсреща нещо трепна и те се разшириха като огромни кладенци, подканящи ме да надникна дълбоко в тях. Съзрях група фигурки, вперили в ме ...

neleta

Проза

2007-09-04T09:20:40+03:00 1.1K 2

В прегръдката на смъртта

И все пак дойде. Късно! Защо не се осъзна минута по-рано, щеше да спасиш един живот. Намери една празна стая, на пода лежеше шише от парфюм, разбито на парченца. Той си спомни този парфюм, спомни си усмивката на неговото момиче, когато и го беше подарил. Стаята беше опръскана с кръв. Какво се беше с ...

syrcetoMIpla4e

Проза

2007-09-03T16:01:58+03:00 1.3K 1

Ездачът На Облаци

Когато лежа на пода, на пода на Света, изглеждам толкова мъничък и незначителен – вперил съм поглед в Небето и килима от Облаци... Когато лежа на пода на Света – на тези стоплени от пръстите на слънцето скали, усещам туптенето на спокойствието... Пулсът на тишината... Опитвам да докосна Облаците...
...

cheshire_cat

Проза

2007-09-03T15:11:22+03:00 1.1K 2

Тъмнината и Светлината

Това е историята на моя живот, в който аз изпитах и болка, и щастие, страдания и отчаяния, но също така и удоволетворения и сбъднати мечти. Опитах от тъмната и светлата страна на любовта.
До преди година аз бях въображаемо за мен щастлив в нещастието си в черната като нощ без звезди и луна дупка на ...

the_gotinia

Проза

2007-09-03T10:27:22+03:00 1.3K 2

Време за Септември

Не знам колко е часът, понякога наистина не знам и не искам да поглеждам стрелките на часовника... Начинът, по който се влачат, драскат по повърхността на деня ми... Кротко отварям вратата и излизам навън. Денят е сив, опушен. Мирише на есен. Нямам какво да ти дам. Нямам какво да ти взема. Докато се ...

cheshire_cat

Проза

2007-09-03T10:13:11+03:00 980 2

Много ми е тъпо

Много ми е тъпо
В десети клас ме запознаха с едно момче, малко по-голямо от мен. Много готин! Тренираше модерен петобой - фехтовка, езда, стрелба, лека атлетика и плуване. Висок, красив и интелигентен, невероятно, но факт. Майка му, леля Надя, се „влюби" в мен и ме запозна с цялата им рода. Всички м ...

svetlanal

Проза

2007-09-03T09:59:54+03:00 4.3K 21

Битова Ритуалност

За малко, за част от секундата, докато бях с тези слушалки в ушите, докато разглеждах нещо странно познато, нещо толкова познато, което ме кара да се чувствам сигурен, за момент...
За малко, докато Принцеса Несмеянка ядеше фъстъци пред Гадния Телевизор и чувах звуците толкова приглушено...
Стори ми ...

cheshire_cat

Проза

2007-09-03T09:52:35+03:00 868 1

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 1 част

Двамата мъже седяха на последната маса в ъгъла, където мракът не позволяваше да се видят лицата им. Въздухът беше задимен от пушека на цигари и една от фигурите, която беше забулена в черно наметало, често избухваше в остра кашлица. Въпреки че лицето му беше почти скрито от качулката, можеше да се р ...

siromah

Проза

2007-09-03T09:16:27+03:00 3.4K

~ МОЙ, МАЛЪК ПРИНЦЕ ~ 2

(продължение)
Евелин...
- Спри! Ще се нараниш! Ще се убиеш... Спри, лудетино... Моля те... Ако трябва, аз ще те закарам до там... Недей!...
Ръцете му, безпомощно увиснали, направиха кръст и зашепна...
- Господи, запази ми я! Пази я... от самата нея!... ...

Евелин

Проза

2007-09-02T12:43:54+03:00 1.5K 14

Първите дни на новия живот

След войната бившият полковник помагаше на бедната вдовица с каквото можеше. Брашно, яйца, фасул. Първите години след победата над фашистка Германия бяха трудни. Купонната система превърна живота на младата вдовица в ад. Ако не бяха трите и деца, навярно би се самоубила.
Първият комунистически парла ...

siromah

Проза

2007-09-02T12:27:12+03:00 1K

Вива ла либерта или Да живее свободата - 1част

- Къде ще спим, приятелю? - запита Югото бившия ефрейтор. - Раната ми не е още напълно зараснала и се опасявам, че ще я разлютя, ако остана на открито.
- Един приятел намерил чудесно местенце в студентските общежития в Дефенс. Ще му отидем на гости.
- Ще ни приеме ли? - усъмни се Югото.
- Да се надя ...

siromah

Проза

2007-09-02T12:21:01+03:00 1.4K 2

Знаеше...

- Хей, госпожице! Защо сте така млада и сама?
Забързваш леко.
- Госпожице!
Усещаш студените капки дъжд. Продължаваш. Не си уплашена, просто този явно няма какво друго да прави.
- Не желаеш ли да споделиш? ...

naked

Проза

2007-09-02T00:08:43+03:00 1.3K 2

~ МОЙ МАЛЪК ПРИНЦЕ ~

“Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите“
Антоан дьо Сент Екзюпери
Евелин...
- Татко, почакай... Моля те... Мама ми чете за Малкия принц и неговата красива роза... ...

Евелин

Проза

2007-09-01T15:32:43+03:00 2.2K 8

Някакъв мой разказ...

Ти ме гледаш втренчено, а аз виждам жаждата в очите ти, пропити от онова завладяващо чувство, да се наситиш на любовта. Ние говорим, а ти пушиш последната си цигара, може би последната, с която те виждам, защото усещам как се отдалечаващ от мен. Животът ни разделя, съдбата ни дарява с последна усмив ...

beytula_bubu

Проза

2007-09-01T15:13:17+03:00 1.1K 3

зверчето

Зверчето бе тъжно и гората - неговият дом, също бе потънала в тъга.
Наоколо всичко живо тъгуваше.
Нищо не беше както преди.
Хората - онези двукраки и грозни създания, които се мислеха за господари на целия свят, бяха започнали да унищожават и последното убежище на малкото диво зверче.
Ужасяващите им ...

darkon

Проза

2007-09-01T14:15:26+03:00 1.3K 2

На Нея

Здрасти, мила...
Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...
Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?
Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа ...

motley_nikki

Проза

2007-09-01T14:04:09+03:00 1.3K

Моята изповед - част 4

My Confession - част 4
Споменът ме грабва за последно! Сякаш, за да доубие и последното красиво нещо, останало у мен! Ако въобще е останало! Моето подобие на живот се бе превърнало в нещо по-страшно от ад. Дори кръвта, от която тъй жизнено се нуждаех, започна да ми горчи. С всеки изминал ден светът ...

dracula88

Проза

2007-09-01T13:38:06+03:00 1.5K

Сама...

… Седя сама, свита в ъгъла под малката тераса на първия етаж - единственото „сухо” място наоколо. Леденият есенен дъжд се излива безпощадно, образувайки локви с размерите на малки езера. Ослепително белите светкавици раздират тъмното, сиво небе и осветяват могъщите, призрачни облаци. Студеният вятър ...

My`OwN

Проза » Разкази

2007-08-31T20:27:16+03:00 1.7K

Болезнен спомен...

Исках да бъда с него с цената на всичко, но се страхувах, страхувах се от това да не го загубя завинаги... Той ме молеше, плачеше, вричаше ми се, а аз му отказвах, отказвах му разкъсвайки сърцето си на хиляди парченца. Боже, толкова болеше да го гледам как страда, как ме моли да го обичам, а неусетн ...

Rosica

Проза

2007-08-31T20:01:57+03:00 1.5K 7

Цената

Звънецът прониза дълбоката тишина, настанила се удобно в малката къща. Всичко в няколкото скромно обзаведени стаи изглеждаше пусто и вдъхваше усещането за самота. С празен поглед, облечен с халат, господин Коен или Шами, както всички го наричаха, се затътри към входната врата. Отвори я и насочи пуст ...

smelo_sarce

Проза

2007-08-31T19:57:23+03:00 1.1K 3

Аз със звездите заблестях.

Всеки в живота си има безкрайно много надежди и очаквания. Мисли,търси,дерзае и премисля, как да постигне желаното. Трудно оказва се навярно, но пътечка се намира, дори когато самият ти си на път да се откажеш, да се примириш, че този път просто няма да стане... Че мечтата ти ще си остане нищо повеч ...

lunna_sianka

Проза

2007-08-31T19:46:51+03:00 1.2K 23

МЛАДАТА ВЪЛЧИЦА

Легна под храста с изплезен език. Едва си поемаше дъх от бягството. От нейната, някога лъскава козина, не бе останало нищо. Вече цялата бе покрита с пръски кал. По опашката имаше закачени бодли от трънливите шубраци. Ослуша се нервно. Наоколо цареше тишина и започна да облизва раните си. Постепенно ...

ВТ

Проза

2007-08-31T19:02:58+03:00 1.4K 14

Без заглавие

Валеше дъжд, валеше и от моите очи... Загубена бях в мъглите, а отминалите дни... Седях в голямото кресло, в пустата къща, пълна с духове от миналото. Бродеха около мен те и не искаха да си тръгнат, а аз не издържах. Извадих кутия с цигари - запалих една. Взех чашата, пълна с уиски и вдигнах тост. Т ...

[`Лунно`цвете`]

Проза

2007-08-31T18:26:26+03:00 1.5K

Перманентни репортажи от Бургаския плаж - 6

Госпожи и господа, другарки и другари,
земеделки и зимеделци!
/м-да много ми харешува това Господа, ...
особено кък завършва на ...-а,
имам предвид ... като, хм, либовта, ...

Меричка

Проза

2007-08-31T18:14:52+03:00 1K 2

Любов

Приказни и бързи, дните ни минават без да усетим колко са много. Преливат се, сепват се и пак продължават напред, а ние крачим бодро в нашата любов, готови да прегърнем слънцето, поглъщайки скрити усмивки и тайно нашепнати думи за обич. Прехласнати в мечти, удушили тъгата, се смеем на отчаяна болка, ...

Blue_sunshine

Проза

2007-08-31T18:11:03+03:00 1K

Отражението на любовта ( ІІ ) (Смирение)

---------------------------------------------------------------------------------------
Резюме, какво се случи в миналата част...
Родителите на Борис и Лора ги сгодяват за да запазят семейните си капитали. Няколко месеца по-късно частен детектив нает от Лилияна разобличава малката изневяра на младож ...

Момичето...

Проза

2007-08-31T17:54:05+03:00 964

Тиха лудост

С кокетни крачки излязох навън и тръгнах към офиса.Бях в превъзходно настроение,слънцето галеше нежно лицето ми, лек ветрец си играеше с кичур от косата ми,а в главата ми се изнизваха тротоарните картини и ми вдъхваха още доза оптимизъм.Продавачката по навик ми се усмихна приятелски,когато и подадох ...

Звездичка

Проза

2007-08-31T17:47:39+03:00 1.1K 7

Графитеният човек

Графитеният човек
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...

presian_penchev

Проза

2007-08-31T13:47:15+03:00 2.1K 3

Онази, която вдъхва живот ...

Напоследък Дана спеше зле. Не, че нещо я тормозеше, не. Просто уморена от изминалия ден, заспиваше още щом докосне възглавницата, а после се събуждаше внезапно, отваряше очи и в главата и започваха бавно да нахлуват най-различни мисли...
Дана обичаше да размишлява над живота си, над изминалия ден, д ...

Mili4ka

Проза

2007-08-30T23:20:30+03:00 1.1K 2