Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.1K резултата

Най-вече любов

Аз ти повярвах дадох ти всичко, а ти се подигра с мен, с моите чувства. Дадох ти всичко, нима не е достатъчно, та ходиш при друга да дириш капка страст и наслада. Сега сама седя и се чудя - аз ли бях виновна или ти не ме оцени? Питам се какво е прошката и дали я заслужаваш? Седя в мрака и се терзая. ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Проза » Други
1.3K 1

Да споделиш

Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...
domino (Елица)
domino
Проза » Други
1.8K 2

Два силуета

Тихи стъпки.
Женски силует играе в тъмнината.
Лек допир на стената.
Мълчание.
Оранжево-червено небе. ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Разкази
1.2K 2

Ако тя все още е неин читател...

Премина покрай нея в горещото лято - облечена в черно, с черна капела и шал!
Не и се искаше да повярва, че заради нея е в града. Очакваше с особено чувство момента, в който щеше да я погледне в очи. Августовският ден се оказа толкова ласкав и свеж, когато я видя в ъгъла на пейката под тентата на клу ...
Нобел40 (Делфи)
Нобел40
Проза » Разкази
1.6K

Раздяла: 3-та последна част

Двадесет години по-късно.
В предутринният здрач една фигура ходеше бавно по улиците на града. Дългата роба и качулка скриваха чертите му, а ръцете му бяха покрити с ръкавици. Почти не виждаше пътя, но навика го превеждаше безпогрешно, както го беше правил стотици пъти.
Стражите, които го срещаха по ...
coleto (Никола Тасев)
coleto
Проза » Фантастика и фентъзи
2K

Огледала - 12

Можеш да живееш леко, само ако имаш достатъчно сила да носиш тежката истина за себе си или ако нищо не знаеш за нея.
Не може да има по-голям дявол от неговия създател.
Ако гледаш на хората отвисоко, не можеш да летиш нависоко.
Трудно можеш да печелиш, ако не си готов да губиш.
LONTANA (Даша)
LONTANA
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K 5

Когато изгубиш всичко...

Когато разбереш колко много обичаш някого, а той вече не е до теб и прегръща друг... когато сякаш земята се е отворила и небето се раздира от дъжд и гръмотевици и няма къде да се скриеш... когато знаеш, че не трябва да е така, но не можеш да се сърдиш, да мразиш, да забравиш, защото обичаш и сърцето ...
firefly (Иво)
firefly
Проза
2.6K 4

Върни се

Върни се
Леден хлад се плъзва в душата ми, замръзват сълзите ми. Не мога да плача. Искам, но не мога. Нямам сълзи, нямам нищо. Остана ми само сърцето, което бавно и самотно тупти само и единствено за теб, за теб и твоята любов, която вече не е моя и никога няма да бъде.
Как искам да бъдеш пак до мен ...
Julietka (Биби Христова)
Julietka
Проза » Други
1.2K

Молитва

Молитва
Благодаря ти Господи,
че не чу молбите ми. Благодаря ти, че постъпи разумно и се въздържа от ролята си.
Благодаря ти, че не ме превърна в куче, за да я гледам в очите и да мога само да махам с опашка.
Доволен съм, че не ме превърна и в котка със странен нрав, да не мога да се привържа към нея. ...
любе (Любомир Любенов)
любе
Проза
1.2K 3

“Три в едно - А” тръгва по света...

Александра изми чиниите, сгъна покривката и погледна часовника - имаше десет минути до началото на предаването. Отиде в другата стая и погледна Сашко - спеше спокойно и най-важното - дишаше... Опита се да изброи колко вдишвания прави за минута, но се отказа... Всичко изглеждаше наред (поне засега). ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Проза » Разкази
1.7K 13

Пародия на мисли

Не ме е страх от самотата. Не ме е страх да бъда забравена, като песен, тиха разливаща се над морета и океани, над планини и гори, която помнят само сирените, която нощем само вятърът нашепва и самодивите танцуват под приказните й акорди. Песните се възраждат и някой, някога докосва тъжна самотна ки ...
~iSkRiCa~ (Свобода)
~iSkRiCa~
Проза
1.2K 2

Не мога да понасям такива жени!

Все се опитвам да съм сърдита на мъжете. Да приемам априори, че изказването на жената повече тежи. От време на време се хващам обаче, че не мога да понасям някои жени...
Те са едни такива наднормени, с гръмки и пискливи гласове. Силно гримирани, за да не личат бръчките по кожата. Не можеш да ги сбър ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза
2.5K 6

Нищо…

... Боли… Много… Не, не крия... Малката купчинка пурпурни стъкълца, която някога беше моето сърце, стене… Плаче… Крещи… Крещи Твоето име…
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...
My`OwN (Лили Петрова)
My`OwN
Проза » Други
1.6K 1

МотиF - 1

Имам мотив да я ненавиждам. Дори да я мразя. Ако намеря сили може дори да я убия. Имам мотив. Не е като да нямам. Всеки път като я видя всичко в мен се преобръща, сърцето ми бие лудо, омразата покачва нивото си, а в гърлото ми засядат злъч и отрова. Не мога да я гледам. Не искам дори! Не мога така, ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Проза » Хумористична
2.2K 10

Несподелено

Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...
angelita (Angelita)
angelita
Проза » Други
1.2K

Архиментарят IV - Светите архименти

Сардияна се беше свлякла на колене, силите й бяха напълно изчерпани, опасяваше се, че ако си позволи да издиша, едва ли ще смогне да поеме дъх след това. Погледът й, премрежен, губеше контрол над образите, които самоволно се вмъкваха в съзнанието й, разбъркваха го и сякаш присмехулно отлитаха далеч, ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза » Фантастика и фентъзи
1.5K 2

А всичко беше друго някак си

А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...
devisil (Elissa Hess)
devisil
Проза » Други
1.6K 1

Белият Ангел

Стоиш самотен до прозореца, разперил белите си копринени криле. Но ти тъжиш... Не тъжи, ангел мой. Аз съм до теб, макар и не физически. Душата ми бди над теб, не тъжи. Аз съм тук. Затвори очи. Унасяш се в спомени, нали? Красиво, нали? Иска ти се да полетиш, иска ти се нищо да не ти тежи, но такава е ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Разкази
1.1K 1

22 май

22 май
Пиша ти, защото само така мога отново да почувствам присъствието ти. Разделихме се така внезапно и крайно безнадеждно, че чак не знам, не съм сигурна дали въобще някога те е имало. Толкова далече, и в същото време така близко си, че на моменти мисля, че ако протегнa ръка, ще докосна лицето ти ...
domino (Елица)
domino
Проза » Писма
1.8K 3

Истински живот

СМЕЛОСТТА ДА НАПРАВИШ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ДА ТЕ НАУЧАТ ДА ЖИВЕЕШ ОНЗИ СВОБОДЕН ЖИВОТ, В КОЙТО ДА СИ ГОСПОДАР НА СОБСТВЕНИЯ ТИ СВЯТ, КЪДЕТО ДА НЯМА МАСКА И ГРИМ. ДА ЖИВЕЕШ ВЪПРЕКИ СМЪРТТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТO. ДА ЖИВЕЕШ В ПРАЗНОТАТА, ОТ КОЯТО ДА ИЗЛИЗА ОНОВА ЧУВСТВО ЗА ПЪЛНОТА И СЪВЪРШЕНСТВО. ТОВА Е ОНЗИ ЖИВОТ ...
beytula_bubu (Бен Ар)
beytula_bubu
Проза » Други
1.3K 4

Искам да призная ...

Уф, какъв живот!
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Други
1.5K 1

Самотата като начин на (не )съществуване

Част 1
Празна, студена, мрачна е стаята, в която свита в тъмен ъгъл, чакам... чакам да мине и този ден. Единствено светлината от полуотворената врата пронизва тъмнината. Тихо е! Само далечният, глух, монотонен шум на заспиващ град е това, което пречи на тишината да господства в пространството. Усеща ...
plamenna (Пламена Кличева)
plamenna
Проза
1.4K 4

Ноктюрно

НОКТЮРНО
"Любовта не гледа с очите, а с душата..."
Шекспир "Сън в лятна нощ"
Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде, а и нямаше работа. Жевееше в собствено жил ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Разкази
1.2K

Слушай ме, мъж!

Защо си мислите, че ние жените не можем да кажем какво мислим за вас?
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Други
1.6K 3

От мен и за мен

Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме позн ...
domino (Елица)
domino
Проза » Други
2.3K 1 3

Танц под Дъжда

Те вървяха бавно по калната улица и се прегръщаха. Бяха щастливи... Какво пък? Щастието, истинското, е толкова рядко днес... Защо да не се усмихнат ей така, само за миг? Говореха си, смееха се. Колите свиреха с клаксоните покорай тях. Сухите листа играеха по мокрите павета по улицата. Хората и ги по ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Разкази
1.2K

На седмото небе

- Това, което болшинството от хората са решили, че трябва да бъде. Не е непременно най-добрата, нито най-логичната, а тази, която се е приспособила към колективното желание. Виждаш ли какво имам на врата си?
- Вратовръзка.
- Точно така. Отговорът ти е логичен, свързан, като на съвсем нормален човек: ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Разкази
3.5K 16

Из дневника на сините обувки

Ама нещо ми е криво днес...
Събудих се, ей така с криво ностроение. Погледнах се в огледалото и ми стана още по-криво... То пък, огледалото от своя страна ми се хили насреща, а светлината от лампите му помага чертите ми (иначе нежни като на порцеланова кукла) сега да се зверят като кофти картина на ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Хумористична
1.9K 2

Такава съм

За прошка не ще те моля. Не си заслужава за теб да се унижавам. Съгреших и ми хареса. Развратница ли съм била? Да, такава съм. Не съм почитала ни Бог, ни никой. Да, аз господарка съм сама на себе си. Не се подчинявам на чуждите закони. Грешница била съм. Да, такава съм. В грях живея. Не ме осъждай з ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Проза
1.4K 1 1

Късмет

Горещо...
Слънцето няма никакво намерение да прилегне кротко зад баирите и... пече ли пече...
Прахоляка от неизмитите от пролетта улици залепва по кожата. Работния ден за повечето от нас е приключил и главната улица е най-оживеното място.
Пък и как не - всичко се движи между пазара и „универмага"... ...
lady-bird (Калинка Малинка)
lady-bird
Проза » Разкази
1.4K 2

Лора – Феникс - 3

Слънцето жареше безмилостно столицата. Отново познатия въздух, нямаше я планината, нито зелените хълмове. Вместо това от колата Лора виждаше единствено сиви блокове. Между тях се пъчеха тук-там шарени сгради, пълни с хора, щъкащи наоколо.
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...
РоРо (Радостина)
РоРо
Проза » Повести и романи
1.8K 1

Копривкина могила

Всичко започна, когато дойдоха вретенарките. Над селото беше надвиснал страшен огън. Въздухът лепнеше по кожата, тежък и горещ, потяха се даже шепата старци, които доизживяваха дните си под сенките. Не беше дошло още време за жътва, но навсякъде се усещаше онова тежко безмълвие, което идваше с узряв ...
Katriona (Кети Рашева)
Katriona
Проза » Разкази
1.8K 15

новото начало

Взе ръждивата ножица и отряза плитките си от усмивки. Плачеше й се, но не можеше да пророни сълза. Отвътре бушуваше солен океан, но очите й бяха пресъхнали. Плитките паднаха тежко на прашния, дървен под. Известно време ги гледаше, а после се наведе и ги вдигна. Прибра ги в кутията на спомените. Толк ...
maligani (Мими Креолева)
maligani
Проза » Други
1.5K 1

песен на цигулки

Вятърът си играеше с малките бели облачета и танцуваха заедно под наблюдението на топлото слънце, което пръскаше радостно лъчите си надлъж и нашир. Чайки кръжаха из небето над плажа, дебнейки да намерят подходящо местенце. Морето беше спокойно и приветливо. Музика се носеше из въздуха, както и ухани ...
Prokletia (Пепел от Рози)
Prokletia
Проза » Разкази
1.8K 1

Глад в мрака

Звезди в нощната забрава сияят за нас, но защо ли аз пак съм тъжна. Нещо ме разяжда отвътре и мира не ми дава. Поглеждам към тебе, а ти сияеш от радост. Как да прекъсна този кратък миг? Не бих могла да извърша този грях. Но това чувство пак ме смущава и кара ме от тебе да избягам, в нощта да скрия с ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Проза » Други
1.1K 2

Наивен опит

Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно. Наоколо беше толкова прекрасно! Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия! Хубав беше светът! С появата на цветето той стана още по-хубав и добър. Цветето ликуваше! Минаваха хора и му се радваха. Радваше се и то ...
ка_тан (Катя Атанасова)
ка_тан
Проза » Други
1.2K

Сянката

- Хайде, покажи се...
Мълчание. Тягост, страх... Нещо мърда там в храста. Чакам. Но става все по-тъмно и страшно! За миг нещо се подава и пак се скрива... Да го гониш ли, да го викаш ли... Върви се чуди.
Тъмно е. Небето покрито сякаш с безценни диаманти, като ангелски очички, играещи на криеница, до ...
FaLLeN^AnGel (ДиаНа Щерева)
FaLLeN^AnGel
Проза » Разкази
1.2K

Майка

Съзерцавам тихото на природата. От време на време вик прорязва спокойната летаргия на случващото се. Толкова е привикнала с естествените си нужди, че раждането на един човек не разклаща по никакъв начин естествения й ход към еволюцията. Ние, обаче, в желанието си да се обезсмъртим, тръбим в тишината ...
beti
beti
Проза » Разкази
1.3K 4