Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Най-хубавото нещо

Най-хубавото нещо
Светофарът светна червено и огромният поток от коли на кръстовището зачака, нетърпеливо, да преминат пешаходците. Мощните машини ръмжаха, издишайки облаци пушек, които се вливаха в преминаващата тълпа хора. Фаровете им ги заслепяваха, сякаш искаха да ги дезориентират и объркат. Кат ...

nvx

Проза » Разкази

2.8K 3

За Карлсон и покрива

С Карлсон бяхме съседи. По перки. Моята бе задвижвана със същия въздух, с който работеше и неговата.
Сутрин се търсехме с притегателната сила на мълчаливо насищане и си общувахме с очи. През деня минавах неколкократно през полезрението му, за да можеше да се наслади на скоростните ми лупинги, на нов ...

danisab

Проза

1K

Братята Бели сърца II - Сакрифициумът

Брат Сенаг, почитателят на Августин и Тома Аквинат, бе оставил на Васил кратко съобщение, то гласеше:
“Брате, Лотсоппа, пресечи и чакай! Кльощава, лишена от усмивка, тя ще се яви. Душата й за низости копнее, отнето й било, сега най-люби да отнема тя.”
Всяко Бяло сърце има свое братско име. То се дар ...

selsal

Проза » Повести и романи

1.8K 4

Три истории с братовчедка ми (3)

Чудих се коя от всичките истории с братовчедка ми да ви разкажа! Защото те са толкова много, че може цяла книга да се издаде. Реших да изневеря на фармацевтичната тема. В следващата история обаче, главна героиня е баба ми Станка – Мути. Започнахме да я наричаме така, след като наши приятели от Герма ...

PLACEBO

Проза » Хумористична

2.5K 4

Единствена любов

Двамата стояха един срещу друг. От десет години бяха семейство, но Джон разбираше по погледа й, че вече не са. Скандалите и безсмислените спорове само бяха ускорили идването на неизбежния край. "Добре, че нямаме деца" - помисли си Джон и отново се вторачи във вече бившата си жена. В очите на Елън ня ...

сТеЛчЕ

Проза » Разкази

1.7K 1

Жената на 21 век

Жената на 21 век
Лъчко хванал си е гадже ново - осакатена от съдбата откъм дар слово, средно-статистическа на вид и с интелект на морски сафрид. Възхитен от нея, я запитва нежно, думите изрича, в очите гледа я копнежно: „Как си, мило писе?", а пък тя отвръща романтично „Пика ми се...". Братовчедката ...

Mimi1001

Проза » Хумористична

2.6K 12

Обърнатият художник

Мигел седеше на пейката и рисуваше. От отсрещната пейка го наблюдаваше приятелката му. Знаеше, че когато той рисува, не трябва да го безпокои. Само от време на време му подвикваше:
- Мигел, хей Мигел! Да вървим в къщи и ще ти позирам... гола.
Мигел я поглеждаше с престорено сърдит поглед и отговаряш ...

Романтик

Проза » Разкази

1.7K 22

Чичо Тошо и гълъбите

ЧИЧО ТОШО И ГЪЛЪБИТЕ
Къщата на чичо Тошо се намираше на една малка, тиха и много живописна, почти в центъра на Добрич уличка, по-точно - до Пазара. Хубава, кокетна беше тази къщичка, не заслужаваше да бъде съборена, но по онова време - кой те пита? Решават и я бутат - колко му е. Така изведнъж чичо ...

кремик

Проза » Хумористична

1.5K 1

18+ Непознатата

Лято е...Слънцето скоро ще изгрее...Лекият морски бриз си играеше с косата му...Седнал на стола на терасата си Иво но беше спал и тази нощ пракарвайки в мисли за онова невероятно същество, което го правеше адски щастлив напоследък.А вътре в стаята, на леглото му спеше приятелката му. Поглеждайки я, ...

Слънчицето

Проза » Разкази

1.5K

Братята Бели сърца I - Клошарят

Авторът не е бил пряк участник или свидетел на описаната история, като се изключи един малък отрязък от нея. Единственото, за което е готов да носи отговорност е, че точно и без вмешателства е предал чутия и поверен му разказ.
----
Животът е скучен, сива плът беше денят. Ала отдавна вече не е така…
...

selsal

Проза » Повести и романи

1.6K 7

Как добричкият Микрософт спечели конкурса или Приказка от Вълче Време

Как добричкият Микрософт спечели конкурса или Приказка от Вълче Време
И нека най-добрият да спечели новия договор за софтуер! - откри конкурса вълкът Ники. И ако има по-добър от " Микрософт", нека да заповяда!
Преди да опишем залата, в която се бяха насъбрали нашите герои, нека кажем две-три думи за ...

siromah

Проза » Хумористична

1.8K 2

Как станах любител...

Причината за всичко беше Джаза. Не музиката, а Росен, когото всички наричаха Джаза, най-вероятно заради щурите му изпълнения. Все пак кой знае... може и заради музиката да беше, но неоспоримите факти ме навеждаха на мисълта, че ще да е заради невероятните щуротии, в които непрекъснато се забъркваше. ...

Mili4ka

Проза » Разкази

1.6K 14

Ния - 2

Погледна към часовника на стената. Беше почти 10. Отдавна не й се беше случвало да си позволи такова разточителство. Но беше събота. Не бързаше за никъде. Ех, защо нямаше кой да й донесе чаша кафе…
Надигна се от леглото. Машината нямаше как да я разбере. Облече се и отиде до кухнята. Докато си чакаш ...

Nella_gold

Проза

1.4K 6

Три истории с братовчедка ми (2)

Като му излезе на човек името!
Та и на мене - веднъж показах умения да пиша технически и да правя плакати. И оттогава съм провъзгласена за щатната плакатаджийка на братовчедка ми Мими. Витрината на Центъра за лекарствена информация е цялата заета с цветни плакати, рекламиращи новите лекарства. Цветн ...

PLACEBO

Проза » Хумористична

2.2K 7

Толкова съм добра...

Клюкарството е утешение за жените, които повече не обичат и които вече не са ухажвани. Ги дьо Мопасан.
И веднага да уточня - аз не клюкаря, а само си споделям, така да се каже. И обичам. А как ме ухажват, но да не се хваля, че не е красиво. Ще ви разкажа друг път.
Ще ме пита снахата защо синовете ми ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2.3K 37

Недовършена приказка за тебе

НЕДОВЪРШЕНА ПРИКАЗКА ЗА ТЕБЕ
Искаше да ти разкажа приказка, в която да се познаеш. Добре, слушай. Настани се до мене и слушай.
Живяло отдавна, много отдавна, преди два пъти по хиляда години, в онези стари времена, когато истински чудеса, вълшебства и магии още се случвали, едно бедно девойче. Бедно ...

LONTANA

Проза » Приказки и произведения за деца

2.5K 13

Смъртта на вампира

Смъртта на вампира
Поглеждайки назад, той можеше да види целия си живот. Векове се нижеха един след друг като мъниста на гердан. Малко помнеше детството си, но никога нямаше да забрави онази нощ, когато умря и отново дойде в света на хората. Оттам нататък всичко бе един вечен фонтан от кръв, убийств ...

шанара

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 1

Отпадъците на едно кошче

Губя се. В своите собствени задънени улици. Вървя, без да знам къде съм и чета табелите "Добре дошли на улица Отчаяние", "Заповядайте на улица Обърквация", "Здравейте. Вие сте на улица Депресия". Търся някой, който да ми покаже верния път, но покрай мен се движат само сенки - моите страхове.
Какво м ...

Vyrtina

Проза

983 3

Три истории с братовчедка ми (1) *

Моята скъпа, мила, обична братовчедка! Мими. Толкова е забавна, толкова е весела! Няма начин да е покрай вас и на втората минута да не ви разказва някоя от нейните майтапчийски истории, а вие да сте зяпнали с уста и да сте ококорили ей такива очи! Тя е аптекарка – от онези, които хем разбират много ...

PLACEBO

Проза » Хумористична

3K 10

Дълг (II част)

Дълг ( II част)
Примигнах. Отворих очи и последва още един отбялсък. Ножът на Лина прелетя настрани. На мокрия калдъръм, в сгъстяващия се мрак, издрънчаха две остриета.
-- Ти ще умреш!
Лина замахна напред с друг нож, зад мен войниците се отправиха в атака. Севериан ме сграбчи за ръката и ме повлече ...

Nimloth

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 2

обичах те, но не разбра

Бях момиче малко и самотно, с дъжда аз играех, със звездите аз мечтаех. Бях глупаво хлапе. Но дойде и мигът, в който трябваше да се осъзная, че не съм малкото дете. Огледах се и видях едно момче, момче с две очи като звезди, като езера дълбоки, криещи милион тайни. Привлече ме със своя чар и с начин ...

devilsdreams

Проза

2.9K 3

``Никой не ме попита``

> Срещнах те и в същия този миг се влюбих в теб! Опитах се, наистина се опитах да не го правя, но никой не ме попита какво аз исках! Всеки гледаше единствено собственото си щастие, всеки виждаше, че правя огромна грешка... Никой не се опита да ме спре, да ми каже, че не си за мен, да ме събуди! И що ...

petu6ka

Проза » Писма

2K 1 2

Слепота

Толкова беше тихо, че за миг тя си помисли, че е оглушала. Пусна напосоки песен. Добре беше със слуха, заслуша се в думите на парчето. Песните бяха създадени за такива като нея - самотници, които да си представят в моменти на глухота душевно парти, където са доволни и щастливи. Е, партита имаше и на ...

danisab

Проза » Разкази

1.2K 4

Път към нищото

Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не и ...

Jane_d

Проза » Разкази

2.3K 1 27

Среща

Обикновено не се заглеждам в лицата на хората по улицата. Но това лице... изглеждаше някак гротескно... множеството вертикални бръчки, силния грим и тъмно-червеното червило, излязло много извън очертанията на устните... Спряхме се едновременно. Заговори ми бързо, някак нервно:
- Ама ти изобщо не си ...

Нел

Проза » Разкази

1.3K 6

Пробуждане

В тъмната нощ блесна светкавица. Звукът от падналата гръмотевица стигна заглушено до свитото момиче. През прозореца се виждаше с кристална чистота развиващата се буря.
Тя стана и дръпна дантелените завеси. После отвори прозореца. Малки капчици започнаха да пръскат по дървения под. Вятърът със злоба ...

Minna_In_Love

Проза » Други

1.6K 1

Улови мига

Моето лично гуру по физика ме светна (един вид просветление даже получих), че според съвременната наука всичко наоколо е в постоянно движение на частиците. Нещо като непрестанно торнадо с вихри и страшна скорост. Поради тази причина, ако не се наслаждавам на всяка секунда пълноценно, то съм я изпусн ...

mil_miteva

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 1

Деца

Малката се връща от почивка на море и ми разказва колко хубаво е било и иска пак да ходи. И ми казава:
- Една леличка всеки ден идваше на плажа и ми повтаряше името.
- Какво казваше?
- Монички и гевреци, монички и гевреци. Тя от къде ме познава?
Записах двете си деца да тренират футбол, за да не се ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.6K 26

Моята майка работи „ кучка”

Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. ...

Романтик

Проза » Разкази

2.6K 50

Висящата градина

Всички спят във висящата градина, така, че не говори. Спят с въжета около вратовете, спомените вече са изстинали върху бялата им кожа, студена като смъртта. Сънуват под оголените корони на дърветата, за първи път свалили маските си, а пръстите им едва докосват върховете на тревата. Безформени и неми ...

VeniVidiVicioUs

Проза » Разкази

1.1K 1

Крадец ли е Шабан?

Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...

кремик

Проза » Литературни очерци

1.6K 1

Както си стояхме там...

Както си стояхме там, помня, ти искаше да се върнеш обратно. А мен ме беше страх да ти кажа,че нямаше път назад. Но изведнъж ти се спря. Дори не продума. И тогава знаех, че си разбрал. Знаех, че е трудно.
Ти стисна ръката ми и изтърва цветето. То падна долу, под скалата. Гледах го как пада и осъзнах ...

princess_havok

Проза » Разкази

1.4K 3

... не е толкова много време

Полет... стремглав, безкраен полет; безумна цветова смесица с ослепителна яркост изпълва пространството около мен, до най-отдалеченото ъгълче на възприятията ми; наоколо се стелят тежки вибрации, пронизват съществото ми; застопоряват ме в балон, пълен с безвремие, а след това ме изстрелват нататък к ...

Воркосиган

Проза » Приказки и произведения за деца

1.3K 4

Отвъд реалността...

Един учебен час… Ах, колко дълъг ми се струва! И в тази стая… Дали ще оцелея? Накъдето и да се обърна, виждам хора, забавляващи се по свой си начин. Осъзнах, че ние сме просто 25 човека, събрани на едно място, като в една кибритена кутийка. Минали са само 5 минути, а усещам, че съм тук от много врем ...

Even.in.death

Проза

914 1

...

Напомни ми нещо... Не, не е точно същото, но...
Един телефонен звън, който прекъсна агонията. Агонията на една любов, голяма любов, силна любов, вече отровна любов.
Беше неговият телефон. Иззвъня точно когато...
Разговорът беше тежък. Не вървеше. Като всичко, което се случваше в последните две годин ...

Нел

Проза » Разкази

1.2K 1 7

Стихията

Наталия (или Нати както я наричаха приятелите И) приключваше с приготвянето на масата. Днес щеше да е големият ден. Очакваше го с нетърпение. От известно време излизаше с новия лекар от окръжната болница – Радомир Иванов. Срещите им не бяха много чести и се ограничаваха в кратки вечерни излизания, к ...

Романтик

Проза » Разкази

1.6K 31

Гоненица из виртуалните пространства

Оказа се, че освен всички останали, имам още един недостатък. За добро или за лошо, имам въображение. То е упорито като оня полезен приятел на човека - магарето - инати се и си иска своето. И ми причинява беда след беда. Заради него не мога да се влюбя в някой, ако не мога да си го представя. Катего ...

Юлия

Проза » Хумористична

1.6K 7

ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО

ЙОРДАН МАТЕЕВ
ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО
Роман
Посвещавам на моите родители
ПЪРВА ЧАСТ ...

jordan2

Проза » Повести и романи

3.7K 1

Празници няма, празници има

ПРАЗНИЦИ НЯМА, ПРАЗНИЦИ ИМА
Мелодичният джаз се лееше от радиоапарата и по някакъв странен начин се смесваше с пелената от тютюнев дим, която обгръщаше стаята и й придаваше приятна атмосфера, въпреки липсата на отопление и оскъдната мебелировка.Той седеше на изтърбушеното кресло с цигара в уста и ба ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Разкази

1K 1

Щом завесата се вдигне

ЩОМ ЗАВЕСАТА СЕ ВДИГНА
Болката в главата й се усилваше бавно и вече ставаше нетърпима. Подути от тридневния плач, очите й се зачервиха и почти не изпълняваха предназначението си, а и нямаше изглед двете малки успоредни поточета от сълзи да спрат.
Мислите в главата й бушуваха с такава сила, че за да ...

smelo_sarce

Проза

1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Най-хубавото нещо

За Карлсон и покрива

Братята Бели сърца II - Сакрифициумът

Три истории с братовчедка ми (3)

Единствена любов

Жената на 21 век

Обърнатият художник

Чичо Тошо и гълъбите

18+ Непознатата

Братята Бели сърца I - Клошарят

Как добричкият Микрософт спечели конкурса или Приказка от Вълче Време

Как станах любител...

Ния - 2

Три истории с братовчедка ми (2)

Толкова съм добра...

Недовършена приказка за тебе

Смъртта на вампира

Отпадъците на едно кошче

Три истории с братовчедка ми (1) *

Дълг (II част)

обичах те, но не разбра

``Никой не ме попита``

Слепота

Път към нищото

Среща

Пробуждане

Улови мига

Деца

Моята майка работи „ кучка”

Висящата градина

Крадец ли е Шабан?

Както си стояхме там...

... не е толкова много време

Отвъд реалността...

...

Стихията

Гоненица из виртуалните пространства

ВЕРИГИТЕ НА ЗЛОТО

Празници няма, празници има

Щом завесата се вдигне

Опашка