Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Снежната Буря

Снежната Буря
Абдулрахман Акра
-Ти си луд... Това бяха последните й думи, които погалиха ушите му през телефонната слушалка.
-Знам... Луд съм по теб. Идвам, да знаеш само.
Той свиреше щастливо на автогарата, на която имаше само единствен микробус в очакване на други любители на приключенията. И те л ...

dr_abdul

Проза » Разкази

1.6K 1

Завесата

Пръстите му сръчно се вмъкнаха под тънката й лятна блузка. Точно бяха намерили верния си път и почти бяха стигнали заветната си цел, когато гласът й прокънтя:
- Дан! Забрави! Не тук. Прекалено близо до къщата сме.
Сякаш, за да докаже истинността на думите й, от къщата се чу залп кикот. След малко пр ...

gripping_bosh

Проза » Разкази

1.6K

Пророчествата за Белязания ("Изгрев над залез") 1

Пророчествата за Белязания
Изгрев над залез
1-во пророчество
1 глава
Птичето ...

LightOne

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 4

Роди се Новият Ден

Роди се Новият Ден
Новият Ден се роди в бялото звънче на момината сълза. Излезе оттам мъничък и дъхав. С една капчица роса се пързулна по листенцето на земята. Започна да се разхожда между мокрите тревички и да се вглежда в спящите лица на цветята. Беше съвсем тихо. Ей, има ли някой? - провикна се м ...

svetulchitza

Проза » Други

2.4K 1

Пролетно

Вдъхновено от едноименната поредица на shumkd (Кадир Демир) : Пролетно - 1, 2, 3, 4, 5...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...

beti

Проза » Разкази

2.8K 2

Избор

Някога били ли сте влюбени?
Обичали ли сте толкова силно, че да пренебрегнете всико за половинката си?
Най-важното е дали сте го признавали
Има много хора на този свят, които не признават усещането си към любовта, хора влюбени, хора, които винаги са отричали любовта, но сега тя пак отваря широките с ...

Atmosphere

Проза

1.3K 1

В търсене на знамето

В ТЪРСЕНЕ НА ЗНАМЕТО
Тик-так, тик-так, тик-так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш бавно. Н ...

anna_bella

Проза » Разкази

1.9K

Пътят

Седя си вкъщи и поради недостиг на занимания се опитвам да хипнотизирам белия, празен лист. Безделието е мощна и градивна сила, която поради прекомерния мързел на тялото, изисква от ума да се развива или както в моя случай, да блуждае... И понеже разсъждавам над много тежки житейски теми, реших да г ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.2K 3

Писък

Нощта е черна, някъде плачеше дете. Умираше нечие сърце. На кого? Защо? Сърцето бе на младо момиче, остаряло от мъки вече по душа. Тя говореше, но думите се губеха, още преди да са достигнали света. От зачервените очи се стичаха кървави сълзи. Чувствата - могъща сила, изгубиха се в океана от тъга. И ...

bubenceto199

Проза » Други

1.6K 1

Не се обръщай назад

Не се обръщай никога назад, че може да прогледнеш истини невиждани. Не се обръщай никога назад, че може да се разколебаеш дали да продължиш напред... Не поглеждай слънцето право в очите, че може да ослепееш от ярката светлина.
Никога не се обвинявай за нещо случило се, защото товар ще носиш. Никога ...

beytula_bubu

Проза » Други

3.8K 9

Имате ли огънче?

Беше хладна, дъждовна вечер. Небето сякаш изсипваше всичките си сълзи върху него. А той застанал кротко, сякаш незабелязваш случващото се , гледаше връхчетата на обувките си. О, не защото се ядосваше, че времето ще ги зацапа, не. Разсъждаваше колко ли хора в този момент гледат връхчетата на обувките ...

away_from_you

Проза

1.6K 4

Без край

БЕЗ КРАЙ
Мъжът, който ме чакаше на пропуски в службата, още отдалеч ми вдъхна странно предчуствие. Имаше познато лице и черни, живи очи.
- Мария? Здравейте! Аз съм Ясен Пламенов, адвокатът на...
(Дявола или по-точно на един паднал Ангел в живота ми...)
- Нещо се е случило с Виктор? ...

сиа

Проза » Разкази

2K 1

Песента на лудите

Песента на лудите
Всяка вечер под прозорците ми се събират лудите. Устройват си карнавал с маски на нормалност и грим на ужким разум. Нощ е, а те носят жълти балони и се припичат на слънце. Понякога ги наблюдавам от прозореца си, запалила цигара, вперила очи в луната, а песните им са като вой на хил ...

~iSkRiCa~

Проза

1.5K 3

Писмо, което няма да получиш

Стъмни се и аз започнах да тръпна при всяка мисъл за теб. Виждам те в леглото си, а ти дори не знаеш къде живея. Става ми горещо, а после охладнявам. И това само като си мисля за теб. А ти си просто един ник - едно име без лице, име, което разказва за себе си и дори не съм сигурна до колко това, кое ...

angelita

Проза » Еротична

1.6K

Ревност

>
>
> Страхувам се, любими, че утре може би ще си отидеш. Не ще го понеса. Не бих могла да без тебе да живея. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга. Обичам те и само това има смисъл за мен. Не бих понесла болката и самотата. Нужен си ми. Разбираш ли? Всяка вечер що ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

1.2K 1 1

Светът през погледа на малкия човек - 1

Светът през погледа на малкия човек
- 1 -
Светът през погледа на кърмачето
Не мога да разбера света на големите. Омазал съм се с някаква жълта каша, пък те се смеят и цъкат: "Я, какво има в памперса!" Кискат се... Хи... хи... хи... Най-приятното е, че ме измиват с топла вода. Само, дето все бързат. ...

pavli

Проза » Други

1.9K 5

Забранено за предани съпрузи

Забранено за предани съпрузи
Скоро моята съпруга ще има рожден ден. Става на... няколко години и аз трябва да й подаря някакъв подарък, но никаква идея нямам какъв да бъде той.
Някога преди беше по-лесно, но тогава аз самият не бях такъв "никаквец" - така ме обижда жената, когато все някак, но ми е ...

iasmina

Проза » Разкази

1.4K 1

Изгубен пламък

"Баща ти е крадец, знаеш ли?
Откраднал е звездите и ги е сложил
в очите ти!"
Да, никога няма да забравя тези думи! Как се разтапях, щом ги чуех, като шоколад, напечен от слънчевите лъчи... Обичах този човек повече от всичко. Поднесох сърцето си на него, на дявола! Той бе моят дявол. Така го наричах ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.2K 1

По лунната пътека

Камелия Мирчева
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
(разказ)
Седяха на терасата и пиеха кафе.
Мъж и жена на средна възраст. Изглеждаха толкова погълнати в разговора, че не забелязваха нищо извън себе си. ...

kami10

Проза » Разкази

2.5K

Писмо до моето сърце

Скъпо сърце, пиша ти това писмо, за да те помоля за прошка. Едничко си ми, най-скъпо, в гърдите ми туптиш. А аз те нараних. Да, и то не само веднъж, ах, колко много пъти те наскърбих. Съжалявам, за болката, която ти причиних. А тя никак не е малко, зная. Усещам те как кървиш, колко много рани по теб ...

BloodyKisses

Проза » Писма

3.6K 6

Твоите очи

Стоя притихнал до теб. Спиш. Очите ти толкова спокойни спят и сънуват незнайни дълбини. Толкова нежни и топли, спящи и отнесени в свят различен за разбиране, свят като нашия, който си построихме. Поглеждам в спящите ти очи и забравям същността си, навлизам дълбоко в твоя сън... колко е красиво. Прес ...

strais

Проза

1.8K 1

Написах го в час по руски (и вкъщи го довърших)

В живота си често губим хора или вещи. Губим силите си да продължим напред и да посрещнем новите изпитания, които ще ни постави. Ще ни изправи, за да ни подари това, което не сме открили в изгубеното, което не сме имали възможността да видим. Взима ни онова, което обичаме и за което ни боли след заг ...

Бубчето

Проза

958

Налудничава историйка за налудначавата усмивка на ТО и моето налудничаво поведение, чието обяснение

Беше събота, а часът... трябваше да бъде към 10, но той никога не е толкова, колкото трябва да бъде, та може да е било и 4 следобед.
Валеше (банално, нали?) и плановете ми бяха да остана в леглото поне до обяд, но както винаги става с моите планове, те не се осъществиха.
Нека, обаче, сега да се върн ...

Vyrtina

Проза

1.2K 2

Истина

Истината е само една – никога не си ме обичал. Защо не го признаеш поне пред себе си?
Винаги, когато си ме гледал, си виждал нея. Всичките пъти, в които си ме целувал, ти си целувал нея. Как издържа толкова години да живееш в лъжа? Сега тя е твоето момиче. Дано не я оставиш, както остави мен. Тя те ...

radi4ka

Проза » Други

1.9K 1

Под чадъра

Навън е мрачно.
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет. ...

domino

Проза » Други

1.9K 3

Йероглифи върху стоманата

ЙЕРОГЛИФИ ВЪРХУ СТОМАНАТА
Надпис върху тати
Това дейто - сребърна утрин,
изработено от достопочтения
Мей-Као за достойния ...

йеромонах

Проза » Други

1.8K

Неочакван Край vol. 2

Шумовете от тракането на тъмничаря ме изтръгнаха от уютната прегръдка на съня. Отворих само леко очи, за да се огледам, без да правя много резки движения, защото не исках той да види, че съм станал. Останалите в клетката с мен правеха същото. Но знаех, че на него тези номера не минаваха. Трябваше да ...

uriel_blanchard

Проза » Разкази

1.4K

Любовна история

По улицата беше пусто. Само едно момиче вървеше бавно на някъде. От очите му се стичаха горещи, отровни сълзи. Тя плачеше за един мухльо. Срещна го преди повече от 2 години в една мразовита сутрин. Съвсем случайно стана. После се запознаха, започнаха да се сближават все повече и повече. След време б ...

FiRe_LaDy

Проза » Разкази

1.7K 4

Изкривяванията на времето

Кълна се! Чувствата емигрираха безутешно. Капка разсъдък, разсеяна... без фокус, без щрихи дори. Изпъдена. С непринуденост сляпа. И виновно горящи почерци.
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...

Ralina13

Проза » Други

3K 5

18+ Опияняващият аромат на липите...

Събуждайки се сутринта в очакване на нещо ново, аз усетих, че ще е още един скучен ден... Не ми се излизаше. Това еднообразие, изпълнено със сърдити и надменни лица, ме убиваше, затова реших да се излежавам пред телевизора. Да, но слънцето толкова примамливо препичаше, че сякаш с всеки свой лъч то м ...

Rosica

Проза » Еротична

2.2K 1

Весела прогноза за месец Април

В по-голямата част от първото, второто и третото десетдневие, рано сутрин ще преобладава съмнало време. То ще нахлуе от източните райони и впоследствие ще обхване цялата страна. Късно вечер светлината ще се разсее и през нощта над цялата страна ще се задържи тъмно.
Вятърът ще духа откъм парламента п ...

valiordanov

Проза » Хумористична

1.8K 2

Средноградски приказки - Градинката на баба Цветна

Градинката на баба Цветна
(или как пострадаха розите на Златолюба)
история трета
Март
Месец Март беше към края си. Зима вече се бе приготвила да тръгва и бе вече ред на най-малката и сестра Пролет. ...

Miya

Проза » Приказки и произведения за деца

3K 2

В здрача ( Из "Откровено за лудостта" )

Тишина обгръща вечерния здрач. Като сламено було, нашепващо за лятото. Вятърът разпилява последните нотки на решителност и самоуважение. Избрулва ги от закоравелите ми представи за чест и достойнство. Краде ги от петната на все така търсещо - чакащите идеи и ги излага на показ. Петната са люлякови, ...

beti

Проза

1K 3

Ако можех... 2 :)

Ако можех, щях...!!! Скъпа, налей по още едно. Бейб, не мога да те обичам. Никога не съм могъл. Не съм искал, скъпа. Не съм те обичал. Мразя те. Не. Не те мразя. Ненавиждам те. Ненавиждам красотата ти. Перфектността ти. Изпий го до дъно, скъпа. Мразя те, защото те обичах толкова силно. Или поне така ...

Iceman

Проза

1.3K 1

За едно обещание... (част втора)

Алексия се взираше през прозорчето на самолета и не знаеше какво да каже. Не се чувстваше омъжена, макар формалният й съпруг да стоеше до нея. Беше уморена, защото не бе спала две нощи от притеснение дали делото ще мине гладко, а в същото време изпитваше силно задължение към Нилс, който бе направил ...

Amadea

Проза

1.7K 2

Преход към Сега

Tрябва да захвърля онези стари спомени, които тежат на съвестта... Може би трябва да се заредя с енергията на любовта и да се оставя на течението на живота... Да спра да мисля за всичко и всички и да съм тук и сега, за да не изтърва мига... Трябва да живеем само в настоящето, защото минало и бъдеще ...

beytula_bubu

Проза » Други

1.2K 3

И вятърът ще духне кротко пак и пак

Видях я днес. Оживяла е след зимата. Още по-мръсна и мърлява и воняща. Но жива. И весела. Видях я за първи път преди около 6 години. Качи се в трамвая на Красно село. Беше топло, задушно и навсякъде летяха пухчета от дърветата. Не, не я видях. Усетих я. Миришеше ужасно в целия трамвай. На урина. Зас ...

virginblack

Проза » Разкази

1.6K 5

Приказният сън

Синьо небе.
Реещи се облаци.
И един ангел лети.
Нежно докосва с крилете си птиците.
Грееща усмивка. ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.2K 1

Самота

Прибирам се пак сам в апартамента, няма те до мен и това ме измъчва. Влизам пак в пустата стая и лягам на леглото и самотата и мрака ме обгръщат мигновено. Това чувство е ужасно и направо ме разкъсва. На вън вали и е студено, което ме кара да се сгуша, за да се стопля. Всяка светкавица прорязва мрак ...

Leprous

Проза » Разкази

1.6K 1

Приятелска смърт

П Р И Я Т Е Л С К А С М Ъ Р Т
Едноактна пиеса в три действия. 2005г.
Посвещава се на всички загинали във войната в Ирак.
Действащи лица:
РЕДНИК ГЪДИ ГЪДЕВ - мерач, картечар ...

йеромонах

Проза » Други

1.9K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Снежната Буря

Завесата

Пророчествата за Белязания ("Изгрев над залез") 1

Роди се Новият Ден

Пролетно

Избор

В търсене на знамето

Пътят

Писък

Не се обръщай назад

Имате ли огънче?

Без край

Песента на лудите

Писмо, което няма да получиш

Ревност

Светът през погледа на малкия човек - 1

Забранено за предани съпрузи

Изгубен пламък

По лунната пътека

Писмо до моето сърце

Твоите очи

Написах го в час по руски (и вкъщи го довърших)

Налудничава историйка за налудначавата усмивка на ТО и моето налудничаво поведение, чието обяснение

Истина

Под чадъра

Йероглифи върху стоманата

Неочакван Край vol. 2

Любовна история

Изкривяванията на времето

18+ Опияняващият аромат на липите...

Весела прогноза за месец Април

Средноградски приказки - Градинката на баба Цветна

В здрача ( Из "Откровено за лудостта" )

Ако можех... 2 :)

За едно обещание... (част втора)

Преход към Сега

И вятърът ще духне кротко пак и пак

Приказният сън

Самота

Приятелска смърт

Опашка