Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.5K резултата

Диалог с Писателката

Седях излегнат на едно тапицирано канапе в дома на Писателката. Много удобно канапе, всеки път, когато й ходя на гости, се излягам на него. Подреждах зелени квадрати в кръг. Бях меланхоличен, тъжен дори. Изгубих една от любовите си. Вярно че имам шест други, но с тази си отиде едно късче от сърцето ...
Рима (Ани)
Рима
Проза » Разкази
1.6K 7

Извор на надежда

Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта м ...
Раймонд (Никола Стоев)
Раймонд
Проза » Разкази
1.6K

Рокля за двама

Рокля за двама
Аз бях на 40, а моите родители почти на 80. Все още бяха живи и здрави и двамата и живееха като младо семейство в голямата спалня на стария ни апартамент в центъра на София.
Аз обитавах северното крило с една малка стаичка и кухненски бокс до нея, съвсем достатъчно за един човек. И ма ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Разкази
1.7K 5

Секс и шоколад

СЕКС И ШОКОЛАД
Секс и шоколад, ето я рецептата за здрав дух в здраво тяло.
И така... Пак си чета вестник и хоп - две заглавия ме грабнаха, не знам защо. Обаче много ми харесаха.
„Секс сутрин спасява от инфаркт." А, сетих се, хареса ми, защото мисля за здравето на моя съпруг, разбира се. Той е в тая ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Хумористична
4K 11

На отвъдния бряг 1: Пролог

Шон Стайнмън беше гробар от четиридесет години. Бе "наследил" работата си от своя баща, а той - от неговия и т.н. Имаше малка къщичка на върха на хълма, а гробището се падаше в задния му двор, оградено с нисък каменен зид, от който стърчаха остри метални пръти, чиято цел бе да предпазват покойниците ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза » Фантастика и фентъзи
1.3K 1

Пътеки в "градината на сенките "

Пътеки с неизвестно начало.
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи. ...
Marbeq (Искра)
Marbeq
Проза
1.8K

Защо?!

>> Защо?!
>>
>> Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова ням ...
porochna_nevinnost (Изабела)
porochna_nevinnost
Проза » Други
1.8K 4

Ти си отиде

Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един чов ...
maneto (Мариана Иванова)
maneto
Проза » Разкази
1.6K

Снежна буря - 2 - продължение

Снежна буря-2
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъд ...
dr_abdul (Абдулрахман Акра)
dr_abdul
Проза » Разкази
1.6K 4

За едно обещание... (част трета - Кападокия)

Докато пазаруваше по магазините в Тел Авив, Алексия си постави за цел да не мисли толкова много за Нилс. Не знаеше какво точно чувства към него, нито той към нея. Взаимоотношенията им бяха изключително сложни и неясни. Докато бяха тримата - със Самира, изглеждаха като едно прекрасно семейство, обаче ...
Amadea (Бианка)
Amadea
Проза
1.7K

Ти и ти

Всеки има две лица. Едното е онова, което се смее на шегите на приятелите си, радва се, когато родителите му му подаряват подаръци. А другото е онова, което плаче в тъмния ъгъл с нарязани ръце, седящо на покрива на сградата и чудещо се какво ще стане ако скочи. Всеки се нуждае и от двете, за да запа ...
dark_queen (В.К)
dark_queen
Проза
1.5K 1

Как си издадох книжката

Когато през 1982 година написах поемата "Командир", усетих, че наистина съм поет. С нея надскочих личното; написал бях нещо, което касае цялото съсловие и реших, че трябва и да направя нещо за издаването й!
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я ...
Ангар (Ангел Чортов)
Ангар
Проза » Други
2K 4

Златната круша

Златната круша седяла отстрани на пътя, под табелата сочеща Блестящия Град и плачела. Всички останали плодове минавали покрай нея и състрадателно я поглеждали. По пътя се задал един банан. Той също погледнал крушата и си помислил: “Колко красива златна круша. Трябва да е щастлива. Аз бих бил щастлив ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза » Разкази
1.9K 2

Валя

Валя
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и др ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Разкази
2.4K 5

Нервна криза

НЕРВНА КРИЗА
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
* БОРЯНА - на около 40 години. Майка с две деца, типична домакиня.
* ВАЛЕРИ - съпругът й. На около 40 години. Стои завързан и със запушена уста, заключен в килера от жена си.
* АНА - дъщеря им. На 16 години. Ученичка. Хубаво момиче. ...
zaXar4Oo (ИВО)
zaXar4Oo
Проза » Други
3.5K 6

Аз съм по-щастлива от теб

- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
f_soul (Дани)
f_soul
Проза » Разкази
2K 2

Пророчествата за Белязания 3 : Окото на Кулата [фентъзи]

Пророчествата за Белязания
Окото на Кулата
3-то пророчество
1 глава
Съветът на Пьос Пан ...
LightOne (Димитър Писюзев)
LightOne
Проза » Фантастика и фентъзи
1.7K 3

Историйка за цветовете на моите безсмислено-безнадеждни чувства

Oчертава се още една самотна вечер. Още една вечер, в която никой няма да е с мен. Знам, че през цялото време ще вали, за да направи вечерта още по-банална. Ще се стъмни рано, за да се чувствам още по-НЕсама. По телевията ще има глупави предавания, за да ми е още по-скучно. Всичко ще е толкова поети ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Проза
1.3K 5

Ад на земята

Какво се случва, за Бога? В ада ли се намирам? Покрай мен всичко гори, въздухът край мен е нажежен, пламъците приближават като адски орди от демони. Да, аз вече усещам парещия им дъх, почти докосват плътта ми. А бягството е невъзможно. Светлината ослепява очите ми, адските езици бичуват грешната ми ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Проза » Други
1.2K 2

Болка

Когато ме докосваш, боли. Когато очите ми срещнат твоя завладяващ поглед, имам чувството, че изгарям. Когато устните ми се докоснат до твоите, тъй меки и парещи, аз умирам. Знам, че нищо не може да бъде така, както си го представям и това ме унищожава бавно, но сигурно. Всяко твое движение сякаш ме ...
ThE_vAmPiRe (Пепси)
ThE_vAmPiRe
Проза
1.5K 2

Фея на Мрака

Беше пролет. Дърветата бяха разцъфнали. Слънцето срамежливо се бе подало над белите и пухкави облачета. Прибирах се от работа и отново я срещнах - девойката, която всеки ден срещах по моста. Облечена беше в черно, бе тъжна както винаги и сълзички пробясваха в красивите и топли очи. Беше толкова тъжн ...
QueenOfTheDeath (Ваня Петкова)
QueenOfTheDeath
Проза » Разкази
1.6K 4

Kвартири

Има всякакви видове квартири. Тези дни ми се наложи да си търся квартира и през цялото време имах усещането, че да търсиш идеалната квартира е като да търсиш идеалния мъж. Колкото и да си търпеливa и да изчакваш за нещо по-сносно, най-накрая просто затваряш очи и избираш нещо, каквото и да е. Все па ...
without_a_definition (Мария Василева)
without_a_definition
Проза
1.1K 3

Детската любов

И ето, вървяха двамата влюбени, весели и доволни в този красив слънчев ден. Те толкова много се обичаха, че им беше достатъчно само да се гледат. Разбираха се единствено с поглед и не беше нужно да изричат нищо. Бяха толкова щастливи и толкова влюбени, че не можеха да спрат да се гледат и да се насл ...
earth^angel^ (Ани)
earth^angel^
Проза » Разкази
2.3K 2

За жабите... Развръзката

Стават и такива неща. Да се пениш като бясно море, да се хвърляш от черно до бяло в емоцията, но да се поддадеш накрая на страстта.
Ама хубавичко се подредих! Сред жабите в блатото... А като си представя, че някога бях принцеса... Моят принц - жабок флиртува нагло с останалите кикимори, а аз го глед ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Хумористична
1.4K

Безпаричие

Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех ваши ...
iasmina (Таня Николова)
iasmina
Проза » Фантастика и фентъзи
1.4K 1

Старото дърво въздъхна тежко...

Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...
Natural_blue (Гергана)
Natural_blue
Проза » Разкази
1.6K 1

Мотелът

Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
2K 4

Гробарят - човек без мечти и малкото момченце

Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...
bubenceto199 (Любослава Банова)
bubenceto199
Проза » Разкази
1.5K 2

Децата на утрото

Посвещавам на всички,
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза » Разкази
2.8K 4

Дълг ( IIIчаст)

Дълг (III част)
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при таки ...
Nimloth (Диляна)
Nimloth
Проза » Фантастика и фентъзи
1.6K 4

За съновиденията

Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.7K 3

Жестока красота

Всяка секунда угасва като свещица по един човешки живот от анорексия и булимия...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за чове ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза
1.7K 1 16

Клуб “Февруарска Дева”

Последните научни публикации се постараха да докажат, че най-силната, най-дълбока и безпричинна депресия обхваща хората към средата на януари. След еуфорията на коледните празници, след стотиците безсмислени покупки и подаръци, които най-често не изненадват никого, дори и децата, които вярват в дядо ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Проза » Разкази
2K 3

Пророчествата за Белязания 2 : Камъкът на Рууп [фентъзи]

Пророчествата за Белязания
Камъкът на Рууп
2-ро пророчество
1 глава
Нови приключения ...
LightOne (Димитър Писюзев)
LightOne
Проза » Фантастика и фентъзи
1.7K

Истинска творба?

Какво прави една творба истинска? Какво я прави истински въздействаща?
Спомням си един случей преди 6 години. В училище имахме домашна да напишем разказ по зададено начало. Аз по онова време бях голяма маниачка на тема фантастика. Та в класа ми имаше един, дето очевадно си падаше по мен. Често се на ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза
993 6

Как две човечета спасиха зората

Посветено на другото човече…
Имало някога едно човече, което вървяло в безкрайната нощ, по дългият и ветровит път към Пурпурния Град. Силните ветрове го изпращали ту в единия, ту в другия край на пътя и човечето много се страхувало да не се озове сред дърветата от двете страни, където се разхождали ...
The_Crimson_King (Михаил Костов)
The_Crimson_King
Проза » Разкази
2.2K 5

Душата на един извор

Там, горе в планината, има един извор, за него се носеха легенди, че имал лечебна сила, лекувал разбити сърца...
Още по време на турското робство на това място една мома намерила смъртта си, защитавайки любимия. Оттогава хората разправят, че духът й се е вселил в извора и помага на търсещите утеха д ...
vili_tr (Вили Мотовили)
vili_tr
Проза » Разкази
1.7K 1

Камъчето

Камъчето
Никой не беше безпокоил камъчето. То си лежеше и се грееше на слънчице, когато в него се спъна Рада. Вечно бягаше след пеперудите в стремежа си да ги разгледа как са устроени и как летят.
- Я! - възкликна момичето, разглеждайки камъчето. - Такива още не съм виждала.
Тя взе непознатото камъч ...
svetulchitza (Светлана)
svetulchitza
Проза » Приказки и произведения за деца
2.1K

Когато телефонът звънна

„Категорично не!"- помисли си тя, когато чу от телефона онези думи, които искаше да чуе от месеци. Но защо точно сега? Защо когато всичко беше започнало да се нарежда.
- Е, искаш ли да излезем? - попита човекът от отсрещната страна на линията.
- Естествено, че да!
Не, тя ли го каза? Но нали нямаше? ...
Shade (Мими)
Shade
Проза » Разкази
2.8K 5