40 987 резултата
Стоях там... на края на света... Долу морето се разбиваше в скалите. Отсреща червеното слънце целуваше морето за последно... знаех, че е за последно... някак си го чувствах...
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...
1076
5
> Той седеше на стола в кухнята ,ядеше кофти полуфабрикатите ,които си приготвяше всеки ден.Беше 19 и 30 ,време за новините ,време за поредната бира...Време...19 и 31...Тръпки в тялото,и изведнъж,просто така,тук и сега се появи нещо ,загнезди се близо до сърцето му,в най-закътания ъгъл,нещо малко,бе ...
1223
3
Посветено
Дръпнах струните на китарата. Акордът сол мажор прозвуча изпод пръстите ми и продължи да отеква във вътрешността на музикалния инструмент. Дръпнах и следващия акорд – ла минор. И той прозвуча за няколко секунди и и ...
Дръпнах струните на китарата. Акордът сол мажор прозвуча изпод пръстите ми и продължи да отеква във вътрешността на музикалния инструмент. Дръпнах и следващия акорд – ла минор. И той прозвуча за няколко секунди и и ...
1065
ЯСНОВИДКА
Пак сме на една от онези комисии, когато търчиш като луд, доказваш се, и защитаваш честта на институцията, която разчита на реакцията и интелекта тиJ. Накрая всичко ще приключи с подпис в протокол, най-често полага ...
Пак сме на една от онези комисии, когато търчиш като луд, доказваш се, и защитаваш честта на институцията, която разчита на реакцията и интелекта тиJ. Накрая всичко ще приключи с подпис в протокол, най-често полага ...
1007
2
Уморено погледнах стрелките на часовника зад себе си.
Минава полунощ, а заведението все още е препълнено.
Трябваше да си тръгна към девет часа, така се бяхме уговорили
със шефа ми, че мога да оставам само до девет, после той да
заема мястото зад бара. Не съм на двадесет, изморявам се вече. ...
Минава полунощ, а заведението все още е препълнено.
Трябваше да си тръгна към девет часа, така се бяхме уговорили
със шефа ми, че мога да оставам само до девет, после той да
заема мястото зад бара. Не съм на двадесет, изморявам се вече. ...
1326
16
4 цигари с едно автоматно кафе – достатъчно добро, 178 тегела с новите ми ботуши по мръсните мраморни плочи на гарата, насъбран студ по настръхналите ми бедра в посока крайна на четирите ми крайника, новата брадва на беззъбия циганин в мръсно-бежова шуба с ципове, последните червени чушки в розови н ...
1406
4
ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
Мария изкара цял месец на село при родителите си. Мъжът й не можа да си вземе отпуска и остана в града.
Днес тя реши да го изненада и се прибра, без да му се обади. Децата остави при майка си. Искаше една седм ...
Мария изкара цял месец на село при родителите си. Мъжът й не можа да си вземе отпуска и остана в града.
Днес тя реши да го изненада и се прибра, без да му се обади. Децата остави при майка си. Искаше една седм ...
1881
12
- Луташ ли се пак, красавице жестока, из грешките, които сътвори? Обидена на всичко и на всички пак ли тръгваш срещу спокойния свят? Съмнения и страхове разяждат ли душата ти себична, която иска единствено да е самичка? Но, остави ме да позная, ти отново недоволна си остана, самотата те подтиска, а ...
1099
Коя е Смъртта? Нима има човек който не си е задавал тоз въпрос? Тя идва неканена и отнема най-близките ни хора, но с какво право? Нима ние нямаме право да искаме семействата ни да са цели и приятелите ни да са до нас? Но не е ли все пак и малко егоистично от наша страна да гледаме как тези около нас ...
1191
5
> - Спомни си ... за стената...между стрелките на пясъчния часовник...сспомни сссиии....сссс...шшш....
> Тихият глас отдавна беше заглъхнал, но аз продължавах втренчено да се вслушвам в ехото...
> - “Шшш..."
> Миналогодишните листа шушнеха под краката ми. Вървях по студения сив тротоар и се препъвах ...
> Тихият глас отдавна беше заглъхнал, но аз продължавах втренчено да се вслушвам в ехото...
> - “Шшш..."
> Миналогодишните листа шушнеха под краката ми. Вървях по студения сив тротоар и се препъвах ...
1375
2
….
Топло е. И с много звезди.Трябва да е август.
Асмата не е завеса за небето.Падат звезди , а гроздовете си седят.
Клатят вятъра.Автобуса е по тъмно и трябва да съм буден.
Трябва да се върна.Знам къде,но не знам защо . Искам да остана. ...
Топло е. И с много звезди.Трябва да е август.
Асмата не е завеса за небето.Падат звезди , а гроздовете си седят.
Клатят вятъра.Автобуса е по тъмно и трябва да съм буден.
Трябва да се върна.Знам къде,но не знам защо . Искам да остана. ...
1038
2
Дойде есента. Слънцето наметна своята тъмна пелерина и започна да грее по-слабо. Птиците отлетяха на юг. Вятърът засвири по улиците. Дните станаха кратки. Небето потъмня. Слънцето все по-често се криеше зад мрачните сиви облаци. Те ронеха бистри сълзи – плачеха за отминалото лято. Опадалите есенни л ...
974
1
Зима е. Студ скова земята. Всичко е бяло и красиво. Улиците блестят като стъкло. Превозните средства се движат бавно. Навсякъде е заледено.
Прибирах се към вкъщи. По едно време един старец падна. Опита се да се изправи, но не можа. Аз му се притекох на помощ. Очите му се напълниха със сълзи. Той ми ...
Прибирах се към вкъщи. По едно време един старец падна. Опита се да се изправи, но не можа. Аз му се притекох на помощ. Очите му се напълниха със сълзи. Той ми ...
972
1
- Кажи, дете, защо си тъжно? Защо пак има сълзи в очите ти? Защо не погледнеш щастлива красивата зима около себе си?
Дейна погледа учителката си и само се усмихна замечтано, сякаш потънала някъде в миналото и нямаща нищо общо с настоящия момент. После проговори тихо сякаш на себе си:
- Мама е болна, ...
Дейна погледа учителката си и само се усмихна замечтано, сякаш потънала някъде в миналото и нямаща нищо общо с настоящия момент. После проговори тихо сякаш на себе си:
- Мама е болна, ...
974
Редутска драма ( Епизод 3 )
Сватба решихме да вдигнем голяма, разбира се трябва да кажем на тате и мама.
Честта за това се падна на мене – Бисер и баба нямали време. Съобщих им новината по телефона, а татко ми обяснява за л ...
Сватба решихме да вдигнем голяма, разбира се трябва да кажем на тате и мама.
Честта за това се падна на мене – Бисер и баба нямали време. Съобщих им новината по телефона, а татко ми обяснява за л ...
817
7
Е, както разбрахте, вече живеем при баба, че нашите в Люлин вдигнаха врява голяма. Какво пък толкова? Нали ще се женя. Щастието в живота сама ще намеря. Само че от два дни се чудя, така както си седя, дали любовта в живота, включва мирис на потни крака. Тъкмо се мая, от къде в бабината къща пила да ...
864
7
Посвещавам този разказ на
Филип Киркитов
( Bad2theBone ),
на когото дължа идеята да напиша разказ от избледнял сън за непознат мъж с качулка… J
Вълк ...
Филип Киркитов
( Bad2theBone ),
на когото дължа идеята да напиша разказ от избледнял сън за непознат мъж с качулка… J
Вълк ...
2372
2
Време, време
"Време, време. Часовникът стяга верижката около ръката ти. Времето те държи в окови, свива пулса ти, стиска напора на кръвта. Вечер, като снемеш верижката, върху туптящата ти ръка остава белег. Това е следата на времето, което преминавайки, те избраздява и те държи в окови до живот." .. ...
"Време, време. Часовникът стяга верижката около ръката ти. Времето те държи в окови, свива пулса ти, стиска напора на кръвта. Вечер, като снемеш верижката, върху туптящата ти ръка остава белег. Това е следата на времето, което преминавайки, те избраздява и те държи в окови до живот." .. ...
1461
2
Не, този път чувалът беше много тежък! Нечестно тежък за влачене, бутане, дърпане, а да не говорим за носене. Но Съзнанието нямаше избор и въпреки изранените си от ръбовете на чувала плещи, продължаваше да се тътри.
“Ах, как ...
“Ах, как ...
1273
4
Старият Рис се беше облакътил върху перилата на тесния и сумрачен балкон, който опасваше силно осветената и направо безкрайна бална зала. В ръцете си държеше къшей “руда”, като оставяше своя скрит вътрешен импулс да определи формата й. Защо не, само за да може впоследствие да я разруши. В същото вре ...
1758
4
Из историята на една старица....
Помня как като дете играех с моите приятели пред блока, бяхме толкова весели и безгрижни... Никога няма да я забравя - посивялата старица, която идваше всяка сутрин, сядаше на пейката и ни гледаше как се забавляваме и смеем. След време толкова много бяхме свикнали с ...
Помня как като дете играех с моите приятели пред блока, бяхме толкова весели и безгрижни... Никога няма да я забравя - посивялата старица, която идваше всяка сутрин, сядаше на пейката и ни гледаше как се забавляваме и смеем. След време толкова много бяхме свикнали с ...
1903
8
От днес Надеждата е на диета, стига съм я хранила с боклуци. Сдухан Художник за закуска, надут Музикант за обяд (и то какъв обяд беше!) и проклет Наркоман за вечеря. Признавам, послъгах - имаше и междинни хапвания.. Но те не са важни, въпреки, че допринесоха за тежкото ми състояние. Мислех погрешно. ...
1215
3
От всички приятели на брат ми най-много ми харесваше Цецо.Не заради външността му,въпреки че той е висок,добре сложен и красив.Не и заради това,че е интелигентен.Най-много ми харесваше неговото невероятно чуство за хумор.Според мен хора,които го имат,по-лесно преживяват трудностите в живота.
Така се ...
Така се ...
1162
10
Както си вървях, вятъра разбърка косите ми. Ласката му ме накара да потръпна. Той беше толкова топъл и нежен...
Затичах се, а сълзите засъхнаха по бузите ми. Бягах, без да имам сила да спра. Бягах, а не знаех от какво – от б ...
Затичах се, а сълзите засъхнаха по бузите ми. Бягах, без да имам сила да спра. Бягах, а не знаех от какво – от б ...
1437
2
Понякога се чувствам странно! Избива ме на чувства и се отнасям далеч от
този свят. Отивам на едно красиво, топло място до морето. Да, до морето съм,
но съм в гора, влажна и топла, със зелени листа, а дърветата ме обгръщат от
всички страни като пухена завивка. През клоните им виждам изгрева над морс ...
този свят. Отивам на едно красиво, топло място до морето. Да, до морето съм,
но съм в гора, влажна и топла, със зелени листа, а дърветата ме обгръщат от
всички страни като пухена завивка. През клоните им виждам изгрева над морс ...
973
2
За теб
Писмо за теб написах… отговор не получих! SMS за теб измислих… но пак без отговор останах! Сълза за теб пророних… ти не я видя! Извиках твойто име… но беше глух за мойте думи! Тръгнах аз към теб… но се загубих! Хвърлих се в дълбоко море… но се оказа, че е от любов! Скочих от високо… но паднах ...
Писмо за теб написах… отговор не получих! SMS за теб измислих… но пак без отговор останах! Сълза за теб пророних… ти не я видя! Извиках твойто име… но беше глух за мойте думи! Тръгнах аз към теб… но се загубих! Хвърлих се в дълбоко море… но се оказа, че е от любов! Скочих от високо… но паднах ...
1005
1
1
БЕЗ ТЕБ
Мрак и студ… Така е в моето сърце откакто ти си замина! Не мога сълзите да спра, а сърцето… гори за теб, изгаря! Няма друг като тебе, който болката ми потушава, сълзите ми пресушава!... Вече с мисълта, че те няма, аз живея и знам, че сама в студ и мрак ще си умра… далеко от любовта и страстта!
Мрак и студ… Така е в моето сърце откакто ти си замина! Не мога сълзите да спра, а сърцето… гори за теб, изгаря! Няма друг като тебе, който болката ми потушава, сълзите ми пресушава!... Вече с мисълта, че те няма, аз живея и знам, че сама в студ и мрак ще си умра… далеко от любовта и страстта!
969
- Искаш ли да почетем? – попита тя плахо.
Той я погледна, ей така, с онзи студен син поглед и се обърна на другата страна. От вън се чуваше преминаващия влак, а в стаята все още се усещаше дъха на замръзналата плесен. Бяха з ...
Той я погледна, ей така, с онзи студен син поглед и се обърна на другата страна. От вън се чуваше преминаващия влак, а в стаята все още се усещаше дъха на замръзналата плесен. Бяха з ...
2890
2
Пазителката
/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно случайна и няма никаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Събудиха я леки трусове. Баба яростно изфъфли, неясна и за самата нея, реплика от рода на " Шта смлафтяф...шта..." и се събуди. От ...
/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно случайна и няма никаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Събудиха я леки трусове. Баба яростно изфъфли, неясна и за самата нея, реплика от рода на " Шта смлафтяф...шта..." и се събуди. От ...
1439
1
Есен е. Времето е студено. Клоните на дърветата се клатушкат, като живи. Листата играят, полюлени от тихия ветрец и сякаш музика звучи в ушите ми. Въздухът е чист и свеж, след сутрешния дъжд и времето - мрачно, но някак вълшебно.
На хълма седи овчарче с две кучета и стадо овце, и си подсвирква с уст ...
На хълма седи овчарче с две кучета и стадо овце, и си подсвирква с уст ...
1029
ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ
Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сяк ...
Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сяк ...
1863
16
Тя отново гледаше звездите. Те я гледаха усмихнато и сякаш й казваха: „Спи спокойно”. Но на нея напоследък не й се спеше. Тя предпочиташе да стои будна и да размишлява. Да размишлява за нещата от живота и за неговия смисъл. И накрая винаги достигаше до извода, че той е безсмислен или поне нейния беш ...
893
1
Преди много много години в предградието на голям глад имало една къща . Тя била с избеляла и олющена боя , цялата обвита в бръшлян . Въпреки , че къщата изглеждала изоставена , нито един жител от града не смеел да приближава къщата , камо ли да влиза в нея . В старата къща живеели 3 вещици . 3 сестр ...
2805
5
1852 година. Годините на светата инквизиция във Франция. Луната сияеше над гората със призрачна светлина. Вятърът нежно полюшваше клоните на дърветата. А гората плачеше!... На една по-външна поляна се чернееха мрачни постройки. Кладите за вещици. Хората от селото се бяха събрали на поляната.
- Довед ...
- Довед ...
2444
2
Посвещава се на 12 "в" клас на Английската гимназия в град Бургас (Випуск 2002-2007)
Приятели, животът ни разделя! Свършиха годините на безгрижие и радост, затвори се за нас вратата на класната ни стая. Ето, днес сме се прегърнали и пеем, а утре вече няма да се помним... Цветя държим в ръцете си, а ...
Приятели, животът ни разделя! Свършиха годините на безгрижие и радост, затвори се за нас вратата на класната ни стая. Ето, днес сме се прегърнали и пеем, а утре вече няма да се помним... Цветя държим в ръцете си, а ...
1392
6
Шест без десет
/а.м./
Събуждане, протягане, хоооп... докосвам те.
Пламнал изгрев в очите ми,
а във твоите – отражението му. ...
/а.м./
Събуждане, протягане, хоооп... докосвам те.
Пламнал изгрев в очите ми,
а във твоите – отражението му. ...
1966
4
Вчера се обнових необикновено - реших жених да си намеря непрменно. Да е умен, хубав и богат, разбира се, не е задължително да бъде млад. Позамислих се: "Къде ли да търся такова съкровище? Ами как къде? На Люлинското кръстовище." Отидох на булеварда - върволица голяма, такси след такси - колонка инт ...
1086
8
Можеш ли да погледнеш какво се крие зад сълзите ми?
Зад думите, които винаги значат едно и също..."Обичам те"?
Можеш ли да видиш какво съм скрила зад разбития ми свят?
Зад спомените от твоето "Сбогом"?
Можеш ли да прочетеш какво е зашифровано в очите ми, какво устните ми така и не изрекоха? Можеш ли? ...
Зад думите, които винаги значат едно и също..."Обичам те"?
Можеш ли да видиш какво съм скрила зад разбития ми свят?
Зад спомените от твоето "Сбогом"?
Можеш ли да прочетеш какво е зашифровано в очите ми, какво устните ми така и не изрекоха? Можеш ли? ...
1681
Сърцето ми копнее отново да обича... Скача, мята се, преобръща се вътре в мен и не ми дава покой... Не иска да е само... Желае отново да тупти за някой друг... Да мечтае, да въздиша тежко... дори да плаче от любов.
До скоро бе разбито на стотици мънички парченца... Мислех, че никога вече няма да е ц ...
До скоро бе разбито на стотици мънички парченца... Мислех, че никога вече няма да е ц ...
1750
2
Не съм писала писмо от 11 годишна, а днес сядам толкова уверена пред листа, че направо не знам…
Сигурна съм, че няма да успея да кажа всичко, което ми се иска, поради простата причина, че думите не са способни да го изразят.
Стане ли дума за теб, направо онемявам, знаеш ли, мислите ми сякаш изтриват ...
Сигурна съм, че няма да успея да кажа всичко, което ми се иска, поради простата причина, че думите не са способни да го изразят.
Стане ли дума за теб, направо онемявам, знаеш ли, мислите ми сякаш изтриват ...
1356
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
