Проза

Приказка

ПРИКАЗКА
На всички, които не се усмихват
толкова често, колкото трябва...
Има една звездичка - третата от ляво на дясно и четвъртата отгоре надолу. Тя свети малко по-различно от другите - синьо, когато е щастлива; зелено, когато е нещастна; лилаво, когато знае някаква тайна и иска да я сподели. Кога ...

aichelq

Проза

2007-06-28T23:52:49+03:00 1.2K 1

Помощ

Объркан свят! Побъркан на моменти! Понякога ми е толкова трудно да се смея, че и за да заплача нямам сили. Всеки си има слабите моменти и часовете, прекарани сред "нищото".
- Ненужно ми е разбирането ти наужким. Как да ти обясня, че грешиш? Знам, с инат има хора, дето прогресират, но има и такива, к ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-28T17:01:27+03:00 1K 10

ХАРТИЕН ДИАЛОГ

Бележка на автора:
Пристрастена съм към тефтерите и може да забравя да си сложа бижута, но тефтер в чантата ми винаги има. Благодарение на което, в петъчно-съботното безвремие миналата седмица, размислите на мен и моите приятелки бяха омастилени...
Моника: В нощта, когато непълнолунието не упражнява ...

without_a_definition

Проза

2007-06-28T14:32:00+03:00 959 1

Промяна в стаята - живот

Животът ми отново придоби вид на далечна празна стая. Колкото и мебели различни да имаше в нея, те все не си пасваха. Затова аз ги изхвърлих през входната врата. Сега отново пак е чисто, подредено. Някак изящно в тази празнота. Оцветих стените в морално бели цветове. От ъглите й свети някаква странн ...

figaro

Проза » Разкази

2007-06-28T12:35:06+03:00 1.8K 1

A дали ще чака някой?!

Този разказ започнахме с BellKayo. Надявам се да се получи интересно... Тя ще пише в черно, написаното от мен(Сонядор) е в синьо. :)
Седиш до мен на пейката и мълчиш. Погледът ми шари в пространството. Седя странично, защото не мога да те гледам в очите. Не смея. Душата ми беснее. Дразня се от цялат ...

Sonador

Проза

2007-06-28T11:58:22+03:00 1.8K 3

Домакин – един път!

Домакин - един път!
Всичко правим сам. Сам съм в живота. Нема кой да ми помага. Е, само жената, ама тя, колко е... Всичко аз... Сега ще ви покажа какво можем да правим... Като се почне от домакинската - женската работа, та до мъжката - тежката работа. Ето, сега ще ви кажа, понеже е сезона на компоти ...

Mimi1001

Проза

2007-06-28T11:56:59+03:00 1.6K 11

Спа Център

Спа Център
Нямам никакви вълнения, осакатена съм от към развлечения. Крайно време е да разширя житейския си периметър, отиваме на Спа Център! Вземам мъжа и децата и се озовавам на басейна на Спа Центъра във водата. И какво? Естествено се хващам за главата! До мене седи в басейна един педал, хубостта ...

Mimi1001

Проза

2007-06-28T11:55:27+03:00 1.4K 5

Кои са Мама и Татко?

Беше горещо лято. Ваканция, море, време за игри и хубави емоции.
Геновева щеше да започва четвърти клас. За лятната ваканция си беше отишла на село при баба и дядо. По цял ден тя играеше с децата навън и се наслаждаваше на детството си. Но един ден, докато играеше с тях, при тях дойде едно комшийско ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-28T08:40:09+03:00 1.4K 15

Аз и времето до мен

Изчезна музата ми, т.е. ТОЙ или ТОВА.
Не се получи да го задържа. Не зная как да го намеря, остави от себе си тъй малко, само част от име и думите, с които ме накара да последвам своето въображение. А следата е така чуплива, едва пристъпвам по нея, защото се страхувам, че ще се пръсне, ще разпилее о ...

inaMay

Проза

2007-06-27T23:10:48+03:00 1K 1

Наркотиците - не толкова банално

Той бавно се изкачи по старите, влажни и почернели стъпала на къщата, която някога наричаше свой дом. Бе отпаднал, нямаше пари, а абстиненцията се обаждаше все по-силно и все по-често. Усещаше малкото пликче в десния джоб на дънките си... Бе двойна доза... Малкото воля, която му бе останала, успя да ...

Меллисса

Проза

2007-06-27T23:08:51+03:00 2.2K 3

Stranger in the night

"Имало едно време"... колко банално начало за разказ... твърде приказно, никой не вярва в тези неща вече. Имало една планета, съвсем различна планета. Имам предвид, че факторите за живот били на лице, но имало нещо особено, никой не можел да каже всъщност какво. Жителите на тази планета били огранич ...

Myxomorka

Проза

2007-06-27T22:28:04+03:00 1.3K 1

* * *

Нощта спусна черната си пелерина над града, но вместо да заспи, у Ник се породи неистово желание да отиде някъде, където никой не го познава и да прави каквото му дойде на ум. Просто той имаше нужда да се забавлява, защото вече бе започнал да забравя какво значи това. Като студент Ник беше душата на ...

IVETO_tattoo

Проза

2007-06-27T22:06:58+03:00 904

Справедливост за всички (роман) част 2, епизпод 1

Двете морско сини плажни чанти стояха на леглото, плътно прилепени една до друга. Разтворените им ципове приличаха на широки усмивки, сякаш чантите се радваха, че отиват на море. Даниела беше ужасно неорганизирана, когато подреждаше багаж и губеше много време в излишни действия. Слагаше една дреха, ...

asktisho

Проза

2007-06-27T14:31:22+03:00 2.1K 1

Желана глътка

Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да ...

strais

Проза

2007-06-27T09:59:40+03:00 1.6K 1

Да се почувстваш жив

Влизам в тихата стая на пръсти и веднага усещам миризмата... миризмата на нещо нежно, мило, изпълнено с невинност и доброта. В кушетката се вижда малко бяло вързопче. Отивам до него и виждам малкото бебешко личице... спокойно и изпълнено с живот! Седя и го гледам... не мога да откъсна очите си от то ...

SweetDimples

Проза

2007-06-27T09:37:22+03:00 1.2K

Приказка за Златко, Златка и ракийка

(мини-приказка)
Имало едно време Златко и Златка с много златни косички...
И те живеели до реката с майка си. Нейната приятелка добра взела кошницата, сложила ги в нея и ги пуснала в реката.
И плували, плували и стигнали до една къщичка, в която живеели баба и дядо. Те ги извадили и ги пуснали да пъ ...

mallkaslladka

Проза

2007-06-27T01:10:56+03:00 1.5K 6

?!

Студ гали лицето ми. Мрак прегръща душата ми.
Студ... Тъмнина. В далечината - светлина. Треперя.
Потъвам в нощта... Студ. Напомня ми. Усещам.
Мисля. Желая. Усмихвам се. Знам, че мислиш за мен.
Усещам присъствието ти. Нощта е дълга. Денят - далеч. ...

alina

Проза

2007-06-26T16:13:32+03:00 1.1K

ЩЕ БЪДА...

Ще бъда вече силна, ще живея ден за ден. От днес променям личността си, ще бъда друга, непозната за пред хората и мен. Ще правя всичко, което чувствам, без да мисля за след това. Имах учител един, за това. В твоя образ го открих, пред себе си се кланям, а други унищожих. Даде ми дар безценен и аз го ...

Наталинчето

Проза

2007-06-26T16:03:36+03:00 1.4K 1

За звяра и неговия побратим...

Там, сред тъмнината на листака, две страшни очи просветваха зловещо в своята самота и глад. Но единственият, който ги видя, бе той. Стоеше си там, покрит със своето тъмно наметало и обут в кожените си ботуши - застаналият на скалата Скитник. Наблюдаваше недружелюбните пламъчета в погледа на звяра, и ...

ddarkness

Проза

2007-06-26T11:34:07+03:00 1K

Спомен

Празникът чудесен вече си отмина
и аз отново си копнея.
да видя моята любима. Как ухаеха цветята
на този празник за жената ;
А как ухаеше пък тя, символа на нежността ! ...

kumbi

Проза

2007-06-26T10:29:24+03:00 1K 1

На море

На море
След толкова години работа и спестяване, тази година сме на море. Предварително репетирахме вкъщи с детето. Като го питаме иска ли нещо – дъвка, сладолед или други лакомства, да казва „Не”. Измъчихме го, но успяхме.
По ресторанти нямаме пари да ходиме, затова по цял ден си висиме на плажа. В ...

svetlanal

Проза

2007-06-26T09:57:28+03:00 1.8K 27

Дървото на Желанията

Бо беше седнала на земята, играеше си с онези шарени топчета, тя винаги си играеше с шарените топчета... Приличаше на малко дете, винаги приличаше на малко дете, когато е седнала на земята... Изглеждаше безвечна, непоклатима и много концентрирана в това, което прави:
- Пак си говорим същите думи и о ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-25T19:23:32+03:00 1K 1

Тих Въглен

Тих Въглен
- Добро утро!
Тя се събуди. Стана от огромното си твърдо легло и се протегна, сякаш искаше да докосне слънцето с върха на пръстите си. Седна пред малката тоалетка пред нея и започна да реши дългата си, мека и лека като перушина коса. Слънцето упорито напираше в стаята, но големите дървени ...

Pinky_girl

Проза

2007-06-25T13:35:09+03:00 1.4K 1

Някога щастливи

Усмивката... :) Беше загубена някъде. Забравена, но
толкова истинска. Ти я върна.
Преоткрих те. Преоткривам те всеки път. Знаците
оново говорят. Ти и аз. Ние. Заедно. Отново се
усмихваме. Липсваше част от мен... усмивката... ти. ...

alina

Проза

2007-06-25T12:39:20+03:00 1.3K 1 1

Купувачът на очи VII

Истината за преди е истината за утре: Дементия Прекоксиана –
Камбанката при входа на бакалията звънна. Фантазьорът на града влетя задъхан, с развети коси.
- Къде е? Бил ли е тук? – очите му тършуваха навсякъде. – Ах, заминал си е! Изтървах го.
- Кого си изтървал? – запитах.
- Как кого? Клошарят, тво ...

selsal

Проза

2007-06-25T11:00:07+03:00 1.3K 3

Мое разследване за чувствата!!!

Когато ми е тъжно, затварям очи за секунди. Опитвам се да извикам сълзите, за да ми олекне от мъката. Когато съм сама, а имам нужда с някого да споделя нещо, което ме измъчва, аз сядам над белият лист и двамата с него "се мъчим" да пресъздадем всичко в главата и сърцето ми едновревременно, но след т ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-25T09:24:07+03:00 1.1K 10

Бум-бум!

Вали от една седмица. Постоянно, непроменливо. Сиво, а дърветата толкова чисто и истински зелени, по-зелени от зеленото като понятие за цвят. Един монотонен, модернистичен и бавен потоп - с много чадъри, някои, за радост - цветни, и много плуващи коли, мокри и псуващи хора, увлечени в ежедневното и ...

sylvia_doncheva

Проза

2007-06-25T02:50:11+03:00 1.4K

Тъмнина в очите.

Усещаше само мрачния полъх на нощта по бузите ти. Не можеше да усетиш топлината, която тлееше от последните дни на стария ти живот. Стоеше сама и не разбираше какво става около нея. Знаеше, че се е случило нещо много лошо и
непоправимо, но не искаше да повярва на тези така мрачни мисли, толкова мрач ...

strais

Проза

2007-06-25T02:39:21+03:00 1.7K 1

Теория на мечтателството и за ролята на рамката

Имало едно време един човек - най-големият мечтател на света. Мечтал за всичко и всеки, всеки свободен миг мечтал, всяка свободна секунда летял в облаците, всяка минута бил усмихнат.Човекът се наричал Неудачник. Неудачник бил добър и кротък, може би, защото мечтал, но лошото билo, че той никога не с ...

Chimbawamba

Проза

2007-06-24T21:01:53+03:00 1.2K 1

Яна-Мария

Тя не беше спирала дори и за един момент да диша, тя не беше спряла за миг, спомням си го твърде ясно... Всяка секунда от времето, което й оставаше, тя запълваше с дихание, с надежда, с живот, с усмивката си... Няма нищо по-хубаво и истинско от това усещане, няма нищо по-вдъхновяващо и замислящо... ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-24T20:18:01+03:00 1.1K 3

Утринни Приказки

Ванилията ме е понесла нанякъде със себе си, накъде и аз не знам... Трябва да я последвам. Усещам - това е част от нещо по-голямо...
Научихте ли урока си, мили мои?
Пък и това бе твърде отдавна, за да можем да предскажем, че ще се случи.
А ние... Бяхме предимно глупави... И малко красиви, но най-веч ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-24T20:15:21+03:00 959

Писмо до непознат, но не съвсем

Стоя си вкъщи и често със себе си, та да не кажа винаги, си разговарям. Наум. Навсякъде. Подреждам мисли, докато подреждам дрехи, докато поливам цветята или пия отмарящо, с наслада кафето си в неделя, докато слушам музика, докато рисувам... и така - години. И тъкмо да кажа колко ми омръзна сама да " ...

inaMay

Проза

2007-06-24T13:46:39+03:00 1.4K 4

15 юни

Всъщност... следващите редове не са дори разказ... не са и стихотворение. Те са малко, но важни за мен. Спонтанно откровение, след завършването ми на 7 кл.
15 юни. Завършвам. 7 клас. И вместо да се радвам, на мен ми е мъчно. Непознато чувство. Другите години съм била толкова щастлива, че идва ваканц ...

Лорелай

Проза

2007-06-23T22:50:42+03:00 972 3

Не-братя

На улицата вече бе валяло сто и петнадесет пъти, когато две мънички фигурки излязоха иззад ъгъла и се насочиха към Градинката. Влажните павета и самотният бордюр... Няма по-добра компания от тях в една юнска вечер.
Две мънички сенки се плъзгаха и увиваха по сякаш на-никъде-водещия път...
... А след ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-23T22:34:00+03:00 988 2

Някой

Някой ме е снимал докато спя, снимал ме е без да зная и сега на тази снимка черно-бяло са се отпечатали моите мисли... Мислите, които са изтекли изпод клепките ми, запечатали са се страховете ми и спомените ми, на тази снимка сега съм отпечатан самият аз...
Сега тихо се пребивам по стълбите на мълча ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-23T21:49:43+03:00 1.1K

Питър, Бьорн и Аз

Имаше някога... Някъде... Едно нещо, наречено изгрев... И нерядко се случваше да излезем, само ние тримата да излезем, да поемем с пълни дробове все още хладния юнски въздух... И да повярваме, че има Понеделник... Защото има дни, знаеш, когато не можеш да вярваш в нищо, най-малко пък в това, че има ...

cheshire_cat

Проза

2007-06-23T21:44:50+03:00 1K 2

Купувачът на очи VI

Говори се –
От вчера насам все повече се говори за това, чии очи купувачът на очи е взел при своето предишно идване. Вече ги няма съмненията, няма ги догадките. Купувачът на очи е взел очите на бащата на фантазьора на града. Защо?
Говори се (защото някои си припомниха), че по онова време, преди пове ...

selsal

Проза

2007-06-23T11:59:31+03:00 974 3

Ех, хубава бременност...

Когато забременях, бях на седмото небе от щастие. Не можех да повярвам, че аз, че точно аз съм бременна и очаквам дете. И смея да твърдя, че това беше най-веселяшкият, но и най-ужасяващ период от живота ми. Наслушах се на "бабини дивитини"и на "заповеди" от околните, които вече бяха раждали и се въз ...

lunna_sianka

Проза

2007-06-23T11:37:53+03:00 2.1K 20

Пази , Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар

Пази Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар
Когато си записвах в поликлиниката домашен лекар по избор, отидох при най-стария, защото смятах, че ще е и най-добрият. Само че не съм стъпвала при него, защото съм здрава. Виж, със зъбите съм много зле и все вися пред зъболекарския кабинет. Зъболекарка ...

svetlanal

Проза

2007-06-23T01:53:24+03:00 3.5K 32

Златни рибки

Един ден ти си дойде от училище с една малка торбичка с три малки рибки. Беше само на 13 години. Изсипа водата и рибките в едно бурканче и ги остави да плуват. Даде им имена. Седя пред тях цял ден и наблюдаваше изтънчените, грациозни движения с които въртяха кипро опашките си. Нахрани ги грижливо и ...

virginblack

Проза

2007-06-23T01:51:51+03:00 2.1K 6

Приказка

Помощ

ХАРТИЕН ДИАЛОГ

Промяна в стаята - живот

A дали ще чака някой?!

Домакин – един път!

Спа Център

Кои са Мама и Татко?

Аз и времето до мен

Наркотиците - не толкова банално

Stranger in the night

* * *

Справедливост за всички (роман) част 2, епизпод 1

Желана глътка

Да се почувстваш жив

Приказка за Златко, Златка и ракийка

?!

ЩЕ БЪДА...

За звяра и неговия побратим...

Спомен

На море

Дървото на Желанията

Тих Въглен

Някога щастливи

Купувачът на очи VII

Мое разследване за чувствата!!!

Бум-бум!

Тъмнина в очите.

Теория на мечтателството и за ролята на рамката

Яна-Мария

Утринни Приказки

Писмо до непознат, но не съвсем

15 юни

Не-братя

Някой

Питър, Бьорн и Аз

Купувачът на очи VI

Ех, хубава бременност...

Пази , Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар

Златни рибки

Опашка