40 987 резултата
Жена ми много добре разбираше душичката на Мишката. Затова за именния ден му подари кола. Една голяма такава, с доста подробности, бяла, с отварящи се врати, със завиващо кормило и метално купе. Обаче истината беше, че металното купе беше доста тежко, а окачването - пластмасово.
Веднага, щом пое под ...
Веднага, щом пое под ...
1006
6
ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО
Америка 26.05.2027г.
Здравей, Миче!
Честит празник! Честит ти седемдесети рожден ден и пенсиониране!Желая ти още дълги години живот, за да ползваш пенсията си, ама не само, за да плащаш парното! Дано ти ст ...
Америка 26.05.2027г.
Здравей, Миче!
Честит празник! Честит ти седемдесети рожден ден и пенсиониране!Желая ти още дълги години живот, за да ползваш пенсията си, ама не само, за да плащаш парното! Дано ти ст ...
2272
17
Още от гимназията Рона и Мунцио бяха много добри приятели. Всъщност бяха повече от приятели, бяха се сближили толково много на пук на хилядите противоположности, които на пръв поглед биха били невъзможно съвместими.
Тя беше доста ниска, с лек тен на кожата и много пъргав поглед. Буйната и начупена ч ...
Тя беше доста ниска, с лек тен на кожата и много пъргав поглед. Буйната и начупена ч ...
1835
4
Истината бе, че тази ревност сякаш ме прояждаше. Бях убедена, че тя ми пречеше и затова исках да се освободя от това чувство, лишено от всякакъв смисъл и изсмукващо мисълтта до дъното на душата ми и поради тази причина се опитвах да надмогна тази своя слабост, но въпреки това не успявах дори да я вл ...
1006
5
Последният ден от годината
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са ...
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са ...
1339
8
Мелампус огледа гостите на бала. В дъното, зад “рудените” фотьойли, забеляза един мъж, който държеше в ръцете си един грозен котарак и ритмично го галеше. За миг Амитаон усети заплаха от страна на този човек, нещо твърде спокойно и проникновено имаше у него. Нещо предвещаващо, нещо от бъдещето. Мела ...
1701
1
1
Когато слезе от рейса в малкото селце, тя вече знаеше, че всичко това трябва да свърши, колкото и да го бе обичала. Беше и трудно, защото предусещаше, че скоро няма да се върне тук, а може би никога. Въпреки това, тя беше щастлива, беше се върнала в родното си място, в своя дом. Всеки път когато пог ...
936
2
Тя беше на работа както всеки ден, както винаги отвори офиса в 9 и се зае с чистенето. Когато приключи, отиде да си вземе кафе и изпуши една цигара с него. Времето беше мрачно и хладно, сиво-бели облаци се стелеха по небето, гонени от лек вятър. Тя се загледа в един облак, той беше по-различен от ос ...
1010
3
Събудих се със същия металически вкус в устата. Огледах се още сънено с тихата надежда, че той си беше отишъл. Отворих очи. Огледах се. Май го нямаше, прошепнах си аз. Станах и отидох до банята. Огледах се в огледалото и се сепнах от ужас. Той беше застанал редом до мене. Моят голям страх. Той беше ...
4113
6
ПАТри(иди)от /бяхме деца/ Да, веднъж, като малък забелязах едни странни кални стъпки до блока на едно приятелче. Тогава беше модерно да се ловят диверсанти, които целят да диверсират и стресират комунизъмъ. Тръгнах подир калните следи и зад завоя на блока... хоп и паднах в една новоизкопана кална ду ...
898
2
Предстои ми да ви разкажа една история. Толкова е вълшебна, че никоя приказка не е достойна за нея. Тя приднадлежи на действителността. Способна е да накара дори и най-големият песимист да повярва в магията на мечтите. И в същото време разкрива стойността на опаковката и нейното съдържание - двата о ...
1506
8
Имало е трима братя – Преди, Сега и След. Преди бил муден, тромав, но пък най-голям; двамата по-малки слушали го и вяра имали във всичко, що им казва. След бил най-малък, хулиган, все побягвал, щом е нужен, все проплаквал, щом не ще. Хитър и потаен, той братята си водел за носа. Сега бил свит и неув ...
1355
5
Мостът на Въздишките. ( Страната на Пепеляшка, 6 )
Kolio Karpela (siromah)
Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испа ...
Kolio Karpela (siromah)
Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испа ...
1375
1
Сам съм, други няма! Kolio Karpela (siromah)
О, майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти птицо проклета,
На чий гроб там тъй грозно грачеш? ...
О, майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти птицо проклета,
На чий гроб там тъй грозно грачеш? ...
3113
3
Затварям книгата и плача. От умиление, разбира се. Толкова любов и нежност, ревност и вярност, мъка и щастие - само в 247 страници! И в нито една тя, Жената с главна буква, не мъкнеше торби, не гладеше, не переше. От време на време готвеше и вечеряше с любимия на свещи. Ние го правим само, когато ни ...
1979
1
19
Какво е любовта ???
Капка от росата върху листо на цвете или самотна птица, летяща в безкрайните небеса?
Живо същество ли е тя или е просто около нас?
Какво ни причинява тя и защо?
Тя е това, което не може да се види. ...
Капка от росата върху листо на цвете или самотна птица, летяща в безкрайните небеса?
Живо същество ли е тя или е просто около нас?
Какво ни причинява тя и защо?
Тя е това, което не може да се види. ...
1366
3
ДАНО В СЛЕДВАЩИЯ СИ ЖИВОТ СЕ РОДЯ МЪЖ!
Когато на първо число ни раздават заплатите, повечето колеги-мъже си заделят пари за фонда „и аз съм човек” и ходят да се черпят в близката кръчма. От доста години ги наблюдавам и най-н ...
Когато на първо число ни раздават заплатите, повечето колеги-мъже си заделят пари за фонда „и аз съм човек” и ходят да се черпят в близката кръчма. От доста години ги наблюдавам и най-н ...
1543
15
Заваля първия сняг, всичко стихна. Надали? В душата ти още е буря. Гледаш през прозореца - улица, коли и хора забързани се мяркат. Падат малки снежинки, сякаш перлички се ръсят от небето. Всичко бавно се посипва, облича чисто белия кожух. Това те радва, стопля болната ти душа... макар и малко, но я ...
1004
3
Погледна ръцете си, на всяка от тях личаха по няколко белега. Дълбоки и светли, белези на не повече от година, както и такива, слели се с цвета на кожата. Всеки от тях имаше история, за всеки беше изливала река от сълзи, всеки белег бе една нещастна любов. Всеки път когато посягаше към ножа, знаеше ...
967
1
Разкъсващата болка в гърлото намаля. Миризмата на кръв започна да се разнася, а вкуса й, сам по себе си неповторим, изчезна. Сетивата си отиваха, болката също, физическата разбира се. Душевната се разрастваше... Хриптенето вече заглъхваше, очите се замъгляваха. Наблюдавах всяка капка, всяка красива ...
1272
2
Инкиното семейство се състои от петима човека:тате-ате,мама-ама,баба-аба,Инка и братчето й.Тя е на седем години и учи в първи „г” клас на Трето Основно Училище”Димитър Талев”.Тя знае да чете от пет-годишна възраст,затова не е чудно,че прочита най-много д-УМ-ички за една минута,когато госпожата орган ...
2447
7
Вече съм на пет и съм в предучилищна. Всички са очаровани от учителката, а аз разбира се, не мога да я понасям. Много е мила и все те гледа с тия влажни очи, което си е по-зле от това да те тъпчат с фрикасе. Но има нещо в нея, което ме интригува. Когато отблъсквам каприза й да напиша тая буква или о ...
1584
8
Само няколко мига откраднато щастие и всичко свършва... свършва за секунда... виждаш като на лента всички моменти прекарани заедно... всичко се срива и имаш чувството, че целият свят се срутва върху теб... и боли... боли адски много... толкова силна, осезаема болка... иска ти се да крещиш, да плачеш ...
1398
1
Пътят Към Живота
3.00 часа.
Вече седмица не зная що е сън. Блуждая из къщата като призрак, който търси нещо, за което да се хване, нещо, което да го матеарилизира. Дори и да успея да заспя, то е за малко, а сънят ми е придружен от неспирни кошмари... Празни улици, счупени усмивки, дъжд, сняг, облаци ...
3.00 часа.
Вече седмица не зная що е сън. Блуждая из къщата като призрак, който търси нещо, за което да се хване, нещо, което да го матеарилизира. Дори и да успея да заспя, то е за малко, а сънят ми е придружен от неспирни кошмари... Празни улици, счупени усмивки, дъжд, сняг, облаци ...
1400
4
НОЩТА НА “СВЕТИ ВАЛЕНТИН”
“Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.... не ме обича.”
“Знаех си, че не ме обича!” – помислих си, след като откъснах и последното листенце на маргаритката. Купих си я специално, за да разбе ...
“Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича.... не ме обича.”
“Знаех си, че не ме обича!” – помислих си, след като откъснах и последното листенце на маргаритката. Купих си я специално, за да разбе ...
3794
12
Аз работим в транспорта...
Тръгна Манго от Софийска градска околия за столичната митрополия. Всичко в живота му е наред, качва се в трамвая без билет. Качва се и контрола, друг циганин с брада набола и го пита за билет, а М ...
Тръгна Манго от Софийска градска околия за столичната митрополия. Всичко в живота му е наред, качва се в трамвая без билет. Качва се и контрола, друг циганин с брада набола и го пита за билет, а М ...
1595
5
Развеждаме се. Определено е кога и как ще виждам децата и т.н. гадости... Йоанка е само на три. Обича ме. И аз я обичам, но... няма как.
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малка ...
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малка ...
1073
10
Боби е малко над двете. Точно във възрастта, когато започва да копира и да говори. Излиза веднъж баба му от банята, облечена в хавлия, прави изкривена гримаса и казва:
-Оооооох! Старите ми кокали...
Минава се време. В един момент и Боби излиза от банята, и той с хавлийката си. И какво виждат моите о ...
-Оооооох! Старите ми кокали...
Минава се време. В един момент и Боби излиза от банята, и той с хавлийката си. И какво виждат моите о ...
941
7
Чудя се...
Понякога се чудя - за какво всъщност е всичко това, за кого и какво е...
Нощем, не мога да заспя, излизам, лягам и гледам към небето...
Когато се загледаш в облаците, звездите, планетите, онези милиони... милиарди галактики и се изгубваш...
Ние ли сме толкова малки или всичко е толкова го ...
Понякога се чудя - за какво всъщност е всичко това, за кого и какво е...
Нощем, не мога да заспя, излизам, лягам и гледам към небето...
Когато се загледаш в облаците, звездите, планетите, онези милиони... милиарди галактики и се изгубваш...
Ние ли сме толкова малки или всичко е толкова го ...
1198
2
В стаята е полумрак. Светлината от свещта хвърля дълги сенки върху стените. Сякаш са оживели сцени от странен античен спектакъл. Тихо е... толкова тихо, че двамата чуват дъха си. Някъде зад стъклата на прозорците остават шумният град, неприветливите сгради, праха по улиците... Но в този момент реалн ...
997
9
Боби и Мишо спорят. По-точно, по-големият дразни по-малкия. А по-малкият да е на три, три и половина. Баткото казва:
- А пък ти Мишо, колкото и да растеш, все ще бъдеш по-малък от мене с три години.
Което си беше чиста истина. Обаче в устата на Боби се оказва подигравка с по-малкия.
Спорят, спорят и ...
- А пък ти Мишо, колкото и да растеш, все ще бъдеш по-малък от мене с три години.
Което си беше чиста истина. Обаче в устата на Боби се оказва подигравка с по-малкия.
Спорят, спорят и ...
1006
6
Мен много трудно може някой да ме изкара от нас. Майка ми обаче знае паролата: - Идвай, имам хубава ракийка! - и аз тичам като за световно. Пиеме, ядеме, танцуваме с нейните приятелки и е време да си тръгвам. Групата ми маха от балкона... Обичам да идвам тук, където съм израстнала, където винаги се ...
1002
8
ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ
Живяло някога в далечна страна едно малко момиченце. Когато се усмихвало, големите му теменужени очи блесвали като звездици и цялото му личице грейвало. Прекрасна диадема придържала копринените му къдрици, коит ...
Живяло някога в далечна страна едно малко момиченце. Когато се усмихвало, големите му теменужени очи блесвали като звездици и цялото му личице грейвало. Прекрасна диадема придържала копринените му къдрици, коит ...
2909
1
6
Това което ще ви разкажа сега е само една малка част от историята за едно момиче и едно момче.
Преди около три години се запознах с едно момче - нищо особено: чаровен, хубава усмивка, хубави очи, но в него видях нещо повече от външната му красота - той говореше толкова красиви думи, описваше всичко ...
Преди около три години се запознах с едно момче - нищо особено: чаровен, хубава усмивка, хубави очи, но в него видях нещо повече от външната му красота - той говореше толкова красиви думи, описваше всичко ...
2291
4
Сутрин е, слънцето се оглежда в късчета небе, разляти на асфалта... и в тези малки морета плуват като параходи парченца от облаци.
Така и не съм виждал морето. А вече надали някога ще мога.
Вятърът ми подарява красив, изсъхнал кленов лист... а слънцето мило заслепява очите ми до сълзи, и ме кара поч ...
Така и не съм виждал морето. А вече надали някога ще мога.
Вятърът ми подарява красив, изсъхнал кленов лист... а слънцето мило заслепява очите ми до сълзи, и ме кара поч ...
1104
1
... Деси се омъжи. Виждахме се често. Казваше, че е щастлива. Жак се разведе. Обажда ми се, срещаме се, но... някак не е както преди. Излизаме, вечеряме заедно. Той търси моята близост, но аз не мога да му я дам. Толкова много неща се промениха. Пращаха ме в командировка. Предната вечер го поканих н ...
1329
11
Беше 14 февруари и кафене „Амурните стрели” беше препълнено с посетители. На вратата ме посрещна галантен възрастен мъж с белоснежна коса. Погледът му беше кротък и благ и за миг вълнението ми от предстоящата среща потъна в топлата и ведра усмивка на стареца.
1326
8
Навън беше тихо и спокойно, гъста мъгла покриваше целия град, а аз - сама и изоставена от всички - се лутах из него. Не ме интересуваше никой и нищо, просто исках да избягам от миналото, от болката, от всичко познато и избледняло. Вървях бавно и си задавах хиляди въпроси, но само един се повтаряше в ...
1769
9
Маршируваме към столовата. Отпреде сме ние младите, отзад - старите. Ние се дерем да пеем, а те ни обсъждат. В един момент един от старите се провиква:
- Хей, Цветков, ти маршируваш така, че между краката ти може да мине свиня, налапала тиква!
- Ами лапни една тиква, па мини - отговаря Цветков.
Песе ...
- Хей, Цветков, ти маршируваш така, че между краката ти може да мине свиня, налапала тиква!
- Ами лапни една тиква, па мини - отговаря Цветков.
Песе ...
1117
5
Прибирам се от детската градина въодушевен до немай къде. Търча направо на двора, където родителите ми режеха дървата за зимата. Насреща, кацнал върху покрива, комшията ни бай Христо подреждаше керемидите. Едвам изчаквам да замлъкне канския рев на мотора и започвам:
- А пък да знаете какво правихме ...
- А пък да знаете какво правихме ...
2340
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
