Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Учителят Сън-нь - Най-голямото достойнство на ученика

Далеч от града, през ширината и отвъд планината, там, където никой няма работа, а и работата никаква я няма, се намира загадъчното училище Нь. Учениците в това училище едва ли са повече от пръстите на двете ръце, ала по-силно от глъчта им няма. Дали е сутрин, обед или вечер, учениците имат една един ...

selsal

Проза

1.1K 1

Подаръкът

Подаръкът
Телефонът иззвъня. Беше секретарката от фоайето.
- Господин Сербезов, търси Ви господин Филипов. Нямате уговорена среща, но той твърди, че знаете за какво става въпрос и е сигурен, че ще го приемете.
Гримаса на досада изкриви лицето на шефа й:
- Покани го! Или... не! Кажи му, че слизам! Ил ...

perperikon

Проза

1.4K 5

Три дни преди смъртта

- Добре! Този път се получи горе-долу. Алисия, ти си главна героиня, след два дни е спектакъла, а ти не си знаеш репликите, може ли такова нещо! Срамота! Почивка, след десет минути продължаваме! - една ниска и леко прегърбена жена, видимо обзета от сценария гледаща някъде, неопределено, говореща с д ...

SaD

Проза

1.8K 5

Бягство

Лана плачеше. Не беше плакала толкова от дни. Терапевтите вече не й помагаха. Нито предписаните успокоителни и сънотворните. Чувстваше се все по-зле и все по... сама. Откъсната от света. Никой не я разбираше. Никой не разбираше болката й. Искаше да изкрещи, да изкрещи, защото душата й се разкъсваше. ...

DecayingHatred

Проза

1.5K 1

Нелепа Смърт

Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...

DecayingHatred

Проза

1K 1 3

Затворникът

Затворникът
_____________________________________________________________________
[...] Обикновено за затвор служеше някоя стая от произволно избран апартамент на първия етаж, задължително разполагаща с тераса, заградена с решетка, необходима, за да раздели затворника от останалия свят. На места жел ...

hotten_sonntag

Проза

1.6K 1

ЗАЩОТО СЕ СРАМУВАМЕ ДА ПЛАЧЕМ

Мокра хладна прозаична носталгична дълга нощ. Не помня от кога не е спряло да вали.
Хладно е. И тихо. Всички звуци са заспали и сънуват тишина. Стаята се дави в дим. И в мирис на запалени кибритени клечки.
Сам съм. Лежа в леглото си и пуша. Гледам празно в тавана. И той е помръкнал. Нисък и бял до б ...

меланхолик

Проза

3.6K 1 33

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...(2)

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
2.
Нощта бе неспокойна. Трескаво очаквах утрешния ден, а още по-неспокойно следващия. Имах много работи за вършене и, както винаги, времето не стига или надделява онова гадно гласче в главата ми, което ми нашепва -“Остави всичко за после“. ...

YourNightmare

Проза

2.7K 9

Прощално

Прощално
На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
Всъщност и думи вече нямам. В ...

${S1nch0_f} (Христина Христова)$

{S1nch0_f}

Проза

1.4K 1 2

Алексис и едно смахнато лято - част7

Глава VII
„Атлантида преди"
Стилиян и Алексис стояха и мълчаливо гледаха вълка. Те усещаха как носят на плещите си отговорността за милиарди човешки живота.
- Сега... какво? - промълви тихо Алексис. - Какво следва?
- Не знам! - прошепна Стилиян, а кръвта му се стичаше по ръката и капеше в краката му ...

dracula88

Проза

923

Разказ в кю-то

Petya ‎(13:50):
виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа
Plamen ‎(13:50):
ми то фантазията ми се развинти... и
Plamen ‎(13:52): ...

Siam

Проза

914 2

За смъртта или "Какво става след като умреш"

Тя прелистваше празните страници. Четеше невидими, непознати думи... Бели листи... и се върна назад... много назад... Когато още имаше слънце и небе; дъжд, както и... надежда. Топлите лъчи галеха лицата на хората и сгряваха душите им. Все пак такова бе предназначението на слънцето. А после... настъп ...

DecayingHatred

Проза

2.8K

Ангелът и заключената душа

Ангелът кротко седеше, облегнат на парапета в небесния дворец и спокойно пушеше лула (да... странно, но пушеше). Черната му коса, която все едно имаше собствено мнение за всичко, като всеки един косъм се бореше за независимостта си, се беше разпиляла на всички страни. Кичурите, които падаха на челот ...

DecayingHatred

Проза

1K 2

Ангел

Загледа се в слънчевото зайче на стената. Светлината лениво се процеждаше през прашните прозорци и рисуваше странни фигури в тъмнината. Стаята й навяваше толкова спомени, които си мислеше, че са вече отдавна избледнели. Всичките тези чувства и емоции изригнаха в съзнанието й, а погледът оставаше все ...

DecayingHatred

Проза

994 1

Ще остана само по парфюм

На мой приятел и колега, който мъдро (както винаги) отбелязва следното : "Ако две семейства се сприятелят твърде много - БЯГАЙ! Защото ако не си ти, значи е другия!" :)
Нина имаше една слабост - парфюмите. За нея това беше най-важното, влечеше я, така да се каже беше обсебена от манията да има само ...

Mili4ka

Проза

2.1K 14

Старост-нерадост*

Баща ми все това повтаря, откак получи двата инсулта.
- Добре, де, тате, разбрахме го! Кажи нещо оптимистично!
Той мълчи, изкривява джуки, както казваше баба ми, в знак на несъгласие. Ама да не става по-зле положението с него, се моля!
Хилядократно благодаря на Господ за това, че ми е дал чувство за ...

PLACEBO

Проза

1.2K 13

* * *

Това, което Бог ни дава, никой не може да ни го вземе
Той е верен и праведен да изпълни своите обещания, към нас.
Обещал ни е здраве - имаме го.
Обещал ни е любов - имаме я.
Обещал ни е да е с нас до свършека на света - с нас е. ...

mimi_jd

Проза

1.3K 1

Някога

Безразборно разхвърлените по земята фасове се потдадоха на жизнен порив, отскочил от объркана, средностатистическа псевдо-Реалност. Образуваха пирамида, която леко се поклащаше под последните напъни на издъхващия вятър. Градът не е бил толкова пуст от зимата насам. Харесва ми. Когато е празно, можеш ...

Воркосиган

Проза

1K 3

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
1.
Вторник вечер. Втори ден от отпуската. Втори галон бира. От време навреме отплесвам вниманието си към ICQ. Музиката, звучаща от колоните, е позната до болка. Комшиите също я знаят, защото в 23.12 няма как да не я знаят. Скуката е пълна. ...

YourNightmare

Проза

1.8K 8

Ти коя беше, ма?

Ти коя беше, ма?
- Ти коя беше, ма?
- Ти ни ма ли помниш бе, Еньо?
- А, да, аз пък с тебе ша са затормозявам, много ме интересува.

Mimi1001

Проза

2.6K 11

История за момичето с пепеляво руса коса

На Ния, която си пада по северняшките истории.
Съвет – най-добре се възприема, ако докато го четеш, ядеш праскова ;)
- Дайте сега аз да ви разкажа една история! – каза пепеляворусото момиче. Всъщност тя имаше много интересен цвят на косата. Пепеляво рус. Е, може би за Швеция или Норвегия няма да е т ...

Рима

Проза

4.1K 14

Игра на срещи

Току-що Йоан бе избягал от училище. С ускорена крачка преминаваше от плочка на плочка по мръсния тротоар. От време на време слизаше на асфалтеното шосе. Въртеше главата си на посоки, с интерес наблюдаваше случващото се наоколо. Спираше погледа си върху всеки един човек, сякаш търсеше някой познат. О ...

LandHo

Проза

1.1K

ВАРИАЦИИ

ВАРИАЦИИ
Пет персонажа, неподозиращи за съществуването един на друг, попадат в пет случки, нищо не подозиращи една за друга, но приличащи си поне малко. Алина – разхайтено,младо, несериозно, екстравагантно, весело, забавно, красиво момиче, Никълъс - също толкова несериозен, на моменти пропаднал, без ...

LandHo

Проза

1.1K

Кръст

Един човек постоянно се оплаквал от съдбата и трудностите. Често го чували да казва тихо :
- Господи, Господи - тежък ми е този кръст! Ето виж, животът на другите е къде-къде по-лек. Боже, с какво заслужих това - живея праведно и чисто, не съм по-лош от другите. Даже съм много по-добър - ето, брат м ...

radislav

Проза

1.3K 2

Стан и Мери

СТАН И МЕРИ
Самата мисъл за някакво си тъпо чакане, незнайно колко дълго, и то свит в някакво си ниско и неудобно кресло, винаги го дразнеше. Просто мразеше да чака. Мразеше и ниските кресла, с каквито, кой знае защо, са пълни всички приемни на разните шефове от най-различен калибър. С една дума, мр ...

todorandonov

Проза

1.3K

ТРАФИК

Ана стоеше на улицата и гледаше бялата сграда, към която се беше устремила.
Още няколко крачки и започваше нов живот и ново начало... Бебето и даваше шанс да промени всичко, да започне на чисто и да се откъсне от порочния кръг, в който живееше! Сутеньорът и естествено не мислеше като нея и доказател ...

Jane_d

Проза

1.3K 16

Спомен за един... човек

Седя си сама в тъмната стая. В къщата всички останали спят. Чува се само дъжда отвън... Приятно е след всички тези
слънчеви и горещи дни поне за малко да се появят облаци, които да ни напомнят, че света не е само слънце и горещи летни
нощи, изпълнени със страсти и безумни флиртове. Два дни не излиза ...

Adelinka

Проза

1.5K 4

Напаст Божия

Е, не е като Елин Пелиновата... спокойно!
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...
В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Д ...

PLACEBO

Проза

1.9K 20

Не случих на мъж

НЕ СЛУЧИХ НА МЪЖ
Съвсем от скоро съм омъжена. Има-няма десетина години. Дето се казва - почти младоженци. Снощи за първи път мъжът ми ме изведе на кръчма. А като си спомня, ние в кръчма се и запознахме, но пусто безпаричие... По-евтино ни е да си поркаме дома, нема спор. Но може и да съм проста, ама ...

svetlanal

Проза

1.8K 42

Кръвно налягане

(пенсионерско настроение с посвещение
на всичките ми баби)
Баба пострада. Изведнъж започна да вдига кръвно и това я удари в очите. Не беше изненадващо за нейните осемдесет и три години, но пък изненада нас. Някой трябваше да се грижи вече за нея, защото й беше трудно да ходи, губеше равновесие, не м ...

skywalker

Проза

1.8K 6

Вирус, а не лично отношение

Нали ги знаете онези умопобъркващи чревни вируси - имате чувството, че в стомаха ви е заврян миксер на бързи обороти, а живота ви за около 48 часа се изнася в най-подходящото за целта санитарно помещение. Та и мен ме беше пипнал един такъв. Със страшна сила! Така бях свикнала с вида на теракотените ...

нев

Проза

1.3K 8

НЯКЪДЕ ТАМ, ИЗ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

НЯКЪДЕ ТАМ, ИЗ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(вместо предговор)
Наблюдавайки поройния пролетен дъжд навън, се опитвах да си спомня всичко преживяно с човека, когото обичам. Спомените, и те като малките дъждовни капчици, идваха от някъде там и бързо-бързо се сливаха с всички останали. И… мечтаейки за самите сп ...

summ3rlove

Проза

1.1K 2

АВА

Проклетата запалка пак не палеше. Езичето й нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си ще намери хиляди запалки. Все някоя щеше да запали.
Може би ще ги спре някой ден. Но много обичаше да наблюдава как цигареният дим се разтваря в атмосферата пред очите й.
- Ава, ...

Фройд

Проза

1.7K 6

Когато татко се върне...

P.S Това е първият разказ, който пиша, затова ако имате препоръки, моля споделете ги с мен!
- Говори пилотът. Моля, всички пътници да затегнат коланите и да си сложат маските, които ще се спуснат над тях! Имаме малка авария, която се надяваме бързо да отстраним.
Стюардесите се опитваха да успокоят с ...

byboJle4e`f

Проза

1.3K 11

Щастливи ли сте?

Щастливи ли сте ?
Все по-често ми се случва да задавам този въпрос. Повечето пъти си го задавам мислено, но на няколко пъти се улових, че го казвам на глас... Дали да ви описвам реакцията или е безсмислено? Едни ме гледаха обезумели, не очаквали такъв въпрос, чудейки се за какво щастие става въпрос, ...

Mili4ka

Проза

2K 21

Подстригване

Болката ми някак се стопява в спомените...
Препрочитам книги и си спомням...
Чета "Старецът и морето"... Спомням си любовта... Хубави спомени. "Душата ми е като камбана" - пеят Даяна Експрес...
Често искам любовта отново - онази в спомена - навсякъде...
Но няма вече да ти досаждам ...

aranhuez

Проза

1.1K 1

Обещанието

Беше цяло денонощие в отпуск и реши да я потърси отново. Затова се запъти към бара, в който я видя за първи път. Тогава бе разбрал само, че е била доскоро най-добрата и страстна изпълнителка на източни танци. Но не е позволявала на никого нещо повече от хвърлянето на рози и пари в краката и. Но по в ...

sailor1

Проза

1.6K 15

Сиропиталище на спомените

Сиропиталище на спомените
Денят беше дъждовен и мрачен. Облаците се стелеха толкова гъсто, че изчезваше всякакъв шанс на слънцето да се покаже. Светът беше притихнал и някак смирено се мъчеше да се изправи отново на крака, след двете световни войни. С това, което му беше останало, без онова, което б ...

nvx

Проза

1.4K 3

Последната целувка

Беше тъмна нощ. Тя го очакваше - знаеше, че ще дойде, просто ей така. Но чакането я убиваше. И въпреки това щеше да умре и го знаеше.
Гледаше през прозореца тъмната уличка. Уличната лампа беше чак в другия край и светлината почти не достигаше до нея. В стаята също беше тъмно. Всичко изглеждаше черно ...

princess_havok

Проза

1.1K 4

Измамени

Ема се разхождаше нервно из улиците. Имаше малко време до потеглянето на автобуса, но нея не я сдържаше на едно място. Пристигна буквално в последната минута, настани се удобно и въздъхна с облекчение, когато той потегли. Искаше час по-скоро да се махне от тук. Градът на големите мечти и надежди, гр ...

Романтик

Проза

1.4K 24

Проза и разкази от съвременни български писатели

Учителят Сън-нь - Най-голямото достойнство на ученика

Подаръкът

Три дни преди смъртта

Бягство

Нелепа Смърт

Затворникът

ЗАЩОТО СЕ СРАМУВАМЕ ДА ПЛАЧЕМ

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...(2)

Прощално

Алексис и едно смахнато лято - част7

Разказ в кю-то

За смъртта или "Какво става след като умреш"

Ангелът и заключената душа

Ангел

Ще остана само по парфюм

Старост-нерадост*

* * *

Някога

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...

Ти коя беше, ма?

История за момичето с пепеляво руса коса

Игра на срещи

ВАРИАЦИИ

Кръст

Стан и Мери

ТРАФИК

Спомен за един... човек

Напаст Божия

Не случих на мъж

Кръвно налягане

Вирус, а не лично отношение

НЯКЪДЕ ТАМ, ИЗ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

АВА

Когато татко се върне...

Щастливи ли сте?

Подстригване

Обещанието

Сиропиталище на спомените

Последната целувка

Измамени

Опашка