Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41.9K резултата

Пуснах духа от бутилката и лъсна истината за семейната ни изневяра

„Мъжът на една жена се прибрал по-рано вкъщи от командировка и я заварил в спалнята с любовника й"- така започват сума ти вицове. И аз ги слушах и разказвах, но никога не съм мислила, че ще изпадна в подобна ситуация.
Семейният ни живот не вървеше. На всичкото отгоре мъжът ми все ходеше по командиро ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
1.9K 24

Цирка е вкъщи:)Заповядайте!!!

Напоследък започнах да искам много неща наведнъж да върша,а и донякъде те просто се налага да бъдат свършени за отрицателно време.Дали и аз в робот вече ще трябва да се се превръщам?Знам си аз-в тях е бъдещето!Искам да върша по сто неща едновременно,а накрая поглеждам-нищо не е докрая довършено.Тука ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Проза
945 2

Феята

Тя все така лежеше на поляната,а той все така я гледаше и галеше косата й.
-Камене, обещай ми нещо...-опита се да каже тя.
-Роси, тихо.Не говори.
-Не, искам да ти кажа...Всичко ще е наред...Всичко...
-Знам, знам - каза той и лек хлип заглуши думите му. - Мълчи сега.Не се уморявай. ...
motley_nikki (Софи)
motley_nikki
Проза
1.5K 2

За приказките...

За приказката тази вечер?... За болката?!... Която носим, за да осмисляме със нея, да ни пречиства, да ни напомня, да ни дава успокоението, че сме живи... Да ни говори за силата и да упреква слабостите ни... Да ни събира, да ни разделя, да ни възпитава, да ни разказва, да ни учи да я пазим като исто ...
inaMay (Калина Костова)
inaMay
Проза
2.1K 3

Признание

Написал съм неща, които нямат цел, не са преживяни от мен. Написах ги, защото те са ежедневие и много хора са ги преживели.
Написах ги, защото ми харесва как звучат и да се опитам да изразя своята подкрепа. Може нередно да ви се струва, но така мисля аз.
Написал съм неща, защото са част от моя живот ...
CORRADO (Валентин Апостолов)
CORRADO
Проза
1.3K

Проблеми... ?!

Уф, аман от несъобразителни хора... вярно, че съм отзивчив и помагам винаги, когато мога и с каквото мога, ама някои хора прекалявят с натрапването на проблемите си... Набързо ще си разкажа драмата... преди около 9 години ме блъсна един камион, тогава бях на 8 години. Бил съм 3 дена в клинична смърт ...
mindscrew (Мартин Иванов)
mindscrew
Проза
1.2K 9

Купувачът на очи V

Версията на клошаря -
Моят приятел, клошарят, категорично отбеляза:
- Всичко това е вярно!
- Откъде знаеш, все пак той е фантазьорът на града – усъмних се аз.
- Вярно е, сигурен съм! Помниш ли, той каза, че бакалите в нашия град някак безпричинно изчезвали? ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза
1.4K 2

За любовта и още нещто

Любов. Тази дума, толкова често употребявана с повод и без повод. В тези пет букви има толкова жар, но и яд, че може да разруши всичко. Но какво всъщност е любовта - чувство на радост или на болка? Самата аз не мога да си отговоря. Бях се зарекла да не се влюбвам, но можеш ли да заповядваш на сърцет ...
valia (Валя Митова)
valia
Проза
1.1K

Безсилие

Никога преди не си бях и помисляла, чe eдно "обичам те" може така да ми въздейства. За мен това беше поредната безмислена фраза, която хората изричат, за да получат нещо или някого. До онзи момент, в който я чух от човек, който не искаше нищо в замяна, който я казваше, защото така му нашепваше сърце ...
valia (Валя Митова)
valia
Проза
1.1K 1

Детето не било от него!

Дирих те, чаках те, исках те - мое утре, мое бъдеще! Копнях цял живот да те имам
и достойно да изживея дните си! Градих тухла по тухла, създавах свой нов дом и пясъчни кули от надежди и очаквания - вятъра ми разрушаваше... Но не се предавах, продължавах, вярвах, че щом съм жива - надеждата никога не ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Проза
1.5K 16

Възпитание на тинейджър през 70-те и след това

ВЪЗПИТАНИЕ НА ТИНЕЙДЖЪР ПРЕЗ 70-те И СЛЕД ТОВА
Седя на терасата и чакам Васко да се появи на съседната, за да ми разкаже как е продължило събирането у Ачо снощи, защото аз си тръгнах в 10 часа. Даже преди Пепеляшка. Но татко не позволява повече. Казва, че тъй като съм още ученичка, ми е рано за пове ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Проза
1.6K 4

За любовта

По неизминатите от нас пътища лежат несбъднатите ни мечти.
В необятните простори на небето летят нашите тайни мисли.
В дълбоките дебри на нашите сърца се зараждат тайните страсти.
Те ни преследват като хищни прилепи и грабят нашите чувства, пият от жизнените ни сокове и изпиват силата ни и желанието ...
valia (Валя Митова)
valia
Проза
1.1K

* * *

Още от малък Ник не изпъкваше с нищо пред другите, с което да го забележат. В училище имаше добри оценки, не се ядосваше на учителите, не бягаше от час, все някак оставаше в сянка от хората и те не проявяваха интерес кьм неговата същност. Но Ник не беше обикновен и това скоро щеше да се разбере. Вед ...
IVETO_tattoo (Ивето)
IVETO_tattoo
Проза
786

Купувачът на очи IV

Още по-преди -
Изведнъж фантазьорът на града подскочи, гласът му изгърмя по-силно откогато и да е:
- Каква бутилка? Искам да я видя! Къде е? Дай ми да я видя! – и ме разтърси през тезгяха за реверите.
Изненадах се.
- Има тук една бутилка, нищо особено, само дето е малко странна. Когато купих бакалия ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза
1K 2

* * *

На И.
За охлюва в душата
Нали си виждал охлюв как скрива сетивата си от допир? Света дори не може да познае от този вечен страх...
Протяга любопитство, ала усетил НЕЩО, мигом стените на дома си, крепост крехка, предпочита...
Понякога по-дълго сякаш "наблюдава" света с "очите" слепи, "оглежда" се в р ...
inaMay (Калина Костова)
inaMay
Проза
1.5K 2

Несподелена любов...

Надя бе обикновенно 15-годишно момиче. Беше събота вечер и тя се приготвяше за дискотеката. Стана време да излиза. Отпред я чакаха трите й приятелки. Те нямаха търпение да тръгнат, защото в дискотеката бяха техните гаджета. Само Надя си нямаше момче, но като че ли на нея не и пукаше.
Най-сетне прист ...
KrIsEtY (Кристина Димитрова)
KrIsEtY
Проза
1.5K 5

Малките и незначителни неща...

Животът е толкова дълъг период от време и същевременно е толкова кратък. А един единствен ден може да изцеди силите ти до последната капчица, но ние живеем с години... Такъв си е той,живота на всеки един от нас, но вчера се замислих колко са важни невидимите с просто око, малки, но много ценни неща. ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Проза
1.1K 17

Камъкът

Веднъж Бог решил да изпита вярата на един праведен християнин. Човекът загубил всичко, което имал - семейството му го изоставило, животните му измирали, приятелите му обърнали гръб, всички врати се затваряли пред него. Един ден човекът попитал своя Бог: „Господи, какво се случва с мен, защо ми отнем ...
oceanangel (Кристина)
oceanangel
Проза
1.1K 2

За тролеите с любов

За тролеите с любов
Не мога да разбера, защо повечето хора от моя квартал не харесват тролеите и вечно мърморят като свекърви. Само ние сме били така онеправдани. Тролеите били все претъпкани. Че автобусите не са ли?! И какво от това. Смело заявявам, че в днешното време на алиенация и враждебност, т ...
ценителка (Мери)
ценителка
Проза
1.6K 12

Градината на глухарчетата

Градината на глухарчетата
Вратата на ансансьора се отвори и той пристъпи в своята градина, макар че заобикалящата го гледка трудно би могла да се нарече градина. Пуста суха земя, сякаш опожарена, представляваше така наречената градина в единия си край. В другия тя се състоеше от едно огромно растени ...
Savrax (Ивайло Грахльов)
Savrax
Проза
1.2K 4

Купувачът на очи III

Сънища –
Беше толкова рано, че слънцето изпращаше лъчите си върху пода на бакалията ми, но все още не показваше лицето си. Беше неделя и първите клиенти щяха да ме посетят чак на изгрев. Чух подрънкването на колелото, а после замирането на нощния му въртеж.
Камбанката при входа на бакалията не звънн ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза
1.4K 3

******

"Знаеш ли..., когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..." А.С.Екзюпери, „Малкият принц"
Помислих си, а ако „няма" залези, а ти е тъжно... Може би трябва да приседнеш на любимото си столче, и като затвориш очите си да ги рисуваш такива, каквито искаш. С голя-я-мо Слънце, което всеки миг щ ...
inaMay (Калина Костова)
inaMay
Проза
883 3

Отдел за бързо реагиране

Звъни ми една приятелка и реве:
- Не мога повече, не издържам!
- Какво става?
- Пак се скарахме с мъжа ми, моля те, ела. Трябва да те видя!
- Добре, в седем в нашия ресторант! - затварям и звъня на мойте дружки от отдела за бързо реагиране. - Момичета, Ели се е скарала с нейния, в седем на нашето мя ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
1.4K 21

"Та той е чист, като росна сълза!"

Аз обичам критиките, особено когато ги заслужавам. Извинявам се, със гузна съвест и се моля отсреща да са ми простили. Това е така, но за мен...
Познавам един човек, който не познава думичката "извинявай", камо ли да признае, че има гузна съвест, не му личи... Та отрича и вината си. Ако го погледнет ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Проза
1K 13

Бездомен свят

Бездомен свят
Големият град. Големият град и малките хора в него...
Времето беше хубаво, макар и топло за сезона. Ухаеше на цветя и цъфнали дървета. В небето се стрелкаха няколко сини облачета. Денят премина незабелязан от никого, заради града, който жужеше като пчелен кошер и всеобща лудница беше о ...
nvx (Ели Петкова)
nvx
Проза
1.6K 1

Що ги не оставят на мира крадците

Що ги не оставят на мира крадците, нали и те хляб трябва да ядат!
Както е знайно и широко известно, в последните години кражбите са наше ежедневие. Почти не остана българско семейство, дето не са го отарашили, или гражданин да не са го преджобили. От друга страна, съм доволна от тази ситуация. Иначе ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
1.2K 17

Когато настъпи сутринта

Когато настъпи сутринта
Тази сутрин се събудих. Разтърках очи и се изправих на крака. Позволих си " лукса " да се погледна в огледалото. Господи... изглеждах ужасно. Подпухнала, с неоскубани вежди, с тъмно сини очи... Кде е блясъкът им? Какво стана с него? Какво се случва с живота ми?
Всичко е толко ...
strahliva (Пламена Маркова)
strahliva
Проза
1.2K 2

Дали с всички женени мъже е така?

- Аз искам да съм цвете в градината на твоето сърце! Аз искам да съм светъл лъч за твоята душа в нощта. Аз безумно те обичам, мое мило момче, дошло в моята съдба, да споделим живота до смъртта. - мълвеше Геновева, докато галеше косите на съпруга си, който беше "безнадеждно" заспал от дългия работен ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Проза
1.2K 17

Заплатата в наденички и закуска с хоросан

Заплатата в наденички и закуска с хоросан
Брат ми, който дълго време беше на трудовата борса, започна работа. Най-щастлива беше мама. Покани ни на кафе с мъжа ми и въодушевено започна: „Зетко, шуреят ти започна работа като боди в една фирма”. Поглеждаме я въпросително. „Бъркам ли? Нали така се вика ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
1.5K 28

06 - Хората - такива, каквито ги оставих

Не съм излизал от тази лудница... не зная от кога. Но хората такива, каквито аз ги оставих, преди да вляза, бяха едни животни...
Да, отново ме биха със шоковата палка. Биха ме, защото казвах истината на хората, които ми бяха братя по съдба, въпреки, че нямам нищо общо с тях. След всяка „шокова терап ...
Melancholy (Андрей Тарковски)
Melancholy
Проза
1.3K 1

Ех, тази Геновева

Ех, така ми се иска всичко да бъде наред, поне за малко, с моята приятелка Геновева... Цял живот досега, след ходене по мъките, Геновева си мислеше, че е открила нейния спасителен бряг. След толкова години несгоди и изнервени родители, които си изкарваха всичкото напрежение от дългият работен ден на ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Проза
1.2K 16

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2
От отсрещния хълм наблюдавам паметника! Извисил се е над града, стожер на моето минало и вярата за сегашното.
Много харесвам, когато леля и е без обичайната бяла престилка.Но днес не съм на домашния и адрес, трябваше да изкача паветата и да оставя подарък.
Естествено, че не ми се ...
Шинкансен (ОрФи)
Шинкансен
Проза
1.1K

Подарихме си приятелите

Поканиха ни на гости наши приятели. Събираме се така по един път в месеца, когато ни съвпадне графика с почивките. Този път се уцелихме в петък вечерта. Поводът беше да полеем новия плазмен телевизор и сателитната антена. Отидохме в техния апартамент. Децата им бяха отпратени преди това при бабата н ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Проза
1.3K 20

Напразно стоях да те чакам.

Цял ден ми беше толкова тихо, защото много ми се искаше с някой да изляза на кафе да си поговорим, или вкъщи да ми дойде някой на гости, но уви. Много жалко, че моят малчо още не може да говори... С моето малко момченце се изпитвахме кой е по-инат!
Много се изтощих да го преследвам и пазя да не напр ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Проза
1.7K 18

Животът ми на лист хартия

Животът ми на лист хартия
Знаеш ли, драги ми читателю, това не е стихче, което ще те накара да се чувсташ наистина добре, нито е разказ с положителен край. Това е просто една истинска история излязла на бял свят.
Хиляди пъти съм се чудила каде е началото на всичко и защо немога да бъда като вас - хо ...
strahliva (Пламена Маркова)
strahliva
Проза
1.3K 2

Изповед или "празните мисли на един празен поет"

Ще взема да пропиша и аз. Като гледам напоследък как всички расли-недорасли поети са се развихрили май че и аз почвам да си мисля че съм преродения Шекспир нищо че силата ми стига до „Кръстъо Пишурката на баба ми на хурката"-че за какво толкова много хора си вадят хляба с ПР и маркетинг ако не могат ...
angel555 (Ангел ангелов)
angel555
Проза
1.2K

Купувачът на очи II

Версиите -
Говори се, че купувачът на очи купувал очите, защото му трябвали за нещо. Тук-таме се говори, че му трябвали да си прави супа от тях. Аз не вярвам да е така. Супа от очи? Къде ти, няма такъв клиент.
Други говорят, и това се говори повече, че купувачът на очи препродавал очите на разни лек ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза
1.8K

На залеза на мъката ми

На залеза на мъката ми се появи нещо непредвидено... Когато и махах за довиждане,някой похлопа на вратата. Сепнах се, но нямаше как да се скрия.
Отворих... и...
Твоят образ ме сломи... Дълго ли си бягал от миналото към мен?
Защо ме безпокоиш точно сега и какво искаш от мен?
- Искаш ли да направя каф ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Проза
1.1K 10

Яко попадение, пич!

Лято е, страстите са се разгорещили, всеки, който е сам, търси своята нова половинка. Средата на юни е, краят на учебната година, всички очакват ваканцията. Някои не искат да идва, защото ги чакат изпити.
Той е едно, меко казано, красиво момче, "изкушение от класа", висок, як, с мъжествено тяло и кр ...
vili_tr (Вили Мотовили)
vili_tr
Проза » Разкази
1.5K 3

Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш

Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш
Миналото лято отидохме с приятелката ми на море. И двете извадихме късмет - станахме реститутки и го ударихме на живот. През деня се печем на плажа, морето се плиска в краката ни. Вечер сядаме в ресторанта - музика, танци, а бе - бели хора!
Една ве ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
3.6K 1 38