Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Войнишка смърт

Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете за буцата, която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувствено... Някои дори не смеят да си протегнат ръка, за да изкажат своето съболезнование... Дори и времето ти се струва мрачно, не ...

valiordanov

Проза » Други

1.3K 7

Интимност

Душата ми чертае своята интимност в тези редове. Приюти я в очите си, стопли я с мислите си, докосни я в сърцето си. Звуците се гонят в уютна тишина. Перлени сълзи се ронят между пръстите на жена. Ярки феникси раждат искрите в нейните очи. Тя пише в огъня пламтящите стонове на своята душа. Зад врата ...

Katence_to

Проза » Други

2K 1

Песъчинка мъдрост

Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...

Amadea

Проза » Разкази

2.8K 3

Избор

Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.7K 12

За един недостатък при хетеросексуалните

Малко неща разделят влюбените така, както обществените тоалетни.

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 3

За последно...

Беше един от онези мрачни и студени дни, когато дъждът безспирно вали и вятърът страховито вее.
Бяха само двамата, може би това беше моментът на истината, истината, която той не искаше да чуе, искаше само да я прегърне и никога да не я пуска. Той направи крачка напред - толкова много искаше да я цел ...

Hrisity

Проза

1.4K

Толкова закъсняло е...

Ти идваш като закъсняла есен... Не разбираш ли, че тежко е. И непосилно. Не искам да дишам в миражите си. Не искам да дишам в кошмарните нощи. Като повяхнало бяло. И съсухрен преждевременно цвят...
Не виждам очите си красиви. Не ги виждам, както бяха преди. С щастливи точици, скрити в ъглите... и ше ...

Ralina13

Проза » Други

1.4K 4

Нашият прозорец

Нашият прозорец
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях ...

teda_gr26

Проза » Разкази

1.8K

Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото” .

Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото.”
Още преди Мартин да влезе в помещението, Хенри усети някакво странно чувство, което сякаш притъпяваше изострения му ум. Възможно ли бе съвестта му да е проговорила? Глупости! „Съвестта е просто другото име на страха”*, а той винаги напра ...

La__Torpille

Проза » Повести и романи

1.9K 2

"Моята малка богиня..."

-Здравей.
-Здрасти.Ти кой си?
-Едва ли съм някой.По скоро Никой.
-Познаваме ли се?
-Аз съм те виждал в сънищата си.Ти може би ме помниш като онзи мъж от магазина на ъгъла,който непрекъснато ти се усмихваше. ...

vampire_blood_kiss

Проза

1.5K 3

Един красив мираж

Поредната нощ - приказна, нежна, тиха и сякаш напук навяваща единствено болезнени спомени и печал по една изгубена любов. Не можех да се примиря, че Той не е до мен. Сънувах го постоянно, мислех само за него, мечтаех и тайно се надявах отново да го видя, макар и за последен път. Но знаех, че никога ...

pepin4eto

Проза » Разкази

1.9K 3

Коя?

- С коя? За Бога! С коя? – тя гледаше в изпотеното огледало. Водата се стичаше по тялото й и се опитваше да измие страха й. Тя не спираше да повтаря :
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но ни ...

Minna_In_Love

Проза » Други

1.7K 3

Думите са... просто думи

Натискам прашния звънец. Пронизителният му зов отеква из апартамента. Никой не отваря и аз решавам да вляза.
Тихо е. Това само по себе си е рядкост в нейния апартамент
-Аз съм. - ледът на тишината се пропуква съвсем малко.
Никой не ми отговаря.
Намирам я в хола. Седнала на пода. С гръб към мен. Плач ...

Vyrtina

Проза

1.3K 2

Живот без две очи

Тя стоеше и го гледаше, но той не помръдваше, лежеше в дървения ковчег, студен и безчувствен. Дори не дишаше, а тя все така го гледаше в очите. Кафявите очи, които до вчера се смееха и я караха да се усмихва, да се чувства единствена и никога сама, бяха затворени. Очите, които виждаха в нея не краси ...

ChemicaL_GirL

Проза » Разкази

2.2K 4

Телефонен разговор

Телефонен разговор
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...

иванкарлос

Проза » Разкази

1.9K 5

Мъгли във очите

В главата ми се боричкат умения. В крещящо лилаво. Като прозрачност. Мисли погрешно упътени. Прекалено изискани. Морално-ощетени блуждаят.
Имам слепоочия на магьосница. Като вълнообразни рефрени. И сигурност в запълването. Щриховаш ли песимизма си? Погълнат. Като графика в многоизмерно поле. Долавям ...

Ralina13

Проза » Други

1.5K 2

Архиментарят I - Злата Сардияна

Utera – страховитите космически контейнери, се носеха стремглаво из безбрежната вселена, пронизваха галактичните празнини и бяха докрай безразлични към красотите на нищото. Хаосът в тяхната подредба отстъпваше единствено на неизменната им обща посока. Досущ еднакви, Utera представляваха стоманени тъ ...

selsal

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K

Камъче в обувката

„Прощавай повече на другите и нищо на себе си!", за да се почувстваш като динозавър.
***
„Бяло видело лъжовно!" Баба ми не е гледала „Матрицата", следователно режисьорът на филма е плагиатствал от баба ми.
***
Най-лесно е да превземеш някого отвътре! Това се отнася и за държавите - древни и настоящи. ...

alex_skot

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.2K 2

About me and him!

Малка бе тя - не знаеше какво е любовта. Компютър бяха и купили послучай новогодишните празници, взе да сърфира из интернета и попадна на едно момче. Без да знае, че ще се влюби, като на шега започна да си пише с него. След време разбра, че не е просто приятелство, а нещо по-вълшебно. Да, това беше ...

megity

Проза » Разкази

1.9K 3

Пропъдено обичане

Знаеш ли какво е пропъдено обичане? То е като неистиво отричане. Родено е от малодушие. И пари. Както те изгаря усещане за грях.
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена ...

Ralina13

Проза » Други

1.7K 4

Дали ако беше опитал, нямаше да е по-лесно?

Обичта е променливо понятие, всеки от нас я изразява по раличен начин. Можеш да обичаш някого и в същото време да не можеш да му го покажеш по начина, по който искаш. И в неумението си, в провала на израза на чувствата си, в страха си да не се изложиш, правиш грешка след грешка и отричаш! Чрез отриц ...

CourtsOfChaos

Проза

1.7K

Обичам те... Аз - повече

ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...

danisab

Проза » Разкази

2.4K 1 8

Да ти кажа, сестро...

(Дъ ни съ чите от ора, дека ни страдат от чуфство за смех)
Да ти кажа, сестро, да ти се оплача. Не че съм такъф чиляк, ама ей на кът съм рекъл дъ са почна с нящу полезну и опс, секнаха мъ. Ей тъй изведнъш. От кво ли? Завис сигур и ревнос. Да ти расправям отначало.
Нали мъ знайш, сестро, дека съм кме ...

Романтик

Проза » Хумористична

2.1K 18

Защо обичам отечеството си

Защо обичам Отечеството си?
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - я ...

peti_bel

Проза » Други

15.3K 2

Една нощ с Пер

Една нощ с Пер
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.9K 31

Трънено

Розовите храсти на душата ми останаха без пъпки... без бодли дори. В мен говори даже съжалението. Съмняваш ли се в растежа на тръните?
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...

Ralina13

Проза » Други

1.4K 2

Един от дните

Един от дните
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...

BoryanaY

Проза » Разкази

1.7K 1

Житейски наблюдения

Житейски наблюдения
Този, който обича да пие:
- Винаги уцелва най-подходящия момент за това (всеки момент);
- Най-много има нужда от компания;
- Най-често не се познава в огледалото; ...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 6

Мълчание

Когато ти се иска да помълчиш, когато ти се иска да споделиш, няма кой, пред кой да премълчиш. Пред себе си дори, на шут или клоун бъди. Мълчанието е злато, казали са Те, по-добре за мен да е. Вътре нещо се бушува, тук отляво, дет тупти. Защо ли? Не е за пари. Някой пита: „Как си ти? Болен ли си, ил ...

aqarium

Проза » Други

1.8K 1

Кошмарът

Кошмарът
Дълго ще помня пътуването до Румъния, защото тогава се случи нещо, което ме накара да се впусна в дълги, съвсем не оптимистични разсъждения за състоянието на собствената ми душа. Дни наред след като се върнах оттам, не можех да заспя, а когато това все пак се случеше, сънувах винаги един и ...

Явор_Костов

Проза

1.1K

Сънят за цветята

Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, ...

aranhuez

Проза » Разкази

1.7K 1

Коледата приключи. Забравете!

След смяната на Тодор Живков от други, жадуващи за власт и пари „демократични патриоти", започнах често да виждам едно момиченце. Зиме и лете. По различно време през деня. И не всеки ден. Но достатъчно често за да напомня на света, че живеят и хора, като него. Като малко държеше отпред надпис „Моля, ...

ВТ

Проза

1.4K 18

Black & White

Черно-бяло
Седя с поглед, забит в светещия монитор пред мен. Косата ми влиза в очите. Устата ми е леко отворена, гърлото - пресъхнало. Гръбнакът ме боли. Краката ми са схванати. Лявата ми ръка е просната безжизнено върху клавиатура, а дясната е хванала мишката.
Гледам в монитора и нищо не виждам. Из ...

Antinormal

Проза

1.7K 7

Садистът и мазохистката

Разхождам се и изведнъж падам... направо се пльосам на земята. Боли.
Не, че ми е за първи път да падна. Не, че боли кой знае колко. Ама се ядосвам! Как пък се намери тоя камък точно на моята пътечка? Животът е гаден! Не, че ми е за първи път да си го помисля. Но този път се замислям над тази простич ...

Vyrtina

Проза

1.3K

Как посрещнах Новата 2008–ма година

Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлост ...

Романтик

Проза » Разкази

1.6K 21

Историята на веселия пумпал

ИСТОРИЯТА НА ВЕСЕЛИЯ ПУМПАЛ
В стари времена била построена първата фабрика за играчки. Нейният собственик Всезнайко умеел да им вдъхва живот, защото много обичал децата и знаел за всяко дете точно каква играчка да направи. Веднъж така се увлякъл, че измайсторил един пумпал, който се въртял неуморно. ...

Елика

Проза » Приказки и произведения за деца

2.1K

Несбъдната мечта

Мислиш ли, че можеш да ме познаеш в стичащите се капки пот по скулите ми?Капки надежда и грапавост? Чуй смесването - път към уродливи първичности... И жажда на райета. Нуждаеш се от мустанги, за да износиш утопичното... То е като кална яма. Молиш се за пиршества и обреди, а получаваш мухъл и слама.. ...

Ralina13

Проза » Други

1.4K 3

Мечти

Мечти
на Боряна Йосифова
Забрави за момент всичко и си представи нещо магично... Да, знам, човек трябва да приема реалността, но за момент забрави за това!!! Представи си нещо различно, място скришно и за тебе лично, съживи своята най-съкровенна мечта и се предай спокойно в прегръдките на любовта!
Т ...

BoryanaY

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K 1

Грамофонни плочи

Имам необяснимата склонност да намирам грамофонни плочи в разни градинки.
Първия път, когато това ми се случи, беше когато за трети път (втория път ме нападнаха кучета) отидох в градинката, където за последен път пуших трева. Бях с една моя приятелка, болеше ме корема, защото преди това бях на изпит ...

without_a_definition

Проза

1.5K 8

Трите ъгъла на линията

Има пеперуди, които изглеждат по начин, който убеждава, че никога не са били гъсеници.
----
Не всички грозни патета са лебеди.
----
Всъщност човек се страхува не от това, че каретата отново ще стане тиква, а поради това, че е възможно тиквата да се превърне в карета.

selsal

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 7

Проза и разкази от съвременни български писатели

Войнишка смърт

Интимност

Песъчинка мъдрост

Избор

За един недостатък при хетеросексуалните

За последно...

Толкова закъсняло е...

Нашият прозорец

Глава Втора: ”Крушата не пада по-далеч от сянката на дървото” .

"Моята малка богиня..."

Един красив мираж

Коя?

Думите са... просто думи

Живот без две очи

Телефонен разговор

Мъгли във очите

Архиментарят I - Злата Сардияна

Камъче в обувката

About me and him!

Пропъдено обичане

Дали ако беше опитал, нямаше да е по-лесно?

Обичам те... Аз - повече

Да ти кажа, сестро...

Защо обичам отечеството си

Една нощ с Пер

Трънено

Един от дните

Житейски наблюдения

Мълчание

Кошмарът

Сънят за цветята

Коледата приключи. Забравете!

Black & White

Садистът и мазохистката

Как посрещнах Новата 2008–ма година

Историята на веселия пумпал

Несбъдната мечта

Мечти

Грамофонни плочи

Трите ъгъла на линията

Опашка