14 355 резултата
На пръв поглед изглеждаше като една съвсем обикновена, подредена стая. Но не беше така. Само аз можех да виждам големите, взиращи се в мене злобни очи на портретите, закачени на стената, а всички други ги определяха като красиви, дружелюбни картини… Само аз можех да чувам шума от стрелките на висящи ...
601
В очите на мрака
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...
790
2
- Хей, Но - прошепна Ко Та Рак.
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...
647
Ситен, летен дъжд заваля над града. Изми прашните прозорци и керемидите на къщите станаха отново червени. По улицата тръгнаха малки рекички, а назъбените тротоари се покриха с локви. Всичко се умири, сякаш цялата Добруджанска махала чакаше този прохладен дъждец със затаен дъх.
Дядо Митьовата къща бе ...
Дядо Митьовата къща бе ...
676
3
ПОМПА КЮЧЕК
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...
2322
11
Почти тривиална история
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
1048
20
Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ù отговори мило и учтиво. След срещата им обаче той ù отговори още само веднъж, за да ù каже: “Баща ми никога не е говорел за вас, знач ...
655
Петък вечер. А на мен ми се излиза. Ама къде да ида? То тука едни дискотеки, едни клубове... мани-мани. Направо да ти се отще да излезнеш. Ама както и да е. Трябваше да изляза малко, за разнообразие. Взех си един душ, облякох се набързо и тръгнах. Преди няколко часа ми звъннаха да ми кажат, че довеч ...
676
2
- Ще ме дават по телевизията! - с тези думи нахлу в палатката им Ко Та Рак.
- Как така? - учуди се Но Щен Вълк.
- Обадиха се по телефона и искат да интервюират отделението ни - отговори му котакът.
- Значи ще дават всички ни - зарадва се вълкът.
- Ами да - махна с лапа Ко. - И аз това казах... нали? ...
- Как така? - учуди се Но Щен Вълк.
- Обадиха се по телефона и искат да интервюират отделението ни - отговори му котакът.
- Значи ще дават всички ни - зарадва се вълкът.
- Ами да - махна с лапа Ко. - И аз това казах... нали? ...
543
Кап, кап, кап.
Вали. Днес е по-хладно от обикновено. Сякаш капките отброяват секундите.
А аз? Събудих се с мисълта за него - сещате се, за момчето, което обичах повече от всичко.
***
Омръзна ли ви да слушате за него отново и отново? Упорита съм, нали? Съжалявам. ...
Вали. Днес е по-хладно от обикновено. Сякаш капките отброяват секундите.
А аз? Събудих се с мисълта за него - сещате се, за момчето, което обичах повече от всичко.
***
Омръзна ли ви да слушате за него отново и отново? Упорита съм, нали? Съжалявам. ...
1111
Ева с наслада отпийваше от сутрешното си кафе и разсеяно слушаше някакво телевизионно предаване. „Да, да, това е самата истина – днес в България на жена и нещо се пада мъж без нещо” – дочу тя и наостри ушите си като необяздена кобилка. „То че доста мъже вече са без нещо, така си е, ами дано тези, на ...
1540
34
Пътувам... и аз не знам накъде, помня, че е свързано с някакво семейно събиране, но това е толкова далеч от моята същност... пътувам и знам, че посоката е грешна... не пътувам към себе си, а срещу... мразя този път, мразя и причините, поради които съм в прашния автобус... мирише ми на гадно, сякаш д ...
858
1
Хороскопът на Но Щен Вълк. Още един е за баня. Ко Та Рак е развил имунитет, но не бяга достатъчно бързо. Неочаквано изкъпване.
Звукът, който се чу, можеше да се изпише с букви горе-долу така - МПЛЯС.
Когато Гар Ван, Ко Та Рак и Черната Пантера Ра нахлуха на бегом в склада, завариха Но Щен Вълк, койт ...
Звукът, който се чу, можеше да се изпише с букви горе-долу така - МПЛЯС.
Когато Гар Ван, Ко Та Рак и Черната Пантера Ра нахлуха на бегом в склада, завариха Но Щен Вълк, койт ...
704
Краят на едно дълго пътуване
Приключих с Бенин и се върнах в Лагос. В търговското нетърпеливо ме очакваше Дончо, който още от вратата започна любимата ни песен. За съжаление, от огромния бабек не бе останало нищо, но това не помрачи настроението ни. На бърза ръка ми разказа как една група от “Техное ...
Приключих с Бенин и се върнах в Лагос. В търговското нетърпеливо ме очакваше Дончо, който още от вратата започна любимата ни песен. За съжаление, от огромния бабек не бе останало нищо, но това не помрачи настроението ни. На бърза ръка ми разказа как една група от “Техное ...
1141
3
Накрая едва успях да запиша една мелодия. Обикновено ги загубвам по пътя и те изчезват завинаги така, както се и появяват. Проблемът е, че не винаги успявам да се събудя навреме, за да ги запиша, защото идват насън. Имам си нотна тетрадка до главата и, разбира се, компютър, където е събрано всичко, ...
705
4
Гар Ван рязко отвори очи. Този зноен следобед тя си почиваше в обятията на приятния хлад* на всекидневната си, където блажено се бе размазала на любимия си фотьойл. Блаженство, което както и предполагаше, нямаше как да продължи дълго. Причината за прекратяването на дрямката ù бе един не много силен, ...
625
Не бях сигурна, че ще го позная. Бях го виждала само веднъж бегло на снимка като малък и веднъж по случайност на летището, отдалече. Посрещах наши чуждестранни партньори и ги видях двамата - той и баща му. Явно момчето си идваше за кратко от чужбина, където учеше. Баща му вървеше напред, с ново свет ...
635
2
Когато лягаше предната вечер, Никол не погледна колко е часът и на сутринта беше убедена, че е спала не повече от 10 минути и алармата по погрешка звъни. Вече седнала в автобуса, докато пътуваше към работа, тя се стресна, че може да се отнесе и да заспи. За да не пропусне спирката си, реши да прави ...
919
3
Когато Аделина се мяташе от седмия етаж, бившето ù гадже Стилиян се натискаше с новата си приятелка в един луксозен мезонет в квартал Лозенец. Стилиян никога не бе гледал много сериозно на връзката си с Аделина, за него Аделина бе просто поредното „парче”, ставащо за чукане. На него и през ум не му ...
1272
13
Първи на срещата пристигна Страхът. Много го беше страх да не би да закъснее, пък и беше свикнал да огрява всяко събитие с присъствието си. Огледа се внимателно наоколо, за да се увери в първенството си и сетне доволно потъна в едно кресло. За него беше много важно да е винаги пръв.
В това време нещ ...
В това време нещ ...
440
След като изслуша всичко, което имаха да му казват в участъка, Ставрос за малко пак не получи инфаркт. Този път от изненада. Изглежда някой си правеше шеги с него и то лоши шеги. Той се беше настроил да го помъмрят малко заради случката с блонди и вече обмисляше колко този път да даде или се чудеше ...
603
1
- Едно, две, клекни, скочи!!! - дереше се Сянка. - Три, четири, отклони, удари!!!
- Уф, аф... - пуфтеше Ко Та Рак.
- Оф, уф... - тормозеше се и Черната Пантера Ра.
- Пет, шест, клекни, ритни!!! - викаше сянката. - Седем, осем, блок, скок!!!
- Рррр - скочи Но Щен Вълк. ...
- Уф, аф... - пуфтеше Ко Та Рак.
- Оф, уф... - тормозеше се и Черната Пантера Ра.
- Пет, шест, клекни, ритни!!! - викаше сянката. - Седем, осем, блок, скок!!!
- Рррр - скочи Но Щен Вълк. ...
601
Лежах на медицинската маса, подпряна на лакти, и наблюдавах притеснено как една симпатична русолява лекарка реже гипса ми с някаква странна на вид машинка. Побиваха ме тръпки от неприятното жужене, но иначе се чувствах прекрасно – скоро кракът ми щеше да е свободен.
Лекарката завърши външния разрез ...
Лекарката завърши външния разрез ...
706
Щом излезе от казармата, Борислав обиколи градските кръчми и след като натрупа големи вересии, започна да си търси работа. Не след дълго попадна в една тютюнева фабрика, където по цял ден се размотаваше с гаечни ключове в ръцете и джобовете си. Под живия му поглед машините в цеха пееха, а въздухът т ...
1231
23
- Ко?!
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...
640
2
Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, кр ...
856
3
Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...
1163
1
Ставрос се пробуди внезапно от необичайния шум, идващ някъде долу, от кухнята. С мъка отвори докрай очите си и погледна към часовника на нощното шкафче. Беше вече обяд. Това поне е обичайно. Едва стана от леглото с натежала глава и залитайки, заслиза по извитите стълби. Повдигаше му се. За кой ли пъ ...
642
1
Старата пещ
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите ...
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите ...
1700
2
Посвещавам на моята приятелка.
Не спирай да вярваш в любовта, рано или късно и тя ще повярва в теб.
Нощта беше тъмна, беззвездна. Само преминаващите коли осветяваха за секунди лицето му. Но истината, дори на тъмно, беше кристално ясна. Тя се вгледа в очите му - тъмни, беззвездни... И нея я нямаше та ...
Не спирай да вярваш в любовта, рано или късно и тя ще повярва в теб.
Нощта беше тъмна, беззвездна. Само преминаващите коли осветяваха за секунди лицето му. Но истината, дори на тъмно, беше кристално ясна. Тя се вгледа в очите му - тъмни, беззвездни... И нея я нямаше та ...
1154
2
Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
1250
26
- Ние имаме една поговорка - каза една вечер Ко Та Рак. - "&(*%#$@@!%^"
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - И какво значи?
- Не знам - извинително сви рамене котакът. - Не разбирам древен котакански...
- Хъм - отново изсумтя сенчестата.
- Превежда се - обади се Но Щен Вълк. - "По-добре два рилона с лапата, о ...
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - И какво значи?
- Не знам - извинително сви рамене котакът. - Не разбирам древен котакански...
- Хъм - отново изсумтя сенчестата.
- Превежда се - обади се Но Щен Вълк. - "По-добре два рилона с лапата, о ...
538
Мразя съботното почистване! Досадна и неблагодарна работа, която обаче няма кой друг да свърши.
След закуската и кафето, съпругът ми изчезна на кварталното игрище да рита топка с приятели, а щерките се измъкнаха с гаджетата си със заръката да не се преуморявам. Така че всичко чакаше мен. Бърсане, ми ...
След закуската и кафето, съпругът ми изчезна на кварталното игрище да рита топка с приятели, а щерките се измъкнаха с гаджетата си със заръката да не се преуморявам. Така че всичко чакаше мен. Бърсане, ми ...
1143
3
Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговор ...
670
2
Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...
1116
9
СРЕЩА С МЪРТВИТЕ
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...
2995
12
- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...
629
2
Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма к ...
768
4
Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеш ...
908
1
с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
1668
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
