14 356 резултата
с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
1667
16
- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...
587
ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...
1049
1
- И не я питайте нищо, сестро, раната ù още кърви! Болно ù е.
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...
678
9
Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...
664
АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...
887
4
Елица тънеше с всеки изминал ден, все повече и повече в разруха и поквара. И в дългове. И в безпаметност. Часовникът, отмерващ щастието ù, беше спрял завинаги. Стрелките му невярващо бяха замръзнали от неподправен ужас върху циферблата, показвайки часа на злополуката. За Ели всичко беше свършило в о ...
774
5
“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
1199
8
Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
671
1
Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...
733
В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...
1347
3
Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...
730
6
Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...
625
1
-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...
1497
40
Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...
803
4
От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...
1047
3
-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...
620
1
Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...
438
2
Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...
866
Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...
879
2
ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...
643
Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...
567
Посвещава се на всички изстрадали души, които остават неразбрани, подобно на William Bruce Rose.
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирон ...
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирон ...
622
- Един адепт на острието - обясняваше Скиталецът. - Трябва да умее да прави с оръжието си какво ли не. Например... - човекът прошепна нещо в ухото на Но Щен Вълк, който ядеше ябълки от купата в ъгъла на доджо и връщайки се в центъра на залата с чинийка в ръка, кимна на вълка, който хвърли към него е ...
661
Стената на Мълчанието
Денят, подобно на другите й работни дни, не бе лишен от напрежение. Независимо от прецизната подготовка, все пак изкачаха дребни пропуски в организацията, допуснати, макар и незначителни, грешки от страна да доставчици и партньори, неочаквани допълнителни изисквания, дори необо ...
Денят, подобно на другите й работни дни, не бе лишен от напрежение. Независимо от прецизната подготовка, все пак изкачаха дребни пропуски в организацията, допуснати, макар и незначителни, грешки от страна да доставчици и партньори, неочаквани допълнителни изисквания, дори необо ...
1315
8
ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ
Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието. Термометрите гонят рекорди, като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли-август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещи ...
Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието. Термометрите гонят рекорди, като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли-август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещи ...
1087
2
24 процента
Бойка Милке е отскоро повторно омъжена и обича съпруга си. Той е чистокръвен германец (ариец?), само дето малко е сляп. Малко.
Бойка е много щастлива с Карл, въпреки недъга му и разликата в годините. Всъщност само девет. Открила го докато работела в старческия дом в гр. Хаусбург, провинц ...
Бойка Милке е отскоро повторно омъжена и обича съпруга си. Той е чистокръвен германец (ариец?), само дето малко е сляп. Малко.
Бойка е много щастлива с Карл, въпреки недъга му и разликата в годините. Всъщност само девет. Открила го докато работела в старческия дом в гр. Хаусбург, провинц ...
618
"Да гледаш как някой друг върши дивотии си остава вечно безплатно удоволствие."
Мрънкалото
"Ако не познаваш тъмната си страна - не си цял."
Ръмжачът
- Тогава още се учех - заяви Ко Та Рак. ...
Мрънкалото
"Ако не познаваш тъмната си страна - не си цял."
Ръмжачът
- Тогава още се учех - заяви Ко Та Рак. ...
727
2
Вървя замислен по леко стръмния сокак на едно почти изоставено старопланинско село, скътано в дебрите на планината.
Времето e прекрасно, а слънчевите лъчи обгарят с нежността си кадифената ми кожа.
Въпреки горещото време във въздуха се чува песента на птиците,
съпроводена с нежната музика на щурците ...
Времето e прекрасно, а слънчевите лъчи обгарят с нежността си кадифената ми кожа.
Въпреки горещото време във въздуха се чува песента на птиците,
съпроводена с нежната музика на щурците ...
875
3
ПАДЕНИЕ И ПРЕЧИСТВАНЕ
В този ранен, съботен час Павел се събуди в добро настроение. Пролетта бе разлистила дърветата, а пойни птички посрещаха с песен идващия ден. Предстоеше му пътуване до родното село и това го правеше припрян и щастлив. Беше си приготвил багажа предната вечер. Оставаше да напазар ...
В този ранен, съботен час Павел се събуди в добро настроение. Пролетта бе разлистила дърветата, а пойни птички посрещаха с песен идващия ден. Предстоеше му пътуване до родното село и това го правеше припрян и щастлив. Беше си приготвил багажа предната вечер. Оставаше да напазар ...
656
3
Ти беше всичко. Беше ти и Слънцето. Беше ти и Луната. Беше ти всичко за мен. Имах аз един сън, но в тъга беше облечен той. Един сън? Сякаш преди не съм те сънувал. Но тук аз не мислих за чувството, което всички влюбени е завладяло и душите им е превзело. Дори няма да го спомена. Сънят ми тихо шепнеш ...
751
3
… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...
623
Умиращият бивол
на всички, които гаснат самотни...
Диагнозата увисна във въздуха като Дамоклев меч, впил пръсти в тънкия косъм на Времето. Не, че се страхуваше от Смъртта, която го бе спохождала вече веднъж през младежките години, но се разделиха като влюбени, осъзнали липсата на сходство в характер ...
на всички, които гаснат самотни...
Диагнозата увисна във въздуха като Дамоклев меч, впил пръсти в тънкия косъм на Времето. Не, че се страхуваше от Смъртта, която го бе спохождала вече веднъж през младежките години, но се разделиха като влюбени, осъзнали липсата на сходство в характер ...
3264
56
Коста Мишев искаше да умре.
Подръпна панталона, който беше завързал за една от тръбите по тавана на тясното мазе, в което живееше. Тръбата изглеждаше здрава, панталонът също.
Щеше да издържи достатъчно дълго, че да може да умре.
Коста придърпа най-здравия от трите продънени стола, които притежаваше ...
Подръпна панталона, който беше завързал за една от тръбите по тавана на тясното мазе, в което живееше. Тръбата изглеждаше здрава, панталонът също.
Щеше да издържи достатъчно дълго, че да може да умре.
Коста придърпа най-здравия от трите продънени стола, които притежаваше ...
1437
6
Пациентът Чико Чиков
Вече 12-и ден Чико лежеше в елитната болница и все още беше жив.Това действително беше чудо на медицината, като се има предвид тежкото му заболяване и сбърканата му диагноза. Чико имаше силно зачервен задник и докторите правеха консулт след консулт, за да установят точната диагн ...
Вече 12-и ден Чико лежеше в елитната болница и все още беше жив.Това действително беше чудо на медицината, като се има предвид тежкото му заболяване и сбърканата му диагноза. Чико имаше силно зачервен задник и докторите правеха консулт след консулт, за да установят точната диагн ...
749
5
Когато се премести в апартамента на третия етаж, не забеляза дървото, макар че беше само на няколко метра от терасата ù. Около него имаше още няколко от същия вид. Заедно образуваха рехава горичка, под чиято шарена сянка, подобно на цветен патрондаш, бяха подредени автомобилите на живущите в блока. ...
1260
1
16
(фантастичен преразказ)
Тази история се случи почти изневиделица и остави отпечатък в цялото и битие. Една сутрин Тя не можеше да стане, защото нещо я притискаше към леглото и нямаше сили да преодолее огромната тежест, сякаш гравитацията се бе умножила стократно. Най-напред си помисли, че е болна, п ...
Тази история се случи почти изневиделица и остави отпечатък в цялото и битие. Една сутрин Тя не можеше да стане, защото нещо я притискаше към леглото и нямаше сили да преодолее огромната тежест, сякаш гравитацията се бе умножила стократно. Най-напред си помисли, че е болна, п ...
708
13
Понякога ми се иска просто да лежа в тревата. Да наблюдавам слънцето, колкото и силно да ме заслепява. Колкото и искрящо да блести, колкото и да не ми позволява да видя вътре в него, да видя неговото сърце. Да, искам да го видя - дали е така горещо, както предполагам, дали е топящо се, обича ли... Н ...
676
2
Някога, преди много години, в далечно кралство управлявал жесток владетел, тиранин. Кралят не бил добър. Често воювал с другите кралства, но дори и в мирно време, когато не пращал поданиците си в битка, се отнасял много зле с тях. Карал ги да работят от сутрин до вечер и същевременно с това почти ни ...
533
КОД: Красиви и интелигенти жени срещу мъжете с много пари
Минава 8:00ч тя седи на терасата, опъва от цигарата и отпива малки глътки от сутрешното си, ароматно кафе. Седи и си мисли: „Поредният забързан и уморителен ден… предстои и какво от това”. - усмихна се тя, стана от стола, облече си мантото и ...
Минава 8:00ч тя седи на терасата, опъва от цигарата и отпива малки глътки от сутрешното си, ароматно кафе. Седи и си мисли: „Поредният забързан и уморителен ден… предстои и какво от това”. - усмихна се тя, стана от стола, облече си мантото и ...
2010
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
