4 178 резултата
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Продължение 2
В амбулаторията докторът прегледа детето, но с категорична диагноза не можа да излезе затова ги прати в Ботевград. А от там в София.
С всяка следваща инстанция страхът и ужасът сковаваха все повече и повече сърцата на млади ...
От глава "Петко и Иванка"
Продължение 2
В амбулаторията докторът прегледа детето, но с категорична диагноза не можа да излезе затова ги прати в Ботевград. А от там в София.
С всяка следваща инстанция страхът и ужасът сковаваха все повече и повече сърцата на млади ...
539
1
Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
397
Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисъл ...
194
Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...
304
Пролетта плъзна по голите поля. Тревата още беше мека като бебешка косица. Спокойствие лъхаше от обградилата ги планина, а в средата хората още се разсънваха от зимния сезон.
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...
359
6
8
Навръх Нова година, двамата лежаха в едно бетоново корито с гореща минерална вода, гледаха към пукащите в небето фойерверки и пиеха от виното на нейния баща.
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...
396
6
11
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...
542
1
1
Миг по-късно Сам вече беше до нея и я вдигаше на ръце.
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...
308
На тази улица имаше освен изоставени къщи, също и много накипрени вили. Стопанисваха ги разни големци от големите градове, някои бяха с охранителни устройства и мигащи червени лампички, но сега изглеждаха празни и самотни. Всичко наоколо спеше замръзнало. Беше събота срещу неделя. Виждаха се само дв ...
743
7
16
Убиецът я преследваше упорито. Където и да отидеше Елизабет, той беше само няколко крачки от нея. Наблюдаваше я неспирно и, както бе открила една нощ, когато едва не се спъна в него по пътя за тоалетната, пазеше пред вратата й независимо от часа.
Беше там, или застанал мирно до стената, или нахално ...
Беше там, или застанал мирно до стената, или нахално ...
264
През следващите няколко дни Елизабет се движеше като в мъгла. Знаеше, че има работа за вършене, но едва намираше сили да стане от леглото. Времето за молитви беше ужасно, защото умът й непрекъснато се връщаше към онази нощ, но по-ужасни бяха упражненията по пречистване на обладани в басейна. Все още ...
316
След малко се намериха пак на пътя и пак хванати за ръце. Беше студено, а все едно сезонът не отговаряше нито на зима, нито на пролет, на есен, нито дори на лято. Беше пети, независим сезон, от който не зависеха проявите на природата. Беше сезон, разливащ се във вените им, а после и в дуварите, до к ...
386
6
11
(есента на 2019 г.)
Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще с ...
Смъртта на бай Страхил тресна като гръм, който отекваше в селото цяла неделя. Такава тема за разговор хората скоро не бяха имали и се надпреварваха с дивашко настървение да одумват и предполагат какво, аджеба, ще се случи сега. Едни залагаха, че щерката ще зареже софиянеца и ще с ...
366
1
2
– Пусни го! – изръмжа Чарли и затегна хватката си около меката кожа. За момент отново се зачуди дали да не използва магия, но бързо размисли – ситуацията все още можеше да бъде разрешена мирно. – Пусни! – настоя отново мошеникът, този път малко по-спокойно, но също толкова твърдо.
Усиленото дръпване ...
Усиленото дръпване ...
221
Султан носеше котешко име, но за разлика от Шакир, не беше котка, а човек. Почти човек. Защото понякога ми се струваше, че е нещо повече. Беше нейдеградският луд, заменил дългогодишната местна фаворитка на тази позиция – Деса Пуйката, умряла преди време.
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки к ...
Ако сте забелязали, всеки град и дори всеки к ...
326
Елизабет се събуди в стаята, която Франк й бе отредил в съня и емоциите й веднага се разбунтуваха. От една страна, изпита облекчение, защото присъствието й тук означаваше, че той е добре. От друга, разочарованието й, че отново ще трябва да бъде разделена от Сам, след като вече бе прекарала седмици б ...
367
Чувам го от стаята си. Звукът на климатика над козирката на входа е ръждясал, тенекиен, кух. И пресеклив като избеляла осева линия. Губи се замалко и после се появява с нова сила. Придружава го равномерен, бучащ шум – като от запален двигател, но колата никъде не тръгва, защото не е дошла отникъде – ...
292
Сам дори не усети кога устните му се озоваха върху нейните. Просто бяха там, най-сетне вкусвайки ги. А те бяха по-сладки, отколкото помнеше, отколкото Лизи му беше загатнала. Девойката първо замръзна под него, но не се стресна и не се отдръпна. Затова започна нежно да я целува и дори внимателно подр ...
244
Сам за пореден път тази нощ се запита дали беше добра идея да идва да я търси. Щеше да бъде много по-разумно да се покрие няколко дни, в които да се храни, да ближе рани и да ги изчака да заздравеят. До седмица от белезите нямаше да има и следа, но само мисълта да не я види още седмица караше кръвта ...
215
Елизабет окачи робата си на закачалката и я прибра в малкото гардеробче, обличайки си вместо нея ризата на Сам. Повдигна яката й, затвори очи и вдиша дълбоко, представяйки си, че може да подуши миризмата му по плата. Три седмици бяха изминали, откакто го видя за последно. Усещането, че нещо лошо му ...
360
Елизабет се обу, излезе в коридора и заключи вратата. Отиде до съседния апартамент и почука. Изчака търпеливо няколко минути и се усмихна, когато Сабра й отвори.
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...
538
Само шест други момичета и едно момче преминаха успешно теста.
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
214
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 5
Глава пета
Монреал изток беше, работнически квартал. Заводските комини, складовите халета и беднотията на живущите пишеха историята на тази “старинна” махала. Пристанището и огромните и огромните резервоари за нефт, правеха пейзажа на квартала не особено лицеприятен. Близо до сам ...
Глава пета
Монреал изток беше, работнически квартал. Заводските комини, складовите халета и беднотията на живущите пишеха историята на тази “старинна” махала. Пристанището и огромните и огромните резервоари за нефт, правеха пейзажа на квартала не особено лицеприятен. Близо до сам ...
467
1
1
(лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да ...
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да ...
329
2
Когато се прибираше от Насим, Цвети ѝ казваше:
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
536
8
20
Елизабет бе сама в празна стая. Цветните стъкла на прозорците улавяха светлината на изгрева и къпеха белия под в ярки цветове. Каменен постамент без никакви украси стоеше в центъра на помещението, а върху него бе поставен дълбок сребърен съд. Девойката се огледа наоколо, но дори и някой да се криеше ...
237
От много древни времена съществуваше федерация контролираща интелигентния живот в мултивселените. Много по-стара от по-новите от тях и състояща се от тези възникнали първични видове, които не бяха допуснали грешките на останалите и не се беше наложило да бъдат унищожавани за да започват отначало. Ни ...
582
Щом прекрачеше прага на храмът на Ну’Ахра, човек се озоваваше в просторна зала, огряна от топла светлина. Подът беше от бял мрамор, по който се преплитаха сини и сребърни нишки, стените бяха облицовани с мозайка от плочки в златно, тюркоазено и червено, а от таванът те наблюдаваха стенописи на Ну’Ах ...
683
Навън още беше тъмно. Хладният ветрец разлюлаваше завесите и носеше миризмата на море.
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
258
Бабата прекръства челото, коремчето и крачетата на новороденото с думите: „На главата – кръст, в сърцето – ангел, под нозете – вълк“.
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
411
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава четвърта
“Денят на детето” току що беше отминал, както и Денят на падналите за свободата на България. Сутрин, слънцето грееше весело, а след обяд, ситен дъжд често охлаждаше летните страсти на софиянци.
А вечер, градът опустяваше, заради американския сериал излъчван от БНТ, с ...
Глава четвърта
“Денят на детето” току що беше отминал, както и Денят на падналите за свободата на България. Сутрин, слънцето грееше весело, а след обяд, ситен дъжд често охлаждаше летните страсти на софиянци.
А вечер, градът опустяваше, заради американския сериал излъчван от БНТ, с ...
271
2
1
Надя се промъкна тихо. Не беше заключил вратата, значи си беше вкъщи. Нямаше какво да губи, а реши, че ще е наложително да загаси лампата, за да не види лицето ѝ. Тя отвори вратата в стаята леко и сложи ръката на копчето. Когато лампата изгасна, арабинът скочи от леглото, но се спря пред нея.
– Аа, ...
– Аа, ...
726
8
17
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 3
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...
514
2
1
Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...
693
5
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...
590
1
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "КАК СЕ ПРЕНЕСОХ В МИНАЛОТО"
Току-що бях приключила един от разказите си за моите прароднини. Това ме вълнува много. Искам да вляза в техните животи и да почувствам техните душевни състояния и техните мечти и тревоги. Ще ми се със сетивата си да усетя жи ...
От глава "КАК СЕ ПРЕНЕСОХ В МИНАЛОТО"
Току-що бях приключила един от разказите си за моите прароднини. Това ме вълнува много. Искам да вляза в техните животи и да почувствам техните душевни състояния и техните мечти и тревоги. Ще ми се със сетивата си да усетя жи ...
661
1
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и ше ...
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и ше ...
709
1
Песента на лебеда-2
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които ...
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които ...
412
3
2
Бялата хавлия стоя вкочанена от студ на тела от другия край на оградата почти цяла седмица. Също като нея не помръдваха и нощите. Бяха бели, студени и превити на две, преметнати през тела на времето. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък ... С изключение на две – три ходения до града, седмица ...
742
7
21
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...
641
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
