4 177 резултата
В стаята беше бяло и тихо. От отворения прозорец влизаше ароматът на прецъфтелия трендафил, а един слънчев лъч се беше промушил покрай шева на пердето и пареше слепоочието на спящия. Часовникът тиктакаше на стената пред него задушно и монотонно.
Като преуморено животно, което пази своята територия – ...
Като преуморено животно, което пази своята територия – ...
1025
9
20
– Отвори очи, шейа. – познат, настойчив глас едва успя да надвика воя на бурята. – Погледни ме.
Елизабет вдигна глава и надникна над дюшека, боейки се да не би да й се е причуло. Когато видя силуетa на Франк, почти напълно прозрачен и блед, я заля облекчение, от което поне малко от топлината се завъ ...
Елизабет вдигна глава и надникна над дюшека, боейки се да не би да й се е причуло. Когато видя силуетa на Франк, почти напълно прозрачен и блед, я заля облекчение, от което поне малко от топлината се завъ ...
453
Вятърът се беше засилил доста, докато Лизи се прибере в странноприемницата. Завихряше облачета пясък, хвърляйки го в очите на минувачите, буташе кепенците на прозорците и разсейваше топлината от сутрешните лъчи. За момичето носеше и някакво напрежение, което караше главата и да бучи и пръстите й да ...
806
Елизабет се събуди от усещането, че нещо не е наред, което упорито отказваше да си иде, колкото и тя да се опитваше да го прокуди. Първоначално не проумяваше какъв може да е проблемът, след като лежеше в чисто и меко легло и беше в сигурната прегръдка на Сам, но постепенно събитията от предната нощ ...
570
Това се случи в ония стари времена, когато Лешник не беше някое забутано село в Нейдеградска област, близо до границата, и даже не беше село, а столица на царството на цар Мързелан и царица Следобедна Дрямка. И се наричаше не Лешник, ами Гнидобрадово.
Тогава вълците и лисиците из нейдеградските земи ...
Тогава вълците и лисиците из нейдеградските земи ...
272
Откърти се снощният сив, буреносен облак от ръба на връх Свети Костадин и се юрна надолу към Нейдеград, не можеш го стигна! Помъкна лошото време по сънените още улици и го обърна на бяла мъгла. Облаците от Гологунката и Сирнишка скала хукнаха по него, търкалят се и влачат мокър сняг, примесен с реже ...
530
1
10
Че съм ревнива, ревнива съм. Факт! Не че моичкият е някакъв хубавец невиждан, ама... Дето викат, може да е идиот, ама си е мой идиот, не си го давам! Не само идиот е той, Поликарп Поликарпов! По-възрастен е от мен с цели 12 години, наближава вече петдесетте и започна да оплешивява. Пусна си едно бир ...
621
5
…
Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът него ...
Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът него ...
305
1
3
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част осма
… ...
Лео
/ Роман /
Част осма
… ...
380
1
…
Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...
Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...
365
1
Елизабет не отвърна. Всъщност му се стори, че отново се замисля дали да не си тръгне.
– Наистина ли е толкова важно за теб? – попита го. Гласът й беше напрегнат, издавайки колко важен е този въпрос. – Не е някаква игра?
– Не е игра, амара. – отговори й тихо, а погледа му беше изцяло съсредоточен вър ...
– Наистина ли е толкова важно за теб? – попита го. Гласът й беше напрегнат, издавайки колко важен е този въпрос. – Не е някаква игра?
– Не е игра, амара. – отговори й тихо, а погледа му беше изцяло съсредоточен вър ...
407
Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
227
2
Първоначално се беше зарадвал, когато тя му проговори. Беше се надявал, че нещата може и да се оправят поне донякъде. Осъзнаваше, че вече няма да са като преди. От този момент нататък отношенията им само щяха да се влошават. Каквото и да направи или не направи – това беше пътят пред него. Само че се ...
465
Лео
/ Роман /
Част пета
…
Днес съм сама на работа, шефът каза, че Лео си е взел отпуск. Чудно къде ли е отишъл? Започнах да обработвам едни анкети, но непрекъснато мислех за него? Дали не се е запилял някъде с инженерката? Не, сложно е, тя все пак е омъжена. Ако ще ходи с нея, не е необходим отпуск. ...
/ Роман /
Част пета
…
Днес съм сама на работа, шефът каза, че Лео си е взел отпуск. Чудно къде ли е отишъл? Започнах да обработвам едни анкети, но непрекъснато мислех за него? Дали не се е запилял някъде с инженерката? Не, сложно е, тя все пак е омъжена. Ако ще ходи с нея, не е необходим отпуск. ...
178
2
Беше загубил доверието й. По-лошо – беше я наранил. Нажеженият нож в гърдите му се завъртя, като си спомни как се опитваше да сдържи сълзите си. Но беше много повече от това – тя искаше да скрие чувствата си от него. Както бе правила с баща си. Както правеше с Калахан и Франк. Но не и със Сам Казра. ...
314
Част четвърта
…
Не, не, не може да съм влюбен, това чувство не съществува в света, от който идвам. Лео не спираше да мисли, съзнанието му рисуваше Розали – толкова невероятна и толкова истинска. Той повтаряше името ѝ и изпитваше безкрайно очарование от това. Така не може да продължава, ще се разходя ...
…
Не, не, не може да съм влюбен, това чувство не съществува в света, от който идвам. Лео не спираше да мисли, съзнанието му рисуваше Розали – толкова невероятна и толкова истинска. Той повтаряше името ѝ и изпитваше безкрайно очарование от това. Така не може да продължава, ще се разходя ...
613
6
Сам приклекна, поемайки тежестта на Лизи, когато тя се озова в ръцете му, и в миг я притисна силно към себе си, опитвайки се да си наложи с воля да се успокои. Повтори си няколко пъти, че тя най-сетне беше при него, а не висеше през прозореца или от стената, влачена от съществото и държейки се основ ...
279
Продължение на романа "Лео", част трета
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
202
2
Все едно я бе ударил гръм. Ушите й пищяха пронизително, карайки я да иска да се свие на кълбо и да стиска главата си. Вместо това обаче Елизабет се надигна на лакти и започна да се оглежда, мигайки на парцали в опит да види нещо повече от бледи силуети на бял фон.
Леглото бе запокитено на една стран ...
Леглото бе запокитено на една стран ...
432
Вървяха мълчаливо, разминавайки се с все по-добре облечени мъже и жени, разхождащи се по все по-хубавите и широки улици, за да се приберат във все по-високите си и озеленени домове. Лизи не беше свикнала да се чувства като повлекана. Дори семейството й да не бе най-заможното, тя винаги се обличаше д ...
265
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част първа ...
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част първа ...
272
1
2
На другата сутрин още по хлад Гошо се събуди и седна на стола до масичката под асмата. Той изпъна великанския си крак и се загледа отсреща. Нямаше го онзи да му се навира в очите с подмолното лице и шарещи очички, подаващи се иззад колчетата с домати. Морето в градината на съседа зеленееше. Небето б ...
595
9
18
Елизабет не можеше да спре да си мисли за предстоящата среща със Сам. През деня усмивката почти не слизаше от лицето й, а през нощта, по време на тренировките с Франк, независимо колко сложни и напрегнати ставаха упражненията, в даден момент лицето на Казра изникваше в ума й и душата й започваше да ...
511
Сам целенасочено беше положил всички възможни усилия и беше впрегнал цялата си воля, за да не мисли за Елизабет. Беше трудно. Много по-трудно, отколкото си беше мислел, че ще е. След като прекара толкова много време с нея в съня, сега само за миг трябваше да се отпусне и Лизи веднага беше в мислите ...
718
Сам побърза да се отдалечи от Гилдията. Майсторът нямаше да го изхвърли или да се опита да го убие – беше твърде умен за това и знаеше, че Ка’Раим е колкото ценен, толкова и смъртоносен. Нямаше начин обаче да не му наложи някакво наказание след всичко това. Убиецът беше възнамерявал само да сплаши Р ...
241
Чарли не бе поискал да му каже кой е отговорен, но Сам го познаваше достатъчно добре, за да може да проследи стъпките му. Мошеникът държеше няколко магазина, един публичен дом и беше домакин на няколко игри, които се състояха на различни места. От всички държеше най-много на три или четири бизнеса.
...
...
445
Една-едничка звездица беше останала на утринния небосклон, и тя – неуверена и треперлива: ту светваше ярко и уж весело, ту се притулваше срамежливо зад някой облак, а накрая съвсем се загуби, потъна някъде и повече не се яви. Сигурно се уплаши, че слънцето ще затъмни красотата ù, та затуй реши да се ...
398
След като зачекнахме вече темата за фауната в Нейдеградско, благодарение на котарака любовник Шакир, ще ми се да ви разкажа и за още някой и друг неин представител. Този път обаче ще стане дума не за котешкото съсловие, което го има в Лешник и околностите, както навсякъде – и в одомашнен, и в див, ч ...
265
1
2
– Дръж се прилично. – промърмори момичето на Казра.
– Ако и те се държат така. – изръмжа тихо в отговор, без да откъсва поглед от тях.
– Те винаги се държат добре. – каза му. Сръчка го с лакът и докато се усмихваше и махаше на гвардейците, прошепна остро: – Престани да им се мръщиш.
– Не ми харесва, ...
– Ако и те се държат така. – изръмжа тихо в отговор, без да откъсва поглед от тях.
– Те винаги се държат добре. – каза му. Сръчка го с лакът и докато се усмихваше и махаше на гвардейците, прошепна остро: – Престани да им се мръщиш.
– Не ми харесва, ...
682
Елизабет се опита да скрие, че всъщност е тренирала месеци със съвсем различни оръжия от онова, което бяха ползвали предния път, но Сам не й позволи, притискайки я точно толкова, колкото да не може да се покаже като по-слаба. Момичето измисли няколко калпави оправдания в случай, че той все пак се за ...
658
Шакир е котаракът на фрау Агнес от село Лешник, Нейдеградско. А тя е пенсионираната учителка по немски, която преди работеше в една пловдивска гимназия. Преподаваше немски език, защото е германка по произход. Не е задължително, разбира се, всички учители по немски да са родени в Германия, но това си ...
253
1
4
Четири месеца и седемнадесет дни. Толкова прекара Елизабет в съня.
Или поне така й каза Франк, защото тя нямаше как да е сигурна. На моменти времето летеше, а друг път, особено накрая, се влачеше като гъст сироп.
Половината мина в изпробване на оръжия и в техники на ръкопашен бой и самозащита, докат ...
Или поне така й каза Франк, защото тя нямаше как да е сигурна. На моменти времето летеше, а друг път, особено накрая, се влачеше като гъст сироп.
Половината мина в изпробване на оръжия и в техники на ръкопашен бой и самозащита, докат ...
423
Или как Чарли се оказа със счупени ребра, след като беше отлъчен от Кантората
Чарлс Флетчър тръшна вратата и за един кратък момент се зачуди дали Сам ще му трябва за да изтреби всички арогантни копелета в Гилдията. Огънят в него много искаше да разбере. Мошеникът стисна ръцете си в юмруци и си налож ...
Чарлс Флетчър тръшна вратата и за един кратък момент се зачуди дали Сам ще му трябва за да изтреби всички арогантни копелета в Гилдията. Огънят в него много искаше да разбере. Мошеникът стисна ръцете си в юмруци и си налож ...
215
Беше любимата й торта, която винаги си купуваше, когато с Франсис и Марго излизаха на разходка. Лизи си мислеше, че ще й се размине с някое малко парче, но определено нямаше да споменава на Франк, че се е минал или пък да протестира, че не може да изяде всичко. Щеше да се натъпче. В крайна сметка ня ...
597
Елизабет се изправи с пуфтене и го последва бавно. Краката й бяха като от олово.
– Защо ми оставяш умората? – попита го, а когато той я погледна през рамо, допълни: – Заличаваш болката и нараняванията, но ми оставяш умората. Нали и тя не е истинска?
„Всичко си има цена, шейа, дори и на сън.“ – отвър ...
– Защо ми оставяш умората? – попита го, а когато той я погледна през рамо, допълни: – Заличаваш болката и нараняванията, но ми оставяш умората. Нали и тя не е истинска?
„Всичко си има цена, шейа, дори и на сън.“ – отвър ...
317
Елизабет не можеше да повярва, че Франк беше научил за чувствата ѝ към Сам. Не, че ги беше подушил по нея. Защото явно тя миришеше. Искаше ѝ се да потъне вдън земя всеки път, когато се сетеше за това. Същевременно беше безкрайно щастлива, че Казра няма засиленото обоняние на силуета и не можеше да я ...
212
Елизабет беше твърдо решена да направи всичко, за да овладее контрола над атмата си, което устройваше Сам идеално, понеже му даваше време, освен всичко друго, да я наблюдава. Беше се изненадал, когато тя усети толкова много от него. Знаеше, че в съня може да й предаде усещането за атмата си и как да ...
566
Елизабет отвори очи в съня.
Франк отново я беше извикал в кабинета си – това широко помещение, издълбано в скалите. Беше впечатляващо, мебелите бяха скъпи и с красива дърворезба, а гледката към лазурното море я беше запленила веднага, напомняйки й за дома. Беше направо смешно, че живееше на няколко ...
Франк отново я беше извикал в кабинета си – това широко помещение, издълбано в скалите. Беше впечатляващо, мебелите бяха скъпи и с красива дърворезба, а гледката към лазурното море я беше запленила веднага, напомняйки й за дома. Беше направо смешно, че живееше на няколко ...
555
Когато Сам излезе от Кантората, Чарли вече си беше тръгнал. Нямаше да е трудно за убиеца да го намери, но чудесно разбираше желанието да си сам. Флетчър не държеше толкова много на работата си за Гилдията, нито пък на връзките, които бе изградил заради нея. Беше достатъчно хитър, за да си стъпи на к ...
647
Ако си мислите, че не съм припарвала до оня хладилник в нейдеградската ми кухня от страх да не ме нападнат пак розови дъвчащи балончета, грешите! Почти грешите, де. Вярно е, че не припарвах, но не от страх. Просто ме нямаше известно време в Нейдеград.
Като се върнах, имах два-три часа някои занимани ...
Като се върнах, имах два-три часа някои занимани ...
268
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
