4 177 резултата
Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
1081
2
1
Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внима ...
922
2
1
Трактор и колело
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...
683
02,00 – 02,30 часа.
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...
461
11
00,00 – 01,00 часа.
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...
553
4
Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
973
1
22,00 – 23,30 часа.
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...
506
2
Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
998
2
20,30 – 21,00 часа.
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...
589
2
8
Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...
995
1
2
19,00 – 19,30 часа.
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – ...
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – ...
390
1
Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
897
2
3
Севиля
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледа ...
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледа ...
681
– Тати, тати...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...
1822
8
8
17,45 – 18,30 часа.
Днес свърших работа рано. Много рано. Нейде към шест вечерта…
Успешен ден… Много успешен… Приключихме едно дело, оформихме всичко, предадохме го по веригата…
И ето ме – точно по разписание напуснах управлението. Разбира се, първата ми работа е да вляза в познатото кафене. Не бърз ...
Днес свърших работа рано. Много рано. Нейде към шест вечерта…
Успешен ден… Много успешен… Приключихме едно дело, оформихме всичко, предадохме го по веригата…
И ето ме – точно по разписание напуснах управлението. Разбира се, първата ми работа е да вляза в познатото кафене. Не бърз ...
437
5
– Ела да те запозная с едно хубаво момиче, иска да говорите за една работа.
Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:
– Димитров ...
Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:
– Димитров ...
1149
4
6
Неочаквани спътници!
Постепенно свикнах на лишенията и на непрестанното ходене или каране на колело. Вече не бях толкова нащрек като през първите дни. Да не говорим за първата нощ. Манията че ме издирват, че всеки момент ще видя хората от Рето, вече почваше да отшумява. Животът ми се превръщаше в ед ...
Постепенно свикнах на лишенията и на непрестанното ходене или каране на колело. Вече не бях толкова нащрек като през първите дни. Да не говорим за първата нощ. Манията че ме издирват, че всеки момент ще видя хората от Рето, вече почваше да отшумява. Животът ми се превръщаше в ед ...
1096
16
– Не мога, не мога… – хриптеше детето. Телцето му се тресеше така, сякаш получава гърчове. На тъничкия прасец на Лизи – ако го видите, ще се запитате как изобщо издържа на някаква тежест – бе образувана къса, кървава черта.
– Животът е гаден! – мислеше си Олая. – И противен! И долен! Как може да ...
– Не мога, не мога… – хриптеше детето. Телцето му се тресеше така, сякаш получава гърчове. На тъничкия прасец на Лизи – ако го видите, ще се запитате как изобщо издържа на някаква тежест – бе образувана къса, кървава черта.
– Животът е гаден! – мислеше си Олая. – И противен! И долен! Как може да ...
391
***
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...
367
Влязоха в автомобила. Тя трепереше цялата.
– Какво има?
– Не знам. Нещо лошо е полепнало по мен... Искам вкъщи.
Журналистката се гушна в него като коте. Косата ѝ още беше мокра.
Дъждът спря внезапно. Шофьорът пръскаше предните стъкла, за да вижда по-добре. Пусна парното на максимална степен. Знаеше, ...
– Какво има?
– Не знам. Нещо лошо е полепнало по мен... Искам вкъщи.
Журналистката се гушна в него като коте. Косата ѝ още беше мокра.
Дъждът спря внезапно. Шофьорът пръскаше предните стъкла, за да вижда по-добре. Пусна парното на максимална степен. Знаеше, ...
888
3
8
"И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.“1
На Борил му отне почти четири дни, за да провери че не съм му заложила капан. Даваха на Кали да ми се обажда по веднъж на ден, всеки път по различен начин, един път телефон, друг път месинджър и винаги съвсем за кратко. Рано сутринта на петата сутри ...
На Борил му отне почти четири дни, за да провери че не съм му заложила капан. Даваха на Кали да ми се обажда по веднъж на ден, всеки път по различен начин, един път телефон, друг път месинджър и винаги съвсем за кратко. Рано сутринта на петата сутри ...
827
2
6
– По-леко, ще ме блъснете! – сбута я касиерката на входа, поощрявайки мълчешком кучето си да я захапе. – Какво ревете? Дължите трийсет лева за входа. Аман! И докога все ще закъснявате с вноските? А? По-тихо, миличко! Чшт! Остави я да реве. Щом журналистите плачат, значи държавата е наред! Нали така, ...
475
3
5
Проклетата пералня не вървеше никак, клиентите мърмореха че прането не е изпрано, персонала мърмореше че не им харесват условията на работа, доставчиците ми вдигаха цените и общо взето никой не ме взимаше на сериозно. Алекс се мръщеше, че не се справям, но вместо обещаната помощ съветите и се изчерп ...
1202
5
3
9.
Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време – време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…
Защото бяхме пред него…
Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци ...
Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време – време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…
Защото бяхме пред него…
Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци ...
647
2
7
Душ бира и бисквити
Напредвах по-бавно, но за сметка на това разглеждах по-добре. При едно от поредните селца, в ляво и леко навътре от пътя мернах крушови дървета. Свих веднага. Поогледах се докато стигна до телената мрежа. Минавах между някакви храсталаци и висока трева. Нямаше хора затова прескоч ...
Напредвах по-бавно, но за сметка на това разглеждах по-добре. При едно от поредните селца, в ляво и леко навътре от пътя мернах крушови дървета. Свих веднага. Поогледах се докато стигна до телената мрежа. Минавах между някакви храсталаци и висока трева. Нямаше хора затова прескоч ...
664
Прибра се в хотела и се хвърли в леглото. Нямаше желание да прави нищо. Нито да мисли дори. Да, знаеше, че прилича на автомонтьор с този сукман. Но дрехата беше спомен. А щом споменът е хубав...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. ...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. ...
521
3
4
7.
Защо… Но исках да науча още много неща, исках да разбера какъв е светът след смъртта, исках да видя кои са хората наоколо ми…
Поради което замълчах и тръгнах с Господ. Излязохме от гостилничката, спряхме, погледахме след отдалечаващата се групичка. Ето – Големият Иван се откъсна от нея и сви по е ...
Защо… Но исках да науча още много неща, исках да разбера какъв е светът след смъртта, исках да видя кои са хората наоколо ми…
Поради което замълчах и тръгнах с Господ. Излязохме от гостилничката, спряхме, погледахме след отдалечаващата се групичка. Ето – Големият Иван се откъсна от нея и сви по е ...
654
1
3
Елизабет седеше на пода на килията си, прегърнала коленете си и скрила лице в тях, опитвайки се да запази поне мъничко топлина в тялото си. В ръцете си стискаше колието от майка си.
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...
1123
1
5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...
539
1
4
Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
1034
1
3
3.
Помълчахме. Не можех да възприема цялата простичка и всеобхватна негова теория за света. Един Бог – в много лица, с неограничени възможности, с компактна морална основа…
- Но как решаваш кой да победи в една битка между християни и мюсюлмани? Нали си Бог и на двете страни?
Той ме погледна и се ра ...
Помълчахме. Не можех да възприема цялата простичка и всеобхватна негова теория за света. Един Бог – в много лица, с неограничени възможности, с компактна морална основа…
- Но как решаваш кой да победи в една битка между християни и мюсюлмани? Нали си Бог и на двете страни?
Той ме погледна и се ра ...
553
1
Всичко в нея крещеше да побегне и да се спаси, но не можеше да остави майка си. Огледа се за кой ли път за помощ, но страшниците бяха заети с останалите мори, а гостите - каквото от тях бе останало – бяха изпаднали в пълна паника. Така или иначе едва ли някой от тях щеше да се жертва за тях.
Елизабе ...
Елизабе ...
1000
1
ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
532
1
3
Видя я. Видя я! Лежеше свита на една страна, малко по-встрани от основната група, която бе затрупана от разбитата врата. Хлъзна се по пода и падна на колене пред нея. Роклята на майка ѝ беше изцапана с кръв, по тялото ѝ имаше следи от подметки. Косата ѝ падаше пред лицето ѝ и Елизабет много внимател ...
885
1
2
11.
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...
513
1
1
– Богове. – прошепна и се покатери на стола си.
– Какво? Какво има там?! – изхлипа Франсис и също се покатери. Въпросът й проехтя по протежението на цялата маса, повтарян от всички гости, които също се закатериха по масата и столовете, разбутвайки храната, пръскайки кристалните чаши под обувките си. ...
– Какво? Какво има там?! – изхлипа Франсис и също се покатери. Въпросът й проехтя по протежението на цялата маса, повтарян от всички гости, които също се закатериха по масата и столовете, разбутвайки храната, пръскайки кристалните чаши под обувките си. ...
1046
1
Проблеми
Насред прохладната горичка взе да ми става леко студено. Изядох повечето портокали. Отдъхнах си на спокойствие и лека полека започнах да се обувам. Чорапите, после кецовете. Увих дрехите по моя си начин около седалката и бавно се спуснах между дърветата. Озовах отново на шосето. За съжалени ...
Насред прохладната горичка взе да ми става леко студено. Изядох повечето портокали. Отдъхнах си на спокойствие и лека полека започнах да се обувам. Чорапите, после кецовете. Увих дрехите по моя си начин около седалката и бавно се спуснах между дърветата. Озовах отново на шосето. За съжалени ...
671
9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
492
2
5
14
Изпопадалите сухи листа на дърветата стържеха по голата земя, а сърдитият вятър блъскаше с яростни юмруци навсякъде. Небето гледаше Земята с гневни, влажни и изцъклени очи.
Олая спря на ъгъла на улица „Болдър“, за да изчака най-добрата си приятелка – Лизи Ъпългейт. Роклята на момиченцето се повди ...
Изпопадалите сухи листа на дърветата стържеха по голата земя, а сърдитият вятър блъскаше с яростни юмруци навсякъде. Небето гледаше Земята с гневни, влажни и изцъклени очи.
Олая спря на ъгъла на улица „Болдър“, за да изчака най-добрата си приятелка – Лизи Ъпългейт. Роклята на момиченцето се повди ...
565
1
Тъкмо в тоя час докрета баба Петрана, подаде ни тежка бохча.
- Вземи, сине, да има какво да ядете по пътищата. Да ви помага Бог да го намерите тоя пусти цар, че не се търпи вече!..
На мене толкова ми трябваше. Не исках, но едри сълзи отново се затъркаляха по още мокрите ми бузи. Стига си ревал, глуп ...
- Вземи, сине, да има какво да ядете по пътищата. Да ви помага Бог да го намерите тоя пусти цар, че не се търпи вече!..
На мене толкова ми трябваше. Не исках, но едри сълзи отново се затъркаляха по още мокрите ми бузи. Стига си ревал, глуп ...
1041
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
