4 177 резултата
Софийска сага 11
Глава осма
Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше но ...
Глава осма
Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше но ...
733
1
3
ГЛАВА 1
Казвам се Каролин и съм на двадесет и седем години. Живея в САЩ, по точно - в Охайо. Имам квартира точно в центъра на града. Живея там със своя приятел Дейв. С него сме заедно повече от четири години. Но напоследък започвам да се съмнявам в него. Защо ли? Сега ще ви разкажа защо...
Беше поре ...
Казвам се Каролин и съм на двадесет и седем години. Живея в САЩ, по точно - в Охайо. Имам квартира точно в центъра на града. Живея там със своя приятел Дейв. С него сме заедно повече от четири години. Но напоследък започвам да се съмнявам в него. Защо ли? Сега ще ви разкажа защо...
Беше поре ...
793
2
Софийска сага 10
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...
774
4
Доктор Раес
Докторът стоеше между чакащите на летище Барахас.Пристигаше професорът от Петерсбург.От далече го позна и вдигна ръка. За миг го свърза със спомена за Инна, но махна с ръка и го отпъди от съзнанието си.
Трябваше да разрешат няколко по-особени случая, за които се изискваше повече практика ...
Докторът стоеше между чакащите на летище Барахас.Пристигаше професорът от Петерсбург.От далече го позна и вдигна ръка. За миг го свърза със спомена за Инна, но махна с ръка и го отпъди от съзнанието си.
Трябваше да разрешат няколко по-особени случая, за които се изискваше повече практика ...
1030
12
роман, ужаси
Планина. Стръмен склон. Аз тичам! Задъхвам се. Нещо ме гони! Но какво е то? Не е човек, а много по-страшно. Звяр? Демон? Не мога да си поема въздух. Тичам, но сякаш стоя на едно място. Нещото идва. Вече е зад гърба ми, не го виждам, но чувствам неговата близост. То протяга ръка да ме хв ...
Планина. Стръмен склон. Аз тичам! Задъхвам се. Нещо ме гони! Но какво е то? Не е човек, а много по-страшно. Звяр? Демон? Не мога да си поема въздух. Тичам, но сякаш стоя на едно място. Нещото идва. Вече е зад гърба ми, не го виждам, но чувствам неговата близост. То протяга ръка да ме хв ...
1038
9
Софийска сага 9
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...
Глава шеста-втора част
Нощта се беше надвесила над полуразрушената Столица на Царство България. Във въздуха се носеше остър мирис на пушeк, счупени керемиди и кръв. Видения бродеха из развалините на величествени, до преди няколко часа, сгради. Случайно надживели ужаса хора ровеха с г ...
703
2
Навън дъждът продължаваше да вали като из ведро и изглежда скоро нямаше намерения да спре. Двамата с Бекс довършвахме порциите си, докато междувременно си говорехме.
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...
‒‒ Боже, омлетът наистина е много вкусен. Сервитьорката е голяма идиотка, но поне не ни излъга.
‒‒ Не излъга мен. Теб като нищо щеше д ...
631
Известно време стояхме прегърнати, докато не усетихме, че започва да вали. Забързахме към мотара. После се качихме на него и потеглихме с надеждата, че ще изпреварим дъжда. Но, уви, не успяхме. Заваля като из ведно. Стотици литри вода се изсипаха от небето за секунди. Наложи се да спрем в едно крайп ...
521
- А как ще излезем от тук? Ще трябва да се връщаме обратно ли? - позаинтересува се Иларионов.
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...
- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.
- А ако се наложи да потърси ...
642
Софийска сага 7
Глава пета
България беше потънала в сълзи. Плачеха жени, плачеха старци, плачеха млади мъже и деца. Плачеше целият народ. Плачеха и тези, които само след година щяха да сменят черните траурни ленти с червени и да размахват шмайзери. Ръцете, които доскоро се изпъваха напред и нагоре и ...
Глава пета
България беше потънала в сълзи. Плачеха жени, плачеха старци, плачеха млади мъже и деца. Плачеше целият народ. Плачеха и тези, които само след година щяха да сменят черните траурни ленти с червени и да размахват шмайзери. Ръцете, които доскоро се изпъваха напред и нагоре и ...
740
Силният дъжд се блъскаше в прозорците на бледосиньо боядисаната къща със своята ослепителна сила, на път да ги разбие. Капките се спускаха тихо по тях и падаха опиянени в градината, където се събираха отново и образуваха кални локви наоколо из просторния двор. Тази картина бе напълно позната на окол ...
673
3
- Разбира се. Да се подготвим. - двамата влязоха отстрани на олтара. В това време внесоха ковчега с останките на сестра Мария и го поставиха на голяма стойка пред олтара и трона. Церемонията започна. Монасите запалиха свещи, а отец Иван и брат Хиларкон разтвориха олтара и запяха. Зоупокойната литург ...
646
Софийска сага 6
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бо ...
Глава четвърта
Лятото на 1943 година беше много дъждовно. Валеше почти всеки следобед. Светкавиците се кръстосваха над кестените по "Цар Освободител". Гърмеше като на фронта, с тази разклика, че нямаше убити и ранени, а само хора, мокри до кости. Понякога така силно гърмеше, сякаш бо ...
866
1
Не след дълго стигнахме до един плаж извън града. Веднага щом слезе от мотора, Бекс се затича към океана и тичайки се събличаше. Ако чичо Фил умееше да се облича бързо, то това момиче се съблича адски бързо. Хвърли обувките си на страна, а после и панталона. Разкопка ципа на елечето, хвърли и него и ...
1159
1
В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...
758
Сутринта всички се събраха в градината. Масата бе отрупана с храна.
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...
- Добро утро на всички. - брат Григориус се доближи и седна. - Донесох ви по един амулет. Той е символ на Атлантида. В него има частица от Шангри Ла. Водата е живителна. Може да лекува нелечима болест или да вдигне умиращ, да даде д ...
681
10.
Мария Хосе и Фелипе
–Колко съм щастлива!- сгуши се в него Мария Хосе.-Връщане назад няма, а си го мислех, признавам. Скъпи!!!
–Къде си мислила да се връщаш, при Емилио ли?-притисна я Фелипе.-Нали щях да те намеря, миличко! От мен не можеш да избягаш! Мари, нека задгърбим всичко и да се радваме н ...
Мария Хосе и Фелипе
–Колко съм щастлива!- сгуши се в него Мария Хосе.-Връщане назад няма, а си го мислех, признавам. Скъпи!!!
–Къде си мислила да се връщаш, при Емилио ли?-притисна я Фелипе.-Нали щях да те намеря, миличко! От мен не можеш да избягаш! Мари, нека задгърбим всичко и да се радваме н ...
1031
12
Софийска сага 5
Глава трета
Трак-трак, трак-трак, трак-трак, чаткаха копитата на дорестия кон по жълтите павета на улица "Злеполе", докато файтонът откарваше мадам Шони и нейната красива възпитаница Слава Донинa към магазин “Петекс”, където днес бяха докарали нова стока.
Собственикът на магазина, г- ...
Глава трета
Трак-трак, трак-трак, трак-трак, чаткаха копитата на дорестия кон по жълтите павета на улица "Злеполе", докато файтонът откарваше мадам Шони и нейната красива възпитаница Слава Донинa към магазин “Петекс”, където днес бяха докарали нова стока.
Собственикът на магазина, г- ...
856
2
Роси първа пристъпи.
- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.
- Такава вода не съм пила никога!
- Ех.. ...
- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.
- Такава вода не съм пила никога!
- Ех.. ...
751
- Аз съм брат Григориус и съм пазителят на свещения енергиен източник. - той седна на трона. - Зная, че имате много въпроси и че много неща не сте и предполагали, че съществуват.
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвопри ...
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвопри ...
654
На следващата сутрин всичко мина, както по старому. Събудих се, закусих и отидох на училище. И там нищо интересно не стана. На няколко пъти просто щях да заспя. Монотонното говорене на господин Бейли, учителят по английски, направо ми действаше като приспивна песен. Добре, че четвъртия час имахме ис ...
830
Софийска сага 4
Глава втора - част 2
Небето се беше продънило и снегът, вече втори ден, валеше ли, валеше. Столичани газеха в снежните преспи и псуваха общината, която не си вършеше работата. Както всяка зима, така и тази ги беше “изненадала”, сякаш беше започнало да вали през месец юли, а не през д ...
Глава втора - част 2
Небето се беше продънило и снегът, вече втори ден, валеше ли, валеше. Столичани газеха в снежните преспи и псуваха общината, която не си вършеше работата. Както всяка зима, така и тази ги беше “изненадала”, сякаш беше започнало да вали през месец юли, а не през д ...
1468
3
- Да вървим! - те се върнаха в коридора, където нишите по стените станаха по-големи, а папирусите в тях бяха все повече каменни плочи. Тунелът зави на дясно и пред тях се откри станция на метро. Мотрисата дойде и те се качиха. Вътре нямаше обособени купета, а седалките в червено кадифе бяха разполож ...
840
1
Софийска сага 3
Глава втора
Печката беше на път да загасне. В сандъка до нея нямаше нито дърва, нито въглища. Дончо трябваше да слезе в мазето и да донесе поне две цепеници, за да изкарат до сутринта. Краката му бяха премръзнали в пробитите обувки и не чустваше тялото си до кръста. Освен това при вс ...
Глава втора
Печката беше на път да загасне. В сандъка до нея нямаше нито дърва, нито въглища. Дончо трябваше да слезе в мазето и да донесе поне две цепеници, за да изкарат до сутринта. Краката му бяха премръзнали в пробитите обувки и не чустваше тялото си до кръста. Освен това при вс ...
779
3
Доктор Хавиер Раес
Измина доста време, откакто Инна се изнесе от дома му и Хавиер стана друг човек. Никой от двамата му родители не го попита каква беше причината да се разделят. Разводът мина по взаимно съгласие, само с адвокати. За да забрави този кошмар доктор Хавиер запълваше времето си с усъвър ...
Измина доста време, откакто Инна се изнесе от дома му и Хавиер стана друг човек. Никой от двамата му родители не го попита каква беше причината да се разделят. Разводът мина по взаимно съгласие, само с адвокати. За да забрави този кошмар доктор Хавиер запълваше времето си с усъвър ...
1753
12
Софийска сага 2
Глава първа - част втора.
Нарамил торбата със сутрешен хляб, вехтошарят отново буташе тежката ръчна количка по заледените павета. Боре му беше дал три голями самуна за цената на един, защото сутрешният хляб, така и така,утре въобще нямаше кой да го купи. Хем правеше добро, хем хлябът ...
Глава първа - част втора.
Нарамил торбата със сутрешен хляб, вехтошарят отново буташе тежката ръчна количка по заледените павета. Боре му беше дал три голями самуна за цената на един, защото сутрешният хляб, така и така,утре въобще нямаше кой да го купи. Хем правеше добро, хем хлябът ...
926
6
- Вижте, тризъбецът на Нептун! - В малка стая на пиедестала бе поставен огромен златен тризъбец.
- Наистина ли притежава такава мощ?
- Разбира се, но той трябва правилно да се използва, защото може да предизвика бедствие!
- А този пръстен в нишата? - В следващата ниша имаше скулптура на дясна мъжка ...
- Наистина ли притежава такава мощ?
- Разбира се, но той трябва правилно да се използва, защото може да предизвика бедствие!
- А този пръстен в нишата? - В следващата ниша имаше скулптура на дясна мъжка ...
634
Глава първа
Най после снегът беше спрял да вали. Край бордюрите бяха натрупани огромни камари мръсен сняг. Печките бълваха такива сажди, че всичко наоколо беше почерняло като комина на Захарната фабрика. Улицата беше покрита с ледени бабуни. Само по тротоара тук-таме беше почистено от съзнателни соф ...
Най после снегът беше спрял да вали. Край бордюрите бяха натрупани огромни камари мръсен сняг. Печките бълваха такива сажди, че всичко наоколо беше почерняло като комина на Захарната фабрика. Улицата беше покрита с ледени бабуни. Само по тротоара тук-таме беше почистено от съзнателни соф ...
1028
4
- Да вървим! - въодушевено каза Георги. В следващата стая, в която влязоха, на пиедестал вдясно имаше поставени меч и щит. Мечът бе масивен, изкован вероятно в най-добрата ковачница тогава. По средата му имаше някакъв надпис, а дръжката бе направена така, сякаш е увита във въже. Щитът бе кръгъл, с и ...
607
2
- Разбира се, но... след като се нахраните. Ще ви разведа първо из по-близките коридори, след това ще се качим на метрото до Атлантида, а после, за накрая ще ви покажа свещения Граал и...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...
- Още две неща, които не трябва да забравяте никога! - чу се глас зад гърба им.
- Отче! - монахът стана и се пок ...
698
Всички се хранеха с охота.
- Как се сдобивате с продукти? Всеки ден излизате там - горе и пазарувате ли? - попита Ванката.
- Хе, хе, Ванка, нали си снабдител... професионално изкривяване... - засмяха се другите на шегата.
- Не. Произвеждаме си всичко необходимо. Имаме оранжерии, ферми за животни, ов ...
- Как се сдобивате с продукти? Всеки ден излизате там - горе и пазарувате ли? - попита Ванката.
- Хе, хе, Ванка, нали си снабдител... професионално изкривяване... - засмяха се другите на шегата.
- Не. Произвеждаме си всичко необходимо. Имаме оранжерии, ферми за животни, ов ...
744
1
-Време беше!- усмихна се Тяната и стана от земята.- Това са пазителите. Здравейте, момчета, това са моите приятели! Не ги наранявайте.- пред вратата застанаха монаси с насочено оръжие. Един поглед бе достатъчен, за да разберат, че Стоян бе докоснал жезъла и поради някаква причина , Той ги е пощадил. ...
615
2
- Невероятно!
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...
- Тук има много информация! Ако се прочете всичката, дали ще успеем да я асимилираме? И как ли ще ни въздейства? Сигурно ще преобърне мирогледа ни!
- А какво е това? - попита Ваня, държейки блестящ жълт свитък. - Извадих го от тази ниша. Има хиляди!
- Внимателно! Дай да погледна. - чич ...
688
От навлезлия въздух или от нещо друго, до стените на храма се възпламениха огньове в специални каменни съдове. Стените бяха изписани с йероглифи.
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...
696
Когато излязох на коридора, бях потресен. Големите вази, които до преди малко окрасяваха помещението, сега бяха на парчета, разпилени навсякъде. Същата съдба беше сполетяла и картините, които сега не бяха нищо повече от купчина трески и разкъсано платно. Може да бяха грозни и евтини, но някой се беш ...
1119
На следващия ден полицията най-сетне беше приключила с аутопсията на чичовото тяло и вече можехме да го погребем, както му се полага. В деня на погребението валеше като из ведро. Предните седмици не беше падала и капка, но точно в този ден от небето се изсипа пороен дъжд. Сякаш самата природа оплакв ...
1147
1
Капитанът прекъсна разговора, който още не се беше състоял и всички хукнаха към двете момичета. Когато погледнаха в зейналата дупка, констатираха, че това не е обикновена дупка, а специален проход. Момичетата се бяха изправили на крака и се отупваха от прахта, полепнала по тях, търкаляйки се по стъл ...
603
Минаха години, а аз все още продължавах да си ходя на уроци по рисуване, без никой от родителите ми да разбере. Те почти не си бяха вкъщи, все бяха навън по работа, така че много не ми се налагаше да измислям оправдания за това, че ме няма толкова често. Всичко вървеше идеално. Напредвах все повече ...
709
Ст. н. с. Петко Иларионов бе заринат с работа. Затова говори близо половин час с Ванина по телефона, преди да вземе на сериозно думите ù. Реши обаче да не оповестява на всички за случилото се и затова се обади само на един човек, на когото имаше доверие. Ако все пак се окажеше шега - въпреки клетвит ...
608
Доктор Хавиер и Инна
След случая в ресторанта, където Инна се напи още първата вечер от медения им месец, доктор Раес направи равносметка за изминалото време, което го свързваше със жена му. От този момент нататък пътуването се усложняваше с всеки изминал ден и той нямаше търпение да свърши това мъч ...
След случая в ресторанта, където Инна се напи още първата вечер от медения им месец, доктор Раес направи равносметка за изминалото време, което го свързваше със жена му. От този момент нататък пътуването се усложняваше с всеки изминал ден и той нямаше търпение да свърши това мъч ...
860
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
