2 728 резултата
Стрелите свистяха във въздуха. Някъде долу надуваха бойни рогове, които пищяха в ушите на войниците. Няколко мъже паднаха от стените, а един се бе свлякъл на колене. От гърдите му стърчеше дебело копие. По източния фланг Лобо и хората му успяваха да удържат щурма, но останалите защитници падаха като ...
573
Дългите, студени нощи се нижеха една след друга - еднакви, безкрайни и болезнени. Жените, децата и старците отдавна бяха изведени от града, а мъжете лежаха зад стените, увити в разпокъсаните си наметала. Обсадата се беше проточила прекалено дълго. Есента беше мека, а реколтата- добра и за известно в ...
598
1
Щом Зина сподели теорията си спрямо Мак с кралицата никак не я затрудни да я изгледа втренчено сякаш беше най-големият й враг, да щракне с пръсти и стражите да я отведат. Кам както винаги реши да се застъпи за нея, което пък му осигури килия точно до нейната, а Телия-горката-беше нещо като коствена ...
861
Ситуацията беше изключително неприятна, а точно в този момент нямах сили да се разправям с когото и да било. Нямах представа какво ми е и нямах особено време да размишлявам над състоянието си, но през ума ми мина идеята, че може да е от възвръщането на паметта. Чувствах се уморена, често погледът ми ...
646
Наташа стоеше в средата на трезора като наказана очаквайки да нахлуе армия от ченгета. Така и стана, но щом дебелата масивна врата се отвори с прещракване влязоха само двама мъже като на гърбовете им пишеше с големи букви ОХРАНА и насочиха оръжия към нея.
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
750
Площадите по целия свят бяха препълнени. Всички гледаха глухо огромните видеостени и чакаха. Всички хора, до един, бяха навън - събрани. Чакаха Водача.
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
779
Спомен. Какво са спомените? Запечатани моменти в паметта, които лесно се забравят. Хубави, лоши, повече лоши-ако трябва да преценявам. Често хората казват, че искат да забравят даден момент, да щракнат с пръсти и хоп - спомена изчезва, защото си "затормозявали мозъците с ненужни преживявания" или пъ ...
711
Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ...
671
1
За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...
862
Беше към два и половина след обяд, когато посподин и госпожа Васа пратиха Наташа и Ана да си ходят. Сметнаха, че е добра идея и двамата с Ана излязоха от болницата. На входа срещнаха Лора и Крис, които явно са изчакали да свършат часовете за да дойдат до болницата.
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...
755
1
(разказът е номиниран в конкурса на Марсианско общество)
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...
1060
14
Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...
791
Част 4.
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...
541
2
Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...
567
Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...
538
Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...
561
1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...
1287
1
1
Сутринта Наташа се събуди рано. Прекалено рано. Никога не се събуждаше преди алармата, но сега бе отворила очи 40 минути преди 7:00. Мразеше да гледа часовника... Въздъхна уморено и потъна в затоплените завивки. Тъкмо се бе унесла когато чу крясъци от долния етаж и тя седна рязко в леглото. Оцъкли о ...
710
Откритието не можеше да се нарече революционно, по–скоро бе някаква смесица от въведени преди десетки години технологии. Все пак резултатът бе впечатляващ. Професор Копърщейн бе успял да изобрети електронен микроскоп, който е три пъти по–мощен от съществуващите до момента аналози. Със сигурност прод ...
814
2
2
Убеждавайки лейтенанта да ù даде време до утре след обяд, Наташа затвори телефона със странното чувство, че е забравила нещо. Не беше лесно да го убеди, да ù даде време. И с основателна причина. Ситуацията беше сериозна, а тя имаше чувството, че не се отнася сериозно. Обаче как щеше да обясни отсъст ...
1093
1
Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...
766
Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...
803
1
Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...
735
1
Реши да я призове. Беше я сънувал и знаеше, че съществува. Даряваше страст, любов и смърт. На първите две се беше наситил, а от смъртта не се страхуваше. Жените го обожаваха, най-напред привлечени от външния му вид, а впоследствие от галантното му поведение. Беше щедър и внимателен с всяка от тях. О ...
736
1
9
Наташа бегло помнеше кога звънецът би и кога ченгетата бяха изчезнали, но неочаквано тя се изправи на крака, преди някой да я е сварил на земята.
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя ...
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя ...
734
1.
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...
В долината тишината тежеше с големите каменни блокове пазещи колибите на слепите от поривите на прашните бури. Между камъните бяха изникнали гъсти трънливи корени, свързващи се през блоковете и образуващи непроходим пръстен около селището, през който само водачите можеха да се промъкват.
Небето н ...
1418
2
2
Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
800
Щом часът удари 7:00, радиото се включи и това стресна Наташа. Тя отвори рязко очи, присегна се и заблъска часовника докато не спря.
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...
746
3
Беше станало време за обяд. На пръв поглед всички се бяха изсипали в столовата, но със сигурност някои нямаха апетит.
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...
766
„И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.”
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че веч ...
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че веч ...
722
1
1
МЕРИ
Мери се затича към огромната скала разположена почти във водите на Тъмното море. Тя обичаше да стои там. Там беше толкова спокойно. Беше толкова тихо. Единственото нещо, което се чуваше беше как вълните на Тъмното море леко се удряха в скалите и довяваха прохладен бриз. Нощта почти беше спуснал ...
Мери се затича към огромната скала разположена почти във водите на Тъмното море. Тя обичаше да стои там. Там беше толкова спокойно. Беше толкова тихо. Единственото нещо, което се чуваше беше как вълните на Тъмното море леко се удряха в скалите и довяваха прохладен бриз. Нощта почти беше спуснал ...
600
Срещата със Светлите настъпи. Всички тръпнеха от нетърпение, копнеещи да видят развръзката от цялата тази неуговорена среща. Тъмните желаеха отмъщение. Светлите желаеха война и най-вероятно щяха да я получат. Кам и Зина тъкмо излязоха навън, минавайки през огромни двойни порти.
Тези бяха най-големит ...
Тези бяха най-големит ...
769
Глава 2
Светлината. Можех да я видя, осветяваща края на тунела. Служеща за проход към един стар свят, свят, от който хората бяха избягали преди векове. Някогашната Европа сега представляваше просто руини. Знаех за нея единствено от учебниците в училище. Ала там ни учеха да мразим този свят. Под купо ...
Светлината. Можех да я видя, осветяваща края на тунела. Служеща за проход към един стар свят, свят, от който хората бяха избягали преди векове. Някогашната Европа сега представляваше просто руини. Знаех за нея единствено от учебниците в училище. Ала там ни учеха да мразим този свят. Под купо ...
833
4
Пролог
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...
779
6
1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...
886
1
1
- О, просто ми кажи!
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...
722
- That little devil! – said Anna’s mum after failed attempt to charm the white cat, that finished with the animal hissing at her.
- Mum! – Anna revolted. – Don’t call her like that.
- Well, I won’t use the name you’ve chosen, Angel is a ridiculous name for a cat.
Anna did not choose this name just l ...
- Mum! – Anna revolted. – Don’t call her like that.
- Well, I won’t use the name you’ve chosen, Angel is a ridiculous name for a cat.
Anna did not choose this name just l ...
2101
8
Събудих се, когато колата спря. Качихме се в апартамента на Мишо и той ми показа стаята ми. Влязох вътре, хвърлих чантата на земята и застанах до прозореца. Мишо ми говореше нещо. Звучеше някак далечно... Чувах гласа, но не и думите му. След малко се чу звук от затваряне на врата. Не помръднах. Глед ...
852
1
Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...
841
1
3
Слънчеви лъчи се бяха просмукали през кадифеното перде на прозореца в стаята на Зина.
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...
866
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
