247 111 резултата
Аз
Аз съм скапан, проклет и инат,
недовиждам човешките болки.
И съм охра в сивия цвят.
Няма да бъдеш с мене благàта. ...
  317 
ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ
От ляво, от дясно, от всички страни
злобата пъпле, без спирка боли.
Спрете! Стъпчете! Отвъд страховете,
змията, която всевластно пълзи. ...
  280 
ПОЕТЪТ
Поетът –­ фалосът на дявола и флейтата на херувимите.
Поетът –­ звездният чергарин с разпрегната душа-катун.
В небесния тефтер не вписа ЕТ “Поет, сие и лимитед”.
Но е щастлив, ако натъпче луличката със сух тютюн. ...
  265 
Живея в транс дори насън
и вярата ми скоростно нараства.
Аз раздавач на вяра съм за хората навън,
когато спомена за страстите угасва.
И ако нечия изгубена душа спася, ...
  732  17  17 
АВТОГРАФЪТ НА БОГА
... човек понякога е лош,
а някога е тъй добричък,
за мен световният разкош
е – хората да се обичат! – ...
  155 
Художникът съм аз. И всеки ден
рисувам профила ти, който обожавам,
очите, устните, открили в мен
достоен изповедник и приятел.
Рисувам всеки миг от нашия живот, ...
  776 
Спонтанност
Изненада е спонтанността.
На себе си се с нея служи.
На духа свой, на свойта воля.
На място се намираш ти едно. ...
  257 
Отива си една година,
изплела своята дантела.
Загасва старата камина
и тишината е приела.
Отива си, но знае вече, ...
  242 
Чаках с нетърпение да ти пиша,
Чакаше с нетърпение да спреш.
Чаках с трепет и вълнение да те чуя,
Очакваше да затвориш слушалката.
Аз чаках да те зърна макар и секунди, ...
  311 
Копнея да ти пиша, когато си на линия.
Нещо все ме спира... страха ми може би!
Сърцето тупка бързо...препуска към теб.
Пръстите губят контрол...треперят от вълнение.
Липсваш ми... изтривам, пиша го отново... трия! ...
  187 
Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...
  361  11  18 
Разсъмва се,
Разсънва ме бледобяла виделина.
Лай нахъсан на куче накъсва
недосъбудената
Тишина.
  137 
Януари е вечното ново начало,
топлина в опаковка от студ.
Свети в него надеждата в бяло,
вярата ни във светлия път.
Февруари, когото пристигне ...
  231  11 
Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...
  389  12 
ШАХ И МАТ!
… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни, ...
  181 
Идва топла, без снежец и хали,
не иска да започне със злини.
След стареца със пълните чували,
тя носи ни надежди и мечти.
Усмихната, искряща и магична, ...
  369 
Майката за децата се раздава.
Не мери тя умората с аршин.
На хокането чувства не предава,
когато е от любимият ѝ син!
Мъжете биват силно те подвластни ...
  371 
She entered my office in the German town,
bringing the fragrance of sweet-scented flowers.
She carried her braid like a majestic crown:
A woman who had some incredble powers.
Her eyes were reflecting the world in her soul: ...
  367 
Безценен дар е злото да забравим,
обидите с усмивка да простим,
от дяволския път да се избавим,
по божии закони да вървим.
Разяждат ни отвътре думи злобни, ...
  652  11  13 
От ,,Алма - Матер"
една мома,
професор по история,
но не с ума,
обеща по Коледа ...
  289 
«Що при мен, кралю, те води –
мор ли, глад или несгоди?
Щерките не задомил?»
«Не, вълшебнице любезна,
за съвети най-полезни ...
  196 
Тръгнал дядо към града.
Понакиприл старата снага,
поразресал бялата брада,
поизпънал рамене!
Кой ли може да го спре?! ...
  461 
Стъпки оставям по мокрото в пясъка,
морето ги трие след мен.
Стигнах отново изгубен до бездната,
а тя безпощадна е с мен.
В комбина със времето, шепнат озъбено, ...
  335 
ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук, ...
  429 
Звезди да свалям никак не умея -
те нека си блестят на небосвода.
Да скачам отвисоко пък не смея -
летенето не ми е по природа.
А да запея страстна серенада, ...
  490 
Той е мъж мечта за всяка дама
Красив, богат и умен и напет.
Животът ни без него би бил драма -
поредица от сиви дни безчет.
Че е прекрасен няма и съмнение. ...
  299 
Нима овластените хора са ужасно явление?
Все още търся Истината, която е явно търпение.
Войните са част от върха им твърде възможен...
И нечакана идва съдбата с дъх нечакано грозен!
Пък ние, обикновените: системно без договор хора, ...
  576  17 
Не стигна ми годината една,
в която чувствах се сама.
Не стигна и поредната злина.
Сърцето, след която спря.
Не стигна болката една. ...
  182 
I present the poem with which I am again on first page in allpoetry.com
https://allpoetry.com/poem/12377798-Then-by-Tanya-G.-Guleria
When the morning sprouts from the night
Like a snowdrop from the brown land
And from the window rays of light ...
  280 
Прошката да заслужим,
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...
  274 
ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна, ...
  176 
Колкото ставаме
за Брюксел по-хрисими,
толкова повече
ще сме еврозависими.
  163 
СЪЛЗА
Забравих вече кой съм, откъде съм.
Не помня ЕГН, адрес, PIN-код.
От Господа живея – афоресан.
Но и това е форма на живот. ...
  133 
КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ
Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен. ...
  244  12 
Преди, сега и после,
три измерения на времето,
но винаги един е мостът
на пътя ни и носи ни течението
на нашия живот. ...
  300 
Искам да мога да стъпча ония,
дето завиждат и клеветят.
Искам да мога да ги изтрия,
не само в мен, а от целия свят.
Искам, когато подавам ръката, ...
  314 
Разстила езерото лек покой
и иска да ми каже нещо, да.
И в снежна зима, и във летен зной
привлича ме с вълшебната вода.
И в снежна зима, и във летен зной ...
  364  12 
В момент на отчаяние,
без никаква надежда за спасение.
Не мога да дишам,
сърцето ми отказва да тупти.
Душата ми, крещи колко много я боли. ...
  357 
Поетите, те също имат майки,
в къщи ги очакват късно вечерта.
Те силни жени са, не се вайкат,
на лицето им има и усмивки и тъга.
Те пращали са синовете си на война, ...
  326 
Фортуна ме погледна даже с двете.
От тотото - печалба! Милион!
И ти веднага цъфна, нежно цвете,
почти блондинка. С грим и силикон.
Прегръдката ти е като магия. ...
  813  26 
Предложения
: ??:??