Стихове и поезия от съвременни български автори
Странно същество е човекът
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...
Някой ден... ще полетя
Но да беше само това...
Нямам във нещо късмет,
страдам кат' пръч... без коза...
Опитвах със труд да успея, ...
Неравен Бой
И леден дъжд изля във мрака.
До малко котешко дете
Смъртта, невидима, зачака.
Премръзнал бъдещ "мишелов" ...
Помниш ли?
когато по улици шепнехме грях?
Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,
и вятърът вееше отрова и прах.
Помниш ли песните – стари, любими? ...
Забравете коя и каква е била!
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...
Късче надежда
седи на завоя,
притихнало някак,
задрямало сякаш.
Дори и вятъра ...
По гърба на любимата – (Марина Миjаковска, Р. С. Македонија) 🇲🇰
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
От всичките лилави въздишки,
бледи асонанси и алитерация
в тавана на нощта ...
Гарванът
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал, ...
Правила на бог Велес
И променя се то -
С условия - възможности нови.
Тях ги носи сега бог Велес,
И боговете попътни Славянски, ...
Пътят след Бога
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...
Аз
Мразя те и те обичам
И мразя да те искам.
Мразя да не те познавам,
Мразя да те отвращавам. ...
Ода за Софийския Котарак
Чест отдава стар гавазин с непорочна страст.
А отсреща - Котаранчо, прост осеменител -
Пиш си прави, без да пита, до подстриган храст.
В миг на ярост правомощна кипва депутата. ...
Нежна походка
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят ...
В невъзможния хор от Поети
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...
Отивам другаде
но друга влезе ти под кожата.
Фалшива, но пък сякаш истинска,
превзе на любовта ни ложата.
Погледна ме и каза - Стига! ...
За нея
и дъх, миришещ на канела
от гласа ѝ пърхат пеперуди,
стъпва кокетно като газела.
Сочните й карамелени устни ...
С песен докосни луната
изпей ми я и нека да разтърсва.
Очите ми да стори на реки
и дивото у мене да разкъса.
От воят му да се взривят скали ...
Дано!
а "освободители"- все нови,
но в гените си носим спомени
за бунтове и скършени окови,
за черните забрадки, помени ...
Животът е спектакъл
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани ...
По човешки
Не съм родена гений с интелект.
Творец съм, па макар и наполовина,
за някой тъй известен нам поет.
Пиша си по простому. Наивно. ...
Войникът от Господния резерв
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...
Лечителка
По професия доктор, по призвание лечителка,
лекува тя болестите на хората, тяхната душа.
С усмивка на уста и старо и младо от болката
и радва тя хората с човешката си доброта! ...
Това не го разбират чуждоземците
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...
Любовта
някои нежни, други са парещи,
но винаги знаем как да обичаме.
За нея всички родени сме знаещи!
Понякога тя ни е толкова сладка, ...
Безсъници
когато ме завари угнетен.
Загръща мрак умората във мен,
но сън не ми провожда за отплата.
Придвижва се стрелка по циферблата. ...
Сврака в Храсталака
Зайо ужким бил видял,
Как изгубила в шубрака
Цяла пита с кашкавал!
Сврака вряка в храсталака, ...
Стихопризнание
защото бях от тези, гдето
не търсят в храма досег с Бога,
а в дълбините на сърцето си.
Не бях залостен в парадигми ...