Стихове и поезия от съвременни български автори
Топлина след равносметка
защото тръпка в тялото пулсира.
Преследваш ли жадувани мечти,
съдбата праведник във теб съзира.
Човек създаден е да полети ...
Преди да стане селото ни град
оборите ни бяха пълни с крави.
В градините цъфтеше - зарзават,
децата тичаха навънка здрави.
Аз лично гледах… цели шест овце, ...
Благата са ограничени, простотията - не!
към успелия, нито вдъхновение,
било то към писател, актьор, спортист
учител, лекар, архитект, икономист.
Думи не знае, фраза не структурира, ...
Добрите хора още са сред нас
добър човек ти подаде ръка,
измъкне те от депресивно блато,
даде надежда в твоята душа!
Когато тъкмо мислиш само в тъмно ...
Болката
Болката,която цял живот ни преследва,
за да ни предпази от самата себе си,
да ни вдъхне капчицата Надежда,
провокираща всичките ни успехи- ...
Жената от рибарската колиба
За какво са ти бели дворци, Тадж Махали, не щеш ли колибка?
На бездънни дудуци да ти свирят мистралите и мелтемите с дни?
А пък аз да изляза в морето със моята лодка за Златната рибка –
да ловя рибка цял ден – и да мисля за теб над зелени вълни? ...
Родилен кръговрат
Текват му родилните води.
Ароматен сок му е нектара,
радост той в семейството твори.
Скача златно зайче сред листата. ...
Една през облак
може би обратно е зад звезди
луната пълни ли се
оставя диря в облаци
малък свят как в стаята да спя ...
Изпращане
последния комбайн тук оставил диря.
Проблясват в утрото златисти семена,
събират се ята,
а слънцето помага им да ги намират. ...
Вие
изглеждащи прекрасно, но криещи кошмар.
Изящни сте отвънка, но вътре вий сте грозни.
Нечистота и мрак, стенание и страх ...
Връщане назад към езически фантазии ...
Детски рани
поезия изпълнена с обич и лъжи.
Тъжни очи, пак със сълзи
да пораснем бързахме, сега ни личи.
Пропиляни съдби, неизживяни мечти, ...
Локвата и детето
Автор - VelichkaNikolova.1
Едно дете със локва си играе.
Там зайче слънчево търчи насам-натам...
Подгонва го детето и нехае, ...
Ab imo pectore
или всичко е мой образен сън?
И от мен ли, аз чух нужда да иска
душевния ти звън?
Колко трудно е да те оставя ...
Маска
който ще ме определя,
бих избрала маска -
да се скрия в нея.
Ако някой ме потърси, ...
Осем рошави врабчета
... седем рошави врабчета
чоплят си коричка хляб,
лятото на заник крета –
капе старият хинап, ...
Като празна стая
изпълнено със твоето присъствие,
помня как звучи сърцето ти
в тишината шумна и на тоя ден!
И изпълнен с нищо, ...
Глас в пустиня
не на някое скрито,потайно място,
а те нагло,втренчено те гледат от огледалото,
късно е да си мислиш,че си поставен на тясно,
защото съзнаваш в този преломен момент, ...
Мина им модата
в пайети, с тежък грим –
на глас четат Буковски,
Коелю, Братя Грим,
на ум не се зачитат ...
Приятелство
Приятелството всеки сам си извоюва-
дали с усмивка, нежна дума, топлота
с нежна прегръдка в танца на живота!
Приятелството не познава завист, злоба, ...
Последната светулка
Рожковите взеха да ръждеят.
Мокро рухо облакът кълби.
Блъска се вълната върху кея,
сякаш тръска кофи с малеби. ...
В сърцето е добротата
невидим, ала светъл и безкраен.
Доброто в шепот нежно се роди —
то с обичта във вените ни живее.
Не в камък, нито в злато се открива, ...
Есенна тъга
… вятър плажовете бръсне и тръстиките кълне,
просват се вълните – мръсни като черги за пране,
облаците чорлят гриви, дълъг дъжд ще завали –
покрай мен, все тъй ръждиви, скърцат острите скали, ...
От Любов
септември нощем не е никак топъл.
А сутринта, със Тракия експрес
аз тръгнах към морето и… Созопол.
Ще следвам, Аполонията там: ...
Искаш ли да тръгнем без посока...
Ей така ‒ без път, без цел.
Да оставим времето да реши
на живота ни потока
дали, кога и накъде ще е поел. ...