Стихове и поезия от съвременни български автори
Върбите плачели само наяве
с коси от дъжд и капчици сребро.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че животът е наистина
и аз съм в него за безчетен път, ...
Прераждане
Срещал бях те и преди.
Настоящето е само спомен.
Отново ще се видим в следващият, може би...
Този миг е вечност, опият е тази страст. Аз и ти, цветове различни. ...
И може би завинаги
виждам те -
преди завоя
от мене да те скрие,
надвиквайки шума на влака, ...
Ромфеята моя превърна се в буря
Бе сигурна моята смърт...
Войниците имаха
черни доспехи
от странен, ...
Нека
аз съм ти и ти си аз.
Вечното зове ни в безкрайността,
близо сме, нали? Топло е, нали?
Две сърца в едно са слети, ...
Езикът казва
ред от репертоара на Бог,
разделят ни мигове, запетаи и точки,
между нас - вечност
и един въжен мост, ...
Кратко описание
Ако се харесам, възможно е да се влюбя в себе си.
Ако се влюбя в себе си, сигурно ще се намразя.
По-добре да не се описвам.
Възможно е да си остана влюбен. ...
Фронт
Пресичат се житейски паралели
с меридиани тежки на съдбата
и подранили или закъснели,
участваме на времето в играта. ...
Без Майчина Насока
липсва ти морал, всеки туй го вижда.
Над теб, и над твоята връстница,
бурята по-малко всеки ден приижда.
Липсва възпитание, ...
Благодаря
Благодаря на Бога, че те има!
Че беше тук, дори когато аз
бях лоша. Жалка. Гневна. Нетърпима.
И че каквато съм - такава ме прие - ...
Партитура с недопята песен
от едно студено безразличие,
ако сам тъгата ми преплуваш
и достигнеш бряг със име "ничия".
Този бряг е ронеща възможност ...
Коловози
а днес владея цялата Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене.
Защото гледа моето безумие – ...
На баща ми
Господ Бог те сътвори от кал,
вдъхна ти душа, за да обичаш.
Даде ти сърце да имаш жал
и безброй мечти след тях да тичаш. ...
Неизречено
щом сърцето ми не познава езика,
с който на мен и теб не ни стиска
да си кажем кой колко другия обича...
Изрично животът ни предрича - ...
Мисията живот
Завоалирана във мисията живот
Най-истинските мигове без дрехи са
Най-истинските истини болят
В неизказаното скрит е смисълът ...
Щастлива лудост
превърнах се в мак!
Погалих си дните,
после ситния мрак...
Разгърнах дъгата ...
Молитва за България
когато с гайдата душата ми заплаче...
И звънкоструйно, пролетно капчука
през тамбурата в мене зазвучи...
Когато вятър звезден през кавала ме докосне, ...
Моята неделя
над моето малко градче.
Персони с торби във ръцете поели
по дълга пътека. Дете
протестира, не иска да ходи. ...
***
щурмували са мойта непристъпност
и мислите с невяра са оплождали,
засявали са нощите ми тръпни.
Тъгите, като листопад отгоре ми, ...
След края на тишината
трескав пулс те рисува пред мене,
тишина ме изпълва, тишина ме вали,
а Смъртта е дошла да ме вземе;
аз полагам ръка в костеливата длан, ...
Предначертаности
по продължението на всемира,
а галактиките са се подреждали,
за да срещнат двама ни,
когато звезди са избухвали в допир, ...
Глухо
от първия ден, когато си тръгна.
Времето спира. И ме гледа безпомощна.
А под кожата – лед, и вулкани, и тръни.
Не тежи повече, не тежи и по-малко ...
Среќа во кутија од кибрит 🇲🇰
ја научи азбуката на лажните луѓе
се радуваше како дете
ги разубавуваше убавите жени
запали оган за сите нас ...
Чудо
Днес разхождах се в парка
и видях децата да тичат и играят.
Засмени и весели, и игриви
те рецитираха стих за теб, стиха, който ...
Чист
на тротоара плочите
и спомените ми за бъдеще
от минало прескочени.
От изобилие съм гладен, ...
Улица "Анна Ахматова"
"Анна Ахматова''
и залезите ми причиняват
липса на пулс,
безсънно те търся ...
Път без думи
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам,
щастлив съм, а толкова трудно живея. ...
Помпей
град вечен, град пищен,
град знатен, изпълнен с живот...
град гнусен, противен,
град скверен, град мрачен, ...
Преди да дойде лятото отново
си има свойте древни правила.
В сърцето има кодове първични
за всеки шум и всяка тишина.
Не го обича. Той не би могъл ...