Стихове и поезия от съвременни български автори
Невидимото се вижда
път, водещ към усещането - щастие.
Това са случки, изпълнили мечтите.
обещания без клетви и думи.
Това е поглед отвъд всичко, ...
Моето дете
Моето дете, още бебе е то.
Моето дете, не бързай ти да порастеш и родният дом да напуснеш.
Моето дете, обичам те, обичай ме и ти.
Моето дете, винаги ще бъда до теб. ...
Когато си далече от дома
и друг е аромата
на вятъра в косите на жените...
и липсват слънчогледовите ниви
в безкрайност пръснати под синьото небе ...
Хвалипръцкото /почти истински случай/
/почти истински случай/
Той все се удряше в гърдите...
Кънтеше мъжката му гръд.
Хвърчеше той и над орлите... ...
Да обичаш
да обичаш това е призвание.
Да обичаш значи да бъдеш водача,
който ще те води въпреки твоето негодувание.
Да обичаш значи да пазиш, ...
Ела с мен
в лицето ѝ храча и се смея.
Да умра не ме е страх.
Не веднъж вече мрях.
Родих се, но не живях, ...
Това ме прави човек
не ценя,
не обичам,
защото е много човешко.
Не дишам, ...
Дишам...
като луната, която обича морето,
като морето, което обича душата ти,
като земята, която обича стъпките ти,
като въздуха чист, който те изпълва ...
Какво от туй, че той не е Пегас
Обидата и болката се сляха.
Нахлуха черни мисли във главата ми
и коня на емоциите яхнаха.
Не бе Пегас. И аз, и той го знаехме, ...
Привкус
откъсна се в писмо-раздяла,
поточна линия с ранени мигове
пуснати в нерадостен конвейер.
Згубени в безмислените конспирации, ...
Четиристотин и девет
кошмари зли сънувам.
Блажено си мечтая,
отново за покой бленувам.
Знам, че такива мисли скверни, ...
Любов
и… нищо вече не боли,
тогава тя целува – бавно,
очите с нежност да благослови.
Тогава взима си глухарче, ...
На всеки рат бих устоял
и пращай войници безброй.
Десантчици пускай ми,
колкото искаш,
изпращай ...
Тръгнахме към Европа
че там всичко е гладко.
Дори законът еднакъв
бил към мен, батко и татко.
В София на сладки приказки ...
Съдба
не издържам вече.
Не проработиха и молитвите към Бога,
явно Всевишният тъй рече.
Нямам сили да говоря, ...
Песен за нас
Това е песен за нас.
Знам, че сме преминали през много,
но все още те искам с мен.
Така, че хвани ръката ми и ...
Мома на хорото се хвана да играе
с крака лекокрили, нестъпващи земята,
лети в танца, сърце ѝ не трае,
коса ѝ във въздуха красиво се мята.
Стъпките ѝ поезия по дансинга пишат, ...
Слънце мое.
Толкова дълго те чаках.
Ще я пазя като очите си,
сълзите ще изтрия, че дълго плаках.
Не искам да триеш сълзи, ...
Врабец и червей
Летяло си врабче на воля
над ширналите се поля,
щастливо то било, но в полет
червей черен го видял. ...
Захранване
Отварям дланите и ги обръщам към небето,
с надежда да се заредя от там,
тъй както е при хората сега прието
и както вече в това вярвам аз! ...
* * *
Закостеняло мислене как да обориш?
Зазидани двери как със ключ да отвориш?
Тази робска нагласа, оцеляла във времето
със саможертва не можеш да я пребориш. ...