Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз те живея
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си ...
Потъвах в морето бездънно
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си... ...
Онази песен на Балкана
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.
Опиваше ме кроткото мълчание ...
Самоубиване
за никого,
освен за себе си,
в центрофугата на живота.
Снежанка
бисерни, малки, сияещи капчици.
Блясък последен – и чезнат в пръстта,
плъзва тъгата ми с котешки лапки.
Мека, уютна, безпаметна – сън, ...
България
Било му скучно в Рая. И еднообразно.
На Земята с пълни шепи зараздавал.
Не оставил място пусто, сиво, празно.
Нахвърлил тук-таме по малко планини. ...
Боб чорба
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба. ...
Ах, тази муза!
и де що рими зная са под ножа,
ала рискувам май да се изложа,
че нямам нито стих за любовта!
За нечии очи като слънца ...
Когато любовта иска да се завърне
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...
Безнадеждност
то вече е в един батак,
откъдето няма измъкване назад.
За мене вече е само зима
и душата ми е уязвима, ...
Палто
който да посееш духа в празнотата ми.
Чакам те, побързай,
който да измиеш
синьото от очите ми. ...
Пропусната вечерня
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...
Рима - зеленчукопроизводителна и насърчителна
юнак е, който често
хапва пащърнак!
Този ден
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи, ...
*****
моя съкровена
мечта!...
Кажи ми, че
си дошла, ...
Мечти на литър водка
... обаче-парен...
събирам и за въртележка
даже за виенско колело.
събирам и за еднорог, ...
Сън в съня
по замъгленото ти съзнание,
живея като на сън,
не мога да се събудя.
Слънцецветна птица
как някаква птица летѝ,
не гарван (от мрака по-черен),
а птица от ярки лъчи.
По-светла от жаркото слънце, ...
Португалско фадо
носталгия, мъка, копнеж, самота...
изпята с мелодия тъжна, но бяла.
Любов е една с португалска душа.
И с чудото, Фадо, китарите плачат. ...