Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Не бих могла

Не бих могла дори и да те моля
за малко обич или пък внимание...
Не бих могла дори да ти говоря
в пристъп на трепетно вълнение...
Дори не бих могла и да те гледам - ...
752

Пастелно

По ръба на дневните ракурси
се усмихва зелена светлина,
дава път на рисувани с пастел посоки,
водещи в незнайна ширина.
Скачащ детски смях люлее се във люлка, ...
445 2

* * *

49
Когато се потрудиш, идва и признание,
и казваш си: „Това е моето призвание“.
И заработваш яко в твоята насока,
без да разбираш, че си Божие послание. ...
1.3K 2

Любовта е за Двама

Любовта е за двама приятелко, знаеш ли?
Лудост е да я търсиш там където я няма
всекидневно тя се доказва, не знаеш ли?
ти го обичаш, а той просто те смазва...
Любовта е за двама приятелю, разбираш ли ме? ...
1K 3 6

Повик

Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя. ...
1.7K 3 6

Добър ден, тъга

Ти идеш пак! Душата ми смутена
трепти със трепета на злак,
че сянката ти, ето притаена
застинала пред моя праг.
И гледаш ме с очите тъмни ...
1.4K 1 2

Самота

Къде са чувствата?
Дали са остарели,
не искат да вървят
по моя път
или от измамите ...
664 1 12

ЧРД

Отметна слънцето завивката
и скочи. Като пъргаво жребче.
Миг не трябва да се излежава!
Не и Днес! Категорично не!
Да свърши има толкова задачи! ...
1.2K 3 12

Коя от двете ни ще избереш?

Ако грозна съм като Смъртта,
с едно око и полусляпа...
Ако лишена съм от... Красота...
И нестройна... Вероятно...
Дали до мене тихо ще се спреш - ...
1.1K 6 10

Нарисувай ме

Нарисувай ме с пръсти изкусни –
с потъмнели от лудост очи,
и с червени треперещи устни,
с разпилени от шепот коси.
Нарисувай ме, моля те, днес и ...
803 6 12

Наемайте поетите на работа!

Не вземайте поетите на работа!
Те на конвейера уморени ще заспят.
По цели нощи във вселена друга
с поезията си планетите въртят.
Поетите не стават за шофьори, ...
890 4 6

Очи со боја на кафе 🇲🇰

Еден облак падна во лозјето
еден човек зборуваше сам со себе
ридовите мирисаа на пожар,
а жителите на соседното село
ни го украдоа сонцето. ...
464 1

На Изток от Рая, на реалността в края

Далече, на Изток от Рая,
на реалността в края,
повярвай, си струва,
да видиш картините,
които Бог рисува... ...
1.8K 1 1

Математическа поезия

Броилка
Десет гъбки в гората поникнаха
снощи след топлия дъжд.
Девет ежлета помощници викнаха
да ги сберат наведнъж. ...
3.7K 8 28

Ти беше богиня с очи от смарагди

До Б.
У мене гореше пожар, о, принцесо,
от чувства небивал пожар...
за мене ти беше августа
велика, ...
486

Път без думи

Автори: Явор Перфанов и Таня Мезева
Явор:
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам, ...
665 1 2

Моята икона

Моята икона
Аз вярвам в Бога. Моят Бог си ти!
Моята икона, моят идол.
Мойта горест, моите сълзи,
моят спомен, моята поличба! ...
759 2

Пожар

Опитвам се отново да гадая
Какво се крие в сивите очи
Дали това което аз желая
Бушува в тебе и крещи
Казваш нямало значение ...
748 3 4

По стъпките на нищото

Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.
Слънцето е страх, прах до мен говори... ...
480 2 6

Последен вик

Оглеждат се две нежни очи,
търсят ли търсят.
Спотичат се по бузи сълзи
и бавно се кършат.
Устните леко помръдват ...
925 1 2

Прости

Помниш ли наш'те улици прашни?
Тичахме и играехме, като деца
и накрая една отронена твоя сълза.
Че трябва да си ида ти никога не разбра.
Помниш ли разходките в парка? ...
1K 3 11

У дома

Имам си любимо място,
на което чувствам се,
като на върха.
Там съм отраснала, там била съм най-щастлива!
Това любимо място е у дома. ...
698 1

18+ Уличница

Като мравка скиташ ми по кожата
не съм забравил вечерта в ложата.
не съм забравил как ме прелъсти.
не съм забравил какво ми причини..
наричах те Богиня ...
676 1 1

Този

Пита ли те Този,
защо закъсня снощи?
Сготви ли вечеря,
прането изпра ли?
В косите ти черни ...
542

Натурфилософия

Когато кажеш "Аз" - разбирай само "Аз",
не тези гърди, в които с юмрук се биеш смело,
не тази уста, която не млъква нито час
и нито този мозък и умното си чело.
Защото всичко това от клетки е сглобено, ...
1.5K 1 1

Спомен за минало лято

I
Беше юни. И слънцето шепнеше с нас
невъзможни, измислени тайни.
С цвят на младо море беше нежният глас,
обещал ми възторзи безкрайни. ...
1.6K 1 5

Легенда за Калиакра

В нощта дошли. От синята стихия.
Докарани от тъмни ветрове.
Разпръснали най-кървава магия
по българските горди брегове.
И грабели, убивали на воля. ...
1K 1 2

Мечта

Дълго ти без мене си живял,
дълго аз без теб сама била съм.
От щастието кратно земен дял
съдбата щедро ни поднася.
Клетва за любов не ми е нужна ...
1.1K 2

Над каменната плоча

Капка лаконичност, океан от безмълвие,
част от самотния летен дъждец,
над каменна плоча тихом мълви
безличен, бездушен до болка крадец!
908 2

Пух

Много любов е нужна на хората,
за да слеят лъчи в един-единствен поглед.
Нежен е гласът на изгубените спомени,
звезден е духът, а очите му - мокри.
В спомени живял, разлиствал се по книгите. ...
562 2 2

Пъпна връв

Ония двама, дето ги измислихме,
някъде все още се обичат.
Минава времето, а те все по- малко
на мене и на теб приличат.
Живеят в други светове ...
1.9K 3 8

Клише

Ще превържа незараснали рани.
Ще изгоня дяволи – триста,
че научих – сълзи, Душата не хранят,
нито мастило разлято по листа.
Забранената дума „обвързвам“, ...
614 3 12

Ще гледам как ставаш на прах

Гореше. Аз чувах как стенеш и викаш.
Подадох към тебе ръка.
Посях ти надежда
и сляпо повярва,
че няма ...
782 2 4

Посрещане

Посрещане
Магьоснико, твоите нежни слова
отвориха отдавна заключена врата.
Добре дошел! Ела и поседни!
Аз вече се давя в сините ти очи. ...
572 2

Сън

Не, не сънувам.
Мечтая за сън.
Сънят, който с тишината
ще ми донесе
радост от живота, ...
546

Самохвалко

Автор: Генка Богданова
„Не е юнак този, който сам се хвали.”
Похвали се козлето Непослушко
на малкото прасенце Клепоушко:
- Аз съм, глупаво прасенце, ...
901 2