2 239 резултата
След галещия допир на плътта
душите търсят извора небесен –
с тях литва върху ангелски крила
вълшебен стих от Яворова песен!
Гърдите ти отронват нежен стон – ...
  848 
Имам надежда:
като кълнящо семе
я отглеждам.
Вярвам, че тя
ще ме отведе към доброто ...
  969 
Доколкото знам:
ти не си ме загубил;
лесно се спомням.
В отговор хайку на alantuan
15.02.2015 г.
  797 
Прозрението
проблясва в съзнанието
необяснимо.
Това е тайна.
Не се пази, но е заключена ...
  889 
Вълнуващо
приключение на сърцето-
като слънчев лъч.
Прониква през тъгата,
гони самотата. ...
  866 
Капки от една река
Една мечта, когато имаш ти,
какво, че ще се сбъднат
хиляди мечти?!
  635 
Коледен звън
отеква в тишината
на святата нощ.
Коледна песен.
Носи се, пълни душата. ...
  1643 
Никога, не подценявай своя враг.
Всичко е обсипано във мрак.
В битките жестоки, кървави и диви.
Гонят се и викат, бели самодиви.
В очите ни свети, неугасващия пламък. ...
  504 
Бяла зима,
поднебесна красота.
Мраз в сърцето.
Сняг затрупа спомени,
мрачно е в душата.
  913 
Заплетена истина
с пречупени криле-мечти
в паяжина-илюзия...
  613 
На ръба
Прикована съм
Изповед
Събуждане
… из моето житие ...
  1046 
Гърбати хълмове
в алуминиев мрак.
Искрят звезди.
Нощта изглежда вечна,
но изгрева иде.
  939 
Той: Живеейки така умираш в чуждата реалност и съдба.
Подтиснат търсиш да откриеш себе си.
Откриваш, че живееш за да радваш другите,
а твоята радост е смъртта.
Умирайки така живееш. ...
  1072 
Животът тежък
с изкълчени крака
леко го вървя.
  637 
Яростен дъжд,
разплака стрехите.
Сбогом, лято, есен е.
Мъглата виси
като шлейф на мантия ...
  948 
Почакай, лято,
не бързай, слънце!
Останаха толкова
непосрещнати изгреви,
неизпратени залези.
  953 
Душите ни
са слепи от болки
и тревоги.
Махни се, черна нощ,
долитай, светъл ден!
  974 
***
Вървя,
безлюдни улици...
Купища автомобили.
*** ...
  1023  10 
Лъжовно се живее в самота,
защото всяка връзка тя прекъсва
и носи болка, чувство за вина,
един от друг задълго ни откъсва!
Но смисълът на земния живот ...
  854 
чувам с пръсти
дишалото слънце
през нощта в косите ти
  669 
Настъпи нощта.
Звездният ù похлупак
покри езерото.
В далечината проблясва
набръчканото му огледало. ...
  887 
Животът полудя:
издигаш се днес,
пропадаш утре.
***
Океан от грешки - ...
  886 
Лято е. И прасковите зреят,
натежали от обилен плод –
хиляди слънца, тъй сладки, греят,
пълни с топлина и със живот!
Праскови – и сочни, и големи, ...
  1482 
Сочни, алени устни!
Топла, дъхава пазва!
Разсъблечени чувства!
Огнен миг на екстаза!
След изгарящи страсти – ...
  827 
***
Зимата открадна
Червените устни на лятото...
Превърнаха се в ледени сияния.
дата: 11. 07. 2014 г. ...
  934 
С къдриците ти златни, разпилени
върху леглото, слънчев лъч играе!
Като дете притискаш се до мене!
Усмихваш се и на любов ухаеш!
Богат съм, русокоса хубавице – ...
  1267 
Богородички,
невен и латинки
пъстреят в градината.
Душата се пълни
с багри и аромати.
  903 
Ясен небосклон -
кехлибарено отражение
на градски светлни.
Над земята плува
люлякова ароматна нощ.
  959 
диханието на вятъра по петолинието на жиците:
партитура атонална музика
за пан-флейтата на комина
  833 
В морето нощем
вълните милват брега
бавно и нежно.
  763 
Изумителен,
ужасяващ е светът.
Онова, което
хората си причиняват
един на друг - също.
  893 
Мечтите отпътуват без билети,
на кораби с опънати платна
преплават океани и морета,
делят небето с птичите ята!
Достигат хоризонта, който свети ...
  825 
С аромата
на сено се спуска
хладина от гората.
***
Вечерта пристъпва ...
  927 
Дай на птицата крила и глас
Дай на птицата крила и глас.
Така Той ги е създал.
Кучето приятел, птицата другар.
Така е, защото Бог така е казал. ...
  875 
Яркото слънце
танцува по небето -
идва лятото.
***
Малка калинка - ...
  897 
листопад...
всеки ден мета по малко
сянката на ореха
игра на семейство -
около пръста на момичето ...
  589 
Огледах се в очите ти –
заплувах сред сълзите ти!
Целувайки те, стигнах до брега,
където се разливаше
и с ласките се сливаше ...
  690 
Монотонен дъжд
разплака стъклата.
Успокоява ме.
***
Въздухът трепти - ...
  899 
На пазара в Багдад сред стотиците книги
срещам дребен, прегърбен от болест човек.
Той протяга ръка, закачливо ми смига:
– Господине, купете за тъгата си лек!
И подава ми томче – от арабски поети ...
  543 
Не съм изповедник, не нося ни расо,
ни хляба, в молитви узрял за душата.
Не съм и безгрешен,
но с вяра съм расъл –
в живота, поел от меда и солта на земята ...
  718 
Предложения
: ??:??