Поезия

253,1 резултата

Да отбрулиш спомена

Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...
1.2K 9

Синове

Синове
Синовете са като пръстите на едната ръка,
различни са един от друг,
такива са но еднакво ги обичаме.
Те са наша кръв и наша плът, ...
518

Усмихнато разпятие

Момиче без лице и име беше тя във сивия свят.
Нямаше по-остър нож от този, който Господ ù заби в гърдите,
и пронизващата болка я отрезви.
Искаше животът ù да бъде жив,
но само тя бе божеството, способно да го съживи. ...
672

Ангел

Появи се ти в моя живот,
отвори белите си крила,
разтворих душата си - свой прозорец,
ти озари го със светлина.
Аз ще бъда там, ...
807

Не е

Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...
738 5

Надежда в мрака

Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...
1.2K 1

Тихо, както след зачатие...

Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели ...
562 6

Не съм жена!

Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...
681 9

Не, на смъртта

Злото навлезе във живота ни
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските ...
648 1 10

Плана

Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам, ...
997 2 23

Сънуване

Всяка вечер светът се покрива
с тъмен облак и златен прашец.
Любопитна луната се скрива
и прокрадва се, като крадец.
Тази нощ ти изпращам съня си. ...
574 5

атака

донеси ми от всичко по малко
съвършенство ми дай
несъвършен съм
безкраен и див
дай ми покой ...
963 8

Загубих те завинаги

Върнах се, но теб те няма на балкона,
не чакаш, там, както преди своя внук,
а тръгнах и на време натиснах бутона,
ала часовникът ти беше спрял дотук.
Кой път да избера, за да тръгна натам, ...
1.1K

Кофти тръпка... /За кОнкурса – „Въздишката на ЛюбоФ Френска”/

Стоя си на бара и пуша цигара.
На стола съседен сяда пичага.
С усмивка лукава, коса русолява,
чаша с лимонче любезно подава.
Жената във мен наперва се гордо. ...
670 4

Поет

Той е вечно красиво разсеян...
Носи в джоба си смачкани листи
и понякога тихо си пее
или сам си говори със истини.
Във очи на момиче живее, ...
1.3K 7

Парижка (п)есен

Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...
663

Рождения ти ден не ще забравя

Рождения ти ден не ще забравя
Рождения ти ден не ще забравя -
към теб ме връща вечно памет гузна,
щом паднал, трябва пак да се изправя,
макар и понатъртен и охлузен. ...
493

Небесни нрави

* * *
на Веселина
Небето често си променя нрава
в този тъй жадуван сезон.
Тече концерт от птича врява ...
791 2 6

На кого да се оплача

На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...
469 1

Дъждовно

Дъждът не мокри истинската същност
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина, ...
442 1 1

Съдба

Хора без лица.
В кожуси на лисици.
Не протягат ръка.
Радват се на хорската мъка.
Завист на талази ...
452 1

За кОнкурса "Въздишката на Любов Френска" Поетеса Веса, сама се почеса...

Поетеса, кака Веса,
сложи късата пола,
после тури си червило
и към него полетя!
Спиридон поет отвеян, ...
667 3

Нощта е тъжна

Нощта е тъжна
Нощта е тъжна
виното искри
в чашите кристални,
неизпити ...
551 1

Хроника на чувствата

В този свят да страдаш
и да гориш отвътре
е нормално състояние
и не е нужно да си специален,
за да разбереш, ...
455

Тази любов, пазех я за теб...

Тази любов, пазех я за теб...
Тази любов, пазех я за теб и винаги ще е така
Преди я пазех, сега я пазя и ще продължа да я пазя
Защото сърцето ми го знаеше, че ще те срещна, макар да губех вяра
Знаеше го, знаеше всичко, макар разума да не спря”Не”да повтаря ...
627 2

Дъщеря на есента

Дъщеря на есента
Ноемврийски изгрев
играе в очите,
твоята усмивка
ме пленява. ...
1.1K 1

Едничка дума

Едничка дума
Едничка дума трябва на човека
криле да му поникнат и да полети.
В живота да намери вярната пътека
и да постигне смелите мечти. ...
580 1

Утро

Утро
С изгрева се ражда деня,
след тъмнината идва светлина.
Отново ражда се надежда,
събужда се света сега. ...
416

Не ме е страх

Ще искаш ли с мене думичка да споделиш?
За твоите за моите проблеми.
Разбирам че все някога ще прегрешиш,
в нас бушуват хиляди дилеми.
Знам вървим по нашите пътеки, ...
459 1

Тиха радост

Като гледах снимките ти чудни -
топлина в душа усетих.
И за спомен мил от очи умни,
що преди съм съзерцавал, се сетих.
И сега, от тез прекрасни изумруди, ...
524 1

Случка със сънародници в метрото

Чувам българи наблизо да говорят.
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.
Обиждат се, но никой не разбира. ...
457

Издѝша

понякога усеща
че издѝша
и че изчерпва
пѝсарската нѝша
но въпреки това ...
478

Разговор със зимата

О, колко тъжно плачеш, чрез капчуците.
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти? ...
393

Антарктическо лято

Идеално начало на зимата -
Да поемем в различни следи...
С незаглъхнали песни по устните,
С изчервени от вино страни.
Ами... Толкоз. ...
814 2

Безнадеждност

Безнадеждност
Несправедлив е животът,
майка му стара!
Цял свят робува на Идиотът.
Издавихме се в океан от поквара. ...
488 1

Ценностни спомени

Как искам всички да запазя
спомени от мойто детство,
на внуците си да разкажа,
що значи думата човечност.
Помня, бях дете невръстно ...
500 1

Силата на пролетното слънце

Само ако пожелаеш
малко пролетно слънце
да разкаля пътеките,
по които кръвта
потича в сърцето ти, ...
483 1

Болка

Помирих се, че съм остаряла.
Повехнала и побеляла.
Процес биологичен.
Макар болезнен
и доста неприличен. ...
408

Ех, листа, листа ...

Ех, листа листа ...
трябва ли да падате през есента?
Умирате с въздишка откровена
доворшвайки приказната си поема.
Защо напускате живота пак? ...
425