Ще ти дам целия си трепет несмирим, ако ме погледнеш…
Ще те даря с вълнението неспирно, ако ме докоснеш…
Ще отдам топлината на тялото си, за да бъдеш изпепелена…
Дай ми бляскави очи, за да разтуптиш сърцето ми ранено…
Дари ме с топло тяло, за да сгрееш душата ми студена… ...
Боли, когато гори, моето сърце.
Боли, защото се оставих в твоите ръце.
Тази болка увеличава се по две
щом наранен съм от твоето сърце.
Няма ли те, няма го и небето синьо. ...
Сричам нотите, а пее ми душата.
Пианото след мен подрънква жално
и веселата песен във главата
в действителния свят звучи банално.
Алегрото на Шуман пак се спъва ...
Построих си кула без прозорци и врати.
Скрих се от теб и твоите очи.
Пиша със собствените си кървави сълзи
по студените и черни стени.
Дали ще посмееш да разбиеш моята кула ...
Когато в мен се разстилат мъгли
и плаче с уморени очи есента...
Когато е предснежно студено
и вън на дим и огнище ухае ...
Тогава ми се приискват пчели ...
Не ме познаваш - прииждащ пак със прилива,
разбиващ се със трясък във ума ти,
и всяко утро, изгряващ като изгрева,
по устните ти, шепнещ във деня ти.
Не ме познаваш - загледана в очите ми, ...
Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –
невзаимна любов, неродено дете, неудачи,
след стремителен полет в сияещите висоти
да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,
да откриеш приятел че завист към теб е таил, ...
Не беше ли, когато там бях аз?
И не видя ли тази тъмна стая
на счупени крила и страх
и грешките преди да ги позная,
пространството на всичко и на нищо. ...
Дали те помня? Душата ми терзае.
От спомени сърцето ме боли.
Сама съдбата живота Ми чертае,
приятно в мене шумоли ли, шумоли.
Дали по пътя тръгнах на мечтите? ...
"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота....
Най-горчи след нечие си тръгване.
Най-изгаря есенна слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
Боядисах си косата зарад теб,
усмихнах се и сложих си червило,
и ритъмът ми май си е наред,
и нищо, че сърцето се е свило.
Очаквам те, ела ме прегърни, ...
На Д.
Защо жената на художника не може да рисува?
Защо боите ѝ са сиви, а картините не струват?
Защо от сивота, дори не съществува,
но че живее истински безмълвно се преструва? ...
Акростих за "Когато"...
Акростих дори ще ти напиша, за когато събличаш душата ми с очи...
Бягам по небето, когато съм хваната за твоята ръка,
носим слънчеви лъчи и лунни искри...!
Виж какво провокираш в мен - когато целувка в целувка ...
Аз пак съм тук и пак изнемощяла
се боря с сивото на този свят
и той отново ме залива като хала
с дъх мръсен и на лепкав прах богат.
И пак вали ме мрачен дъжд пороен. ...
Когато се почувстваш ти забравен от най-милите за тебе същества.
Ти моста на надеждата недей изгаряй, остави я да свети тя в ноща.
Понякога хората потъват, забързани във утрешният ден.
И забравят вечер да целунат любимия за тях човек.
Но скоро ще се върнат уморени, с посърнали от студ лица. ...