Преди много години /неизвестни за мен/,
легенда разказва за мома и ерген,
що любов са таили във горещи сърца,
с имена си дарили по една планина.
Та... живяло момиче, красиво то било, ...
Отекват сигнали под купола цветен,
поставящи ново начало,
и в този миг – светъл, но тъй мимолетен –
сред цирка е времето спряло.
Забавен и весел, добрият палячо ...
Вечер една, трапеза и кърваво вино
събра ни приятели стари да нищим
злободневните теми и други дилеми
свободния палав дух да отприщим.
(Ха, наздраве, дружино!) ...
"Не тъгувам, но не ми е и щастливо"
Не тъгувам, неееее, не е така,
не ме разбирайте погрешно,
то няма да прокопсам, знам,
може би… дори и в любовта. ...
В бетонен свят с стоманени основи,
с изтъркани фасади и студен паваж,
Доброто се опитва да проходи,
изгубило отдавна своя страж.
Там някъде, зад телени огради, ...
Разбрах какво е да бягаш от живота.
Да се криеш в измислен и красив свят.
И там да отхвърляш онова със охота,
което истинския оцветява в тъмен цвят.
Разбрах какво е да избягваш проблемите, ...
...Да почувствам...
Да почувствам...
Да почувствам, че ръцете ти са моите милувки,
че сънят ти е моята мечта, реалност,
че погледът ти едновременно е моята смърт и живот, ...
Зад сивата стена на времето ще ме очакваш,
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват, падайки, невинните снежинки - ...
Съдбата човешка се носи, като лодка по дива река,
през пяна, скали и потоци, завършва сред шир, синева.
Когато е лодка младежка, по ръкави поема, пътища бол,
времето носи оценка, за цвета на водата пред погледа гол.
Дали ще гази през мътни канали или през бистри, студени води, ...
Любовта, приятели, трудно се стига
със свити пръсти и кръстосани ръце.
Тя при всеки от нас неочаквано пристига,
когато сме се борили за нечие сърце.
Човек се оглежда, ослушва и спира, ...
Розите цъфтят и прецъфтяват,
не драскат остро техните бодли.
Спомените цветни хлад навяват,
а как не спира само да боли...
Умират тихо залезите уморени, ...
Ти върна на България духовността
и звездното начало благовейно! -
Чрез тебе спря падението на света
и нова ОБИЧ на Земята грейна!
Ти в нас усещането за Добро вградѝ ...
От онзи миг не искам да съм влак.
Не искам релси, машинист, семафор
да слагат в рамки нуждата от бяг
към цъфнали внезапно нежни макове.
От онзи миг съм снежна тишина ...
Остави ме да плача...
Остави ме да плача, да плача, да плача...
докато не пресъхне езерото на сълзите,
родени днес, дори да знам, че е невъзможно...,
защото това, което ме кара да плача така ...
*Един женски отговор на прекрасния стих "Среща", на Ангел Колев
А. Колев:
Не вярвах, че ще мога да те видя,
след толкова години без мечти!
И пак си с прелъстяващата риза! ...