Стихове и поезия от съвременни български автори
Алтернатива
във тоз живот и сив, и див
е нужно всеки да загине
или пък да остане жив?
Като умреш, къде ще идеш, ...
Любовен ескиз – 1
любовта се рисува...
Ако в няколко стиха
любовта съществува...
Тя е цвете, което ...
...Сърцето решава...
Сърцето никога не лъже и не греши, дори и да боли,
защото с любовта извираща от него, прави ни щастливи...
благодарение на него, споделяме я с хората...обичаме се един другиго...
Сърцето решава, не знам дали е несъзнателно ...
Топло...
Р.Чакърова
Дъждовете във мен взеха лятна ваканция.
Не устояха на толкова топло в душата ми.
Слънчогледи се ширят и римите странстват ...
... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее.
Изглеждаше светът вълшебен.
На нара звездните цветчета.
Бадема розов. Дребно бебе.
И гъсти, гъсти вечери. ...
Звезди
с парченца от лъчи
пречупени, пробождат синевата
небето натъжено
покрусено мълчи ...
Три години
три години, ярката звезда
дните ни безмълвно озарява.
Вяра ни изпраща във нощта.
Три години молим се и знаем ...
Погубен свят
такива сте вие сега.
Във време на тъжни усмивки,
в печали, но не от душа.
С разрошени буйни къдрици, ...
Когато Малката предизвика кака Пена
майсторка голяма - баничките ги върти
така изкусно, че - като хапнеш - топи се, сякаш сладолед ядеш.
Чак от другите села с коли, велосипеди и каруци
идват да пазаруват във дюкяна неин. ...
Вход свободен
когато дъжд от истини изля?
Доверието обтегнато надупчи...
Жаравата остатъчна изтля.
Отеква в мен прощалната балада ...
***
писмата ми
и поезията
и ще ги слагаш
в рамки ...
Признавам го...
как ме гледаш,
как те гледам аз
и това изпълва ме със щастие.
Усмихваш ме, ...
Недоносено стихотворение
Р. Чакърова
Самата Тъмнина ми проговори.
Гласът ù беше топъл, завладяващ.
И идваше през малкия прозорец... ...
...На какво ме научи...
(на моя брат по душа)
Не се придържай към миналото
или тъжните спомени.
Не отваряй раната, ...
Близки срещи от третия вид
Админът свика сайта на събор.
И куцо и сакато пое в посока Шумен
с очакване за петдесет евро.
Вместо евро обаче, раздаде детелинки ...
Задушница
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата ...
Довиждане, Училище
С усмивка ведра свети пролетта...
Дойдохме преди време неуверени...
Но вече сме пораснали деца...
Без нас навярно тъжни ще са стаите... ...
Страхът
Страхът затиска ни гърдите пак.
Той сякаш крие се в сенките
и чака своя час
да впие нокти безпощадно в нас. ...
Честит 20-ти рожден ден, сине
небето като син гоблен.
Прекрачваш праг на двайста порта -
поредният ти ден рожден.
Върви уверено и бодро, ...
Липсваш ми
дори за секунда от минутата
не мога да я отлепя.
Завинаги топлината ѝ ще пазя,
като че ли е собствена, а мой ли си? ...
Светът
Фантазията със криле се рее –
сред свят измислен някъде живее...
Там, където сенките сплъстени
изтъняват в образи стопени ...