Стихове и поезия от съвременни български автори
Признание ще трябва да направя
Ще трябва да призная
(макар че винаги се правя на корав),
нелеко е –
спокойствие желая – ...
Ах, безгрижни дни
детските ми дни игриви,
защото исках аз да стана
работеща мома голяма.
Съжалявам аз сега, ...
Еволюция или инволюция
еволюирала вече,
сътворила Човека,
с венеца свой се кичи.
Но... и пантерата даже, ...
Картина
разбрах, че животът е възел.
Току си отпуснал юздите,
иди, че сглобявай тоз пъзел.
Ще шарят квадратчета празни, ...
Мисли за цветната дъга
Поглеждам към небето,
след дъжд
без качулка...
От него влагата се ...
Курортно
Това го запомнете от мене
на някои / и в / морето им е до колене.
Бог едно им е взел, друго им дал
да им е халал!!! ...
xxx13
Сега сама съм. Няма те до мен,
че Черното отнесе те в Безкрая.
Проплаква нощ горчива в моя ден.
Душата ми е празна, грозна стая. ...
Битка
Чувствата на дребно разпродавам.
Със статус „безлюбовно” съм се вписала
на старото ни мътно огледало.
Провира се отдавнашният усет, ...
***
те кротко спят във своите легла.
Сънуват ли света в позлата?
O, да! Но аз не мога да заспя!
Сънят чертае по лицата ...
Пътуване към рая
и ние можем да пътуваме свободно.
Не са ни нужни даже раници,
към рая се пътува най-удобно.
И ето спирка, идва автобус, ...
Скрито послание
защо нощем над мен бдиш?
О, твоите високи прегради
само аз ли разбрах
колко ценни са те? ...
Грубиян
Листенцата опадаха, сега със дръжката
намушках мислите си и запалих
мислите и... мълчаливостта си...
Заричам се... Не се заричам... ...
Твоите сини очи
извори светли и... жажда!
С твоите сини очи
в стих любовта се преражда!
Твоите сини очи ...
Любовта и сезоните
и хладните дни,
в мрачните утрини
на зимата-
досущ на любов прилича ...
Молитва в храма
Пролет,
закичена с корона на разцъфнала вишна.
Пролет,
танцуваща във валсова стъпка с ухаеща бяла премяна. ...
Животът е безмилостен мръсник
„Тайна любов”
свири на любовна магия
родена в млада приказка
озарила цветни дъги.
Вечерен горски щурец ...
Жътвоописание /отколешно/
/ отколешно/
Жътва е... Ехти полето.
Юлско слънце сипе зной!
Задух страшен под небето. ...
През розовите очила
Защо като? Та тя е тук, сега.
Усмихната... и с волен полет
влива обич в будната душа.
Птиче ято чурулика дръзко ...
Като нова пиеса
но един риторичен въпрос в мен кърви:
Кой дава живот и защо черни врани
изкълвават всички посяти мечти?
Горчиви сълзи са храна на добрите човеци. ...