Стихове и поезия от съвременни български автори
Стени
Щипка лудост да сложим, приятелю, братче,
в тоя равен живот, в тоя постен миш-маш!
Да побъркаме сноби, еснафи, слагачи,
политици и властници с техния фалш! ...
В командировка
Пристигнах с влака в неразсънен делник,
отправих се към факултет познат
научните си мисли да споделям,
на семинар да изнеса доклад. ...
Какво разбирате от
От викове и крясъци без сол.
Понасяхме от всеки укори,
никой не остана чисто гол.
Вървяхме знам отъпкана пътека, ...
Взрив във Вселената
да се родим, да дишаме и да ни има,
от тази малка клетка дето се дели
дори змията съблазнителка се е родила.
Светът объркал се е не от този грях, ...
За дъжда, който тихо ръми
от неоните, светли сълзи.
Вън догонват среднощните влакове
пусти гари, отминали дни...
Всеки стълб е край пътя разпятие– ...
Вариации на тема „СВОБОДА“
нямаше безработни
и безимотни,
и свободата
на труд - право бе свято ...
Дневникът- Безкомпромисно
Безкомпромисно
Ще остане заключена, много дълго, тази врата.
Нека съвсем заприлича на плътна и бяла стена.
Казват, че всяка обсада причинява някому смут. ...
Басня
Било на пролет луднала в разгара,
в гората духал вятър поривист,
два гълъба в любовна надпревара
се гонели във пролетната вис. ...
Опит за тълкуване на старинà
езика на древните
българи „втòри“.
„Не се тутай!“ - е:
„Не бъдѝ втòри, а пръв ...
Лъвицата от Гуенол
по крилете
на Ближния
надвиснало като кататонен ступор
над думите ...
Изгрев
плахо, като сивичко врабче,
стаята огледа любопитно,
после хоп, на цветното перде.
Весело от там зачурулика: ...
Краят на историята
Цял живот гоня Михаля
и се радвам на Вятъра.
Песъчинки сме с него
в очите на Времето. ...
Музика
Музиката е живот, музиката е красота,
слушам я с удоволствие преди и сега.
Стихове, превърнати в ритъм мелодичен,
бавни балади танцувам с чувство, ...
Честна жена
Ранена бягам със изгнило сърце,
да търся утеха се скитам.
Защо ме наказа ти, зла вещице,
със крила да не политам? ...
Неистина
целуни ме насред синьото море,
обърни се!
с пламтящи стоманени очи,
усмихни се! ...
... Когато Бог заплака
Слънцето помръкна!
Вселената въздъхна тихо
... и замря!
Вятърът замлъкна!... ...
Стига равнодушие
Щом стадо безропотни овце сме станали,
ще ни стрижат, доят, ще ни убиват.
Но стига с равнодушие сме гледали
по пътищата как деца умират. ...
... от пълно - в празно... и обратно...
Обикалям се. Търся си нивката.
Трака щъркът оклюнен.
И ми е облачно. И... ми е сиво.
Грейва тъга - жълта дюля. ...
Къде е лятото на нашите души
в умовете на мечтателите.
За отпуски питат трудови книжки,
а бирата... събира приятелите...
Слънцето отгоре гледа към плажа ...