Стихове и поезия от съвременни български автори
Ръждясали релси
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...
Майсторе
хубава кайма имаш ти, нали,
изпечи за мен сал едно кюфте,
че шкембето ми още си расте.
Всъщност, майсторе, направи ги две, ...
* * *
(молбата на майка ми)
Тя, винаги толкова хулена,
рисувана в краски най-черни...
Тя, ужасяваща, караща да треперим... ...
Приумица
вместо по комини,
да започне с нашите душѝ,
но му се „размина“.
Всички коминочистачи ...
...
Стотици, хиляди зомбита.
Гонят ме
С ужасни, разкривени лица,
Злобни очи и ...
Съноброжение
Градът виси на примка, глъч.
Вените му тъпчат бледни контури,
дебнеща жлъч в Хора-Кобури.
Смог от клишета - техен покров, ...
Полет и отлив
Във небето полет –
въздухът ме топли.
След настъпилия отлив –
водорасли, котви.
Помни ме
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...
Полудяла от нежност
като спомен забравен,
като допир, отнет
от мига изоставен!
И ще бъда вълна ...
Стомна и вода
Ти си стомна,
на силен огън изпечена.
Аз съм тиха вода,
приела твоите форми.
Всеки път
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само ...
Пъстървата
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам, ...
На времето в задъхания бяг
На времето в задъхания бяг, един след друг изнизаха се дните,
в косите ми белеят преспи сняг и бръчки са прорязали очите,
но още нося в своето сърце - онази не изтляваща жарава
от ласките на твоите ръце, която нощите самотни сгрява! ...
Течение
(Ех, заблуди и китарени листи)
Господи, не съм те чувал
от две-три седмици...
(Е те така е, твърде си свадлив) ...
Пухче от дърво
От дървото пухче долетяло
нежно ме докосна и замря.
И наивно, във невинност бяла
проговори: “Що си се заврял ...
Развята синева
Красотата съвсем навреме се показва,
за да ми спре дъха почти ненадейно.
Земята чудните си приказки разказва,
а капки дъждовни блещукат чародейно. ...
Докато затихна
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама. ...
(без)име
на премълчаване
в морето ни
се появи сълза
удавница ...
Нямам капка страх
уж приличаха на стих,
но ми удряха шамари
и в черупката се свих!
Не съм поет, да ме псуват, ...
Мисля си
мисля си за куче –
на животец кротък,
като тях да случа.
Мисля си за дама, ...
Роден от сто Луни
Захвърлих скъсаните дрехи,
натъпках ги във стария си сак,
за себе си не търся повече утехи
и светлина заменям с тъмен мрак. ...
Късно е
а колко са красиви
силните ти ръце…
И понякога нощем се унасям,
луда, болна от любов по теб, ...