Стихове и поезия от съвременни български автори
Гняв и мъдрост
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...
Жив дявол
многословната безгръбначност ми лиже ботушите
(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)
тези с които зиме газя през сгур и тревога
за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога” ...
Налудничаво шантавеещият
и трайно в мене мрак се загнездѝ,
ще се вторачвам в слънце и цветя...
Ще диря погледи..., лица..., звездѝ...
Когато безнадеждно превъртя ...
Размишления на рождения ми ден
лекокрили небеса
моя взор далеч открили
за неземни чудеса.
Чудя ви се за къде ли ...
Тържество...
Жени и вино. Вино и жени.
Кирил Христов
Седем дни и седем нощи,
с десет гряха може би... ...
Над жълтата есенна шума
кръговратът
размахва метла над листата
слънце грее
над жълтата есенна шума ...
Въпроси
Навярно някой еклектик,
на който и дъската хлопа,
и получава тик след тик!
И как живеем тук, в Европа?! ...
По нестинарски
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии, ...
Родени да бъдем грешни
и никога не спират -
с всеки ден все повече умират.
Всеки търси нещо в кухото и в тишината,
а аз себе си открих - ...
Трохичка хляб
Тръгвам си, любов. Уморих се да очаквам.
Тръгвам си. Ето – вече ме няма!
Не плача. Не се и оплаквам.
Прости честността ми тъй голяма. ...
Откривам те
във песента вълшебна на щурците,
във разговора баладичен, безконечен
на влюбен морски бряг и на вълните.
Ще те открия в красотата на небето, ...
Събуди се, Тодоро
Отдавна е полегнала Тодора
и сън дълбок отдавна я гризе.
Въргалят се боклуците по двора,
а няма кой добре да помете. ...
В болка и прозрение
Не засипвай нежната трева със сълзи.
Слънцето сърдито не поглеждай.
Не откършвай клонче от стария дъб.
Изплашена птица не прогонвай. ...
Конфликтът на поколенията
Отиде си майка ми — Бог да прости!
Почти не я помня щастлива.
Животът ù, казан накратко, във стих:
стени със глава да пробива, ...