Стихове и поезия от съвременни български автори
Погледнах в двора
Присвих очи, погледнах двора,
а той бе целия в цветя!
Поисках нещичко да сторя,
за тая хубост, да платя. ...
Накъде върви светът?
Дните спокойни - дали ни отминаха,
и че краят наближава - дали е истина...?
Вяра и човечност векове ни крепяха.
Къде се разпиля сговорната дружина, ...
Х А Т О Р /диалог на нестинаря с богинята Хатор/
Небесен нестинар.
Властелин на кървав огън.
Влизам в теб.
Влизам... не, потъвам... ...
Боли от Него
подал ръка - а той предал.
Чувства си разпръсквал надлъж и шир,
а той, горкият търсил келепир.
Как е възможно да дадеш, ...
Съдба
Това е намеса на съдбата,
предопределение свише
или защото го желаем силно
и сме го заслужили. ...
Жена съм
И грешна съм...
Като змия.
Не със ябълка,
а с тяло прелъстявам... ...
Апостолите
във сляпо време,
искрите сътворили факли
във безкраен мрак,
светове в света готови да поемат ...
Притихвам
от тишината, която е обгърнала душата ми!
Страхувам се! Страхувам се от това,
че изтъкан от отхвърляне е моят свят.
Ако се разкрия, ако маската сваля, ...
Силна
която тихо на пода разби,
след тежката черна одежда,
с която облече ме ти,
нещо в мен се пречупи, ...
Спомени
в пъстрия свят на човешки манеж,
спомени ваят лета и години,
със полети, рани, победи, копнеж.
От лентата спускат се скъпи минути, ...
Зад съня
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове, ...
За паметника на цар Самуил
вече десет столетия път през мрака намират
към сърцата ни. Българи, тези кухи зеници
в съвестта ни, в дългът ни синовен се взират.
И ни питат дали тази съвест е будна, ...
Молитва
ти ли криво ме съди?
Боже, който си горе,
помогни да се сбъднат
не живени мечтите, ...
Импресия на залез
описа плавно кръг.
Изящен, сбъднат, съвършен.
Присъствах на небесното изкуство
от две крила - ...