Поезия

253,1 резултата

Живот

Животът е река -
тече, назад не
може да се върне.
Бегълка -
далеч от роден дом, ...
730 6

Някъде тук

Между доброто и злото,
на границата между "да" и "не",
когато златните прашинки на надеждата
поръсват горчивото ни вчера,
ленивото ни "днес", ...
810

Надежда

Надежда
Не искам аз да те сънувам,
всяка нощ да си представям, че си с мене.
Не искам пак за миг да се любувам,
а ти отново да изчезваш денем. ...
763

Ден е съчинил

ДЕН Е СЪЧИНИЛ
Преливат багри по небето
и сенки удължават вечността,
Вселената с която свети.
Огледален образ е нощта. ...
1.2K

Meчта

Мечта
Понякога мечтая да съм стих,
написан от нерадостен поет.
И може би във втория куплет
да бъда безгранично тих. ...
503 1

Раздвоение

Сам стоя. В душата си. Изправен.
Питам я: "Защо си все сама?"
Тя диша тежко: "Извинявай!
Седни! Прав не стой!
Поне веднъж да разговаряме ...
532 3

Въпрос към Бог

Ти рядко ни дарява със апостоли,
но на предатели защо си щедър, Господи?
28.05.2014
Георги Каменов
942 14

Алтернатива

И след раздяла
животът продължава...
ненаситен,
гладен за души -
да ги събира, ...
665

Пътеписи на кръвта ми

пътувам
през процепа бучи с еднаква спрямо скоростта ми
сила - вятърът
в обратната посока
и гони залепения за кожата ми слънчев восък ...
834 1

***

Изгревът
замириса горчиво на пелин -
като вкуса на дните.
***
Калейдоскопът ...
839 2

Хлапашки

С теб се превръщам в момиче,
забравило възраст и дни
и тичам хлапашки с усмивка,
на среща зад ъгъла в три.
Вълнувам се сякаш, че днеска, ...
1.3K 18

В тъмното

В тъмното
Тъжен ден. Камбанен стон.
Глуха песен от пуст амвон.
В Небето на Купола – Будхи-Манас.
Вечна Завеса – иконостас. ...
590 7

Науката

Тя е нашето чудно светило,
не трябва сляпо да се вярва,
че в света има и нещо гнило,
изостане ли - държавата отслабва!
Знанието разхлаби оковите, ...
519

Любов е

Донася ехото смеха на водопад
(не знам защо, на твоя смях прилича).
Усмихвам се. В потръпващия хлад,
край мен танцуват борови иглички.
Далеч си, а си тук. Усещам как ...
1.1K 15

Ваза от теб

"Ваза от теб"
Небесата ще разказват за растежа ти,
кората на дърветата за топлината на дъха ти,
вятърът за силата на упоритостта ти,
дъждовете за мекотата на устните ти, ...
646 1

За моите фетиши

35/ За моите фетиши
За първи път,
след толкова години,
в еден читалищен салон,
аз срещнах пишещи ...
418

По Великден

Гъдулàр мèчка вòдеше
и на гъдỳлка свѝреше.
Мèчката, мòре, рỳнтава,
рỳнтава òще - върлѝна!
Ала е мèчка в`ързана, ...
472 1

Като птица

Като птица
Споменът се връща, кърши,
къса по малко от моята душа
и когато някой ден се свърши,
мен няма да ме има на света. ...
619

Лично

На мама детето...
На тати синчето...
На баба сокола,
с име Никола!...
Да расне, порасне ...
1.2K 1 1

Пристан тих

Аз дните - идващи, като костилки,
разчупвам зарад ядката във тях
и ги изпращам всичките с горчилки,
които във душата си посях.
Със облекчение ги тях зачерквам ...
593 7

Безчестие

Осъзнавам вечността.
Записвам я във формула,
а после хвърлям листа.
Дано го намери някой
и да бъде щастлив.
655

Събота срещу неделя

Стоях и чаках полунощ,
камбаната да бие, молитва да се разнесе.
Ръцете с восък, сама сред непознати...
отнесена и молеща се от сърце.
Стоях и чаках знак дори, ...
745

Недей да се връщаш

Недей да се връщаш, защото не мога да върна часовника назад....
Недей, скъпа, забрави ме, не разбра ли, че всичко свърши между нас?
Няма смисъл, недей да се връщаш, по-добре без мен ти продължи....
Не искам вече да те виждам и съжалявам, че за теб изплаках толкова сълзи....
Ти не оцени всичко което ...
536

Любовен рикошет

Хей, ти, с разбитото сърце!
От мен насити ли се вече?
Избавих ли те от отровата горчива
и тъгата ти отнесох ли далече?
Тъга и болка породени ...
698

Научи се да бъдеш слаба

Научи се да бъдеш слаба,
да заспиваш изморена на рамото ми,
да плачеш, когато това те успокоява
да крещиш, ако от тишина полудяваш.
Научи се да молиш за прошка, ...
1.1K 3

Ангел

Нали си знаем,
че ангел всеки има -
един такъв хвъркат и бял,
на свестния душата му с памук не взима,
по стъпките му ходи (тайничко усмихнат) ...
677 1

Разпятие

Разпнати сме от слабости и грешки.
Невинни сме. Виновни, че живеем.
А раните от кръста ни са тежки.
Търпим и страдаме - това умеем.
Венеца трънен ни е битието. ...
417 2

Копнение(диалог)

Копнение(диалог)
- Чудесна си! Невероятна си!
Златна си! Небесна си!
- Обичам музиката ти!
- Музиката ми - това съм Аз!
606 4

Обичай себе си

Душата си, с любов обгръщай.
След туй, отдай на другите любов.
На всяко зло, с добро отвръщай.
Но първо чуй душевния си зов.
Ако сам себе си не умееш да обичаш, ...
719 1 8

Просветление

Просветление
- Небесна, ти нямаш очи за мене!
- Ако ги отворя, ще ги изпепелиш!...
523 2

Пролет

Отиде си лютата зима,
дойде пролетта красива,
птичките пеят на двора,
цветята цъфтят на клона.
Децата играят в полето, ...
563

Море

Слънцето озарява очите.
С топлина,изпълва дните.
С нежни ласки, гали косите.
Под ярко синьото небе.
Всичко в мен крещи: - Море! ...
948 1

Това ли търсеше

Това ли търсеше?
Сляп от светлина, облечена в любов.
Това ли искаше?
Откраднат миг, безсмислен зов.
Живя ли за мига? ...
577 1

Инспирации

Инспирации
ReмаТе
И ето Ме, това съм Аз,
ето Ме безмълвен глас.
Мене молиш в тишина, ...
630 1

Пред храма

Гледам аз пред храма
една жена на плочите стои,
пред нея даже и бурканче няма...
Тя всеки ден е там и сякаш бди.
И всеки ден в парцалите и кръпки нови ...
1K 15

Разсънване

Отива си мигът.
И отминава си светът -
любимата, позната панорама.
Иде следващият миг
и свети в свойте обещания. ...
488

Роза 3

Роза от рая -
друга като теб не зная.
Пролет гали ми душата -
ти си символът на красотата.
Ти не знаеш как ми липсваш, ...
521

Утешителят

... Боже, ти създаде Светлината -
да огрява хората, Земята...
Още щом зора се зазори,
радват се и птици, и треви...
Съмва се... И колко е красиво!... ...
740 4

Само двамата

Не ми е нужен клон или дърво.
За рогът на луната ще ме върже.
Прилича на забравено седло,
което сто процента ме удържа.
А хоризонтът ще ми е въже, ...
526

Вяра

Разпнати на показ много думи
и двойно неизпълнени дела -
един живот, разменящ помежду ни
ту обич, ту предателство... Съдба!
А в мъките човешки оскотели ...
912 7