Стихове и поезия от съвременни български автори
257.6K резултата
Дилемата
Дилемата
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси из въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси из въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
637
3
Метаморфоза
Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена. ...
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена. ...
1.1K
7
Лятото прелива
ЛЯТОТО ПРЕЛИВА
Укротено лятото прелива
в писаната стомна - есента,
но пак в жажда устните се свиват,
както по дърветата листа... ...
Укротено лятото прелива
в писаната стомна - есента,
но пак в жажда устните се свиват,
както по дърветата листа... ...
1.3K
2
Любовта на Смъртта
Ами ако някога смъртта се влюби? Какво би било - любов на смъртта или смърт на любовта? Какво би станало с клетата душа?
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...
958
1
2
Гатанка
Псува властта,
а гласува за същите гноми.
Той, завистта
е приел за своя икона.
Иска напред, ...
а гласува за същите гноми.
Той, завистта
е приел за своя икона.
Иска напред, ...
624
1
Припомни ми смеха на една чучулига
Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...
1.5K
11
На Стела...
Пада тихо нощта и поглъща града.
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...
954
На дъното на океана
На дъното на океана
Във сухата земя лежи
фосил, отдавна бездиханен.
Остатък от живот игрив,
следа от бурни океани. ...
Във сухата земя лежи
фосил, отдавна бездиханен.
Остатък от живот игрив,
следа от бурни океани. ...
775
1
О, слънце
О, слънце
"Позорно е времето
което ражда войни
вместо поезия"
Lemon Oringer, 1835 ...
"Позорно е времето
което ражда войни
вместо поезия"
Lemon Oringer, 1835 ...
656
С поглед към небето
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
892
7
Днеска беше тъй, а утре...
Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...
1.7K
9
Мисли в махмурлука...
Мисли в махмурлука...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...
715
8
Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...
605
Тъгата на стария художник
Една красавица видях
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага ...
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага ...
634
6
Издирва се
Издирва се
издирва се една любов
изнизала се от дома си
облечена е в светлина
и нежност в погледа ѝ свети ...
издирва се една любов
изнизала се от дома си
облечена е в светлина
и нежност в погледа ѝ свети ...
720
3
Ева до безкрая
Кажи ми, ако знаеш!
Кажи ми, за да знам,
че когато те желая,
съм повече в капан
и по-малко в Рая ...
Кажи ми, за да знам,
че когато те желая,
съм повече в капан
и по-малко в Рая ...
1.1K
Животът кръговратно остаря
Животът кръговратно остаря,
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...
907
1
Свят
Окъпвам се в камбанен звън
и в бистрото небе се рея.
Щастлива съм – не е насън –
летя наяве и не смея
да хвърля поглед към света, ...
и в бистрото небе се рея.
Щастлива съм – не е насън –
летя наяве и не смея
да хвърля поглед към света, ...
795
