Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

"Хора" и "Човеци"

Когато всичко вижда ти се безсмислено, порочно.
Не обвинявай Бог, не е било нарочно.
Да ни направи толкоз слаби и подмолни
и да сме със всичко недоволни.
Да не виждаме малките неща. ...

sos317

Поезия » Философска

916

Снимка

(Не)обичайно слънцето не е сферично.
А и сребрее някак. На дървесен фон.
Определено всичко видимо различно е,
щом слънцето приеме формата на ромб.
Прекапа заранта на едри капки; ...

toxin

Поезия » Друга

796 11

Откакто те познах

Откакто Те познах, Исусе,
да Ти се доверявам все ме учиш!
И чувството е хубаво, да зная,
че с Теб ме чака край благополучен!
Мирът си Ти ми даде, взе товара, ...

mamagalq

Поезия » Друга

479

Светулки

Ако някога се върнеш,
ако и аз съм още тук,
преди да се озърнеш
ще чуеш онзи звук,
с който гълъбите гукат ...

perov

Поезия

728

Конгломерати

Всеки по своя път ...
"Здрасти",
понякога и "Как си?"
(от куртоазия)
и "Довиждане", ...

valqka

Поезия

595

По женски

Ранима си! И аз така! Жени!
Все нещо ни разплаква неусетно.
Очите ни потоци от сълзи.
Не е прищявка, нито е суетност.
Такива сме, кълбо от сетива. ...

iverado

Поезия » Друга

1K 3

Засях любов

В безкрайните процепи
на напуканата почва
ще засея теб.
Не, за да съм близо,
а за да те има ...

thedoors

Поезия » Любовна

863 1

Пак тази тъга...

Пак тази тъга... изнемогвам от болка,
самотата във гърлото пари,
разкъсва ме мъката, сълзите напират,
кога ли ще свърши... кога ли?
И как да съм силна, когато те няма, ...

nezemna

Поезия » Любовна

634 1

С последното замахване

Взирам се във пурпура – залезен заход...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък ...

ParvaNova

Поезия » Любовна

696 7

Сън

В мене влезе планината.
Прегръщам вятъра, летя.
Дъжд - възбуждам тишината...
Влюбен в светлината спя :)

krvelkov

Поезия » Друга

596 2

Човекът

Попитал човекът душата си: „Дỳшо,
защо ме болиш?“,
а тя му отвърнала: „За да обичаш,
цъфтиш и твориш!...“

rhymefan

Поезия » Философска

484 1

Глътка сладост

Глътка сладост
Магазинът е затворен.
Илюзии не се продават,
нито пък мечти.
Аз никога не съм продавала, ...

yankova41

Поезия » Любовна

582

Песен за обществото и неговата съвест

Ето - душата ми страда
за жена осакатена, млада,
че причинителят на злото
изглежда метър ще мине,
боли ме от на нея теглото, ...

hcs

Поезия » Гражданска

620

Защо не трябва да угаснат очите на българския цар

Защо НЕ ТРЯБВА да угаснат очите на българския цар
Има нещо символично, има грях, мъка най-голяма,
пророчество сравнимо с океана на нещастието…
Има творчество в плен, има цар осакатен,
но дали ни има нас, всъщност, колко силен е гласът ни ...

mitval

Поезия

920 2

Протест

Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача. ...

koli4a

Поезия » Гражданска

515 7

Ад

Разликата между
малигнено и малинено
е Г -
като грях,
като ген, ...

Raindrops_on_my_skin

Поезия » Философска

592

Разговор с морето

Аз не за първи път заставам на брега ти.
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти, със поглед искам да обхвана, ...

Hekredel

Поезия » Философска

459 1

***

Как жадувам да съм с теб,
сърцето ти в сърцето ми да бие,
от злото там да се скрие
и всяка твоя болка да попие.
Но далеч си ти и недостъпен, ...

sulita75

Поезия » Друга

848

Безпътица

БЕЗПЪТИЦА
Вали.
Вали.
Вали...
Потоп ли сънувам? ...

dv5

Поезия

1K 3

Отиват си Човеците

Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд. ...

Eia

Поезия

869 14

За теб, Поете

НА ТЕБ ПОЕТЕ
(На Пеньо Пенев)
Твоята тъжна неделя и чашата, със която говориш.
Твоите бели пътеки и онзи 26 април,
отекват като звън на камбана, като ехо от тъжни куплети ...

emo2

Поезия » Друга

982 11

Диалектика

Д И А Л Е К Т И К А
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...

stoyna

Поезия » Друга

698 16

Стига ми

Стига ми всичко: надеждата
и любовта, и умората,
бръчката между веждите
и оптимизмът на хората.
Хлябът ми стига с приятели, ...

laramaylin

Поезия » Друга

598 5

* * *

Зима е.
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.
Ни крачка ...

teodorski1

Поезия » Пейзажна

1.3K 2

Голата истина

Влече ме силно - да се съблека
до безобразно прямо гологърдие,
да вдигна ярки пориви-платна
и да отплавам на разсъмване
към място, на което нямат власт ...

toxin

Поезия

1.3K 13

Слънчева пътека

Появи се внезапно.
Бог ли те прати?
Или ти пожела?
Бях се загубил в мъглата.
Без чадър бях във дъжда. ...

nikjelev

Поезия » Любовна

703 11

Небесен ручей

Небесен ручей
Навярно този свят ще оцелее,
макар че по човешки е небрежен.
Едно небе, брегът му ще залее
със ласката на синята си нежност. ...

Tzvetna

Поезия » Друга

661 1 8

Ивко - футболист

Ивко топка рита!
Давай, Ивка! Давай!
Вражата защита
смело побеждавай!
Ивко във вратата ...

rhymefan

Поезия » За деца

612

Какво си ти?

Какво си ти, прашинка малка,
в съзнанието на много ветрове,
изправяна сред лоното безвестно
на време сред незнайни богове.
Невидима живееш сред безкрая, ...

странница

Поезия » Друга

1.2K 8

В края на устните ти

В края на устните ти
Кратерите по сърцето ми
са с отдавна засъхнала лава,
там, където бяха ръцете ти,
сега се сипе забрава. ...

botyo

Поезия » Любовна

740 9

Как ще завърши старецът на село

- Как ще завърши старецът на село?
- Ще го затрият циганите смело.
Ще влезе циганин
в дома му през нощта,
и с брадва “ще му угаси свещта”. ...

Ангар

Поезия » Гражданска

1.1K 6

Същества

Гадно е, настъпят ли те по мазола.
А има някои, все настъпват там.
И стрелят в гръб. Нещастни хора.
Нямат ни достойнство, нито срам.
Щастливи са, ако успеят, ...

nikjelev

Поезия

710 8

Дронче зомбче – мамино соколче

Дронче зомбче
мамино соколче
и вертолетче,
и още шпионче.
Шпионче, малка закачка, ...

mitval

Поезия » Хумористична

894

Утро

Пуст е плажът – самотен и тих,
с още спяща, ленива вълна.
Хоризонтът събрал е в триптих
слънчев огън, небе и вода.
Бризът сънните дюни погали ...

adagioto

Поезия » Пейзажна

1.2K 4

Един изпуснат вик

Един изпуснат вик,
от страст задавен.
Драсна ме в светлик
и огън лумна в мен запален.
Пожела ме най-греховно - ...

ParvaNova

Поезия » Любовна

892 11

Елегия за самотната старица

Генка Богданова
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло. ...

evgeniagenka

Поезия » Гражданска

532 2

Мръсницата във мен

Мръсницата във мен
Мръсницата във мене се събуди.
С години бе порядъчна жена.
Срама си под цигарен дим притули.
А уискито приспа ù съвестта. ...

chervenokosa

Поезия » Любовна

1.6K 6

Стопирам те...

СТОПИРАМ ТЕ...
Завързана съм за небитието.
Неистово болезнена условност.
Но...
там живея сто пъти живота си. ...

dv5

Поезия

819 2

Синьо

***
Моята стая е синя,
като метличина,
на зазоряване.
Когато слънцето ...

fionita

Поезия

898 3

Господи, кажи ми

Господи, кажи ми
Къде ще ида, Господи, кажи ми,
когато от живота ме лишиш!
Дали ще нося още свойто име
или с любов на друг ще го дариш? ...

Tzvetna

Поезия

600 1 4

Стихове и поезия от съвременни български автори

"Хора" и "Човеци"

Снимка

Откакто те познах

Светулки

Конгломерати

По женски

Засях любов

Пак тази тъга...

С последното замахване

Сън

Човекът

Глътка сладост

Песен за обществото и неговата съвест

Защо не трябва да угаснат очите на българския цар

Протест

Ад

Разговор с морето

***

Безпътица

Отиват си Човеците

За теб, Поете

Диалектика

Стига ми

* * *

Голата истина

Слънчева пътека

Небесен ручей

Ивко - футболист

Какво си ти?

В края на устните ти

Как ще завърши старецът на село

Същества

Дронче зомбче – мамино соколче

Утро

Един изпуснат вик

Елегия за самотната старица

Мръсницата във мен

Стопирам те...

Синьо

Господи, кажи ми

Опашка