Стихове и поезия от съвременни български автори
Дилема
Животът ми отново е дилема,
как целият ми свят пред мен се срива,
а няма път, по който да поема.
Душата ми е пуста, няма, дива. ...
* * *
Не бягай от това, което те плаши,
а изкрещи обичам те на страха и
ще видиш една врата, трябва само
да я отвориш и ще го забележиш, да, ...
Кучешка любов
все пак не съм си позатрил ума.
Не искам аз да трупам негативи,
зарад някакви писания кирливи.
Та значи: ...
Българин
Моята малка България,
китната градина на баба.
Съдбата прегърбена натовари я
от нея да си изкарва хляба. ...
Софиянка
Селска мома ще става софиянка.
Приготви багажа и взе мазила,
на село и писна ще става гражданка.
Нагласена, наконтена с " маркови"очила, ...
Страх от края
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
1 човешки живот = 1 царевица
Почивай в мир, К. Г.
Рано го в трудност живота повлече
да работи като вол, за да се храни.
Не беше му никак лесно, човече. ...
Ние, обърканото поколение
Късмет извадихме да преживеем
социализмът как презря и капна,
от пирамиди да сиромашеем,
а фараоните да се налапват. ...
Триптих 2
Когато годините са чернокоси,
тогава сърцето ни още е младо.
Душата ни може и мъка да носи,
и можем да носим бреме злорадо. ...
Братя
дедите ни са братя били,
със славно минало, богато,
култура, писменост градили!
Опирало на три морета ...
Язък за таз′ оцъклена луна
не виждаш новия ми маникюр,
не си напълнил кофата с кюмюр...
А вириш нос кат′ същи крал Артур.
Предълга стана тази увертюра… ...
Легенда за бяла Стана Уровиза
хиляда триста шейсето било,
турци нахлули в земите ни родни,
с огън и сеч насаждали зло.
Кръв се проливала, вяра се бранела ...
Папур
Блато. Кал. Вода. Папур.
Жаби крякащи. Любовни звуци.
Таранки, каракуди и костур.
И хвърлени от хората боклуци. ...
Папурена история
и гледах сериала за Онур,
получих изненадващ СМС:
"Идвам. Гладен съм и искам екс"
И нали съм умна и добра, ...
Помнете!
бесни варвари в чужда страна.
Пет века народът ни, нашия,
бе къпан във кръв без вина.
Пет столетия стена земята ...
Преговори
съгласна съм че има гласни
които разговарят с тишини
мигът преди да ги надрасне
пред тях затваря своите очи ...
Тишина
Ето ме тук, в тази празна стая
за пореден път откакто помня,
стоя и мълча,
отново тишина. ...
Мислите на емигранта
Пътят ми е спътник и другар.
Трудя се, но не каквото учих.
Имам цел, загубих идеал.
Соленото си крия на сълзите. ...