247 132 резултата
Само спомен
За тебе само спомен ще съм аз
когато ще си тръгна от света!
И много ще ми липсва твоят глас!
И крехката ти, нежна красота! ...
За тебе само спомен ще съм аз
когато ще си тръгна от света!
И много ще ми липсва твоят глас!
И крехката ти, нежна красота! ...
468
1
Белезникав оттенък на възприятията.
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга.
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят. ...
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга.
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят. ...
189
1
Изобщо не помня какво ми се случи,
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
но сякаш размъти очите ми.
Страхът на родители, баби и внучета
ме погна с маша по петите.
Къде да се скрия ...
913
7
17
433
3
Най-голямата илюзия в света е любовта!
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...
308
2
ТЪЙ НЕ СПЕЧЕЛИХ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...
185
1
3
От А до Я ще пиша за теб сега.
Ще продължа, докато мастилото изхабя.
Иска ми се да крещя, да те обсипя със слова,
но някак думите са излишни и сами по себе си недостатъчни в любовта…
Все пак как се описват чувстват породени от поглед, прегръдка, усмивка, душа? ...
Ще продължа, докато мастилото изхабя.
Иска ми се да крещя, да те обсипя със слова,
но някак думите са излишни и сами по себе си недостатъчни в любовта…
Все пак как се описват чувстват породени от поглед, прегръдка, усмивка, душа? ...
594
2
Ръцете ми трепкат като пеперуди,
пръстите ми по пианото танцуват.
Когато съм щастлива. Когато летя.
Когато страдам. И когато падам.
Когато плача, когато се усмихвам. ...
пръстите ми по пианото танцуват.
Когато съм щастлива. Когато летя.
Когато страдам. И когато падам.
Когато плача, когато се усмихвам. ...
256
2
Малки хора с земни идеали.
Винаги забързани в калта.
Смятат на кого, какво са дали,
търсейки отплата затова.
Тях животът ги притиска. ...
Винаги забързани в калта.
Смятат на кого, какво са дали,
търсейки отплата затова.
Тях животът ги притиска. ...
269
4
7
ВИХРУЛИЯ
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава, ...
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава, ...
173
2
1
Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
757
9
8
Не зная как обърках се нощеска,
реших, че сгодна си жена,
красива, с рошава прическа,
с котелче, котка и метла ... ?!?!
На пръч бил моят глас на славей ...
реших, че сгодна си жена,
красива, с рошава прическа,
с котелче, котка и метла ... ?!?!
На пръч бил моят глас на славей ...
376
1
2
Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...
748
7
10
Настане вечер,
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
слънцето залезе пак.
Градът потъва в сън, унесен,
с него в мен "изгрява" мрак!
Като сянка бавно си проправя път ...
326
2
БЪДИ КРАСИВА!
... понякога в зениците ти сини провиждам всяко идещо добро –
каква прекрасна есен предстои ни с дъх на бадеми и на колендро,
какви дълбоки, светли и красиви ще ни люлеят сънни дъждове
покрай реката с дрипавите иви и щъркела, краче присвил одве, ...
... понякога в зениците ти сини провиждам всяко идещо добро –
каква прекрасна есен предстои ни с дъх на бадеми и на колендро,
какви дълбоки, светли и красиви ще ни люлеят сънни дъждове
покрай реката с дрипавите иви и щъркела, краче присвил одве, ...
199
4
3
Гара малка, в края на безплодна нива,
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
потънала в свенлива, блудкава мъгла.
Перон очаква тъй нечакан влак в нощта,
за гара светла, уж по-малко сива.
Един единствен пътник има, сам! ...
255
1
Доки ми єдність Європи
Кров ю своєю ліпимо
Гинуть дівчата наші і хлопці,
Діти і люди літнії..
Нашого горя поле безмежнеє ...
Кров ю своєю ліпимо
Гинуть дівчата наші і хлопці,
Діти і люди літнії..
Нашого горя поле безмежнеє ...
1954
7
87
Какво от тебе зависи? –
Авторство, текст, стил -
не са твои. Дори правописа.
Който те е съчинил,
Той да му мисли!
Авторство, текст, стил -
не са твои. Дори правописа.
Който те е съчинил,
Той да му мисли!
282
Жена с характер казват съм била.
Измислици! Та аз съм тъй добричка!
И само в полунощ летя – с метла,
и сова е любимата ми птичка.
И котаракът ми – ела го виж, ...
Измислици! Та аз съм тъй добричка!
И само в полунощ летя – с метла,
и сова е любимата ми птичка.
И котаракът ми – ела го виж, ...
471
8
7
Пак призрачна, невероятна
нощта се спуска над земята,
загадъчна и необятна,
докосва нежно сетивата.
Чертае пътища далечни, ...
нощта се спуска над земята,
загадъчна и необятна,
докосва нежно сетивата.
Чертае пътища далечни, ...
271
2
4
Дори не ми се лъска вече меча.
Защо ми е, излишна суета?
Принцеси откога ли няма вече,
дори не помня даже откога...
И конят бял отдавна го прежалих, ...
Защо ми е, излишна суета?
Принцеси откога ли няма вече,
дори не помня даже откога...
И конят бял отдавна го прежалих, ...
297
3
7
И З П О В Е Д Н А Р А З У М А
От къде съм,кой съм аз,
да обясня,трудно ми е,знам...
тук изпратен съм при вас
далече,някъде От Там... ...
От къде съм,кой съм аз,
да обясня,трудно ми е,знам...
тук изпратен съм при вас
далече,някъде От Там... ...
212
Работѝ цяла година,
Мишито във карантина.
Отпуската му дойде,
реши да ходи на море.
Ха, сега, къде да ида? ...
Мишито във карантина.
Отпуската му дойде,
реши да ходи на море.
Ха, сега, къде да ида? ...
355
1
Не винаги в живота е така
тъй както сърцето ни желае,
да бъдем истински, и без лъжа
да кажем по-добри сме.
Променяме се ,дали за лошо... ...
тъй както сърцето ни желае,
да бъдем истински, и без лъжа
да кажем по-добри сме.
Променяме се ,дали за лошо... ...
304
4
5
В сряда вечер трусът е гарантиран, отсреща ми дреме човек депресиран.
В сряда вечер и той като мен навярно разлишлява, че погрешно е изобщо да се насява.
В сряда вечер в дерето хвърлено е сърцето,
плаче като дете клето.
В сряда вечер душата отново се бунтува и за това сърчице ранено тъгува. ...
В сряда вечер и той като мен навярно разлишлява, че погрешно е изобщо да се насява.
В сряда вечер в дерето хвърлено е сърцето,
плаче като дете клето.
В сряда вечер душата отново се бунтува и за това сърчице ранено тъгува. ...
263
1
Предадоха ме толкова човеци,
усмихнати от лицемерие пред света,
приятели в кавички, като свещи -
прегарят и остава пепелта.
Топят се като восък във огнище, ...
усмихнати от лицемерие пред света,
приятели в кавички, като свещи -
прегарят и остава пепелта.
Топят се като восък във огнище, ...
373
3
3
Потърси ме
Някога ще ме потърсиш ти
сред облаците плаващи в небето,
сред вятъра препускащ във полето!
Сред есента със дъжд и със мъгли! ...
Някога ще ме потърсиш ти
сред облаците плаващи в небето,
сред вятъра препускащ във полето!
Сред есента със дъжд и със мъгли! ...
270
От памтивека свят светува,
битува в своя кръговрат.
Човечеството съществува
след всеки упорен обрат.
Дърво само насред полето ...
битува в своя кръговрат.
Човечеството съществува
след всеки упорен обрат.
Дърво само насред полето ...
406
6
14
Като мастило са устните ти,
запечатали се върху моите,
оставили следи в душата ми,
а целувките ти - във вените.
Като бяло платно - кожата ти, ...
запечатали се върху моите,
оставили следи в душата ми,
а целувките ти - във вените.
Като бяло платно - кожата ти, ...
606
4
4
СМЪРТТА Е ВЕЧЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ
... не ми остана твърде много Време, че всуе да го губя по света,
преди да слезе Господ да ме вземе, ще си поискам няколко неща –
най-главното от тях – да ви обичам, да не тая в гръдта си мисъл зла,
със всяка живинка да съм добричък, туй мама нявга ми го пожела, ...
... не ми остана твърде много Време, че всуе да го губя по света,
преди да слезе Господ да ме вземе, ще си поискам няколко неща –
най-главното от тях – да ви обичам, да не тая в гръдта си мисъл зла,
със всяка живинка да съм добричък, туй мама нявга ми го пожела, ...
223
3
3
Загледах аз красива поетеса,
а тя покани ме на соаре,
изгладих риза и перчема сресах.
С китара, две бутилки каберне
стоя пред портите познати ...
а тя покани ме на соаре,
изгладих риза и перчема сресах.
С китара, две бутилки каберне
стоя пред портите познати ...
722
3
14
БАЛАДА ЗА ПРОЧЕТЕНИЯ ВЕСТНИК
... нетрайните възторзи на плътта не са ми вече никак интересни,
в очите на девойките чета, че вече съм един прочетен вестник –
пред мен – във огледалото, мълчи човече със изпосталяло тяло,
с потънали във Нищото очи, без даже грам надежда за начало, ...
... нетрайните възторзи на плътта не са ми вече никак интересни,
в очите на девойките чета, че вече съм един прочетен вестник –
пред мен – във огледалото, мълчи човече със изпосталяло тяло,
с потънали във Нищото очи, без даже грам надежда за начало, ...
165
4
2
Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
283
5
8
Излизам пак от мойта стая
и скитам вечер из града,
над който облаците ваят
на призрак силует в студа.
Аз търся къща, но не зная ...
и скитам вечер из града,
над който облаците ваят
на призрак силует в студа.
Аз търся къща, но не зная ...
273
Защо сме въздържатели на истина
и крием я зад подлата лъжа?
Предателството Бог не е измислил.
Предадоха го негови чеда.
И още оттогава на човека ...
и крием я зад подлата лъжа?
Предателството Бог не е измислил.
Предадоха го негови чеда.
И още оттогава на човека ...
302
2
2
Пенка дръпна цяла кана
вино наведнъж.
Уж потегли към мегдана,
озова се в ръж.
Снощи тя сама остана, ...
вино наведнъж.
Уж потегли към мегдана,
озова се в ръж.
Снощи тя сама остана, ...
751
1
1
Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
210
Там, високо в планина, сред българска гора,
се събират заедно моите българи, братята
със свойте семейства, със свойте малки деца,
един сбор на българите, сбор на българщината!
Пак, отново и тази година в старата гора, ...
се събират заедно моите българи, братята
със свойте семейства, със свойте малки деца,
един сбор на българите, сбор на българщината!
Пак, отново и тази година в старата гора, ...
380
1
1
Мрак ли е това в душите ни човешки
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
880
3
4
Книжка Миши си четеше,
ала нещо го гнетеше.
Искаше да амка нещо,
че коремчето стенѐщо.
В кухнята отиде бърже, ...
ала нещо го гнетеше.
Искаше да амка нещо,
че коремчето стенѐщо.
В кухнята отиде бърже, ...
497
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
