Стихове и поезия от съвременни български автори
Онези три думи...
обичайната...
Наливаш чаша вино,
стъклото се запотява,
разклащаш ...
Доспехи
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив, ...
Двубой
Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи. ...
Златните малинки на Кармата
господа политиците от световния висш ешелон
що за люде са те,какъв им е духовният статус
в панаира на суетата на последния пъстър салон.
Да ги попитам искам още за идеята им ...
Загубен
в очите на тази и онази
и напълно забравих за посоката,
в която бях насочил се?
И край нямат... ...
Беата
Искаш ли по кафе?
Като ти гледам краката -
нямаш право на "не"!
Като ти гледам очите... ...
Душата ме боли
щом погледна твоя снимка тъй боли.сърцето...
2Дали при теб е същото, ми кажи..?
Навън вали и все така е пусто в моята душа.
3Душата моя се е свила сега тежи, ...
По залез
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...
Пустота
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига, ...
Пристъпвам в мокри пролетни треви
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
Развенчаване на митове
дефакто,само един реално го притежава,
деюре много други са си го присвоили,
но те участват само епизодично в романа.
А този роман-единствен е по рода си, ...
Поетите
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
Ти си
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...
Прав ти път, Валерий!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...
Световен ден на поезията
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...
Самотен блус
Самотен блус.
Във стария,
квартален автобус.
А той се мята ...
Искам
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...
Не мога да те стигна
което не видях в друга?
В очите ти потъвам,
а в думите разлагам.
С погледа си оставяш ...