Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Необятна

Любовта е в дъха на природата,
в аромата от росна трева.
В непорочната мисъл на хората,
в споделената синева.
В разцъфтялата радост на клоните ...
638 2 3

Онези три думи...

Поредна нощ,
обичайната...
Наливаш чаша вино,
стъклото се запотява,
разклащаш ...
751 5 1

Доспехи

Посягам с немощни ръце,
да вдигна старите доспехи.
Леки някога като перце
и калени в бойните успехи.
Сега са те в цвят ръждив, ...
606 1

Двубой

ДВУБОЙ
Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи. ...
422

Когато

---
Когато тъжен си и не виждаш края на тунела, кажи си тихо и наум си повтори: „Аз съм тук и съм още жив.“
Бъди смел и не се предавай.
Затвори очи и се наслади на тишината.
Пролет, лято, есен, зима – ...
575 1

А ти си ме чети

Нали пуйет съм с реноме дебелогъзо
и рядко щастие за всеки мой четец,
та имам си отлична (в секса) Муза,
що вдъхновява ме, тъй както грях – светец...
И лея творчество в токсичен дъжд, ...
716 1 2

Звездолетчикът 1994

Със единия крак съм в безмълвното нищо.
А със другия крак съм при вас.
Аз не виждам лица и не чувам въздишки.
Но настъпва съдбовният час.
Със едната ръка стискам здраво щурвала - ...
524

Да приличат на теб!

Да приличат на теб...
От 10 на 0!
Докосваш! Ммм - не знам дали си ме чула!
Да повторя, да потретя,
как се казвам.. ...
651

Златните малинки на Кармата

Искам,да попитам от името на моите последователи
господа политиците от световния висш ешелон
що за люде са те,какъв им е духовният статус
в панаира на суетата на последния пъстър салон.
Да ги попитам искам още за идеята им ...
371

Онзи град

Онези Ние - в онази вечер -
на онзи бряг - край онова море -
във онзи град, безкрай далечен,
с онази мелничка, там, най-отпред.
Онези Ние, във онзи спомен, ...
599

Балкана тих

Земята тъжно диша от Балкана!!!
Полуострова попаднал е в мъгла.
Хлад, тъга, смърт, тегоба, о, Боже...
Балканите са мъки и сълзи сега, отново.
Бедни, тъжни, неразбрани, а нявга ...
547 2 4

Спри ме

Бъди ми прилив среднощен,
по-нежен от морската пяна.
Милвай ме още и още,
да искам. И да остана.
Бъди самумът пустинен, ...
572 1 2

Петъчни романси

Мисля си за цветята, които не получих.
Мисля си за децата, които не родих.
Мисля си за розата,
която измъчих с фантазии...
Вкорених я в болката на сърцето си. ...
678 1

Като бяла птица

Мисълта ми е бялата птица,
Политнала с устрем към теб,
в твоя прозорец нежно наднича,
носи моята пролетна вест.
Тя чака да отвориш и чуеш, ...
705 1 2

По мъжки

Още не бяхме разбрали
колко гибелно в Живота
е мъртвото вълнение.
В изкуството да хитрувам
не умеех да продавам, ...
613

По „Всичко тече, всичко се изменя.“

По
„Всичко тече,
всичко се изменя.“
са̀мо
Любовта не ...
489 1

Две очи

Две очи се срещат с още две,
очите на жена или пък дете?
Две очи гледащи в душата,
какво ли казват? Кой да разбере?
Очите си говорят, но защо? ...
537 2

И - свѝше

на любовта е
човекът - носител - и -
свѝше - обител
551

Беата

Добра среща, Беата!
Искаш ли по кафе?
Като ти гледам краката -
нямаш право на "не"!
Като ти гледам очите... ...
824 2 8

Душата ме боли

1Душата ме боли и за теб си мисля, а навън вали.
щом погледна твоя снимка тъй боли.сърцето...
2Дали при теб е същото, ми кажи..?
Навън вали и все така е пусто в моята душа.
3Душата моя се е свила сега тежи, ...
547 1

По залез

История по залез разкажи ми,
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...
561 1

Пустота

По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига, ...
682 6 4

Следи недовършени – Кочани

Безкрайна шир – звезди недостижими.
И път от стъпки – в грешки незабравени.
Руини в прах, опушени килими.
В неясен брод сълзите са удавени.
В тъгата на нощта звезди угасват ...
765 4 9

Пристъпвам в мокри пролетни треви

ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
527 1

Развенчаване на митове

Свидетелство за управление на идентичности-
дефакто,само един реално го притежава,
деюре много други са си го присвоили,
но те участват само епизодично в романа.
А този роман-единствен е по рода си, ...
437

Последен патрон 2009

Вероятно съм твоят последен патрон.
Или съм цял резервен пълнител.
Може би неоткрит природен закон.
Или зареден за бой изтребител.
Аз съм клавишът ти, F1, хелп. ...
617

Поетите

Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...
706 1 2

Tу си ангел, ту дявол... човек

И се питам: Все в пети сезон,
в измерение някакво пето
ли живеят поетите, щом
всяка болка е белег в сърцето?
И дали (реторичен въпрос) ...
483 4 4

Стига вече 2025

Тези клюки, интригите и глупостите всякакви....
Аз се чудя, не му ли на някого писват?
Тези приказки, простащини, а и подмятания -
докога все със това ще ни залисват?
Тези трикове селски - да, това ми е познато. ...
690

Ти си

Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...
732 8 22

Двадесет и първи март - световен ден на Поезията

За кой ли път,
Поезийо,
празнувай! -
Днес Твой е ден
и го ...
505 3

Прав ти път, Валерий!

ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...
493 2 1

След

След като умря сина ми
вкъщи всичко бе наред.
Опитвам се да търся рими,
но аз не съм добър поет.
След като умря сина ми ...
669 4 3

Световен ден на поезията

това което ни събира и
дели
думите
подобно дялан камък
или въздух ...
535

Летни ухания

ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува? ...
547 2 11

Искам

Искам да те нарисувам,
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...
536 1

Към Музата

Да знаеш – няма да те гоня.
Не съм приготвила и клетка
нито от злато, ни от клони –
не влизаш, зная, сред решетки.
Ще се престоря на заспала, ...
789 4 10