Стихове и поезия от съвременни български автори
Човекът
намразил всички агнешки души,
с маска на лице върви човекът
сред зверове и рамки от стени!
В обжегнатост от грехове ...
Северняк
по котловини и равнини,
пак играе в снеговете,
дýха, студ се пука и кипи.
Мята тръни и шубраци, ...
Невидимата жена
Ти си толкова невзрачна, че не мога да те докосна.
Ти си толкова далечна, че не мога да те стигна.
Две морета ме делят от теб.
Мой копнеж си . ...
Любов и зима
нищо че зима на прага се смее.
Снежинки танцуват, светът се смълчава,
но в сърцето искра топлина озарява.
Вятърът носи хладни слова, ...
Грамотата
Не щат да дават, грамотата,
да си я лепна на стената.
Чуплив бутон - не им работи
на умните им там роботи. ...
Благодаря ти, Боже, че живея
…защо ми е да имам всичко, щом и малкото на този свят ми стига? –
да приютя бедняка в своя дом, да прочета любимата си книга,
да милна в парка плачещо дете, да купя хляб на просяка пред храма
и кротко да живея до стоте – пък сетне вече може да ме няма, ...
The Peasant and the King 🇬🇧
A tray with sweetest peaches:
He didn't have another thing
To please the monarch's wishes.
The peasant bowed and told he made ...
Понякога се питам
(че дойде ли, кога и как, не пита)
дали ще има в този свят следа,
която да остане неизмита
от дъждовете на неспиращото време? ...
Сядайте, деца, пишете!
С думи чудеса тъчете.
Светли мисли, приказни слова,
Нека грейне вашата глава!
Вижте зимата как шепне – ...
Габриела Николова в "Стани богат":Белчо и Сивушка са зайци!
на политиците явно така им отърва!
Системата ни малко развива децата,
свежда ги тя до нивото на овцата,
защото на лидерите роби са нужни, ...
Късчета в очите небе
Ти имаш както люляка сини очи,
със много топлина и пролет в зениците.
Може би, от Слънцето си взела лъчи,
а криле и жажда за полет – ...
„Гласът на тишината“
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?
Виждам хора, погълнати от лъжи, ...
Рисунка с акварел
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, ...
Дяволското братство на Поетите
Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети.
По-чист от ангел, с дяволите пях! –
те – дяволи! – са всичките Поети. ...
Моят дом
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...
От мен да мине!
от нас, мъжете, туй се чака.
Жените искат с настървение
поредното ни нападение.
Имаме ли аргументи ...
Ако това наричате Живот
… защо ми е пред мен да има път,
ако не зная той къде ме води? –
безмълвиците в тясната ми гръд
ми трупат само скърби и несгоди, ...
Женени (без деца) преди Коледа
- Прекрасна моя, дай ръка!
Лицето ти е тъжно!
Аз знам - на твоята душа,
докосване е нужно. ...
Като свещица пред икона
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...
Кауза
Любовните думи не са
нито гилзи за бойни куршуми,
ни олово за крехка душа...
Те са чисти, сакрални и чудни. ...