Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Някъде в нощта

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...

Светли02

Поезия » Пейзажна, За деца, Оди и поеми

832 1 6

Сделка

Омръзна ли да си прашинка от праха?
Омръзна ли ти някой да проповядва простотия?
Омръзна ли да бъдеш спящ свидетел днес?
Омръзна ли ти всеки да те сочи - издънка си, отрепка?
Събуди се в продажно тихо утро! ...

дух

Поезия » Философска

853 1

Пролетни лъчи

От толкова много ярки звезди,
само една живот ни дарява.
Точно без тази, която ни сгрява
няма и да има топли следи.
Слънцето наше пак ни огрява ...

NovelaDenarova

Поезия » За деца

709

Пролетни струни

Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...

M1234567891

Поезия

959 2 21

И много обичам да знам, че съм нищо

Обичам живота
безкрай, без резерви,
от ярката мисъл до грешния ход,
от чиста душа, до разкъсани нерви,
за Бога, обичам го този живот. ...

biser

Поезия

672 4 7

Пътник

ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...

Валери_Станков

Поезия

479 2 1

На паметника

С цвете в ръка,
сядам на паметника,
тихо и спокойно оставям го при вас,
сълзите не мога да скрия аз.
И разгръщам белите листи, ...

kompanska

Поезия

621 1

Струни

Да погалим нежно тези струни,
по грифа те ще завибрират.
В такт с емоцията помежду ни,
щом пръстите ни ги допират.
Музиката ще звънти от тях, ...

Miro_Кrastev

Поезия

488

За тебе съм единствено Обичане

Със всяка твоя дреха, свалям
и грижите ти, и умората.
И виждам, как природата
ти женска надделява
над всичко друго - ...

mislitel

Поезия » Любовна, Еротична

929 1 4

Предизвикателство

Не знам,дали изобщо мога,да пиша поезия,
не ме интересуват и теоретичните й постановки-
единствено,когато в себе си вътре усетя
нещо полезно,че искам,да кажа,стартирам и знам,че
за битка съдбовна отново готов съм. ...

krasio0109

Поезия

400

Помня 1983

Помня твоето лице, и очите ти ясни.
Помня твоите целувки, и смях на момиче.
Но когато застана сам пред смъртта си -
само това ще си спомня - че ме обичаш.
Помня устните твои - горещи и сладки. ...

stivi797

Поезия

561 1

Богиня

Взе в шепа въглен зарад мен,
жарта да сгрее сетивата.
На сивотата в мрачен ден
да разпнеш с обич самотата.
До болка да изпепели ...

Ромашка

Поезия » Любовна

828 9 9

Пролетен пейзаж

Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда, ...

Светли02

Поезия » Пейзажна

801 3

За меда на Мария

Навън до вчера беше лед
и сякаш с някаква магия
принудих се да хапна мед,
предлаган от една Мария.
Така плени ме песента, ...

valiordanov

Поезия » Хумористична

679 4

6. Над тридесет и пет години

Над тридесет и пет години,
откакто народът "добрува"
и плод, зеленчуци купува
от чуждите райски градини.
Купуваме всичко, на вяра, ...

Mitvans

Поезия

785 3 11

Жадува душата

Дочакахме някак мартенското време…
Е, често подлъгва, но какво пък,
жадува душата…
да види как невинно напъпват
на припек игликите пъстри, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

648 2 9

Тъжният поет

Тъжният поет
Хубавата поезия се ражда от тъга,
тя блика от поета, от неговата душа.
Една голяма тъга свързана със самота,
живее той с тях но търси любовта! ...

valcanyon

Поезия

501 1 3

Щом нещо те тегли…

Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл, ...

chrisy26

Поезия » Любовна, Философска

681 3 4

Зимата...

Зимата студена е.
Слънчево е лятото.
Пролетта е раждане и мъдрост есента.
А от мен във възела стегнат с непознатото
зависи, не зависи ли нещо на света? ...

biser

Поезия

565

Животът нарязва мечтите

Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...

M1234567891

Поезия

885 5 16

Времето е такова

И устата ми, проклетата,
днес страхливо мълчи.
И в главата ми, клетата,
мисъл не се върти.
Че такова е времето, ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Гражданска

636 2 6

Неразбиране

Нима съм очаквала да се случи чудо,
да се събудя и да видя, че положението
докато сън съм сънувала е вече друго
и чист да е, като при сътворението
човекът, и зло да не вилнее като лудо? ...

NovelaDenarova

Поезия » Философска

740

Свободата не е камуфлаж

„Ашладисана свобода в раиран костюм.“
Ивайло Диманов
Свободата ми да ашладисаш
правиш опит, но несполучлив.
От забрани вече ми е писнало, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна, Философска

656 2 6

Закон на възмездието

Потъват в мрак душите, където злоба спи,
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.
С отровните си устни те бълват куп лъжи ...

Jackie151

Поезия » Философска

806 2 8

Залезни сълзи

Капчици рубинени светлеят,
сълзите на залез нелюбим.
Нежно ги нарони суховеят,
седна с мен, да пием и мълчим.
Устните отпиват плахо неми, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

524 1 7

Благодаря

Благодаря за пролетния дъжд,
за дивия синчец и минзухарите,
за младата, зелена още ръж,
за шепота на гордите върхари!
Благодаря за слънчевия лъч, ...

Самодива

Поезия

831 6 10

Клоун

Зрителю, не гледай изумен
носът ми кръгъл и червен,
на клоун това е позволено,
лицето ми в болка е калено.
Загледай се ти в усмивката, ...

Miro_Кrastev

Поезия

493

Витрувиански човек*

Разпъването в кръг и на квадрат:
какво е искал да ни дари Леонардо?
Пропорциите човешки в този свят
или хармония между душа и тяло?
А другото?Къде остава скрито днес? ...

Ranrozar

Поезия

670 15 17

Утрото е подранило

Утрото е подранило
Утрото е подранило,
слънцето изгрява вън,
а сърцето ми е скрило
чувствата от моя сън. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

699

Избор

Човешкото тяло е храм,
в който Душата човешка се моли-
място, в което Духът човешки запрян
пише своята Велика или банална история.
Човешкото тяло е материя груба, ...

krasio0109

Поезия

685 2

Аз съм истината, посоката и пътят

Не съм ви Муза, нито вдъхновение!
От тях съм по-добър във пъти!
Организирайте им професионално погребение,
че аз съм истината и посоката, и пътят!
А после със поклон ме приемете, ...

mislitel

Поезия » Друга

974 3 46

Дядо Поп

Кога избяга мойта дърта сврака,
Останахме двамина с котарака.
Живеехме на село в пущинака,
Но мина времето - умря котака.
Отидох аз при попа опечален, ...

Мария_Дунева

Поезия » Хумористична

792 1

Спомен

Спомням си мига в който те видях…
Усмихнат, млад, красив…
Очи пълни с надежда и усмивка,
която ме плени… Беше просто ти…
Перфектният за мен❤️ ...

ЕлиМаринова.1

Поезия » Любовна, Свободен стих

673 3 2

Възмездие

Живеем си странен живот,
като че ли на този свят
ще векуваме.
Проклинаме, мразим Бог,
и Зло във сърцата ...

honesty

Поезия » Философска

850 1 6

Значи си жив

ЗНАЧИ СИ ЖИВ
Този свят е тъй стар и тъй млад,
ту е капчица крехка, ту е твърда скала.
Този свят е тъй тих и тъй шумен,
ту е нежна утеха, ту е гръм на крила. ...

Eipril

Поезия

610 2 2

Ужасно съжалявам! (Всъщност – не.)

Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е, ...

Patrizzia

Поезия

443 4 5

Пурпурна страст

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси — ...

Светли02

Поезия » Оди и поеми

854

Пречистена

Ще дойде ден – след всичките отрови,
душата ще олекне, само с грам.
Щом шепа думи в болката зарови,
да бъде друга няма да ѝ дам!
Ще я превърна в сянка, синя птича, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

499

Справедливост

Много е трудна тази борба,
прошка и обич, редом с лъжата.
Как да приемем, че всяка душа
често по пътя крета горката.
Пада тя, става, влиза във грях, ...

tanq_mezeva

Поезия

994 12 31

Клоунът

КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo, ...

Валери_Станков

Поезия

456 1 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Някъде в нощта

Сделка

Пролетни лъчи

Пролетни струни

И много обичам да знам, че съм нищо

Пътник

На паметника

Струни

За тебе съм единствено Обичане

Предизвикателство

Помня 1983

Богиня

Пролетен пейзаж

За меда на Мария

6. Над тридесет и пет години

Жадува душата

Тъжният поет

Щом нещо те тегли…

Зимата...

Животът нарязва мечтите

Времето е такова

Неразбиране

Свободата не е камуфлаж

Закон на възмездието

Залезни сълзи

Благодаря

Клоун

Витрувиански човек*

Утрото е подранило

Избор

Аз съм истината, посоката и пътят

Дядо Поп

Спомен

Възмездие

Значи си жив

Ужасно съжалявам! (Всъщност – не.)

Пурпурна страст

Пречистена

Справедливост

Клоунът

Опашка