Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Ти си блед

Ти си блед, и не че е бледа твойта кожа,
ами сърцето ми отказа вечно да търпи.
Избледня така и блясъкът от ножа,
с който ме прободе и остави рана да кърви.
Тече кръвта ми по колона от седефен гипс - ...

makedonskodevoiche

Поезия » Любовна

554 1

Посоки в обувката

Присъствието ти в дадено действие
го одухотворява,дарява му сила
и то зазвучава Божествено
на фона на ежедневните сривове.
Ежедневието се превръща във празник, ...

krasio0109

Поезия

402

Повярвай в невъзможната възможност

Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост, ...

Patrizzia

Поезия

380 2

Сега те гледам скришно, ангел мой

Сега те гледам скришно, ангел мой
и твоята невинност ме пленява.
Без теб не зная кой е чужд и кой е свой.
Без теб светът е просто само плява.
Не даде Бог да ми се случиш в младостта. ...

vega666

Поезия » Любовна

729 21 16

Небесен стенопис

Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Друга

559 1 2

Родопско утро

Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...

Ревов

Поезия

470 1

Адът е избор!

Питах се аз някога,
защо съществува ад
и вечни мъки?
Нима има хора непоправими,
толкова непоклатими ...

Синята_звезда

Поезия

667 1 2

Егати сагата!

Ей тъй сагата започна-
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.
Приказваше тъй гладко, меко, ...

байГецан

Поезия » Любовна, Философска

720

Със едно крило…

Аз тихо над скалите полетях,
развях далече синята си кърпа,
във нечии очи без глас изгрях
в прегръдката си някой ме придърпа.
Разлистих се нечакана почти, ...

Melanie

Поезия » Любовна

549 2 5

Дори добрите кучета убиват

Когато са подложени на стрес
дори добрите кучета в един миг хапят,
а точно той е мотото ни днес
и чудно ли е, че и хората го правят?
Веригата опъната се къса, ...

mislitel

Поезия » Философска

492 2

Фар от чувства

Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Пейзажна

674 5 21

Есенният вятър

Падат есенни листа,
отекват спомените в тишината,
опустяха дървените пейки,
осветени от лампите в парка.
Валят есенните дъждове, ...

Вал-81

Поезия

587

Патриот за патриота е динозвяр

Кланица - скотобойна,
рат, бран - човекобойна.
Касапене - животинско разчленяване,
воюване - човешко разпарчетяване.
Всяко поколение - ...

Стефанин

Поезия » Епиграми

617

Антигравитизация

Вися някак в пространството.
С крака не докосвам земята.
От което е само по-странното,
че това е в реда на нещата.
Такъв е векът - всичко се рее. ...

rawiri

Поезия

620

Време за летеж

ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...

Валери_Станков

Поезия

393 2 1

Като дете

С дъх на късни праскови нахълтва есента,
в единствен миг при повей мек и хладен.
Подобно детски вик понесен с песента,
завърнал се в копнеж открито жаден.
Копнежът съзерцава с детските очи, ...

Елиза13

Поезия

583

Обичам красотата

Обичам красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове
и чувството в душата
не спира да расте. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

563 3 2

Целувай с милувка

Думите са толкова лъжливи!
Подвеждат, заблуждават,
но и светли пътища показват,
събуждат трепети тъй живи!
И някой нещо казва, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна, Философска

523 1 1

Свобода

С В О Б О Д А
Чрез ритуалите черпиме сила,но сме зависими,
по-добре е,да бъдеш неповторим,
търсещ свободно Вечният Смисъл,
който никой не е още открил. ...

krasio0109

Поезия

453

(Пред)есенна обич

Две шепи светлинки. Отде сега се взеха?
Не ги ли плаши вече вятърът студен?
Светулки ли ми прати август? За утеха –
да знам, че още той е лудо влюбен в мен.
Три палави акорди звънко вън запяха, ...

Patrizzia

Поезия

469 3 6

Благословия

Да провидиш – проклятие или дарба е?
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...

bibsun

Поезия » Философска

612

Портиерът на Рая

ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
… не знам дали реалният живот на вас не ви се чини ненормален? –
но аз се питам – пълен идиот! – защо не станах някога хамалин,
чувалите да мъкна във зори – на корабите да ги тръшкам в трюма,
и цял ден да броя торби с пари, богат като Кортес пред Монтесума, ...

Валери_Станков

Поезия

361 2 3

Не дръжте некрадеца!

Не от криво ляво
става право дясно.
Някои другари
(бивши господари)
вече са господа ...

Стефанин

Поезия » Епиграми

440

Есенен натюрморт

С усмивка, с поглед замечтан
пристъпвам по полята – към звездите.
Последен слънчоглед – залог отбран
и вече есенни са ми мечтите.
От коша с гроздове и дюли ...

BoBoteva

Поезия » Пейзажна

489 1

Кръстопът

К Р Ъ С Т О П Ъ Т
Холистично,реално погледнато,
световната енергетика продължава,да куца,
защото на фундамента й сбъркана е идеята
и Съдбата й лежи на ложето на Прокруста. ...

krasio0109

Поезия

404

Надежденски рап

Ще преглътна и тази горчилка.
Дай от шкафа запаса с локум.
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд.
Друса здраво. Спирачките свирят. ...

Violet_86

Поезия » Авторска песен, Друга

875 2 12

Усмихвам се

В полетата на моите фантазии
римувам чувства – за да летят на воля
и да докосват сините мечтания
на утрото, целунато от Бога.
И все по-пареща се губя в нежността им, ...

DochkaGeorgieva

Поезия

780 8 8

Кръстопътна нетленност

Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов ...

dansyto

Поезия

789 4 2

Така ще я познаеш, че е Тя!

Така ще я познаеш, че е Тя!
Отдавна знам, че любовта не се купува
ни с думи, ни с пари, ни даже и с дела…
Тя, просто идва, залива те и съществува
за кратко…, но винаги любов почуствана била. ...

White_Аngel

Поезия » Любовна, Философска

566

Нямам много. А те пък имат ли?

Отвори си очите, моля те!
Виж звездите и нощния дъжд,
посребрява луна тополите,
тази нощ с мене виж ги.Веднъж.
Вън е хладно. Нормално. Есен е. ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

416 3

Раят се отлага за Отвъд

РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД
… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,
аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –
какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,
дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи, ...

Валери_Станков

Поезия

425 1 1

Мигове разделни

Разпилявах се като листа в есента,
със слънцето се смеех, плачех в дъжда,
в чужди обувки неведнъж влизах,
изцедена от чувства сън не намирах.
Пътища трънливи и каменисти пребродих, ...

palenka

Поезия

711 4 13

Качи ми се отгоре

Кантар съм аз във дамска съблекалня,
е, вярно, стар модел, но право меря.
Стрелката ми е сто процента вярна!
Не вярваш? Качвай се веднага!
Но гола трябва, за да няма отклонения! ...

mislitel

Поезия » Хумористична

506 1 15

Очила за надежда

Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат, ...

streptococcus

Поезия » Философска

812

Думи за Обич

ДУМИ ЗА ОБИЧ
Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме – ...

Валери_Станков

Поезия

514 2 4

"РО-КО-КО" реквием

Отдавна хората говорят,
че в салама няма грам месо.
А други тайничко мърморят -
ядем ароматно РО-КО-КО.
Ядем, танцува ни корема ...

Spring_sunrise

Поезия » Гражданска

659 2 1

Целуната съм от луната

Тъмни сенки рисуват в мрака,
танцуват в нощта
и невъзможен е такта
на красивото пълнолуние,
гледката е едно огромно безумие. ...

kompanska

Поезия

540 1

Мигновение

Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...

ТСЕ

Поезия » Пейзажна, Философска, Друга

563

По моста на надеждата

В началото
на есенното равноденствие
когато – градът е още изморен
от летните турнета на авлигите
И всяка втора уличка ...

Ревов

Поезия

592 1 1

Целувката по вятъра

Сноп от слънчеви лъчи
ще галят косите ми
докато изпратя целувката по вятъра
сред тайната прегръдка на морето.
Бълнуват нощем морските трептения ...

Вал-81

Поезия

500

Стихове и поезия от съвременни български автори

Ти си блед

Посоки в обувката

Повярвай в невъзможната възможност

Сега те гледам скришно, ангел мой

Небесен стенопис

Родопско утро

Адът е избор!

Егати сагата!

Със едно крило…

Дори добрите кучета убиват

Фар от чувства

Есенният вятър

Патриот за патриота е динозвяр

Антигравитизация

Време за летеж

Като дете

Обичам красотата

Целувай с милувка

Свобода

(Пред)есенна обич

Благословия

Портиерът на Рая

Не дръжте некрадеца!

Есенен натюрморт

Кръстопът

Надежденски рап

Усмихвам се

Кръстопътна нетленност

Така ще я познаеш, че е Тя!

Нямам много. А те пък имат ли?

Раят се отлага за Отвъд

Мигове разделни

Качи ми се отгоре

Очила за надежда

Думи за Обич

"РО-КО-КО" реквием

Целуната съм от луната

Мигновение

По моста на надеждата

Целувката по вятъра

Опашка