Стихове и поезия от съвременни български автори
Позитивна до някъде
на черното да казвам бяло
доверие да давам всекиму на кредит
със ум като стъкло, църцорещ вяло.
Да съм овца остригана до кожа, ...
Мога ли да те обичам вечер
в малката задушна стая,
когато дланите ти милват
нощта изписана от вещици.
Мога ли да се преборя ...
На сестра ми
Поне за малко още остани!
Пак виждам уморените зеници
и зная, че животът ти тежи!
Животът... – низ от срещи и раздели ...
Вик отчаян, спомен тих
а прозорците – неми картини.
Във очакване, облаци късни
да измият стъклата – витрини…
В тях оглеждат се поостарели, ...
Размисъл
В онази тиха, бяла слепота!
Там никой не очаквате засмяна
В косата ти проблясва белота!
Там всичко е замълкнало отдавна ...
Разтворена в себе си
Разтворена в себе си, с пръсти
дъга пъстроцветна рисувам.
В роса за прозрачно ще бръкна,
пак пълен мигът образувам. ...
Недей залага на една кобила
"Безсмъртие" е твоята мечта!
И аз, от все сърце, ти пожелавам
да те четат до края на света!
Но славата ...
За него
във този късен... късен час!
Да заспя ли ? - Не, не мога,
мисля си за него аз!
Чудя се дали е буден, ...
Безразличие
За помен свещи и рождени дни,
за празници и мъка до забрава...
Свещта не пита за кого гори...
Безразлично бавно се стопява... ...
На море
Окапах – цяла нощ на път…
На пясъка горещ се пльоснах,
като изхвърлен от морето пън.
Погалваше ме нежно бризът, ...
Сянка
Кой си ти?
Какво ли искаш тук от мен?
Аз вече съм сломен!
Нямам сили - идва края. ...
Лятно
Повей на бриз.
Ранно събуждане.
Спонтанен каприз.
Утро разпукнало. ...
По Магелан
Миниран си със себе си навярно
в живота монотонен, без следи.
Две точки свързваш само по случайност
чрез почерка си непростимо крив. ...
В Нищото*
Живея, някак си,
в безмълвната си проза,
от изгрева до залеза
и в премълчаното сънувам ...
Когато мъжът си тръгва от вкъщи
след него остават: едно мълчание,
много ненужни дрехи и вещи,
и едно непростимо женско желание...
Едно дете плачещо в тъмното, ...
Нагуал
местят събирателните си точки
като едни истински нагуали
събират две и две
и получават пет ...
Горко ни
С красиви реки, езера, планини.
Политици- катили. И всички си траем.
А всички крещим, че от това ни боли.
Аз знам, че велик е народът ни. ...
ДемокрадцияБГ
исибъркамизноса
електоралниятглупендер
тъпипростекатуфцъ!
Разнидемокрадцитлъсти ...
Кръст
най-после си тръгна. Здравей,
безпътнице-нощ! Аз те чакам
с изпразнена чаша. Налей!
Сънят ще избяга - подлецът! ...
Споделена душа
готови да почувстват с мен,
като живи приятели верни,
моята радост и мъка във всеки мой ред.
Химикала "пуска" мастило, ...